Решение по дело №1473/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 622
Дата: 12 октомври 2021 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120201473
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201473 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Г С" ООД, ЕИК ..., представлявано от В М, срещу
Наказателно постановление № 02-0003216/10.02.2021 г., издадено от директорa на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Бургас, с което на основание чл. 85, ал. 4 от Закона за
насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, вр. чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на
работа /Наредбата/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Дамян Абаров от АК –
Благоевград, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и присъждане на разноските.
По делото е представена и писмена защита.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
Николова, която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.12.2020 г., на жалбоподателя "Г С" ООД е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на 30.11.2020 г., в качеството на посредник по
наемане на работа в чужбина, не е представил на Анг. Др. К. – кандидат за работа в
чужбина, съгласно подписан договор за посредническа дейност от 30.11.2020 г., в офиса на
посредника, находящ се в гр. Бургас, ул. Христо Ботев ..., информация за условията за
социално и здравно осигуряване и застраховане.
1
Актосъставителят приел, че е налице нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 4 Наредбата.
Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и на
10.02.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 4 от
Наредбата наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лева.
От показанията на св. А.К. /л. 182 от делото/ се установява, че действително в края на
месец ноември 2020 г. е подписала договор и в началото на месец декември е заминала на
работа в чужбина, като били предоставени трудов договор и други документи. Оферти за
работа били представени след сключване на договора за посредничество. Свидетелката е
била запозната с условията за социално и здравно осигуряване и застраховане след
сключване на договора за посредничество и преди заминаването в чужбина.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице, съгласно разпоредбата на чл. 85 от
Закона за насърчаване на заетостта. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от горното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
наказателното постановление, доколкото по делото не се доказа по безспорен начин да е
извършено административно нарушение. Това е така по следните причини:
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата, за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа посредникът сключва посреднически договор, който трябва да съдържа
данни за посредника и за търсещото работа лице; права и задължения на страните по
договора; срок на договора; финансовите условия за предоставяне на посредническата
услуга съгласно изискванията на чл. 4; условия за предсрочно прекратяване на договора;
отговорност при неизпълнение на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, посредникът предоставя на
търсещите работа лица информация за свободните работни места и за съответните
длъжности, която съдържа: 1. изискванията към кандидата за работа - професионална и
физическа пригодност; 2. условията на труд; 3. предлаганото възнаграждение; 4. условията
за социално и здравно осигуряване, застраховане; 5. необходимите познания по езика на
приемащата държава; 6. други специфични изисквания.
2
В настоящия случай съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението,
описано в АУАН и НП, доколкото видно от разпита на св. А.К. след подписване на договора
за посредничество, жалбоподателят е представил конкретни оферти за работа, предоставил е
трудов договор и други документи, като свидетелката е била запозната и с условията за
социално и здравно осигуряване и застраховане. Съдът не споделя доводите на АНО, че
именно към датата на подписване на договора за посредничество е следвало да бъде
предоставена въпросната информация по чл. 25, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Видно от
разпоредбите на чл. 23 и 25 от Наредбата, страните първо сключват договор за
посредничество и едва след това (което може да бъде непосредствено /веднага/ или след
определено време, в зависимост от различни условия) посредникът предоставя на търсещия
работа информация за свободните работните места, която информация трябва да включва и
информация за условията за осигуряване и застраховане. Следва да се отбележи обаче, че
тази информация не е задължително да бъде предоставена при подписване на договора за
посредничество, и на следващо място, това може да бъде обективно невъзможност по ред
причини. Важното в случая е към момента на предоставяне на информацията за свободните
работни места бъдещият работник да получи и достатъчно пълна информация за
осигуряването и застраховането, за да може да направи собствена преценка дали
съответната работа е подходяща за него и дали го удовлетворява в най-пълна степен. По
делото се установи по безспорен начин, че в края на месец ноември 2020 г. свидетелката
А.К. е подписала договор за посредничество, като след това, преди да замине за чужбина, е
била запозната с условията за осигуряването и застраховането, поради което съдът намира,
че в случая жалбоподателят не е извършил административно нарушение.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за
процесуално представителство на жалбоподателя е 400 лв. С оглед на което следва в полза
на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания размер от 400 лева, който не се
явява прекомерен с оглед на фактическата и правно сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003216/10.02.2021 г., издадено от
директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Бургас, с което на основание чл. 85, ал. 4
от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, вр. чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ, за нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа, на жалбоподателя "Г С" ООД, ЕИК ..., е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати в полза на
„Г С" ООД, ЕИК ..., разноските по делото в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
3
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4