МОТИВИ
БРП е предявила обвинение срещу С.Д.С.- роден на ***г***, с основно образование, неженен, безработен, българин , с бълг.гражданство, осъждан, за престъпление по чл.343б,ал.2,вр.ал.1
от НК.
Участващият по делото прокурор
подържа обвинението така ,както е по
обвинителния акт.Счита ,че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е извършил престъплението
и следва да бъде признат за виновен по така предявеното му
обвинение.Пледира на същия да се наложи
наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което да се
отложи на основание чл.66 от НК.Пледира да се наложи и наказание глоба,както и
лишаване от право да управлява МПС.
Подсъдимият се явява лично в
съдебно заседание и признава вината си.
За да
постанови присъдата си ,съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Д.С.
е роден на ***г***.Осъждан е с четири броя присъди на различни съдилища, като
са му налагани наказания –глоба, “лишаване на от свобода, като изтърпяването на
наказанието е отлагано на основание чл.66 от НК, както и на „Пробация“.
На 26.05.2017година със Заповед
№17-0243-000069/26.05.2017 година на Началника на РУ МВР
–Берковица на подс. С.Д.С. е било отнето СУМПС за срок от 18месеца, който към настоящия момент е изтекъл.
На
19.05.2017година, около 20.30часа в село Бързия подс.С.Д.С. с автомобил „Мерцедес“,
модел „Бенц 200Е“, ДК№С ****ХХ се движел по ул.“Петроханска“ в селото и с
посока на движение от центъра към прохода „Петрохан“.
По
същото време в обратна посока, т.е. от прохода „Петрохан“ към центъра на село
Бързия се движели един зад друг лек автомобил „Фолксваген“, модел „Бора“, ДК№СА
****ХМ, управляван и собственост на св.Б.Д.К.от град София.Последният бил сам в
автомобила си.Зад него се движел товарен автомобил „Ивеко“ с ДК№ВНВК, управляван
от св.Д.С.Н.от град Видин.Заедно с него в кабината на товарния автомобил
пътували св.Радослав Кирилов Георгиев и св.Калоян Йорданов Каменов, двамата от
град Видин.Товарния автомобил е собственост на св.Дени Владимиров Петров от
град Видин.
При
движението си по посочената по -горе посока на движение водача на л.а.
„Мерцедес“, модел „Бенц 200Е“, ДК№С ****ХХ –подс. С.Д.С. навлязъл в насрещната
лента за движение, т.е. тази по която се движели лекия автомобил „Фолксваген“, модел
„Бора“, ДК №СА ****ХМ и непосредствено след него - товарен
автомобил „Ивеко“ с ДК№**ВНВК.
При
така създалата се ситуация първи опасността възприел водачът на лекия автомобил,
което се случило преди навлизането му в завой, падащ му се ляв .Поради това
неговият водач – св.Б.Д.К.от град София предприел намаляване скоростта си на
движение и изтегляне вдясно.Независимо от предприетите от него действия ,не
успял да избегне контакт с навлизащия в лентата му за движение лек автомобил
„Мерцедес“, при което последвал удар.Същият е осъществен с предна лява част на
двата автомобила и е съсредоточен в областта на предно ляво колело на
л.а.“Фолксваген“.
След
продължаващото навлизане на лек автомобил „Мерцедес“в насрещната му лента за
движение, което е възприето от водача на товарния автомобил, който незабавно
предприел аварийно спиране с изнасяне в дясно на своето движение, е последвал
ЧЕЛЕН удар между двете МПС.
По
делото е назначена и изготвена Автотехническа експертиза и видно от
заключението на вещото лице по нея водачът на л.а.“Фолксваген“ се е движел със
скорост, позволяваща му в рамките на видимостта да предприеме аварийно спиране
и той е предприел такова.Не е бил в състояние да предотврати удара поради
безконтролното навлизане в лентата му за движение от насрещно движещото се МПС.
Водачът
на товарния автомобил е възприел опасността в момента когато видял, че насреща
в платното му се движи МПС.Предприел е аварийно спиране ,но не е имал никаква
възможност да предотврати удара.
Водачът
на лекия автомобил „Мерцедес“- подс. С.Д.С. се е движил със скорост от около
80км/ч. при ограничение от 50км/ч. в населено място.
Непосредствено
след ПТП на водачите на товарния автомобил и на л.а.“Фолксваген“ е била извършена
проба за наличието на алкохол, което е сторено с техническо средство, при което
и двете проби са били отрицателни.
Водачът
на лекия автомобил „Мерцедес“ –подс.С.С. не е изпробван на място за наличие на
алкохол поради това, че състоянието в което се е намирал не е позволило.Издаден
му е бил Талон за медицинско изследване №0244051/19.05.2017година, а в
последствие му е била взета кръвна проба.
За това, че подс. С.Д.С. е
управлявал МПС след употреба на алкохол му е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение серия „Д“, бл.№244693/25.05.2017година по
регистъра на РУ МВР –Берковица.
Видно
от Протокол №1270/23.05.2017г. на НТЛ при ОД МВР –Монтана в иззетата кръв на подс.С.
се съдържат 2.89 промила редуциращи вещества изчислени, като етилов алкохол.
Предвид
така приетата за установена фактическа обстановка безспорно е установено по
делото, че подс.С.Д.С. при управлението на лек автомобил „Мерцедес“ е
осъществил редица нарушения на ЗДвП, вкл. и чл.20 ал.2 от посочения закон, което
е довело до настъпването на ПТП.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от обясненията на подс.С., дадени на ДП , в които
признава вината си ,от показанията на разпитаните по делото свидетели ,както и от приложените и
приобщени по делото писмени доказателства- АУАН, талон за медицинско изследване
,справка за нарушител, и справка за
съдимост, които в тяхната съвкупност са логични, последователни,безпротиворечиви
и се кредитират изцяло от съда.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка ,съдът прави следните правни изводи:
Подс.А. е осъществил както от
обективна ,така и от субективна страна всички признаци от състава на
престъплението по чл.343б,ал.1 от НК,тъй като на 19.05.2017 година в село Бързия, област
Монтана по ул. “Петроханска“, с посока на
движение към прохода „Петрохан“ е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес“, модел „200Е“, ДК№С ****ХХ,
собственост на В.М.А.от град София с концентрация на алкохол в кръвта от над
1.2 на хиляда, а именно 2.89 на хиляда, установено по надлежния ред –Протокол
за химическа експертиза №1270/23.05.2017г. на НТЛ при ОДМВР –Монтана .
От обективна страна – подс.С. е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 2,89 на хиляда- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК .
При осъществяване на деянието
подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като ясно съзнавал общественоопасния
и противоправен характер на извършеното, както и неговите общественоопасни
последици, но въпреки това искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е
съзнавал, че управлява л. а. след употреба на алкохол .
Относно
вида и размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до
хиляда лв.
При определяне на полагащото
се на подсъдимия наказание съдът съобрази високата обществена опасност на престъплението .Наред с това
обстоятелство, от значение при
определяне на наказанието на подсъдимия
са и фактите ,че е управлявал автомобила с висока концентрация на алкохол в
кръвта му -2,89 промила,неколкократно надхвърля минимално изискуемата граница
от 0,5 % промила и следователно обосновава и извод за по-висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете направеното
от подсъдимия самопризнания и процесуалното му поведение.Съдът намира ,че тези
обстоятелства не водят до приложението на
разпоредбата на чл.55,ал.1 от НК, тъй като нито са многобройни , нито
изключителни.
Преценявайки тежестта на извършеното
престъпление,както и необходимостта наказанието да допринесе целените промени в
съзнанието на дееца и да постигне общопревантивен ефект, съдът прие, че
справедливо наказание за подсъдимия е една година лишаване от свобода.
Съдът прие, че не са налице
законови пречки за приложение на института на условното осъждане.Предвид
изложеното и на осн. чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на така
определеното наказание за изпитателен срок от три години.
Наред с наказанието лишаване
от свобода, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание
глоба , а именно в размер на 200 лв.Съдът определи същото в предвидения
минимален размер, тъй като подсъдимият е безработен.
Съдът наложи на подсъдимия и наказание по чл.343г ,вр. чл.37,т.7 от НК-
лишаване от право да управлява МПС за престъплението по чл.343б,ал.1 от НК за
срок от две години,изхождайки от наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на подсъдимия.
С оглед изхода на делото в
тежест на подсъдимия бяха присъдени и
направените от ОД на МВР-Монтана разноски по делото в размер на 602,46 лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: