Решение по дело №19/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 16 септември 2019 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20191610200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                          

                      ГР.БЕРКОВИЦА, 28.06.2019г.

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН…СЪД……………гр.Берковица………………………………………………… в публично заседание на 19 юни..…..………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година………….....………………………в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

при секретаря Т. Йорданова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №19 по описа за 2019г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 18 – 0370-000745/ 26.11.2018г. на Началник РУ гр.Вършец на Г.А.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.А.Г. , който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 18.11.2018г. в 09.47 часа в гр.Вършец,ул.”Република” като водач на товарен автомобил „Рено Мастер”  с ДК № М 55 68 ВХ,негова собственост , като не поставя обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

         Проверяващите счели, че това е административно нарушение по чл.137А ал. 1 от ЗДвП.        

         При предявяването на акта на жалбоподателят не направил възражения.Не направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

В хода на въззивното производство жалбоподателят представя  доказателства чрез разпит на свид.В.Иванов в подкрепа на твърденията си, че поради естеството на работата ,която извършвал –раздавал помощи и спирал пред всеки дом ,поставял и свалял колана непрекъснато.Автомобилът се придвижвал с ниска скорост и на къси разстояния.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано.

Спорното по делото е дали е извършил административно нарушение, правилно ли е наказан, както и правилно ли е определен размера на наказанието.

На първо място съдът констатира допуснато процесуално нарушение,което е довело до неустановеност на нарушението.В АУАН и в НП е описана противоречива фактическа обстановка- като час на извършване на нарушението са посочени различни часове.Първо е посочено час- 09,47 ,а след това при описание на нарушението се твърди,че то е извършено в 10,45часа. Това разминаване създава неяснота относно времето на извършване на нарушението.

По отношение съставомерността на констатираното нарушение: при така изяснената и описана по- горе фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е субсумирал поведението на водача под нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. С категоричност се изяснява, че водачът е управлявал МПС, без за целта да е поставил обезопасителен колан, с който същото е оборудвано. Правилото за поведение, визирано в нормата на чл. 137а ЗДвП предвижда изключения, но в рамките на настоящото производство ( а и пред административнонаказващият орган ), жалбоподателят не е установил, че попада в което и да е от тях.

По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в случая административно нарушение ) с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса по ЗАНН, съгласно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При съвкупна преценка на всички приобщени по делото доказателствени материали, настоящият съдебен състав счита, че процесният случай разкрива белези, дефиниращи го като маловажен.Липсват доказателства по отношение на жалбоподателя да са издавани други НП и същият да е наказван за извършени нарушения по ЗДвП. Тоест, очевидно е, че процесното нарушение е изключение, изолиран случай и по- скоро е плод на пропуск от страна на жалбоподателя, а не на системно демонстриране на поведение, нарушаващо установените със ЗДвП правила за поведение на водачите. На следващо място,безспорно се установи по делото,че поведението на водача се изразявало в непрекъснато потегляне и спиране с автомобила и придвижване на кратки разстояние с ниска скорост,с цел разтоварване на помощи. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, с оглед конкретните особености на същото, а именно изключително кратките периоди от време през които се е придвижвал и факта, че се е придвижвал с ниска скорост, обосновават извода, че извършеното деяние макар и формално да осъществява признаците на състав на административно нарушение, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

 

Предвид гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено в своята цялост.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0370-000745/ 26.11.2018г. на Началник РУ гр.Вършец на Г.А.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: