Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Тачева в.гр.дело № 12811 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 50181
от 24.02.2020 год., СРС, 171-ви състав е отхвърлил предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Г.-К.“, ЕИК *******,
със законен представител Д.Г.В.с ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 ТПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата в общ размер
2773,24 лв., от които 2307, 01 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2016г. и 441, 55 лв.
– законна лихва за забава от 31.05.2014г. 17.05.2017г., както и сумата за
дялово разпределение в общ размер 24, 67 лв., от които 20, 38 лв. –
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период 4,
29 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
ведно сс законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.05.2017г. до окончателното изплащане на сумите, в имот
представляващ търговски обект /супермаркет и кафе бар/, находящ се в гр. София,
ул. „*******, с код на платеца Т340848, с които ответникът неоснователно се е
обогатил, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
29.05.2017г. по гр.д. № 34382/2017г. по описа на СРС, 38 състав.
Осъдена
е "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на ЕТ „Д.Г.-К.“, ЕИК *******, със законен
представител Д.Г.В.с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 424,12
лв. -разноски в исковото производство.
Подадена е въззивна жалба от ищеца "Т.С."
ЕАД, чрез юрк. А.Т., с доводи за неправилност на решението. Твърди се, че
неправилно съдът е приел, че между страните е сключен договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди. Предвид изложеното се иска въззивният съд
да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника, както и от третото лице помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ЕООД.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на
твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от
страна на ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за имота за периода от м. 05. 2014 г. – м. 04. 2016 г. и на такса за
услугата дялово разпределение. Когато между страните няма друга обвързаност и
по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да
докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и
общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната
връзка/.
За да постанови обжалваното решение, с
което са отхвърлени предявените искове СРС е приел от фактическа страна, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот – магазин и кафе бар, че
сградата, в която се намира този имот е топлофицирана, както и че в процесния
период ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. При така установените факти е
приел, че между ответникът като собственик на имота, който се намира в
сграда-етажна собственост и ищцовото дружество са възникнали валидни договорни
правоотношения с предмет доставка на топлинна енергия, което изключва
приложението на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване.
От
приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът
е съсобственик на процесния имот-магазин и бар кафе, чието предназначение е за
извършване на търговска дейност. С оглед на това топлоснабдяването на имота
следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на
писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносното предприятие ии
клиентите на топлинна енергия за стопански нужди.
Настоящият състав за разлика от състава
на първоинстанционния съд намира, че за процесния период не е сключен писмен
договор и ответникът в случая за обекта, който притежава-магазин и бар кафе са
"небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по аргумент от
противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012 г. /.
Приложените по делото от ищеца с исковата молба договор от 19.09.2002г. и
протокол от 14.09.2002г. на общото събрание /л. 44 – л. 51 от гр.д. №
66889/2018г. на СРС/ не представляват
писмени договори между ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответника за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди. Същите са сключени между третото лице помагач и
етажните собственици на сградата, в която се намира процесния имот и касаят
услугата дялово разпределение. Предвид
това качество на ответникът, обстоятелството, че същият е собственик на
процесния топлоснабден имот, не е достатъчно за обосноваване на извод за
съществуването на договор за търговска продажба на топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ,
въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди/стопански
нужди/, е императивна. Установеното в нея правило за поведение е задължително и
не може да бъде дерогирано от страните. За процесния период е установено, че
между страните по делото не е налице писмен договор за доставка на ТЕ за
небитови нужди. Ползването на топлинна енергия от "небитов клиент"
при липса на сключен договор в изискуемата се от закона писмена форма за
валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице
имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за
сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за
доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки
цената на услугата. За да е налице такова имуществено разместване, в тежест на
ищеца е да установи обедняването до размера и количеството на доставената на
ответника през исковия период топлинна енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване. В настоящия случай
ищецът твърди, че ответникът е спестил
разходи за доставената и ползвана топлинна енергия за процесния имот-магазин и
бар кафе, на който е собственик.
Безспорно по делото е обстоятелството,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в
която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази
връзка по делото са представени протокол от общо събрание на собствениците на
имоти на адрес: гр. София, ул. „*******, вх. А, Б, проведено на 14.09.2002г.;
списък на заявените уреди и термостатни вентили съгласно протокола от общото
събрание, в който всеки собственик/ титуляр на сметка в Т.С. ЕАД, включително и
въззиваемия е посочил броя на индивидуалните разпределители в неговото жилище; договор
от 19.04.2002г. между „Н.И.“ ООД и етажната собственост на адрес: гр. София,
ул. „*******, вх. А, Б, за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия и договор от 06.11.2007г.при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между „Т.С.“ АД и „Н.И.“ ООД.
От заключението на приетата в хода на
първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, която
настоящият състав след преценка по чл. 202 ГПК кредитира изцяло като пълна и
обективна изготвена, се установява, че дяловото разпределение в сградата етажна
собственост през процесния период се е извършвало от „Н.И.“ ООД. ……
От заключението на приетата в хода на
първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза, която този
съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че към 18.11.2019г. няма данни
за извършени плащания за ЕТ „Д.Г.“ – К., с абонатен № Т340848 и аб. № Т3140848
няма данни за извършени плащания. Общата сума на главниците и лихвите за
процесния абонатен номер за процесния период възлиза на 5025,91 лв., от тях за
топлинна енергия 4992,56 лв. и дялово разпределение на топлинна енергия 33,35
лв.
Настоящият състав приема, че са
осъществени предпоставките на неоснователното обогатяване /за чужда сметка/ -
обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка и липса на
основание за преминаване на имуществените блага. Предвид представените писмени
доказателства и експертните заключения, се обосновава категоричния извод, че в
топлоснабдения имот – собственост на ответника, е била доставяна топлинна
енергия. Ответникът, чиято доказателствена тежест в процеса е да установи, че е
заплатил на ищеца дължимите суми, не е ангажирал доказателства в тази насока.
Ето защо искът за стойността на потребената от ответника в имота топлинна
енергия е основателен и доказан по размер.
По отношение на иска с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приема, че искът за заплащане
на обезщетение за забава е неоснователен, тъй като за заплащане на суми при
неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада
в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи получаване на покана от страна на
ответника за заплащане на сумите за потребена топлинна енергия през процесния
период, поради което претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава
в размер на 441,55 лв. за периода от 31.05.2014 г. до 17.05.2017 г., се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По тези съображения, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за сумата
от 2307,01 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия и сумата
от 20,38лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода м.05.2014г.
– м.04.2016г. в имот представляващ търговски обект /супермаркет и кафе бар/,
находящ се в гр. София, ул. „*******, с код на платеца Т340848, с които суми
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната
лихва от 29.05.2017 г., подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
уважен. В останалата част, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни, но доколкото ответникът не е поискал присъждането
им, не е представил и доказателства такива действително да са направени, то не
следва да му бъдат присъждани.
На въззивника следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно уважената част от исковете както следва: 105,21 лв. за
заповедното производство; 365,45 лв. пред СРС и 76,48 лв. пред СГС.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 50181 от 24.02.2020 год., СРС, 171-ви състав, с което са отхвърлени
предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Г.-К.“, ЕИК *******, със законен представител Д.Г.В.с ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ТПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата в общ размер 2773,24 лв., от които 2307, 01 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г.
– м.04.2016г. и 441, 55 лв. – законна лихва за забава от 31.05.2014г.
17.05.2017г., както и сумата за дялово разпределение в общ размер 24, 67 лв.,
от които 20, 38 лв. – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия
за процесния период 4, 29 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
29.05.2017г. до окончателното изплащане
на сумите, в имот представляващ търговски обект /супермаркет и кафе бар/,
находящ се в гр. София, ул. „*******, с код на платеца Т340848, с които
ответникът неоснователно се е обогатил, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.05.2017г. по гр.д. № 34382/2017г. по
описа на СРС, 38 състав, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ЕТ „Д.Г.-К.“,
ЕИК *******, дължи на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от 2307,01 лв.
– главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м. 05. 2014 г. до м. 04. 2016 г., както и сумата от 20,38 лв., представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период в имот,
представляващ търговски обект /супермаркет и кафе/, находящ се в гр. София, ул.
„*******, с код на платеца Т340848, , с които суми ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 29.05.2017 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Г.-К.“, ЕИК ******* със законен представител Д.Г.
В., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК ******* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 105,21 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Г.-К.“, ЕИК ******* със законен представител Д.Г.
В., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК ******* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 365,45 лв. – разноски пред СРС.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Г.-К.“, ЕИК ******* със законен представител Д.Г.
В., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК ******* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,48 лв. – разноски пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна
част.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – "Н.И.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.