Р Е Ш Е Н И Е
№ 1835/13.04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1932 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Е.М.” ЕООД, ЕИК *, с адрес: *** срещу А.Д.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата 2000,00 лв., представляваща част от дължима
главница по сключен между „Б.Н.П.Ф.” ЕАД и А.Д.Х.
Договор за потребителски паричен кредит * г., цялата в размер от 3635,12 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.06.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1071,41
лв., представляваща дължимата възнаградителна лихва за периода 17.12.2013 г. - 08.04.2016
г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно сключен
с „Б.Н.П.Ф.” ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.04.2016
г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр.
д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата си молба ищецът „Е.М.” ЕООД излага чрез процесуалния си представител – адв. Росица Маврова, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от страна на длъжника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо счита, че има правен интерес от депозирането на
настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания. Твърди, че
на 17.12.2013
г. между „Б.Н.П.Ф.” ЕАД
/кредитор/ и А.Д.Х. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта *, по
силата на който дружеството е предоставило на ответницата потребителски кредит
в размер на 6000,00 лв. Поддържа, че за ответника е възникнало задължението да
заплати договорените погасителни вноски. Общото крайно задължение на
кредитополучателя възлиза на 10994,40 лв. Сумата е следвало да бъде платена на 36
бр. погасителни месечни вноски, всяка от които в размер на 305,40 лв. Твърди,
че на 08.04.2016 г. е сключил договор за продажба и
прехвърляне на вземания с кредитора „Б.Н.П.Ф.” ЕАД, по
силата на който е придобил вземанията по договора за кредит от 01.10.2014 г.
Посочва, че длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия, както и че падежът на задълженията е настъпил
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А.Д.Х.
не е депозирала отговор на исковата
молба, подадена от „Е.М.” ЕООД, ***.
В проведените съдебни заседания ищецът поддържа
изразената позиция по спора чрез процесуалния си представител.
Ответницата не се явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за вземанията
по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС. Заповедта за
изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на
актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника.
Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане на исковите претенции в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които
се ползва – 1/
валидна облигационна връзка по договор за кредит,
сключен между „Б.Н.П.Ф.” ЕАД и ответницата; 2/ изискуемостта на вземането за главница и договорна
лихва, както и техния размер; 3/ наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза
на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания; 4/ че длъжникът е
надлежно уведомен за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита; 5/ че уговореният лихвен процент и ГПР са в
съответствие с типичните разходи на кредитора и обичайната му печалба.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
В случая ищецът извежда
материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 02.06.2015 г. (л. 23 и сл.),
сключен с „Б.Н.П.Ф.” ЕАД - страна по материалното отношение с ответницата, от
което произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на Глава I от цитирания договор, ищецът „Е.М.” ЕООД е придобил пакет от
вземания, които страните са се съгласили да се индивидуализират в отделни
протоколи. В случая е представен Анекс 1А към
Протокол № * от
08.04.2016 г., като на л. 4 (л. 50 от делото), е посочено името, ЕГН-то на
длъжника, датата на договора и размера на прехвърленото вземане по пера –
главница, договорна лихва и неустойка за забава. Възражения по отношение на
действителността на договора за цесия и неговото съобщаване на длъжника не са
релевирани от ответната страна, поради което съдът приема, че от формална
страна ищецът се легитимира като титуляр на претендираните права.
За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
кредитодателя „Б.Н.П.Ф.” ЕАД и ответницата, ищецът е представил в препис Договор за
потребителски паричен кредит * г. (л. 18-22), видно от който страните са се уговорили дружеството да
предостави на А.Д.Х. заем в размер на сумата от 6000,00 лева срещу задължение
за връщане ѝ на 36 равни месечни вноски от по 305,40 лв.
Уговорен е лихвен процент от 37,91 % и ГПР 47,88 %, обща стойност на плащанията
от 10994,40 лв. и такса за усвояването на кредита от 150,00 лв. Договорена е
премия от 864,00 лв. за застраховка „Защита на плащанията“, като от условията
на полицата представена на л. 22 се установява, че бенефициент по нея е кредитодателят „Б.Н.П.Ф.” ЕАД, а покритите застрахователни
рискове са „Смърт“ на кредитполучателя, „Инвалидизация над 70%“, „Нежелана
безработица в резултат на уволнение над 60 дни“, „Продължителни болнични над 60
дни“, „Хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни“.
Доколкото договорът
за кредит е частна хипотеза на заема за послужване,
кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му въникване е предаването от заемодателя на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е
изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като
обективно, компетентно и пълно, което сочи, че кредитът е
предоставен на ответницата чрез заверяване на посочената в договора банкова сметка ***
„Пр. Б.“ АД със сумата от
6000,00 лв., с която впоследствие ответницата се е разпоредила. Последното обстоятелство съдът
кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на
неизгодния за ответницата факт, че е получила реално в заем уговорената в договора сума от 6000,00
лв. Следователно по делото се установява усвовяване на
заема.
На следващо място
доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на
специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие
както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя,
така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между
страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва
и оценка на облигационното
правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за
предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери
на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи
(такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая от сравнителния
анализ на договора и относимите императивни текстове съдът намира за
недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя е
възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на
ЗЗП и ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност по потребителско
кредитиране.
Достатъчно да
аргументира самостоятелно горния извод на съда е обстоятелството, че нито в
самия договор, нито в друг представен по делото документ се съдържа информация
по чл. 11, ал.1, т.9, предл. второ от ЗПК за това какви са условията за
прилагане на иначе изрично посочения на първа страница от договора лихвен процент
от 37,88 %. Налице е и друго формално нарушение на минималното изискуемото
съдържание на договора за потребителски кредит доколкото представеният погасителен
план не съдържа ясно диференцирана информация каква част
от дължимата месечна вноска е главница и каква част представлява лихва, съобразно изричното и ясно дефинирано изискване на чл. 11, ал. 1, т. 12, предл. трето от ЗПК. При липсата на информацията в т.9 и т.12, както и на
данни за точния размер на крайната печалба на кредитора-търговец или поне на
изходни стойности, които по разбираем начин да я правят достатъчно удобно и
лесно определяема още към момента на сключване на сделката, кредитополучателят се
поставя в пълно неведение за това как се оскъпяват взетите от него в заем
парични средства, включително дали приоритетно ще погасява по-обременителното
за него задължение за главница вместо това за договорна лихва. Не е маловажно и
обстоятелството, че липсата на знание у потребителя за стойността на печалбата
на търговеца напълно препятства реалната преценка на тази по-слаба икономически
страна дали е налице равновесие в престацията на всеки от договарящите по кредита
и дали възнаграждението поисканото от кредитната институция не е прекомерно. Неопределеността
на насрещната престация на практика изключва възможността ако същата е
прекомерна потребителят да се откаже от сделката или поне успешно да
предоговори по-благоприятни за себе си условия като напр. по-нисък лихвен
процент, по-ниски разходи по кредита и т.н. Освен това липсата на каквато и да
е информация за определянето на паричната база, която ще се ползва от кредитора
за начисляване на уговорения лихвен процент от 37,91 % може да въведе
потребителят дори в заблуждение, че задължението му за възнаграждение възлиза само
на 37,91 % от заетата сума или 2274,60 лв., при положение, че вещото лице по
неоспореното заключение на ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно
и пълно, сочи, че възнаградителната лихва, която потребителят трябва да заплати
за целия срок на договора възлиза на 4130,40 лв., т.е. на приблизително 68,83 % от чистата стойност на заема. Изложените съображения до голяма степен
илюстрират защо се налага липсващите в процесния договор данни за лихвата да бъдат уредени с императивните норми на чл. 11, ал.1,
т.9 и 12
от ЗПК сред минимума от сведения, които са необходими на
потребителя за да вземе информирано решение дали да се задължи финансово.
Отделно от горното съдът
намира за нарушено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за посочване на
ГПР в договора за кредит, доколкото вещот лице по неоспореното заключение на
ССчЕ е изчислило, че при основните параметри на договора действителният процент
на ГПР е 48,19 %, а не посочената на първия лист от договора стойност от 47,88
%.
За фактът на
съществуване на горните нарушения във формата на сделката е ирелевантно обстоятелството в
каква степен същите са засегнали интереса
на потребителя. Това е така доколкото липсващите реквизити е
следвало да съдържат закриляща по-слабата икономически страна информация,
представляваща преценения от законодателя санитарен минимум от сведения за условията
по сделката. Закрилният характер на тази информация обяснява и защо в чл. 22 от ЗПК
законът е предвидил като своеобразна санкционна последица непредоставянето, на
което и да е от част от нея да влече не просто частична, а пълна недействителност
на потребителския кредит.
На последно място
извършената от съда справка чрез служебно ползван софтуерен продукт „ABBYY
FineReader 12“ показва, че представеният препис от договор за кредит е с шрифт Times New
Roman при размер от 7,5, т.е. в нарушение на чл. 10, ал.1,
предпоследно предл. от ЗПК, обезпечаващ четливост на договорните клаузи
посредством въвеждането по императивен начин на минимален размер на ползвания
от кредитодателя шрифт от 12 единици.
В обобщение настоящият Договор за
потребителски паричен кредит * г. се явява недействителен в цялост на основание чл. 22 от ЗПК поради
констатираните нарушения на предвидената специална форма в чл. 10, ал.1,
предпосл. предл. и чл. 11, ал.1, т.9
предл. второ, т.10 и т. 12 предл. трето от ЗПК, всяко от които представлява
самостоятелно основание за недействителност на сделката.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Последното сочи, че за праводателят
на ищеца по договора за цесия не е възникнало вземане към ответницата за всички
останали компоненти извън главницата по Договор за потребителски
паричен кредит * г., включително за
договорна лихва, а предявения частичен иск в размер от 1000,00 лв. за нейното
заплащане се явява неоснователен и следва
да се отхвърли изцяло.
На основание чл. 23, изр. второ от ГПК извършените плащания извън тези за
главница следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналото
задължение за връщане на усвоената сума.
В случая вещото лице по делото е установило, че към на 25.09.2015 г. ответницата е
погасила 2508,88 лв. главница, но и договорна лихва в размер на 3230,32 лв. и 504,00 лв. за застрахователни премии. Т.е. още в срока на
договора с последно плащане през
20.12.2016 г. кредитополучателят е погасил общо 6281,00 лв. по всички
компоненти на преценения от съда за недействителен потребителски кредит, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Доколкото тази сума е достатъчна за
погасяване изцяло на единственито валидно възникнало вземане на кредитодателя
за главница и дори се формира надвнесена от ответницата сума от 281,00 лв. към
момента на сключване на процесния договор за цесия кредитодателят „Б.Н.П.Ф.” ЕАД не е бил титуляр на неудовлетворени вземания от
ответницата. Респективно последната не дължи изпълнение на неговия частен правоприемник
„Е.М.” ЕООД не само за договорната
лихва, но и за главницата, поради което предявеният от цедента частичен иск по
чл. 422 от ГПК за сумата от 2000,00 лв. подлежи изцяло на отхвърляне.
За пълнота съдът следва
да посочи, че изводът за неоснователност и на двата иска не би се променил дори
кредитодателят да беше доказал изпълнение на вменените от ЗПК формални
задължения за предоставяне на информация за кредита, по следните съображения:
В разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП са предвидени критериите, чрез които може да се установи
неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно
посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за
неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на
стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид
всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото
сключване.
В случая договорът за
кредит предвижда ответницата да заплати на кредитора „Б.Н.П.Ф.” ЕАД за целия тригодишен срок на договора сумата от 10994,40
лв., съответстваща на сбора на чистата стойност на заема от 6000,00 лв.,
изрично уговерените премии за застраховка от общо 864,00 лв., както и на
изчислената от вещото лице по ССчЕ възнаградителна лихва от общо 4130,40 лв. Ако
към така уговорените плащания, които кредитната институция е успяла да договори
в своя полза се прибави и сумата от
150,00 лв. за такса за усвояване на кредита (срещу заплащането на която
впоречем договорът не предвижда каквато и да е била насрещна престация на
кредитора), то сумата, която кредитора ще получи от своя длъжник на 36 разсрочени
месечни плащания се равнява на 185,73
% от заетите средства.
Тази стойност съдът
намира, че не може да се оправдае от обичайния размер на добросъвестно
очакваната от кредитора печалба при такъв размер на отпуснатия кредит,
доколкото съставлява над 68 % от чистата му стойност. Плащанията от общо
11144,40 лв. не кореспондират и на интензитета на риска, който носи кредитната
институция, доколкото в случая заетите средства от 6000,00 лв. се предоставят
за ползване за сравнително кратък срок от три години на потребителя, който от
своя страна започва да ги възстановява, макар и на вноски, само един месец след
като ги е получил. Така кредиторът не носи твърде дълго съотнесено с обичайната
продъжителност на човешкия живот риск от евентуално неизпълнение от страна на
длъжника. Освен това търговецът извършва дейност на кредитиране по занятие,
поради което при определянето на общия размер на плащанията, които ще получи по
договора, включително на възнаградителната лихва, не следва да се калкулира и като
вреда за кредитора обстоятелството, че за срока на договора кредиторът ще бъде
лишен от възможността да оперира по друг начин със собствения си финансов
ресурс, доколкото и без друго същият е предназначен за отдаване в заем. На
следващо място по делото не се установяват и данни разходите на кредитодателя съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита да са необичайно
високи и да обосновават размера на плащанията, които той самия ще получи
насреща. Наред с това макар вземането по
кредита да не е обезпечено, то същото е застраховано в полза на кредитора
(който собствено е договорял със застрахователя условията по полицата,
включително размера на премията, на която е получател) срещу настъпване на
редица застрахователни рискове водещи до нетрудоспосбоност на
кредитополучателя.
При горните данни за
параметрите на заемното правоотношение – размер, срок на погасяване и степен на
риска, съдът намира, че кредитополучателят би имал интерес от сключване на заемната
сделка на стойност 6000,00 лв., дори ако следва да поеме допълнителни разходи по
нея възлизащи на 50 - 55 % от главницата извън задължението за връщането
ѝ.
Както обаче се посочи
по-горе по делото не се установяват обстоятелства, които да дадат разумна и
съразмерна икономическа връзка между предварително договорения
в случая размер на разходите от приблизително 85 % и то при очакване за
нормално развитие на отношенията по облигационната връзка (изправност и на
двете страни). Т.е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от
противоположните страни по облигационното правоотношение, следователно и значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. До извод за обратното не води и фактът, че в ЗПК липсва
фиксиран от закона максимален процентен праг на общите плащания по
потребителски кредити, тъй като обратното би означавало в пряко нарушение на
чл. 9 от ЗЗД да се приеме, че кредиторите, включително процесният, разполагат с
възможността да уговарят с потребителя получаването на суми в неограничен
размер за възнаградителна лихва, такси, комисионни и др., наред със
задължението за връщане на заетата сума.
В обобщение съдът приема, че клаузата от договора за потребителски кредит предвиждаща обща стойност на плащанията по
кредита от 10994,40 лв. (на практика 11144,00 лв.) е довела до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и на
основание чл. 143 от ЗПК същата се явява неравноправна, респективно нищожна на
основание чл. 146 от ЗПП, както и на основание препращащата разпоредба на чл.
24 от ЗПК. Поради това длъжникът не дължи на кредитора уговореното в нищожната
клауза изпълнение в размер от 10994,40 лв., в частта за възнаградителна лихва и
застрахователна премия, а единствено връщане на усвоената главница, която както
по-горе вече се посочи е била погасена напълно още към дата 25.09.2015 г., при
приспадане на плащанията по останалите компоненти. Последното сочи на пълна
неоснователност на частичните претенции на длъжника както за главница така и за
договорна лихва на още едно основание, освен поради констатираните по-горе нарушения
във формата на договора за кредит.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която обаче не е
сторила такива с оглед пълната си процесуална пасивност в процеса.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.М.” ЕООД, ЕИК *, с адрес: *** срещу А.Д.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата 2000,00 лв., представляваща част от дължима
главница по сключен между „Б.Н.П.Ф.” ЕАД и А.Д.Х.
Договор за потребителски паричен кредит * г., цялата в размер от 3635,12 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.06.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1071,41
лв., представляваща дължимата възнаградителна лихва за периода 17.12.2013 г. - 08.04.2016
г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно сключен
с „Б.Н.П.Ф.” ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.04.2016
г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр.
д. № * г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: