Решение по дело №9030/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4115
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Константин Николов Попов
Дело: 20211110209030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4115
гр. С., 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110209030 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес в гр. С., ул.“*******“ № 24, ет. 2, срещу наказателно постановление
(НП) № 42-000090/05.04.2021 г., издадено от *********, директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – гр. С., с
което на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на
чл. 23, ал. 2 от ЗАвПр.
В жалбата се изтъкват доводи за отмяна на НП, тъй като са налице
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и нарушение на материалния закон, като се излагат
конкретни и подробни съображения в подкрепа на наведените доводи.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
и не изпраща законен представител.
1
Въззиваемата страна – РД „АА“ редовно призована, не се явява и не
изпраща свой процесуален представител. В съпроводителното писмо взема
отношение по жалбата, като сочи, че оспореното НП е съобразено с
материалния и процесуалния закон, поради което предлага същото да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.03.2021 г. е извършена комплексна проверка на фирма „*****“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище в гр. С., ул. „*******“ № 24, ет. 2,
притежаваща Лиценз на Общността № 0872, валиден до 26.04.2028 г., от Р. Б.
А. – на длъжност „инспектор“ в РД „АА“ и ********** – на длъжност
„инспектор“ в РД „АА“. При нея е констатирано, че на 23.02.2021 г., фирмата
превозвач, е извършила случаен превоз на 20 бр. пътници по маршрут
Автогара С. - ГКПП К. с автобус ''********'' с рег. № ******** и водач
*********** с час на тръгване 19:00ч. от Автогара-С., видно от пътен лист №
386850 от 23.02.2021г. и проверен от екип на РД АА - С., в района на бивш
ресторант ''А., край гр. Д., който е констатирал, че превозвача не е уведомил
писмено или по електронен път съответната областна структура на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за намерението си да
извърши такъв превоз най-късно 1 час преди започването му. Резултатите от
проверката били отразени в констативен протокол за извършена комплексна
проверка (КПИКП) от 17.03.2021 г.
На жалбоподателя „*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес в
гр. С., ул.“*******“ № 24, ет. 2, бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия А-2020 № 288407/17.03.2021 г. за
нарушение на чл. 23, ал 2 от ЗАвПр. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя, като не били посочени възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН не е постъпило възражение. На 05.04.2021 г. Директора на РД „АА“ е
издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, а именно показанията на свидетеля Р. Б. А.
(актосъставител), АУАН Серия А-2020 № 288407/17.03.2021 г., НП № 42-
2
0000940/05.04.2021 г., Уведомление за издадено НП; Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; Длъжностна характеристика за длъжност „инспектор“.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля Р. А., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираните нарушения и съставянето на АУАН за тях, т. е.
показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена
информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира,
доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
настоящия съдебен състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице), в рамките на срока за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем, т.е подлежащ на съдебен
контрол административнонаказателен акт.
По същество тя се явява неоснователна.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
3
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В
случая АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – свидетел Р. А. -
на длъжност „инспектор“ в РД“АА“, упълномощен да издава АУАН и в
съответствие с чл. 92, ал.1 от ЗАвПр. В случая НП е издадено от директора на
РД „АА“, упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения в съответствие с
чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр и чл. 189, ал.12 от ЗДвП, т.е същото е издадено от
компетентен орган.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел по установяване на
нарушението и съставянето на акта, като препис от последния е връчен на
жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за
съставянето на АУАН и за издаването на НП, доколкото нарушението е
извършено на 23.02.2021 г. и констатирано на 17.03.2021 г. с АУАН, а НП е
издадено на 05.04.2021 г., връчено на 01.06.2021 г. Жалбата е подадена в срок.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Съставеният
АУАН съдържа законовите реквизити, като в него са отразени
обстоятелствата по извършваната проверка, фактическото описание на
нарушението и неговата правна квалификация.
В процесното НП обаче, се открива процесуално нарушение.
Административно-наказващия орган (АНО) правилно е установил, че е
налице административно нарушение и че превозвач го е осъществил, но не
правилно е определил санкционната правна норма, относима към съответното
нарушение. На 23.02.2021 г., фирмата превозвач, е извършила случаен превоз
на 20 бр. пътници по маршрут Автогара С. - ГКПП К. с автобус ''********'' с
рег. № ******** и водач *********** с час на тръгване 19:00ч. от Автогара-
С., видно от пътен лист № 386850 от 23.02.2021г. и проверен от екип на РД
АА - С., в района на бивш ресторант ''А., край гр. Д., който е констатирал, че
превозвача не е уведомил писмено или по електронен път съответната
областна структура на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
за намерението си да извърши такъв превоз най-късно 1 час преди
4
започването му. С това е нарушена разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗАвПр.,
която гласи, че превозвачът е длъжен да уведоми, писмено или по електронен
път съответната областна структура на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация"(в случая РД „АА“- гр. С.) за намерението си да извърши
случаен превоз на пътници преди започването на превоза. Тази нарушена
правна норма не може обаче да бъде обвързана с чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр,
тъй като тя се отнася за Водачи, какъвто случай не е на лице. Санкционната
разпоредба гласи, че на водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се налага глоба в размер на 2000 лв. В
разпоредбата не е предвидено административно наказание „имуществена
санкция“ и е недопустимо АНО да я прилага в НП. В конкретния случай,
административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно - на
превозвача. В §1, т. 5 от ДР на ЗАвПр. е предвидено, че превозвач е всяко
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел. Но както вече стана ясно, съответната
санкционна норма чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр се отнася само за Водачи, а не
превозвачи, следователно тя не би могла да намери приложение тук.
Правилната санкционна норма, която АНО е трябвало да приложи е тази по
чл.105, ал.1 от ЗАвПр, която гласи, че за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. За
извършеното административно нарушение по чл. 23, ал. 2 от ЗАвПр
законодателят е предвидил в санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от
ЗАвПр налагане на „имуществена санкция” в размер на 200, следователно
размерът на имуществената санкция е точно регламентиран в закона.
Доколкото наказаното дружество е юридическо лице, същото на
основание чл. 83 от ЗАНН носи обективна (безвиновна) отговорност, поради
което не е необходимо да се обсъжда формата на вина на осъщественото
5
деяние и субективната му съставомерност, както и елементите на
субективната страна.
Видно от гореизложеното, настоящият състав на съдя, приема, че от
обективна страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от
ЗАвПр, за което трябва да му бъде наложено наказание по чл. 105, ал.1 от
ЗАвПр.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от
ЗАНН, АНО е преценил, че в случая не са налице основанията за
маловажност на гореописаното нарушение. Маловажен случай ще е налице
само, ако съответното нарушение обуславя по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от същия вид. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и обстоятелства, които да сочат, че
съответните деяния представляват по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните нарушения от съответния вид, настоящия състав на
съда, намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В заключение, настоящия съдебен състав намира, че е НП трябва да за
изменено в частта относно санкционната норма, в която административното
нарушение е относимо, като се спазят изискванията на чл. 63, ал. 7, т.1 и т.2
от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.1 и т.2 във вр. с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0000940/05.04.2021
г., издадено от *********, директор на РД „АА“ – гр. С., с което на
основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение на чл. 23, ал. 2 от ЗАвПр., КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвПр с
размер на административното наказание „имуществена санкция“ на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд С.-
6
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7