Номер 121227.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100501724 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
с вх. № 33198/02.06.2020г., подадена от А. Ю. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.
„*****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адвокат К. К. от ВАК, срещу Решение № 1791 от
03.04.2020 г., постановено по гр.д. № 6760/2019 г. по описа на РС Варна, с което
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М.
Д. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****“ № *, ет. *, ап. *, действаща чрез
пълномощника си адвокат Е. С., с адрес на кантората: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 79, от една страна и ответника А. Ю. Н. с ЕГН **********, от друга страна ,
че ответникът НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор
1035.2552.5113 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменена със Заповед № 18-3968-05.06.2017г. на
Началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „*****“, с площ
от 680 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: имоти с идентификатори
1035.2552.1748, 1035.2552.5114 и 1035.2552.1582, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. С
обжалваното решение РС Варна е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност с № 119, том II, рег. № 4888, дело № 315/04.05.2018г. на
нотариус О. Ш., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят А. Ю. Н. счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно
и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което го
1
обжалва в неговата цялост. Сочи, че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал
събраните по делото, посредством разпит на водените от ответника свидетели, гласни
доказателства, като ги е определил като инцидентни впечатления. Твърди, че не са взети
предвид и приложените писмени доказателства, а именно Заповед № Г-10, издадена от
Заместник кмета на Община Варна, Договор № 131/02.05.2019г., Констативен нотариален
акт, по силата на който ответникът се легитимира като собственик на процесния имот,
предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, скица от
СГКК и архитектурни проекти. Счита, че с представените по делото писмени доказателства
и със свидетелските показания, при условията на пълно и главно доказване е установил, че е
придобил правото на собственост върху имота на основани изтекла в негова ползва
придобивна давност. Претендира сторените разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. Д. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„*****“ № *, ет. *, ап. *, действаща чрез пълномощника си адвокат Е. С., е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Сочи, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото
потвърждаване. Предвид изложеното в жалбата сочи, че в проведеното по делото първо
открито заседание е оспорила Договор № 131/02.05.2019г. като създаден единствено за
целите на процеса и е неподписан от възложителя, както и че не е изпълнен. Твърди, че на
06.01.2020г. е депозирала молба, с която в предоставения от съда срок, е оспорила всички
писмени доказателства, представени от ответната страна, като по-голямата част от тях са
били неотносими към спора. Предвид това намира за необосновано оплакването на
жалбоподателя, че съдът не е взел предвид писмените доказателства.
Намира за неправилно и оплакването, че съдът е игнорирал показанията на водените от
ответника свидетели, тъй като съставът на РС Варна подробно е изложил в мотивите си
защо не кредитира показанията на втората група изслушани лица. Сочи, че съдът правилно и
напълно в съответствие със закона е анализирал всички събрани доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност. Твърди, че успешно е установила правния си интерес от предявяване
на иска по отношение на процесния имот, но ответникът не е доказал твърденията си, че
същият е владян от неговия дядо, а след смъртта му и лично от него. Моли за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски, в това число и адвокатски хонорар.
На проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, чрез адвокат К., поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. С писмена защита,
депозирана в предоставения му срок излага подробни съображения за неправилността на
обжалвания акт, изразяваща се в несъобразяване на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адвокат С. поддържа
отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира съдебно-деловодни разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
2
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца М. Д. П. с ЕГН
********** срещу ответника А. Ю. Н. с ЕГН **********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е
СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
10135.2552.5113, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със
заповед: 18-3968-05.06.2017 г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, ж.к. „*****“, с площ от 680 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: имоти
с идентификатори 1035.2552.1748, 1035.2552.5114 и 1035.2552.1582. Ищецът е поискал от
съда да отмени и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с
№ 119, том II, рег. № 4888, дело № 315/04.05.2018г. на нотариус О. Ш., на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК. М. П. твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на Договор за
дарение от 20.11.1997г., съгласно който брат я е надарил със същия. Излага подробни
твърдения относно хронологичното преминаване на правото на собственост на имота от
първоначалния му собственик към нея и брат и твърди, че към дата на придобиването му
прехвърлителят е бил единствен негов собственик. Твърди, че ответникът никога не е
упражнявал фактическо владение върху нейния имот, поради което и е нямало как да го
придобие по давност.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът е допозирал отговор на исковата молба, в
който не се оспорва обстоятелството, че през 1959 г. Д. С. Д. е закупил хавра с площ 1 декар
в местност "******" и през 1971 г. е придобил по давност останалите 360 кв. м. от имота, за
които не е притежавал нотариален акт. Не оспорва и обстоятелството, че след смъртта на Д.
Д., през 1989 г. неговите наследници са извършили съдебна делба на имота, като Р. Д. С. е
получил в дял северната част на имота с пл. № 3212 с площ от 731 кв. м., а М. Д. П. е
получила в дял южната част на имота с пл. № 3212 с площ от 731 кв. м. Не се оспорва и
факта, че ищцата е продала през месец декември 1996 г. южната част на имота с пл. № 3212
с площ от 731 кв. м., на трети лица, както и че брат й Р. С. е дарил през 1997 г. северната
част на имота с пл. № 3212 с площ от 731 кв. м., като всичко това изцяло съответства на
представените към исковата молба писмени доказателства.
Изцяло се оспорва изложеното от ищцата в исковата молба, че владее и обработва имота.
Твърди, че поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.5113, целия с площ от 680 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, район "Приморски", ж. к. "****", се владее и обработва от преди
1980 г. от неговия дядо Х. Н. Ж.. След смъртта на дядо си, ответникът не успял да отрие
документи за собственост на имота, поради което инициирал производство по
обстоятелствена проверка, вследствие на което на 04.05.2018г. се снабдява с Констативен
нотариален акт за собственост на процесния имот. Твърди, че през целия си съзнателен
живот е посещавал имота и никога не е виждал ищцата или други лица, които да изразяват
претенции към него. С допълнителна молба ответникът е посочил, че от 1980г. имотът се е
влядял от дядо му, а след смъртта му през 2004г., той лично е продължил владението до
момента на предявяване на иска.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
3
Между страните не е спорно, че през 1959 г. Д. С. Д. е закупил хавра с площ от 1 дка,
находяща се в землището на гр. Варна в местността "*****", при съседи: А. С., И. Д. и път.
Това обстоятелство се установява и от приобщения по делото Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 156 том трети дело 788/20.07.1959 г. Не е спорно и, че Д. С. Д. е
придобил по давност лозе с площ от 360 кв. м., при граници: път, И. К., И. Д. и Д. С. Д..
Същото се установява и от Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №
59 том пети дело 2130/31.05.1971 г.
От удостоверение за наследници на Д. С. Д. се установява, че същият е починал на
12.01.1984г., като е оставил трима наследници – П. С. Д. (съпруга) и двете си деца М. Д. П.
и Р. Д. С..
Не е спорно обстоятелството, че след смъртта на Д. С. Д., неговите наследници са
инициирали производство по съдебна делба, с Решението по която в дял на Р. Д. С. е
възложена северната част на горепосочения имот с № 3212 с площ от 731 кв.м., а М. П. е
получила южната част от имота, отново с площ от 731 кв.м.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че М. П. се е разпоредила със своята част от
недвижимия имот, като го е продала на трети за спора лица, а впоследствие брат Р. С. е
дарил процесния имот, представляващ получената от него вледствие на съдебна делба
северна част от имота. Дарението е обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 20.11.1997г., с № 149 дело № 19363/20.11.1997 г.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119, том ІІ,
рег. № 4888 по дело № 315/04.05.2018 г. на нотариус О. Ш., с район на действие района на
Районен съд – гр. Варна, ответникът А. Н. е признат за собственик по давност на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2113 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж. к. „*****“ с
площ от 680 кв. м., при съседи: 10135.2552.1748, 10135.2552.5114 и 10135.2552.1582.
От приетите по делото приходни квитанции за платени местни данъци и такси е видно, че
имотът има партиден номер на името на М. П., като същата е заплащала дължимите налози
за периода от 2009г. до 2019г. Видно от квитанция от 27.01.2016г. (л. 27 от делото),
партидата е на името на П. от 07.08.1998г.
От Заповед № Г-10/23.01.2019г. на Община Варна е видно, че за процесния имот е одобрен
Подробен устройствен план- План за регулация и застрояване, след което на 02.05.2019г.
ответникът Н. е сключил Договор с „Редокс“ ООД за изготвяне на проектна документация,
нужна за издаване на разрешение за строеж на еднофамилни жилищни сгради, които да
бъдат построени в имота.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ, неоспорено от страните, се
установява, че е налице съвпадение между имот пл. № 3212 /по КП-1973 г., действал и към
1989 г. / с имот пл. № 1749 от действалата кадастрална карта от 2015 г. Процесните имоти
10135.2552.5113 и 10135.2552.5114 попадат в имот пл. № 12357, като има съвпадение по
местонахождение и приблизителна площ на имота по Нотариалния акт от 1959 г. и
Нотариален акт № 59/1971 г. Налице е съвпадение на имота по Нотариален акт за продажба
от 1996 г., с който е продадена южната част от имот № 3212, и в Нотариален акт за дарение
от 1997 г., с който е дарена останалата реална част от имот № 3212.
По делото са разпитани свидетели на ищцата - Л. С. Б., братовчедка на М. П. и В. И. Д.. От
разпита на Б. се установява, че свидетелката е посещавала редовно процесния имот от
детските си години, когато е бил собственост на леля и на свако (наследодателите на М.
4
П.), като същата твърди, че е посещавала имота и след тяхната смърт. Сочи, че в имота има
плодове и зеленчуци, а дворът е бил ограден, като в него се е влизало през метална врата.
Свидетелката сочи, че последно е посещавала имота около година или две преди съдебното
заседание, като никога не е виждала там други собственици. Б. е ходела в имота заедно с
внука на майката и бащата на М., който е имал ключ за катинара на входната врата.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че същият е собственик на съседния на
процесния имот от 1997г. Свидетелят твърди, че не познава лице на име Х. Н. (дядото на
ответника), както и че за пръв път е видял самия ответник А. Н. в началото на юни месец
2019г., когато го е видял да почиства мястото. Свидетелят си е попомислил, че ответникът е
закупил имота от П.. Д. твърди, че посещава имота си ежедневно, тъй като отглежда
животни в него, поради което е виждал М. П. да посещава процесния имот и да си бере
плодове. Свидетелят сочи, че я е виждал в имота както през пролетта на 2019г., така и през
миналата година – 2018г.
По делото са разпитани и двама свидетели на ответника - Т. Й. Г. и Й. Г. Д.. Свидетелят Г.
твърди, че е ходил с ответника 4-5 пъти в имота, като първият път е бил през 2010 г., а
последният път през 2019 г., когато поправили оградата и почистили имота. Свидетелят
сочи, че не знае от кога А. притежава имота, както и че е чувал от него, че преди време дядо
му го е стопанисвал. Твърди, че когато са разчиствали имота през 2018г., съседите са се
радвали, че някой е изчистил „змиярника“.
Свидетелят Д. излага, че е собственик на недвижим имот в кв. Изгрев във Варна, който се
намира пет места под процесния имот. Излага, че е виждал ответника в имота преди 10
години, а когато ответникът е разчиствал имота, му е помагал няколко пъти. Д. твърди, че е
виждал ответника пет-шест пъти в имота за този период от 10 години.
В хода на съдебното дирене нито един от разпитаните свидетели не е заявил, че е виждал
дядото на ответника в процесния имот, нито че го познава лично.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
5
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването
на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.
д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Предмет
на спора е отричаното от ищеца право. Установителният иск е допустим и когато ищецът
разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Както беше посочено по-горе, между страните не се спори, че ищцата е придобила правото
на собственост върху имота вследствие на поредица от съдебни решения и правни сделки.
Предвид това за ищцата е налице правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск, доколкото нотариалното производство, въз основа на което ответникът
се е снабдил с нотариален акт за собственост, е едностранно и актът може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът му не е собственик.
Спорът между страните се състои в това, дали ответникът е придобил право на собственост
върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност за
претендирания период – от 2004г. до датата на предявяване на иска. Доколкото ищцата се
легитимира като собственик на имота на основание договор за дарение, то ответникът
следва да установи обстоятелството, че същият е упражнявал фактическа власт върху него за
претендирания период спокойно и необезпокоявано с намерение да свои същия, като е
противопоставил собственото си владение на действителния собственик на имота.
В това се състои и основаното възражение на въззивника във въззивната жалба, а именно че
първоинстанционният съд не е съобразил събраните гласни и писмени доказателства, чрез
които той е доказал владението си.
За да докаже, че е придобил имота по давност ответникът е следвало да установи, че е
упражнявал фактическа власт върху имота /лично или чрез другиго/ за период от поне десет
години. При доказан обективен факт относно обективната страна на владението, ответникът
се ползва от презумпцията на чл. 69 от ЗС, по силата на която се предполага, че е владял
имота за себе си. Правната доктрина и съдебната практика примат, че владението трябва да
притежава кумулативно и допълнителни признаци извън фактическата власт и намерението,
а именно то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Едва след
установяване на владението, започва да тече и срокът на придобивната давност, предвиден в
чл. 79 от ЗС. В конкретния случай, съдът намира, че от събрания и приобщен по делото
доказателствен материал, обективният факт на владението се установява едва към 2018г. -
2019г.
От показанията на свидетелката Л. С. Б. се установи, че същата е посещавала процесния
имот в процесния период, като е ходила на мястото както с въззиваемата М. П., така и без
нея. Свидетелката сочи, че когато е ходила на място, имотът е бил ограден с телена ограда с
колчета, като е имал метална врата. Ключ за тази врата е имал внукът на майката на М. П., с
който свидетелката е посещавала имота. При преценка на показанията на свидетелката,
съдът взе предвид, че същата е братовчедка на въззиваемата и съобразно нормата на чл. 172
от ГПК намира, че същите са логични, последователни и кореспондират със събраните по
делото доказателства, сочещи, че имотът е бил собственост на майката и бащата на ищцата
до тяхната смърт, както и че същият се е посещавал редовно от ищцата.
Съдът намира, че показанията на свидетеля В. Д. също следва да бъдат кредитирани,
доколкото същият има преки и лични наблюдения върху същия, тъй като е собственик на
6
имот, който е съседния на процесния. От показанията на свидетеля се установи, че от 1997г.
същият посещава ежедневно своето дворно място и въпреки това едва за пръв път е видял
ответника-въззивник в имота през май месец 2019г. Както беше посочено по-горе, за да бъде
изпълнен фактическият състав на придобивната давност вследствие на владение, следва
владелецът да е упражнявал фактическата власт върху имота в предвидения от закона десет
годишен срок, като владението следва да е било непрекъснато, явно и несъмнено. От
показанията на свидетеля Д. се установява, че владението на ответника с намерението да
свои имота, е било осъществено едва през 2019г., когато е започнало почистването и
изравняването на дворното място.
От показанията на свидетеля Т. Й. Г. също не може да се изведе извод, че ответникът-
въззивник е упражнявал фактическата власт върху имота в продължение на повече от десет
години. На първо място периодът, за който свидетелят сочи, че е имал лични наблюдения е
от 2010г. до 2019г. – т.е. по-кратък от десет години. На следващо място следва да се има
предвид, че свидетелят твърди да е посещавал 4-5 пъти имота, като през 2018г. е участвал в
почистването му. Сочи, че съседи от ляво и отпред са били много доволни, че някой се е заел
с почистването на така наречения от тях „змиярник“. От тези показания може да се приеме,
че евентуално А. Н. е започнал почистване на имота през 2018г., от когато следва да се
приеме, че датира и владението му върху същия. Съдът обръща внимание и на факта, че Т.
Г. е бил един от свидетелите, участвали в производството по обстоятелствена проверка, въз
основа на което Н. е бил признат за собственик на имота. В показанията си, дадени пред
нотариус Ш., Г. е посочил, че познава Н. от около 14-15г. (протоколът, съставен от
нотариуса е от 04.05.2019г.), а пред съда свидетелят е посочил, че го познава от 2007г.
Очевидно е разминаването в показанията относно датирането на познанството между
двамата, поради което остава съмнение кое е вярното твърдение и доколко може да се има
вяра на показанията на свидетеля.
От показанията на свидетеля Й. Д. се установи, че същият е собственик на имота, намиращ
се през няколко места от процесния. Свидетелят сочи, че не посещава имота си често, а
може би един-два пъти годишно, като твърди, че е виждал ответника пет-шест пъти там.
Свидетелят сочи, че е помагал на ответника да разчитсва имота няколко пъти, като твърди,
че на мястото има вода и ток. Видно от доказателствата по делото, имотът не е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, доколкото това е било предвидено да
бъде направено едва с предварителен договор от 11.03.2019г., сключен между ЕРП Север и
А. Н.. При тези противоречия между показанията и писмените показания по делото, съдът
намира, че не може в пълна степен да кредитира показанията на свидетеля.
От представените от ответника писмени доказателства, в това число Заповед № Г-
10/23.01.2019г. на Община Варна, ПУП-ПРЗ и Договор от 02.05.2019г. за изготвяне на
проектна документация, нужна за издаване на разрешение за строеж на еднофамилни
жилищни сгради, не може да се установи факта на владението за целия процесен период.
Единственият релевантен към предмета на доказване по делото факт е, че Н. е имал
намерение да свои имота, като го застрои, но този факт се установява към датата на
горепосочените документи.
Доколкото доказателствената тежест за доказване на правото на собственост е за ответника,
в условията на насрещно доказване ищцата е следвало да обори твърдените от него факти и
обстоятелства. Както беше посочено по-горе, от приетите по делото приходни квитанции за
платени местни данъци и такси на Община Варна е видно, че процесният имот е с партиден
номер на името на М. П., като същата е заплащала дължимите налози за периода от 2009г.
до 2019г. Видно от квитанция от 27.01.2016г. (л. 27 от делото), партидата е на името на П.
от 07.08.1998г.
7
Предвид гореизложеното и след пълен анализ на доказателствата по делото, съдът намира,
че ответникът и въззивник не е доказал в условията на пълно и главно доказване
основанието на претендираното от него право на собственост, а именно че е упражнявал
фактическата власт върху процесния имот в претендирания от него период. При това
положение, доколкото недоказан остана фактическия състав на придобивната давност,
предявения отрицателен установителен иск от М. П. се явява основателен, а като такъв
следва да бъде уважен.
Въпросът за отмяната на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност с № 119, том II, рег. № 4888, дело № 315/04.05.2018г. на нотариус О. Ш. е обусловен
от изхода на спора по предмета на делото. Както беше посочено и по-горе, съдът достигна
до извода, че ответникът не е доказал правото си на собственост на твърдяното от него
обстоятелство. Същото обстоятелство е дало повод и за признаването на ответника за
собственик на процесния имот в производството по нотариалното дело. Предвид това,
правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост към момента на
удостоверяването е бил неправилен и като такъв следва да бъде отменен, чрез отмяна на
нотариалния акт.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може
да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на 1700 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно нормата на ал. 5 във връзка с ал. 2 от чл. 7, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес над 10 000 лева,
какъвто е интересът по настоящото дело (данъчната оценка на имота е 39 028.10 лева),
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1700.84 лева. Именно това
е и претендираният от въззиваемата страна размер на сторените разноски за адвокатски
хонорар, поради което релевираното възражние за неговата прекомерност е неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1791 от 03.04.2020 г., постановено по гр.д. № 6760/2019 г. по
описа на РС Варна, ГО, 11 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А. Ю. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. „*****“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на М. Д. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „*****“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 1 700 лв. /хиляда и седемстотин
лева/, представляваща сторените от страната съдебно-деловодни разноски пред въззивна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9