Р
Е Ш Е Н И Е
№
1772
гр. П., 25.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01854 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу В.Л.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1168,85 лв, от които сумата. сумата от
1 032,17
лв. /хиляда тридесет и два лева и 17 ст./
- представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
сумата от 136,68 лв. /сто тридесет и шест
лева и 68 ст./ - представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.07.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 04890/2018г. по описа на
Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
С исковата си молба ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.***, за която ответникът не му заплатил
дължимите се от него цена и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона
със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск като като неоснователен с конкретни съображения, че не е
собственик или ползвател на имота, а от там и потребител на топлинна енергия за
битови нужди за същия. Твърди, че индвидуалните отоплителни тела в имота са
били демонтирани, поради което и начислените взевмания били завишени. Оспорва
доказателствената стойност на извлечението от сметка. Прави възражение, че за
процесните вземания не са издавани фактури. Оспорва редовността на воденото от
ищеца счетоводство. Поддържа, че за процесния период не е съществувало валидно
облигационно правоотношение с фирма за дялово разпределение. Претендира разноски.
Съдът с доклада си, обявен за окончателен по делото, е посочил, че в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че процесният
имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има
качеството на потребител на енергия за битови нужди; че между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е
доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните
суми, за съответния период; начинът на извършване на дялово разпределение и
делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна
инсталация, и за битово горещо водоснабдяване, потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. При
доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.По иска
по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава. По делото са били изслушани две експертизи
досежно въпроси, касаещи спорните по делото факти- СИЕ и СТЕ. В последното по
делото съдебно заседание на база издадено СУ, процесуалният представител на
ищеца е представил, приета от съда- писмо от Община П., Дирекция „Местни
приходи и такси“, с което уведомяват представляваното от нея дружество, че за
процесния имот е с подавана декларация по реда на чл.14 ЗМДТ от ответницата -В.Л.С..
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца, поддържа исковата молба и моли за
уважаване на заявената претенция. В последното по
делото съдебно заседание, адв. Г., за ответник
В.Л.С.,
поддържа възраженията си с отговора в това число, и че остава недоказано по
делото, бе ответницата е собственик или ползвател на топлинна енергия, за
процесния имот, като сочи, че представената декларация не доказва това
обстоятелство.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена
Заповед №4556/13.09.2018 г. по ч. г.
д. № 04890/2018г. на ПРС, поради
което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай, съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК, като на процесуалния представител на Дружеството са били
издадени и съответни съдебни удостоверения, за да се снабди с посочените
доказателства. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени
процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия перио. В
последното по делото съдебно заседание, юк С., е представила пред съда писмени
доказателства- писмо от Директор - Дирекция „МПТ“ при Община П., адресирано до
РС-П., с което уведомява, че за посочения информационен масив в Дирекция „МПТ“
има подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответницата, като същата е
била приета от съда като доказателства по делото. Видно от всичко дотук
изложено, то съдът намираз за неоснователно възражението на ответната страна,
че не е доказано качеството на лицето досежно собственик и ползвател на
топлинна енергия. Действително, самата декларация не доказва право на
собственост, но константна е практиката по въпроса, че в случайте, когато
същата е подадена от самото лице . в случая ответникът, то същата след като е
декларирала процесния имот, положила е подпис за това, то декларацията, при
положение, че същата не е оспорена по
надлежен ред и че удостоверява признание за неизгоден факт за лицето, се явява
годно доказателство, да се приеме, че лицето е признало, че е собственик на
процесното жилище и следователно, при доказаване на останалите, тежащи в доказателствена
тежест на ищеца факти, претенцията му следва да бъде уважена. Тоест по делото,
безспорно се установява, че именно ответникът е собственик на процесния
недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот,
се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на
топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона
като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Видно от приетата по делото СТЕ, то в
заключението си вещото лице З. е посочило, че- Услугата „дялово разпределение“
е въведена от момента на подписването на Договор N9 248/20.11.2000 год., между
фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС, като между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор,
/след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. Вещото лице е посочило също,
че през процесния период, топломерът
е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му
могат да се считат за достоверни. съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. По въпрос пети от експертизата, вещото
лице е отговорило, че начислените суми
са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените текущи
разходи на топлинна енергия и Прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реалните или нормативно
/служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма
разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата
молба на ищеца, като изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са
предавани на представител на СЕС в законно установения срок. В този смисъл,
съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за
обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, поради което
и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че
безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин
уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е
било извършено като механизъм отчитането им.
На следващо място, идва да се посочи, че
договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата
на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради
което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност
да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът
кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението
на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П., ул. МИНСК, бл. 9, вх. Б, ап. 11, възлиза на сумата от общо 1168,85 лв, от
които сумата. сумата от 1 032,17 лв. /хиляда тридесет и два лева и 17 ст./ -
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
сумата от 136,68 лв. /сто тридесет и шест лева и 68 ст./ -
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., като претенцията е и за законната лихва за
забава върху главницата, считано от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 04890/2018г. по описа на Районен съд
– гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че по
делото се установи безспорно и размерът на претенцията, като в заключение
исковете се явяват основателни, както по основание, така и по размер.
От изложеното е видно, че следва да се
отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и
съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът е доказал, претенцията си, както
по основание, така и по размер и същата следва да бъде уважена в нейната
цялост.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че
се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.63 ОТ
ДЕЛОТО/, като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени
депозити за екпретизи в общ размер на 220 лв и 50 лв- държавни такси, които
следва да му се присъдят. Тоест общата дължима сума за разноски е 430 лева.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Л.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на “Топлофикация- П.”АД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, сумата от общо 1168,85 лв, от които сумата. сумата от 1 032,17
лв. /хиляда тридесет и два лева и 17 ст./
- представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
сумата от 136,68 лв. /сто тридесет и шест
лева и 68 ст./ - представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.07.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 04890/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
на В.Л.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация-
П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 430 лева, разноски в производството- заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04890/2018г на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.