Решение по дело №244/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 110
Дата: 26 юли 2021 г.
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20212150200244
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. гр.Несебър , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Диана Ив. Каравасилева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200244 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ГР. Г. АСТ. с ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж.к.
**********, срещу Наказателно постановление № 21-0304-000181 / 18.03.2021г., издадено
от Коста Костадинов Кирязов – Началник на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, с което на
основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания
“Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление (НП) е неправилно и
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като
такова моли то да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и твърди, че жалбоподателят не владее
български език, което му е попречило към момента на проверката да се запознае със
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа
на което е издадено НП, не е наясно какво се е изисквало от него от страна на контролните
органи, а след като е разбрал, е предложил да бъде извършена проверката, която обаче му е
била отказана като му е било обяснено, че проверката е приключила. Тези обстоятелства не
са били обект на изследване от страна на наказващия орган, поради което той е издал едно
1
незаконосъбразно НП.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. С писмено становище, подадено от юристконсулт при ОДМВР Бургас, се
оспорват доводите в жалбата за неправилност и за незаконосъобразност на наказателното
постановление, в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, а от
събраните доказателства извършването на нарушението се доказва по несъмнен начин.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.02.2021г. свидетелят М. Н. М. заедно с колегата си Д.Г.Д., двамата на
длъжност “младши автоконтрольор” при РУ Несебър, са изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул по КАТ за времето от 07:30 часа до 19:30 часа. Намирали са се в
град Обзор, където около 11:00 часа по улица Васил Левски са спрели за проверка лек
автомобил “Фолксваген Голф 1.6” с рег.№ ****** който се е движел в посока улица
Славянска. След проверка на документите на автомобила и на водача, установили, че
автомобилът се управлява от ГР. Г. АСТ. – жалбоподателя. Същият е бил поканен да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, резултатът от която е бил
отрицателен, след което е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство Дрегер дръг
тест 5000, което е било в служебния автомобил, за употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
В показанията на свид. М.М. същият признава, че водачът на автомобила не разбира
добре български език, обяснил е на проверяващите, че от 3-годишна възраст живее в САЩ,
предложил е да извика брат си за да му превежда, като същевременно не е разбирал и е
останало неизвестно защо е необходимо да му бъде правен втори път тест.
След като е намерил за неуместно за втори път да му бъде правен тест, е отказал, а
след отказа служителят М. Н. М. е издал талон за медицинско изследване № 0067588, в
който талон е посочено, че водачът ГР. Г. АСТ. отказва да бъде изпробван с техническо
средство Дрегер Дръг Тест 5000 и му е указано, че в рамките на 120 минути от връчването
на талона може да се яви във ФЦСМП – Несебър за медицинско и химическо или химико-
токсикологично изследване. Водачът е отказал да подпише талона, който отказ е
удостоверен с подписа на свидетеля Д.Г.Д., като в талона е отразен и отказа на водача да му
бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. За отказа
на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
сер.АА, бл.№ 891405/28.02.2021г., в който актосъставителят М. Н. М. като обстоятелства е
2
посочил, че на 28.02.2021г. около 11:00 часа в град Обзор по улица Васил Левски с посока
към улица Славянска управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******
собственост на Д.Р.М. от град Бургас, като при проверката отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози дрегер „Drug Test 5000“ с № ARJJ0041; издаден талон за изследване №
0067588, отказва да получи талон за изследване № 0067588. Актосъставителят е
квалифицирал нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като при съставянето на акта на водача
е иззето СУМПС № DD000153992520664210287. След съставянето на акта същият е
подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението Д.Г.Д. и от
жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от акта срещу подпис.
Още по време на съставяне на акта на мястото на проверката е пристигнал братът на
ГР. Г. АСТ. – свид. Х. Георгиев А., като след приключване на проверката контролните
органи са отишли в Участъка – Обзор, а жалбоподателят е обяснил на брат си как е протекла
проверката и му е предоставил връчения му акт, като двамата са говорили на английски
език, което са констатирали и проверяващите. Свид. Х. А., както и свид. М., твърди, че
българският език е труден за Г.А.. След като се запознал със съдържанието на акта, Х. А.
заедно с брат си Г.А. са посетили участъка в град Обзор, свид. Х. А. е разговарял с
полицейските служители, извършили проверката, за да разбере и от тях за какво е съставен
акт на брат му и защо са му иззели свидетелството за управление на МПС, на когото е било
обяснено, че Г.А. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Когато
за вмененото му нарушение Г.А. е бил уведомен от своя брат на разбираемия за него
английски език, като е предал думите на полицейските служители, жалбоподателят е изявил
желание да бъде изпробван с техническото средство, но от полицейските служители му е
било отговорено, че актът вече е написан.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.Освен отказа да бъде
изпробван с техническо средство, наказващият орган е посочил също, че Г.А. не е изпълнил
и предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима –
НП е връчено на жалбоподателя на 23.03.2021г., а жалбата срещу него е подадена същия
ден.
В хода на административно наказателното производство е допуснато твърдяното в
жалбата нарушение, което представлява съществено такова и е основание за отмяна на
наказателното постановление. Не се доказа в хода на производство и в хода на проверката,
при която е издаден талона за изследване и съставен АУАН, да е осигурен (назначен)
3
преводач на жалбоподателя. Безспорно е, че той не владее добре и свободно български език,
което не е останало незабелязано от контролните органи, но същите са сметнали, че такъв
преводач не е нужен само защото Г.А. е с българско гражданство и с български имена.
Липсват доказателства АУАН, талона за изследване, а впоследствие и НП да са били
преведени от преводач на разбираемия от Г.А. английски език, на който език контролните
органи са установили при проверката, че той разговаря, включително и с брат си, и не е
написал на български език изразите в акта, което пък е било без значение и за наказващия
орган. Неназначаването на такъв преводач е станало причина не само да не могат да бъдат
установени възраженията, които водачът е имал при съставянето пак на неразбираемия от
него български език, но и въобще какво нарушение му е вменено, че е извършил при
проверката, заради което му се съставя акта и му се отнема СУМПС. По този начин
жалбоподателят е бил поставен в неравностойно положение, като е бил лишен от правото да
участва в административно наказателното производство.
Такова участие не му е било гарантирано от самото начало на административно
наказателното производство, защото дори и да се приеме, че не може да бъде изпробван с
техническото средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, въз основа
на издадения талон за изследване, той е имал възможност да се подложи на медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване до определеното време, посочено в
талона. Въпреки първоначално заявения от жалбоподателя отказ да получи талона за
изследване, не е имало пречка той да му бъде връчен впоследствие, когато е поискан, и въз
основа него да бъде изследван, и независимо от съставения АУАН, който е съставен само за
отказа му да бъде изпробван с техническо средство. Полицейските служители в конкретния
случай, след като не са му осигурили преводач и не са го запознали със съдържанието на
съставените документи, са били длъжни да му окажат съдействие след като са установили,
че благодарение на дошлия по-късно преводач, той е разбрал след приключване на
проверката и връчване на акта какво нарушение му е вменено, поне да му връчат талона за
изследване за да се гарантира предоставеното му от закона право да бъде изследван в
лаборатория на посочените в него място и време, ако са счели, че нямат задължение да бъде
отведен от тях.
Законодателят е предвидил процедура, позволяваща законосъобразно финализиране
на административно наказателното производство, а именно лабораторно изследване, като
преди това е невъзможно да бъде санкциониран водач на МПС единствено за това, че е
отказал изследване с технически прибор. Връчването на съставения талон за изследване,
въпреки първоначално заявения отказ да го получи, но впоследствие е поискан да му бъде
връчен, не само, че не би представлявано нарушение на закона и в частност не влиза в
противоречие с разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, но напротив, само по този начин би могло да се гарантира в случая правото на
водача да бъде изследван с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в
хипотезата на чл.3а, т.1 от цитираната наредба. Към момента на съставяне на АУАН
4
твърдяното нарушение е невъзможно да е било осъществено с оглед незавършения
фактически състав по установяването му, доколкото спрямо водачите на МПС законодателят
е предвидил два алтернативни метода за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
Наличието на издаден талон за изследване, както и липсата на изрична забрана в
цитираната наредба за оттегляне на отказа да получи талон за изследване (за който отказ
законодателят дори не е предвидил санкция) означава, че е имало възможност в рамките на
указаните в талона 120 минути по отношение на водача да бъде извършено такова
лабораторно изследване и в указаното място. За целта обаче е било необходимо този талон
да му бъде връчен след като е поискано това от водача, като не е имало пречка и да
установят по надлежен ред връчването на талона, независимо, че във вече съставения акт е
бил отразен отказ талона да му бъде връчен. Нещо повече, в случая контролните органи са
били длъжни да сторят това и то не само от гледна точка на буквата, но и на целта и на духа
на закона. Като не са изпълнили това свое задължение, по същество не са оказали нужното
съдействие (наред с неосигуряването навреме на преводач) на водача, а оттам последният е
бил лишен от възможността да упражни едно свое право – да бъде изпробван с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Всички тези нарушени права на жалбоподателя да участва пълноценно в
административно наказателното производство и да му бъде предоставена
законоустановената възможност да бъде изследван с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, са опорочили цялото административно наказателно производство,
което е довело до издаване на едно незаконосъобразно наказателно постановление, като при
издаването му наказващият орган не е изпълнил задължението си (в частност не е възприел,
че възраженията в акта не са написани на български език) да извърши проверката по чл.53,
ал.1, във връзка с чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Това налага наказателното постановление за бъде отменено като
незаконосъобразно.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0304-000181, издадено от Началника на РУ към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП на ГР. Г.
АСТ. с ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж.к. **********, са му наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири месеца), като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6