№ 548
гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
Административно наказателно дело № 20235330201404 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4865452, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Е. А. Г., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на електронния фиш, като се моли за неговата отмяна.
Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение,
а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно постановен. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх.№ 25834 /17.03.2023
г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 9/ и към датата на съдебното заседание
същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.
Съгласно регламента на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, актовете по чл. 58д
подлежат на обжалване в 14-дневен срок от „връчването“ им, а не от
узнаването им. Посоченото законово разрешение е изцяло логично и
разбираемо, доколкото жалбоподателят би могъл успешно да упражни
правото си на жалба и защита, само ако разполага с текста на обжалвания
санкционен акт, като този ефект е непостижим, ако нарушителят е запознат
само с номера на акта и размера на наложената санкция, но не и с неговото
съдържание, от което именно би могъл да черпи аргументи за евентуално
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка
няма как да бъдат взети предвид доводите на въззиваемата страна, че
жалбоподателката е била запозната със съдържанието на обжалвания ЕФ още
на 10.05.2021 г., когато била попълнила и депозирала декларация по чл. 188
ЗДвП.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна
практика, според която при преценка за срочност на жалбата:
- в тежест на административно наказващия орган е да установи
при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на
подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му
получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за
упражняване правото на жалба;
- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен
срок за обжалване на съответния акт.
В конкретния случай, при липса на представени по преписката
доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът
за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не
е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в
тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.03.2021 г., в 17:05 часа,
2
в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка,
посока Запад, при максимална разрешена скорост за движение в населено
място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час,
МПС – лек автомобил „ПЕЖО 306“ с рег. № *** се движело с установена
наказуема скорост 83 км/ч. и наказуемо превишение 33 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Е. А. Г..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-
M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи
с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От
изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при
които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС,
при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е
налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се
забелязва на статичното изображение.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното
МПС.
В аспект на горното изцяло несподелими са възраженията на
жалбоподателката, релевирани с въззивната жалба в насока липсата на
доказателства установяващи извършването на вмененото й във вина
административно нарушение, включително липсата на снимков материал. По
преписката е приложено статично изображение на гърба на което се съдържа
в пълнота информация за разпознат номер на МПС, време и място на
извършване на нарушението, индивидуализиращи белези на АТСС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
3
да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе
отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на
режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС
статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния
водач. Така - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице,
което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от
собственика, точно какъвто е и процесния случай. Нещо повече – както вече
беше отбелязано, от жалбоподателката на 10.05.2021 г. е била съставена и
депозирана декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която на посочените в ЕФ
дата и час, процесният лек автомобил е бил управляван именно от нея.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан
като приложен.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 86 км/
час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 83 км/час, която е
и наказуемата скорост в ЕФ.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
4
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ.бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
5
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително в протокола по чл. 10 от Наредбата липсва отбелязване на
първо и последно статично изображение.
Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и номер на
използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута
на начало на работа и час и минута на край на работа, съдът намира че
пропуска да се посочат номера на първо и последно статично изображение не
е съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от
останалите негови реквизити.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10
от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 09,20 часа до
20,20 часа на 01.03.2021 г., а процесното нарушение е установено на
01.03.2021 г. в 17,05 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на
използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола, поради
което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е
установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен
приложения по делото протокол. В този смисъл - Решение № 1941 от
22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII състав на
6
Административен съд – Пловдив, Решение № 1024 от 20.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително на снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма
номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано
в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което
в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. В този смисъл -
Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е
поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В тази връзка следва да се съобрази и че Протоколът по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе
представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната
съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от
Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза
мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и
техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл.
10 от Наредбата. В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП,
7
доколкото превишение от 33 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
От текста на чл. 21, ал.1 ЗДвП е видно, че ограничението за леки
автомобили в населено място е 50 км/час. В ЕФ изрично е посочено, че
процесният автомобил е лек, че нарушението е извършено в гр. Пловдив и че
е нарушено ограничение от 50 км/час, поради което не възниква абсолютно
никакво съмнение за съответствието между изложените факти и приложените
правни норми.
Още повече, че напълно аналогични са и отбелязванията в Протокола
по чл. 10, в който изрично се сочи, че е нарушено общото ограничение на
скоростта 50 км/час в населено място.
В тази връзка и предвид изричното възражение на процесуалния
представител на жалбоподателя в насока, че в обжалвания ЕФ не се съдържа
пълно и ясно описание на нарушението, както и посока на движение на
процесния лек автомобил следва да се отбележи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.
4 ЗДвП, която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да
съдържа ЕФ. Така, в същия са посочени, териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото /град Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел Скобелева майка, посока запад /, датата
/01.03.2021г./, точния час на извършване на нарушението /17,05/,
регистрационния номер на МПС /***/, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство / Е. А. Г. /, описание на нарушението, а
именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено нарушение за скорост, като
фактическите признаци на извършеното са посочени в пълнота, така че по
безсъмнен и категоричен начин да се разбере, че се касае за управление на
автомобил с превишена скорост 33 км/ч при ограничение от 50 км/ч/,
нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /400
лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане
/четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
В аспект на гореизложеното възражението на жалбоподателя, че в
процесния ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
8
отнасящо се до липсата на ясно описание на нарушението от фактическа и
правна страна няма как да бъде споделено. В ЕФ изрично е посочено, че
деецът е наказан за деяние извършено в 17,05 часа на 01.03.2021 г., в гр.
Пловдив, бул. Цариградско шосе, пътен възел Скобелева майка, посока запад.
Абсолютно същото място на извършване на нарушението е посочено и в
приложеното като доказателство по делото статично изображение, както и в
Протокола за използване на АТСС по чл. 10 от Наредбата.
По отношение искането за приложение на чл. 28 ЗАНН
Доводът във връзка с приложение на чл. 28 ЗАНН не държи сметка за
новелата на чл. 189з ЗАНН, според която: „За нарушенията по този закон не
се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания.“
Освен това съгласно т.4 от ДР на ЗАНН: "Маловажен случай" е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В конкретния случай нито са изложени твърдения, нито са представени
доказателства конкретното нарушение да разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичния случай на нарушения с подобна правна
квалификация.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
9
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4865452, издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на Е. А. Г., ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10