РЕШЕНИЕ
№574/28.09.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и седми август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……………………………………….и в присъствието на прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №57 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба от Т.А.М. ***, като майка и законен представител на С.Т.Д., против
Решение №1012-26-688-1/23.12.2019 г. на Директора на Териториално поделение
(ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата й срещу Разпореждане
№**********/2140-26-857/05.11.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят чрез законния си представител
претендира да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно горепосоченото решение,
с което му е отказано отпускането на наследствена пенсия от починалия му баща Т.
Д.Д.. За да се произнесе по този начин, ръководителят на ТП на НОИ – Хасково
приел, че общият наследодател има осигурителен стаж от 4 год. и 14 дни. Цитиран
бил чл.74, ал.1, т.4 от КСО и чл.22 от НПОС, което касаело правото на
придобиване на пенсия за инвалидност или общо заболяване. В конкретния случай
се касаело за наследствена пенсия, като правната уредба не правела изключение
по отношение на деца, останали без родители, които имали право да получават
наследствена пенсия до навършване на 18 годишна възраст.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, в писмено
становище, депозирано чрез пълномощник, излага съображения за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за отпускане на пенсия вх.№21103-26-73/11.09.2019
г., подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково, Т.А.М. като майка и законен представител на С.Т.Д., е поискала да му бъде отпусната
наследствена пенсия като наследник на Т. Д.Д., починал на 29.08.2019г.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№1324 от
10.09.2019г., С.Т.Д. е наследник (син) на Т. Д.Д., починал на 29.08.2019г.
Представено е Експертно решение №1714 от заседание
№122 на 05.09.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Екатерина“ ЕООД Димитровград за
частична експертиза по документи на починалия Т. Д. , видно от което е прието,
че заболяването на последния е попадало
по ч.VIIIр.7 т.2,5 от
НМЕ и е определена 95% степен на увреждане без чужда помощ.
Видно от Решение №1011-26-6240#1 от заседание №039 от 09.10.2019 г.,
Медицинска комисия при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.98 от КСО е взела
решение, с което потвърждава оценката на трайно намалената работоспособност
(вид и степен на увреждане); датата на инвалидизиране и срокът на
инвалидизиране по Експертно решение №1714 на Т. Д..
С писмо изх.№21103-26-73-1/26.09.2019г. от Т.А.М. като законен представител на С.Т.Д. и З.Т.Д., са изискани допълнително документи по
подаденото заявление за отпускане наследствена пенсия от наследодател Т. Д.Д.,
които да представи в едномесечен срок от получаването му. Писмото е получено
срещу подпис от адресата си на 03.10.2019г., видно от приложеното Известие за
доставяне ИД PS 6300 0116J4L.
С вх.№21103-26-73-2/15.102019г. е
заведена декларация от С.Д., че починалия му баща няма друг стаж, освен
представения.
Съставен е Опис на осигурителен
стаж на Т. Д.Д., в който е отразена дата на инвалидизиране 29.08.2019 г.,
навършена възраст към датата на инвалидизиране – 48 г., 10 мес. и 14 дни и
положен осигурителен стаж от 04 г., 00 мес. и 14 дни (същия размер превърнат
към III категория труд) и действителен
осигурителен стаж – 1 г., 11 мес. и 20 дни.
С Разпореждане №**********/2140-26-857/05.11.2019 г.
на Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.82, ал.1; чл.74, ал.1, т.4 от КСО и чл.22 от НПОС, чл.68, ал.1-2
от КСО и чл.32, ал.2 от НПОС, е отказал да бъде отпусната наследствена пенсия
на С.Т.Д. по подаденото от законния му представител Т.А.М. заявление
вх.№21103-26-73/11.09.2019 г.
Изложени са
мотиви, че наследодателят на детето има навършена възраст 48 г. 10 мес. и 14
дни и положен осигурителен стаж с прекъсване за периода от 05.01.1989 г. до
07.12.2012 – 04 г. 00 мес. и 14 дни от
трета категория труд.
Прието е, че на С.Т.Д.
не се следва наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй
като наследодателят му има 04 г., 00 мес и 14 дни осигурителен стаж, а съгласно
чл.74, ал.1, т.4 от КСО и чл.22 от НПОС, осигурените придобиват право на пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране за лица над 30
годишна възраст – 5 години, като съгласно чл.74, ал.2 от КСО една трета от
осигурителния стаж по ал.1, т.2 – 01 г. 08 м. трябва да е действителен.
Прието е също,
че на С.Д. не се следва наследствена
пенсия от пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като съгласно чл.32, ал.2
от НПОС се счита, че със смъртта си наследодателят му отговаря на изискванията
за навършена възраст по чл.68, ал.1 от КСО, но няма изискуемият се осигурителен
стаж от 38 г. 08 мес.
Разпореждането е
изпратено на адреса на жалбоподателя и получено срещу подпис от законния му
представител Т.М. на 25.11.2019г. Срещу Разпореждането е подадена жалба вх.№1012-26-687/13.12.2019 г. пред Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-688-1/23.12.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е връчено на адресата си
на 02.01.2020 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300
0118EQ 2, а жалбата
срещу него е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково на 13.01.2020 г. и заведена под
вх.№1012-26-688-2 от същата дата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, изхожда от надлежна
страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена в
преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган.
Обективирано е в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни
основания за издаването му, и е подписано от издателя си.
Не се установява при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни
такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е съответно и на материалния закон.
Наследствените пенсии са уредени в Раздел III на КСО,
като правото на наследствена пенсия е регламентирано в чл.80 от същия раздел.
Съгласно чл.80, ал.1 от КСО, личните пенсии могат да
преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност,
социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните
пенсии, а в ал.2 е предвидено, че право на наследствена пенсия имат децата,
преживелият съпруг и родителите.
Според чл.81, ал.1 от КСО, наследствената пенсия се
определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице,
както следва: 1. при един наследник – 50 на сто; 2. при двама наследници – 75
на сто; 3. при трима и повече наследници – 100 на сто.
В чл.81, ал.2, изр.първо от КСО е предвидено, че
наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази
пенсия, и се разпределя поравно между тях.
В чл.82 от КСО са установени условията за отпускане и
получаване на наследствена пенсия, като според ал.1 на същата норма, децата
имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след
навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от
навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са
се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.
В чл.83, ал.1 от КСО е предвидено, че при смърт на
осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната
пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална
болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена
работоспособност повече от 90 на сто, а в ал.2 – че когато починалият е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се
отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен
стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях.
От така прегледаната нормативна уредба следва, че
правото на дете на наследствена пенсия от починал родител не е първично, а се
поражда в зависимост от правото на пенсия на неговия наследодател.
В случая няма спор, че жалбоподателят към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 11.09.2019 г., няма навършени
18 г., при което би имал право на наследствена пенсия до навършването им (респ.
след навършването, ако учи), но само в случай, че на баща му, като починало
осигурено лице, се полага лична пенсия, която да премине в наследствена.
В оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е потвърдено Разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” подробно са обсъдени хипотезите, при които евентуално би се
породило право на пенсия на Т. Д.Д., починал на 29.08.2019 г. при навършена
възраст 48 г., 10 мес. и 14 дни, който не е бил пенсионер, при удостоверен
осигурителен стаж от трета категория 04 г., 00 мес и 14 дни. Изводите, че при
тези данни починалото лице няма право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, както и за осигурителен стаж и възраст, се явяват съответни на
материалния закон.
Разпоредбата на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, във вр. с
чл.22 от НПОС, въвежда правилото осигурените да придобиват право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва:
над 30-годишна възраст – 5 години. Такъв осигурителен стаж наследодателят на
жалбоподателя няма придобит към датата на инвалидизиране 29.08.2019 г., според
данните в пенсионната преписка. Същевременно по делото не се представят
доказателства за придобит осигурителен стаж от 5 години.
Няма спор също, че наследодателят на жалбоподателя
няма изискуемия по чл.68, ал.1 от КСО стаж, за да възникне за него право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, макар по силата на чл.32, ал.2 от НПОС да се
счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст
съгласно действащата разпоредба на чл.68, ал.1 от КСО към датата на смъртта.
При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст
от наследодател, който не е бил пенсионер, пенсионният орган също е достигнал
до законосъобразен правен извод, че такава не се дължи на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, правилно административният
орган е приел, че не са налице основания за отпускане наследствена пенсия на
заявителя от починалия му баща.
По изложените съображения обжалваното решение се явява
издадено при спазване на всички изисквания за законосъобразността му, поради
което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо от
жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Д., подадена от Т.А.М. ***, като негов законен представител, против Решение №1012-26-688-1/23.12.2019г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Териториално поделение на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: