№ 1156
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501425 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 03.02.2023г по гр.д. № 3306/2021г СГС,ІГО, 6 състав е осъдил
ЗК”Лев инс”АД да заплати на И. Е. И. сумата от 150 000лв, а на А. Н. А. – сумата от
100 000лв- и двете суми обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Е. А., син и брат на ищците, която смърт е причинена от ПТП, настъпило на
13.03.2016г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на
осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от И. И. за сумата до 250 000лв. Съдът е приел, че по делото не
се установява съпричиняване на увреждането от страна на починалия. С решението си
съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните
разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 60 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, присъдени на И. И..
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И. И. в
отхвърлителната му част за сумата от 150 000лв до 250 000лв, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на
1
обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението
обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗК Лев инс АД в
осъдителната част за сумата над 60 000лв- обезщетение за неимуществени вреди,
присъдени на И. И. и изцяло по отношение на А. А.. Въззивникът- ответник поддържа,
че съдът е съобразил едностранчиво събраните по делото доказателства, че неправилно
е приложил разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД. Оспорва като необосновани и
неправилни изводите на съда за наличие на материалноправна легитимация за А. А. да
получи обезщетение за вреди от смъртта на нейния брат. Оспорва като необосновани
изводите на съда за липса на съпричиняване на увреждането от страна на починалия.
Оспорва по размер определените от съда обезщетения като несправедливи. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявеният
иск от А. А. да бъде отхвърлен изцяло, като бъде отменено и решението и бъде
отхвърлен иска на И. И. за сумата над 60 000лв.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им
страна, с който оспорват жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът И. И. и въззиваемата А. А. се представляват от адв. П., която
моли жалбата на И. да бъде уважена , а жалбата на застрахователя да бъде отхвърлена.
Претендира разноски , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Адвокат П. депозира писмени бележки, в които развива съображения, че смъртта
на Е. А. се е отразила тежко на ищците, което се установява от разпитаните свидетели
и от изслушаната СПЕ. Оспорва жалбата на застрахователя като неоснователна.
Поддържа още, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна
на пострадалия.
Въззивникът –ответник ЗК Лев инс АД се представлява от юрк. В., която моли
жалбата на застрахователя да бъде уважена, по съображения изложени в нея. Моли да
се приеме, че е доказано по делото съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия и да се приеме, че ищцата А. А. не е материалноправно легитимирана да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат. Претендира
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице помагач на застрахователя- Л. Е. не взема отношение по жалбите.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
2
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на застрахователя.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец, увредено лице , против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така
предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието
на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка
ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на
основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното
дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на
застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е
причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото
лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от 60 000лв , присъдени на първия ищец/ се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Установено е по обвързващ начин, че ЗК Лев инс АД дължи на
материалноправно легитимираните лица заплащане на обезщетение за вредите,
претърпени при ПТП, настъпило на 13.03.2016г от водач ползващ се от застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника, при което ПТП
е починал Е. А..
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищцата И. И. обезщетение за неимуществени вреди, определен по реда
на чл.52 от ЗЗД, дължи ли се и в какъв размер обезщетение на ищцата А. А.. Пред
настоящата инстанция ответникът поддържа наведените възражения за съпричиняване
на увреждането от страна на пострадалия, поради което спорен се явява и въпроса
налично ли е съпричиняване при увреждането на Е. А. и ако да- в какъв обем.
3
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с ППВС № 4/1968г и доразвити със съдебната практика справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при
деликт, предпоставя преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства.
Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено
увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината
и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между
пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата
конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за справедливост,
ориентир за което са и съответните нива на застрахователно покритие. .....Отношенията
с пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на вредите,
респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и при
отчитане на техния траен характер.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП починалият Е. е бил
на 21 години, ищцата И. – на 45години , а ищцата А.- на 14 години.
Видно от представената в заверен препис присъда № 69 от 18.03.2019г,
постановена от СГС по НОХД № 4557/2017 г, влязла в законна сила на 19.10.2020 г Л.
Е. е признат за виновен за това, че на 13.03.2016 г, в гр. София, при движение по бул.
"Копенхаген", с посока на движение от бул. "Цариградско шосе" към бул. "Цветан
Лазаров", срещу бл. 284, реализирал ПТП поради нарушаване правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗдвП - управлявал МПС с
наличие на алкохол в кръвта в количество 1.9 промила и в населено място с превишена
скорост, при което по непредпазливост причинил смъртта на Е. А..
Присъдата , на осн. чл. 300 от ГПК, обвързва гражданския съд относно
обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то е противоправно.
Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС Л. Е. е било за причиняване
на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на ЗДвП. При така
повдигнатото обвинение нарушенията на извършителя са част от състава на чл.343 и
чл.342 от НК, по които членове водачът на МПС Е. е признат за виновен , поради
което , на основание чл. 300 ГПК, установените нарушения на ЗДвП от водача на
МПС, следва да се приемат за установени и в гражданския процес, обезщетяващ
вредите от същия деликт.
В о.с.з. на 17.05.2022г е изслушана КСМАТЕ, изготвена от в.л.инж. Е. и д-р М. ,
които дават заключение, че процесното ПТП е реализирано при висока
скорост/102км/ч/ и е последица от субективните действия на водача на МПС, като
настъпилият удар е кос, челен с предна дясна част на автомобила в метален стълб.
Вещите лица сочат, че причината за смъртта на А. е съчетана травма- глава, гръден
4
кош, крайници. Според вещите лица няма данни , които да доказват, че по време на
ПТП пострадалият е бил с предпазен колан. Вещите лица сочат още, че предпазните
колани, с каквито МПС, управлявано от Е. е било оборудвано, предпазват от травми
при челни удари, като ограничават движението на тялото при движение до скорост от
около 55км/ч. При удари с по-висока скорост коланът може да причини травми и с
летален изход. В конкретния случай вещите лица са установили, че автомобилът,
управляван от Е. е бил оборудван и с въздушни възглавници, които са се задействали.
Според вещите лица при липсата на колани телата на водача и пътниците при удара са
продължили да се движат напред, но са били увлечени от ротацията на автомобила т.е.
дясната част на автомобила се е приближила към водача и пътниците.Според вещите
лица тялото на А. се е приплъзнало по отворената възглавница и е достигнало предна
дясна колонка с горна дясна част на тялото. Според вещите лица при поставен
предпазен колан , с оглед скоростта на движение, би се достигнало до коланна травма и
има възможност за летален изход. Вещите лица дават заключение, че при настъпилите
тежки деформации на автомобила около предна дясна седалка практически биха се
получили същите увреждания от пътника независимо от това дали има поставен колан.
Вещите лица сочат още, че степента на алкохолно опиване на водача Е.- 1.9промила
отговаря на средна степен на алкохолно опиване и се характеризира със значителни
нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентация
и координация.
В о.с.з. в.л. д-р М. дава заключение, че със или без предпазен колан, с оглед
скоростта и механизма на ПТП същите или подобни увреждания биха настъпили за
пострадалия пътник
В о.с.з. на 17.05.2022г са изслушани свидетелите С. Х., Ю. А., М. Г., Н. Р., П. И.,
Д. Н.-П., Г. Г..
Свидетелят Х. , свидетелката Р. и свидетелят А. установяват , че в нощта на ПТП
са били в компания с пострадалия и водача на МПС на маса, в заведение. Установяват,
че са били много хора. Установяват, че Л. е бил познат на Е. и Е. се разбрал с Л. да
шофира. Установяват, че не им е направило впечатление Л. да употребява алкохол ,
както и не знаят дали Е. е употребявал алкохол. Свидетелката Р. уточнява, че са имали
уговорка Л. да не пие.
Свидетелката Г. – майка и баба на ищците- установява, че отношенията между
децата били много добри, че А. била много привързана към брат си. Установява,че
баща им е имал проблеми, през 2010г родителите се разделили , а през 2014г –бащата
починал. Тогава Е. подкрепял сестра си , помагал в училище, помагал й в ежедневието
и бита. Установява, че това е бил стресов момент, майката работела на две места,
бащата нямал отношения с децата си. Неговата смърт се отразила на А. , но след
смъртта на брат си се затворила в себе си. Отказвала да посещава гробища и казвала, че
5
брат й ще се върне. Установява, че А. ходела на училищен психолог. Свидетелката
установява още,че А. получила тикове. Свидетелката установява, че е помагала на
дъщеря си и е възприела лично дезинтересирането на бащата от децата и мъката на А..
Свидетелката Г. установява, че след смъртта на Е. И. не била добре, била
разстроена, говорела несвързано, постоянно плачела и била на успокоителни.
Свидетелката установява, че И. постоянно посещавала гроба на Е.. Според
свидетелката И. се затворила в себе си, престанала да излиза. Установява, че от 2011г
И. живее на съпружески начала с друг мъж и децата си.
Свидетелката Г. установява, че познава страните, вторият мъж на И.- Н. и общото
им дете. Свидетелката установява, че с А. постоянно са били заедно навън. Установява
,че тя и брат й били неразделни. Установява,че след инцидента А. се отдръпнала,
изградила стена около себе си, не искала да говори, отказала да продължи начина си на
живот. След доста време започнала да комуникира със свидетелката, но отказвала да
говори за загубата на брат си, отказвала да приеме, че го няма, отказвала да ходи на
гроба му.Свидетелката установява, че разликата в годините на А. и Е. била 6-7 години
и те учили в различни училища, но когато можел Е. я е прибирал. Установява, че доста
време с Е. били в една компания. След като пораснал Е. започнал да излиза с момичета
и момчета на неговата възраст, но винаги е закрилял сестра си, грижил се е за нея,
интересувал се е от нея.
Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се. Свидетелите дават
информация за факти, които лично са възприели. Показанията им са житейски
логични, не се опровергават от доказателства по делото и съдът счита, че същите могат
да съдат кредитирани.
В о.с.з. на 18.10.2022г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. В. В., която дава
заключение, че при И. Е., в резултат на неочакваната , ненавременна загуба на сина й
са възникнали негативни емоционални преживявания, шок , депресия, довели до
оплаквания от напрежение, силна душевна болка от загубата, чувство на вина и
самообвинение, подтиснато настроение, нарушен сън и апетит, като тези
преживявания продължили няколко месеца и постепенно започнали да отшумяват,
като понастоящем ищцата изпитва чувство на значима загуба, изолираност, страх и
безсмислие.По отношение на А. А. вещото лице сочи, че при нея след загубата на брат
й са възникнали негативни преживявания, напрежение, тревожност, подтиснато
настроени, мъка и тъга.Според вещото лице освидетелстваната дава информация за
период на емоционална нестабилност- подтиснато настроение, тревожност, нарушение
на съня и апетита, физическо и психическо изчерпване, когнитивен спад, както и
психологическо преживяване на загубата, довело до самоизолация. Според вещото
лице А. не е създала още собствено семейство, поради което контактът с рожденото
семейство за нея бил единствен и значим. Към момента на изследването според вещото
6
лице при А. се наблюдават остатъчни психологични преживявания като чувство за
ненавременна загуба. Вещото лице сочи, че А. е посочила моменти, в които й е
причернявало и колабирала. Във връзка с това й е поставена диагноза Други
рецидивиращи разстройства на настроението, впоследствие епизодична тревожност,
паническо разстройство. Според вещото лице тези преживявания ще отшумят, но се
препоръчва терапия със специалист
Пред настоящата инстанция е представен в заверен препис документ- описание на
работа по случай на А. А., подписан от клиничен психолог. Така представения
документ представлява частен свидетелстващ документ, без обвързваща материална
сила. Същият няма характер и доказателствена стойност на експертиза от вещо лице
със специални познания назначено по делото. Тези факти, изложени от подписалия
документа представляват свидетелски показания, но дадени не устно и пред съда , а
писмено, поради което и без доказателствена стойност.
В о.с.з. на 28.09.2023г е изслушана допълнителна КСМАТЕ, от която се
установява, че е налично проникване на части от предната част на автомобила към
салона на купето и изместване на предните седалки напред към арматурното табло.
Вещите лица сочат още, че при концентрация на алкохол в кръвта, каквато е при
водача на МПС Л. Е. проявлението на опиването е такова, че би могло да се възприеме
от 86% от околните.
В о.с.з. вещите лица потвърждават първоначалния си извод, че предпазният колан
няма практическа стойност за причиняването на уврежданията, довели до смъртта на
пострадалия. Същата травма пострадалият би получил и с поставен колан. Според
вещите лица коланът не би попречил на арматурното табло да дойде към пострадалия и
няма значение при получаването на травмите, довели до смъртта.Установяват още, че
дадените в табличен вид проценти на хора, които биха могли да възприемат
алкохолното опиване на лице представляват осреднени данни и към тези данни няма
отношение индивидуалната поносимост към алкохола. Вещото лице д-р М. сочи, че
индивидуалната поносимост към алкохола има роля при опиване до към 0.8промила.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди на И. И.
Спорен по делото е въпроса за размера на дължимото се обезщетение за
неимуществените вреди , претърпени от тази ищца. По отношение на майката на
пострадалото лице е налице влязло в сила съдебно решение, с което се установява
нейната материалноправна легитимация да получи обезщетение на процесното
основание.
Предвид настъпилата внезапна и неочаквана смърт на млад мъж, здрав, в който
майката е намирала подкрепа и опора за бъдещето си, като съобрази близките връзки
между починалия и неговата майка- установява се, че майката е живяла в общ дом с
децата си, споделяли са ежедневие и бит, създали са семейни традиции и рутина,
7
внезапно , неочаквано и необратимо прекъснати, като съобрази още преживяните шок,
стрес, невъзможността да се върне стария начин на живот, непреодоляната още мъка,
променения живот на ищцата- свидетели установяват , че от общителен човек ищцата
е започнала да страни , да се затваря и да концентрира живота си върху посещения на
гробищата, но и като съобрази, че неоспорената СПЕ дава благоприятна прогноза за
психическото здраве на ищцата , съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 150
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобрази конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищцата, доказани
по делото , както и периода на настъпване на вредата. В случай вредите за ищцата са
настъпили през 2016г и към този момент съдът следва да съобразява обществените
нагласи за справедливост и икономическото състояние в държавата и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение, така че определеното по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди да не е в размер, служещ за неоснователно
обогатяване на ищцата.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата А. А.
С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се разшири кръгът на лицата , имащи право
на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт, като ТР приема, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по
изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Съобразно мотивите на цитираното ТР и съдебната практира, развита при
прилагането на това тълкуване на закона се приема, че правото на обезщетение в
изключителните хипотези се дължи само когато претендиращият докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени. При наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица
съгласно ППВС № 4/61 , по изключение, при наличие на доказателства може да се
присъди обезщетение за неимуществените вреди за болки и страдания надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Прието е, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, когато
претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска
връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължителен проявление във времето. В този случай кръгът на лицата, които могат
да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните
8
отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски
отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане.
В посочените изключителни случаи само формалната връзка на родство не е
достатъчна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт при
деликт, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек претендиращият
обезщетение да докаже, че е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Както беше посочено по-горе, за
да се приеме наличие на изключението за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се установи създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.Според съдебната практика особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 и ППВС № 5 /69г.
Според съдебната практика по сходни казуси , за да се приеме, че между
претендиращият обезщетението и починалия е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между
лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването
на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Така
например, относимо към изключителността на връзка между баби/дядовци и внуци е
отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или
смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др/, а за връзката между братята и сестрите – израстването им
сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина /в
този смисъл решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ВКС, II ТО, решение №
372/2019 по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II ТО и решение № 92/2020 г. по т. д. №
1275/2019 г. на ВКС, ІІ ТО/.
В случая е установено, че ищцата А. е сестра на починалия при ПТП Е.. Предвид
посоченото по-горе, освен тази родствена връзка обаче следва да бъде установена на
първо място по-силна от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на
следващо място – претърпени вреди, чийто интензитет и продължителност са по-
големи от обичайните. Отношенията между ищцата и починалия са установени по
достоверен начин от събраните свидетелски показания. От тях се установява, че
починалият е по- голям брат на А. А. с поведение и отношения с нея, характерни за по-
9
голям брат. Същият е закрилял своята малка сестра, грижил се е за нея, интересувал се
е от нея , двамата като малки са излизали заедно и са споделяли обща компания.
Според свид. Г. , когато Е. пораснал започнал да излиза с момчета и момичета на
негова възраст, но продължил да закриля сестра си и да се грижи за нея. Установява
се, че между брата и сестрата е имало здрава връзка, силна привързаност, засилена и от
напускането на семейството на биологичния баща на децата. Те са си помагали ,
обичали са се, подкрепяли са се, между тях е имало много обич , близост, доверие.
Установява се, че докато са били деца / към 2016 починалият вече е бил над 20-
годишен/ са били неразделни, но след това братът е имал собствен личен живот,
приятели, занимания и интереси, като това не е повлияло на обичта между двамата .
Всичко описаното от свидетелите навежда на извод за едни нормални отношения
между по-голям брат и сестра. Това са близки, здрави семейни отношения, изпълнени
с подкрепа и обич, но са нормално развиващи се отношения между брат и сестра. От
тази гледна точка близостта, привързаността, подкрепата са обичайни и традиционни
за българското семейство.
Настоящият състав намира, че е обичайно деца, израснали заедно според
показанията на свидетелите, да имат описаните отношения на обич, подкрепа, доверие,
споделено ежедневие. Няма нито едно доказателство по делото, от което да се направи
обоснован и категоричен извод за връзка между брата и сестрата , която да има
съдържание излизащо извън рамките на обичайното и нормалното. Децата са
израснали в семейство, в което рожденния им баща не е намерил своето място, но в
същото време в техния живот е присъствала фигурата на баща и съпруг на майката,
доколкото се установява, че майката им има трайна връзка с мъж, от която връзка се е
родило дете. Не се установява по делото починалият Е. да е имало нужда,
необходимост да замества фигурата на бащата в живота на сестра си или фактическа
да е изпълнявал такава роля. Грижите, които е полагал за своята по-малка сестра са
традиционни и нормални за българското семейство, грижи на по-голямо дете към по-
малко, още по - изявени в случай на по-голям брат към по-малка сестра. Споделеното
ежедневие, неразделността между двамата , според показанията на свид. Г., е била
предимно в детските години, като след порастването на Е. същият е отделил свои
живот и интереси от тези на сестричката си. Връзката между починалия и сестра му ,
така както е установена по делото , носи белезите на здрава, стабилна, пълна с обич,
уважение, привързаност връзка , но няма изключителност в техните отношенията, в
смисъла които се търси, за да бъде легитимирана ищцата А. А. да получи обезщетение
за неимуществени вреди, които е претърпяла от смъртта на нейния брат.
С оглед липсата на изключителност в отношенията между починалия и неговата
сестра съдът намира за безпредметно да обсъжда дали е налице изключителност в
претърпените от ищцата болки и страдания, вселдствие смърттта на нейния брат.
Независимо от това и за пълнота на мотивите съдът следва да посочи, че по делото се
10
установява, че А. А. е понесла тежко и продължително случилото се с нейния брат, но
се установява, че нейните преживявания не се дължат само на смъртта на нейния брат.
Свидетелите установяват / свид. П. И./, че смъртта на родния баща на ищцата и
починалия Е., през 2014г, също се е отразила тежко на А.. Само две години по-късно тя
губи и брат си, което се наслагва върху нейното емоционално и психическо състояние
и задълбочава негативните проявления на стрес и безнадеждност до паническо
разстройство. Всичко това се развива на фона на липсата на собствена среда и връзка,
което според СПЕ, допълнително задълбочава психологическата реакция на А. А. ,
породена от случилото се. От изложеното съдът прави извод, че дори и да се приеме
наличие на необичайно силно проявление на скръб и загуба, то при ищцата А. А. тези
вреди не са породени и не са в причинна връзка само с внезапно починалия нейн
брат.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на близост
между починалия и ищцата, както и вреди, които да надхвърлят обичайните болки и
страдания като сила и продължителнтост , то ищцата А. А. няма право/ не е
материалноправно легитимирана/ да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя брат Е.. Предявеният от нея иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради частичното уважаване на предявеният осъдителен иск от И. И. съдът
дължи произнА.не по възражението на застрахователя за съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия.
Пред първата и пред настроящата инстанция застрахователят е направил
поддържа възражение за съпричиняване на увреждането от пострадалия, поради това,
че същият е приел да бъде пътник в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол и поради това,че е пътувал в автомобила без да ползва обезопасителен колан.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Предвид изложеното съдебният състав приема, че по делото не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на починалия поради неизползване на
обезопасителен колан. Съдът приема,че по делото се установява , че поведението на
пострадалият е било противоправно - в нарушение на разпоредбата на чл.137а от
ЗДвП той е пътувал без да ползва колан, но това поведение няма доказана по
категоричен начин пряка причинна връзка с настъпилото увреждане. От изслушаните
експертизи съдът приема, че липсва категоричност при доказването на обстоятелството
, че при поставен колан пострадалият не би понесъл процесните травми. Вещите лица
11
дават категорично заключение, че при правилно поставен колан с оглед механизма на
ПТП и скоростта на движение , при която ПТП е настъпило пострадалият би понесъл
същите травми, тъй като те са причинени от навлизане на арматурното табло към
пострадалия. С оглед така установеното съдебният състав приема, че починалият е
имал противоправно поведение, но няма доказана връзка между това поведение и
настъпилите увреждания. Дори и при поставен колан е било вероятно и възможно
пострадалият да претърпи травми като процесните, поради което следва извод, че няма
доказана причинна връзка между непоставения колан и настъпилите увреждания на Е.
А..
Съдебният състав приема за установено съпричиняване на увреждането от
страна на Е. И. поради неполагане грижа на собственото му здраве, като е пътувал в
автомобил управляван от алкохолно повлиян водач.
По делото е установено от от влязлата в сила присъда по НОХД № 4557/2017г на
СГС, че виновният водач е причинил ПТП и смърт по непредпазливост на Е. като е
управлявал МПС след употреба на алкохол, в пияно състояние – с концентрация на
алкохол 1.9на хиляда. Доколкото алкохолната концентрация е част от квалифициращия
състав на деянието и е посочена в присъдата, същата се явява обвързващо установена
по отношение на гражданския съд, на осн. чл.300 от ГПК.
При тази алкохолна концентрация , вещите лица изготвили КСМАТЕ пред
първата и настоящата инстанция дават заключение, че водачът на автомобила е бил със
средна степен на алкохолно опиване и тази степен на опиване се характеризира със
значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
ориентация и координация , както и че проявлението на опиването е такова, че би
могло да се възприеме от 86% от околните.
Съгласно дадените разяснения с горецитираното ТР № 1/2014г на ОСТК на ВКС
– т.7 - налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум,
ако този факт му е бил известен. За да се приеме, наличие на рисково поведение,
съответно съпричиняване , при такова възражение следва да се установи , че
пострадалият е пътувал в МПС с водач, употребил алкохол, като проява на
съзнателен избор и знание за това, че водачът е употребил алкохол или поне е имал
възможност да узнае при проявена нормална дължима грижа. За да е налице
съпричиняване , изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в
неговото неоправдано игнориране, поведението на пострадалия следва да представлява
обективен принос- противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.
В процесния случай се установява по обвързващ начин, че водачът на МПС, в
което е пътувал като пътник загиналият А. е управлявал с концентрация на алкохол в
12
кръвта от 1.9 на хиляда. Тази концентрация , квалифицирана от вещото лице като
средна степен на алкохолно опиване, съдът приема, че е установено по делото, че
независимо от индивидуалните качества на лицето , дава отражение в неговото
поведение. Индивидуалните качества на лицето, според вещите лица нямат значение
при такава степен на алкохолно опиване , а имат значение при концентрация на
алкохол до 0.8 промила. От изложеното следва , че при концентрация на алкохол в
кръвта от 1.9промила водачът на МПС Е. е имал външни проявление, които 86% от
околните са могли да възприемат- проявления в говора, равновението, ориентация,
коориданция , със сигурност е излъчвал и съответна миризма на човек, употребил
алкохол. Според настоящия съдебен състав тези външни, видими признаци на
алкохолно повлияване не биха могли да останат незабелязани от починалия, като се
има предвид , че същият е бил мъж, нормален като възприятия и интелект. Без
значение е обстоятелството , че самият починал може да е бил алкохолно повлиян.
Поведението на починалия, с което сам се е поставил в невъзможност или в намалена
възможност за преценка не го освобождава от отговорността за собствения му живот.
Починалият е имал време и възможност да възприеме поведението на водача на МПС.
При проявена загриженост за собствения живот и здраве починалият е можел да
възприеме опасността да се качи в автомобил, управляван от водача Л. Е.. Съгласно
решение №170/2019г по т.д. № 2857/2017г на ІТО на ВКС като „рисково” следва да
бъде квалифицирано поведение, изразяващо се в пътуване в МПС, чиито водач е
употребил алкохол, когато то се явява проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, „по отношение на когото е налице знание за този факт или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа”. Именно поради
възможността за узнаване – при проявена нормална дължима грижа и критичност – от
страна на починалия, че водачът на МПС Е. е управлявал своя лек автомобил
алкохолно повлиян, с проявление на видими и възможни за възприемане признаци,
достъпни за почти всички /86%/ от околните с нормални възприятия според КСМАТЕ,
дава основание на съдебният състав да приеме, че починалият е поел риск, който се е
реализирал и който риск се явява съпричиняване на увреждането от страна на самия
пострадал.
Именно поради непроявената грижа на пострадалия сам за себе си , поставянето
му в ситуация на завишен риск, като се е качил в автомобил, чийто водач е бил
апотребил алкохол до степен на средно алкохолно опиване , за което починалият при
проявена грижа , внимание и заинтересованост е можел да разбере е основание да се
приеме, че е налице допринА.не от страна на пострадалия за неговото нараняване и
последвала смърт, което съпричиняване съдът определя на 20%.
При така изложените изводи съделбният състав приема,че на ищцата И.
дължимото се обезщетение от застрахователя възлиза на сумата от 120 000лв, като в
останалата си част исковете следва да бъдат отхвърлени.
13
По отношение на момента на изпадане на застрахователя в забава няма развити
въззивни оплаквания и въззивният съд не дължи служебно проверка на правилността
на решението на СГС в тази част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на И. И. за
сумата над 120 000лв , както и да заплати на А. А. обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 100 000лв и така предявените искове следва да бъдат отхвърлени. В
останалата си част решението на СГС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
и в частта за разноските.
Страните не са оспорили възприетия от първоинстанционния съд размер на
разноските, доказани по делото от страните, по реда на чл.248 от ГПК, поради което и
настоящата инстанция се явява обвързана от тези размери.
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с
която застрахователят е осъден да заплати разноски за защита на ищците за сумата над
2924.57лв, както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на съда държавна
ткаса за сумата над 4800лв.
На ответника се дължат разноски,направени пред първата съдебна инстанция в
размер на още 460лв, до сумата от 820лв.
Пред настоящата инстанция за защита на ищците – въззивници, за осъдителната
част, в която решението на СГС е потвърдено, на адв. П. се дължи възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА в размер на 1516.55лв. Сумата се получава като се съобрази
обжалваемия интерес от 290 000лв, минималният размер на адвокатското
възнаграждение при този обжалваем интерес-7330лв и защитената част от интереса на
ищците.
Ответникът съобразно защитения интерес от ищците дължи по сметка на САС
сумата от 1200лв- дължима държавна такса.
На ответникът се дължат съдебно- деловодни разноски -3331лв, от общо
претендирани 4200 и възнаграждение за един юрисконсулт, което съдът определя общо
на 600лв, а съобразно отхвърлената част от исковете и обжалваемия интерес на
застрахователят се дължи юрк. възнаграждение в размер на 475лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ решение № 260238 от 03.02. 2023г по гр.д. № 3306/2021г по описа на
Софийски градски съд, ГО, 6 състав, в частта, с която ЗК Лев инс” АД е осъдено да
заплати на И. Е. И. сумата над 120 000лв до 150 000лв , а на А. Н. А. – сумата от
100 000лв, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е.
А., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 13.03.2016г, както и в частта, с която е
осъдено да заплати възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за сумата над 2924.57лв и
държавна такса по сметка на СГС за сумата над 4800лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове против ЗК Лев инс АД с ЕИК ********* от И. Е.
И. с ЕГН ********** за сумата от 30 000лв, представляваща разлика между
присъдените й 150 000лв и дължимите се 120 000лв и от А. Н. А. с ЕГН ********** за
сумата от 100 000лв- претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта Е. Н. А., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 13.03.2016г, на
осн. чл.432,ал.1 от КЗ , като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260238 от 03.02. 2023г по гр.д. № 3306/2021г по
описа на Софийски градски съд, ГО, 6 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Е. И. с ЕГН ********** и А. Н. А. с ЕГН ********** да заплатят на
ЗК Лев инс АД с ЕИК ********* сумата от още 1266лв- разноски по делото , на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 1200лв- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат М. И. П. от
САК сумата от 1516.55- адвокатско възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38
от ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ЗК Лев инс
АД- Л. Л. Е..
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16