РЕШЕНИЕ
№ 1159
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330116907 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба М. П. Г. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск
за прогласяване за недействителен договор за кредит № ***, поради противоречие със
законна, а именно чл.11, ал.1, т.9 и т.10, вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал.2, т.19
ЗЗП, евентуално да се прогласи недействителността на клаузата за неустойка, предвидена в
чл.11, ал.1 от договора за кредит, сключен между страните, като противоречаща на добрите
нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т. 10
ЗПК.
Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем ****, по който
ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била уговорена клауза за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която счита, че е
недействителна на посочени по-горе основание, доколкото била неоправдано висока, била
скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като не била включена в него. Договорът
бил недействителен, поради липса на съдържанието, изрично предвидено в чл.11, ал1., т.9 и
т.10 ЗПК. Иска се обявяване за недействителен на договора за кредит, евентуално клаузата,
предвиждаща неустойка. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска Счита
договора и клаузата за неустойка за валидно сключени, за което са изложени съображения.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове за недействителност на договор за кредит, евентуално клауза за
неустойка от същия с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 и пр. ЗЗД – противоречие с
добрите нрави и заобикаляне на закона и противоречие със закона.
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи изложените
1
твърдения за недействителност на договора за кредит и оспорваната клауза. В тежест на
ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
С определение от 05.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем № *** с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на договора за кредит:
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, в договора за кредит следва да е
посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти.
Видно от договора за заем № *** /л.6/, в чл.3, т.7 е посочен фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40.05 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е
фиксиран за целия период на договора, не е необходимо да се посочват условията за
прилагането му, доколкото такива условия няма.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
261.59 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 1300 лева – чл.3, т.1 и общо
дължима сума по договора 1561.59 лева – чл.3, т.12, който размер е фиксиран за целия
период на договора.
С оглед изложеното съдът не открива противоречие на договора за кредит с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем и поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
2
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя
за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително
възнаграждение за кредитора.
Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по
кредита и на основание чл.22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен, поради което
този иск ще бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че не са настъпили предпоставките
за разглеждане на евентуалния за прогласяване за нищожна за клаузата за неустойка.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 57.65
лева /л.14/, платена държавна такса, която ще му се присъди изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.12/, съгласно който
на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Г. Л. М..
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. Г. Л. М. в размер на 500 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от
претенцията, ще се присъди в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между М.
П. Г., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, поради противоречия със
закона, а именно с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА М.
П. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 57.65 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
Г. Л. М., ЕИК *********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 500 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3