Решение по дело №969/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на З.А.Л. ***, депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 212/20.07.2023 г., постановено по АНД № 398/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния и на материалния закон, както и необосновано. Същият оспорва преценката на въззивния съд, че не са допуснати процесуални нарушения, които се квалифицират като съществени. Процесното НП било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 23.12.2022 г., пр.пр. № 5342/2022 на РП - Хасково. От преписката било видно, че проверката на РП - Хасково приключила на 23.12.2022 г. с мотивирано постановление за липса на данни за извършено престъпление от общ характер, но едва на 03.01.2023 г. АНО с мотивирана резолюция прекратил АНП на основание чл. 54, ал. 1, т. 9, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН – „тъй като деянието съдържа признаци на престъпление“. Налице било издадено Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство на РП - Хасково от 24.01.2023 г., касаещо отново деянието, описано в процесното НП от 05.01.2023 г. По този начин било допуснато воденето на две паралелни производства - наказателно и административнонаказателно, за едно и също деяние, в нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Налице било съществено процесуално нарушение, тъй като било започнато административно наказателно производство със съставянето на АУАН, който в същото време бил изпратен на РП - Хасково, тъй като деянието съдържало признаци на престъпление. 

Неправилен бил и изводът на съда за безспорно установена фактическа обстановка, потвърждаваща се от показанията на свидетелите Ж.И., П.Б. и М.М.. Видно от свидетелските показания на Ж.И. - актосъставител, и П.Б. - свидетел по акта, същите на 18.11.2022 г. били изпратени на ул. „***“ ***, да окажат съдействие на служители от Криминална полиция при РУ - Хасково. Същите не били свидетели на нарушението и категорично заявили, че процесният мотопед при пристигането им се намирал на бетоновата площадка на блока, а П.Б. конкретизирал мястото пред гаража на жалбоподателя от задната страна на блока. В съставения от Ж.И. АУАН не фигурирал друг свидетел освен П.Б., който не бил свидетел на деянието. От свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта не се установило жалбоподателят Л. да е управлявал процесния мотопед, както било отразено в АУАН. От друга страна, в разпита си М.М. заявил категорично, че е свидетел по съставения от Ж. И. АУАН, който му бил предявен и в съдебно заседание. Също така бил категоричен, че процесният мотопед се движел по ул. „***“, „в посока центъра“, макар това обстоятелство да не било отразено нито в АУАН, нито в процесното НП, каквато била практиката в подобни случаи на движение на МПС. Показанията на свидетеля М. били вътрешно противоречиви и не допринасяли за изясняване на фактическата обстановка по случая и в този смисъл не следвало да бъдат ценени като безспорно доказателствено средство.

Неправилен бил изводът на съда, че описаната фактическа обстановка изяснявала в пълнота фактите. Твърденията на жалбоподателя за осъществено управление на мотопеда на околоблоковото пространство, представляващо бетонова площадка, се подкрепяли, макар и косвено, от показанията на актосъставителя, и свидетеля по акта, установили превозното средство и жалбоподателя именно на това място. Колкото до показанията на единствения разпитан свидетел-очевидец М.М., то достоверността на неговите показания била силно разколебана от факта, че същият не бил свидетел по съставения АУАН и макар да заявявал, че се движил непосредствено след процесния мотопед по ул. „***“, същият не си спомнял дали бил със запален двигател или не, но бил категоричен, че спрели мотопеда до бл. ***на ул.“***“ при пристигане на служителите от „Пътна полиция“. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че от събрания доказателствен материал не се установило по безспорен начин мястото на извършване на нарушението, като съществен елемент от обективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП. Заявява, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано, именно поради неустановената в пълнота фактическа обстановка.

С оглед на така изложеното, моли да бъде отменено Решение № 212/20.07.2023 г., постановено по АНД № 398/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково и да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание пълномощникът на касационния жалбоподател заявява, че поддържа касационната жалба.

Ответникът - Началник Група към ОД на МВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“ не се явява и не се представлява в съдебно заседание, съответно не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. Сочи, че постановеното решение на Районен съд – Хасково е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 22-1253-002038/05.01.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР - Хасково, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на З.А.Л., ЕГН : ********** ***, са наложени административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 18.11.2022 г. около 17:00 часа, свидетелите М.М. и Е.Н., служители в Сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР - Хасково, придвижвайки се по ул. „***“ в гр.Хасково, забелязали движещ се по улицата в посока центъра на града мотопед без регистрационни табели. Същите проследили движещия се мотопед, като карали непосредствено зад него, докато той отбил към блок *** по ул.„***“. Там същите спрели водача на мотопеда за извършване на проверка, при която установили, че водач на мотопеда бил жалбоподателят, като на самия мотопед липсвала поставена регистрационна табела, но имало номер на рама. Тъй като двамата нямали правомощия да съставят АУАН, поискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково. На място дошли свид. Ж.К.И. и свид. П.Б.Б.- двамата на длъжност „Мл.автоконтрольор“ в Сектор ПП при ОДМВР – Хасково. Същите извършили проверка по номера на рамата на заварения на място мотопед, при което се установило, че той не е регистриран. При тези факти бил съставен АУАН № 755789/18.11.2022 г., а въз основа на него издадено процесното НП.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът е намерил за доказано вменененото на жалбоподателя административно нарушение. Посочил е, че доводът в жалбата, че не е осъществено „управление“ на мотопеда от страна на жалбоподателя, още по-малко по „път, отворен за обществено ползване“, останало недоказано в производството. Санкционният текст е приет за правилно приложен, а административните наказания – за надлежно определени. Заявено е, че не са били допуснати процесуални нарушения, които могат да се квалифицират като съществени. Съответно обжалваното наказателно постановление е прието за правилно и законосъобразно и като такова същото е потвърдено.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което същото е валидно и допустимо. Решението е правилно, който извод на касационната инстанция е обусловен от следните съображения:

На първо място, не могат да бъдат споделени изложените в касационната жалба доводи, че е било допуснато воденето на две паралелни производства - наказателно и административнонаказателно, за едно и също деяние, в нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Целта на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е да не се допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства наказателно и административно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално да се стигне и до налагане два пъти на наказание за едно и също деяние, в нарушение на принципа non bis in idem (ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 3/2015 г.). Текстът се отнася до хипотезата, когато за конкретното деяние е започнало наказателно преследване, при което органите на администрацията следва да не предприемат каквито и да било мерки по административно преследване, а да изчакат произнасянето на компетентните органи - съд или прокуратура, които, след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят, да препратят прекратеното наказателно производство на административно наказващия орган. В случая това е сторено, макар и действително да са налице данни за две постановления на Районна прокуратура – Хасково, съдържащи отказ да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – от 23.12.2022 г. и от 24.01.2023 г. Именно обаче предвид постановените откази не се е стигнало до паралелно водене на наказателно и административнонаказателно производство. Дори и да се беше стигнало обаче, процесуален проблем би възникнал, едва ако има наложено административно наказание, което е влязло в законна сила, или бъде наложено наказание по системата на наказанията по НК, което е влязло в законна сила и след това бъде наложено административно наказание. Такива данни в случая няма, поради което и не е имало процесуална пречка да се издаде наказателно постановление.

На следващо място и по повод твърдението за неустановена в пълнота фактическа обстановка и за липса на безспорни доказателства за осъществено от касационния жалбоподател административно нарушение, следва да бъде отбелязано следното:

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Санкцията за неизпълнение на това изискване е предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, от една страна, че З.Л. е управлявал нерегистрирания мотопед, поради което е имал качеството "водач" на моторното превозно средство, и, от друга, че мотопедът е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството "водач" на мотопеда и управляването му на път за обществено ползване изисква Л. да управлява моторно превозно средство, което е регистрирано.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, извършили проверката и констатирали нарушението. Действително актосъставителят и свидетелят по акта не са преки свидетели на управлението на процесния мотопед. От показанията на свид.М.М. обаче, който свидетел е очевидец и има непосредствена представа и възприятия за нарушението, се установява, че мотопедът се е движел по ул.“***“ в гр.Хасково и че същият е бил управляван именно от З.Л.. Доводът, че показанията на този свидетел били противоречиви и нееднопосочни не се споделя от настоящия касационен състав. Тези показания установяват най-същественото според възприятията на свидетеля, а именно, че мотопедът е бил в движение и че след като спрял, било установено, че същият е управляван от Л.. Районният съд обосновано е дал вяра на този свидетел и на дадените от него показания, приемайки ги за обективни, като непротиворечиви, логични и убедителни. От друга страна, липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти. Разпитаният по искане на жалбоподателя свидетел С.С. не е присъствал при установяване на нарушението, а в показанията си е заявил, че е дал мотопеда на З.Л. три-четири дни преди проверката, когато мотопедът не бил в движение и се нуждаел от ремонт. Тоест от показанията му не може да бъде направен извод, че няколко дни по-късно е било обективно невъзможно жалбоподателят да е управлявал превозното средство. Самият жалбоподател заявява в дадените писмени обяснения, приобщени към материалите по административно наказателната преписка, че действително мотопедът бил оставен за ремонт, но също и че излезнал да пробва дали ще запали и ще върви нормално. В този смисъл доводите в касационната жалба, че решаващият съд неправилно е обсъдил събраните доказателства не намират опора в анализа на събрания по делото доказателствен материал, поради което се явяват неоснователни и недоказани.

За установеното административно нарушение, административнонаказващият орган е наложил единствените предвидени в закона по вид и размер административни наказания. Същите са справедливи, съобразени с извършеното, с неговата обществена опасност и са в предвидените от закона граници, поради което отговарят на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 212/20.07.2023 г., постановено по АНД № 398/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: