Решение по дело №2231/2020 на Окръжен съд - Пловдив

           

       Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260517

 

13.04.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VI -ти граждански състав

На  17.03.2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУОВА

                                                                                      ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Елена Димова

 

като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 2231 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.А.Р. с ЕГН **********, подадена чрез особения представител адвокат И.С., против Решение № 260079 от 20.08.2020 г. постановено по гр.д.№ 16144 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVIII -ти с., в частта му, с която е признато за установено, че Г.А.Р. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК *********, сумата за разликата над 2002, 70 лева до пълния размер на главницата от 3 158, 94 лева, както и в частта му, с която е признато за установено задължението й за сумата от 702, 96 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.04.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10802/2019 г. на ПдРС.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочва се, че съдът не е коментирал повдигания въпрос досежно размерът на предоставената в заем сума, а така и възражението, че сумата от 3 921, 68 лева, сочена от ищеца като главница, включва и сумата от 631, 68 лева към трето лице - застраховател, при което главницата е в размер на 3 290 лева. Намира се, че размерът на застрахователната премия от 631, 68 лева се установява от Стандартен европейски формуляр и Сертификат № CREX-14730118. Възразява се срещу задължението за заплащането на възнаградителна лихва с довода, че в договора не са посочени условията за прилагането на лихвения процент. Поддържа се, че от сумата в размер на 3 290 лева следва да се приспадне върнатата от потребителя сума от 1 287, 30 лева. Моли да се отмени решението в обжалваните му части и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения по оплакванията в жалбата, както и доводи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Настоява се, че процесният договор отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която хипотеза не следва да се смесва с тази по т.12 от същата разпоредба.  Твърди се, че не е налице противоречие на договора с  изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.  Поддържа се, че исковата претенция е доказана по основание и размер. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на разноските, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл.422, ал.1  от  ГПК вр. чл. 415 ГПК, предявени от БНП Париба Пърсънъл Файнен С.А. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ С.А. клон България против Г.А.Р. за установяване, че последната дължи на дружеството заплащането на сумата от 4 331, 47 лева по договор за потребителски кредит CREX -14730118 от 05.04.2017 год.,  формирана, както следва 3 158.94 лв.  - неизплатена главница; 702, 96 лв.  - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.04.2019 г. и 469, 57 лева - законна лихва за забава за периода 20.12.2017 г. - 06.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.06.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед № 5978/ 01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10802/2019 г. на ПдРС.

 Ищцовото дружество  твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с номер CREX -14730118 от 05.04.2017 год., по силата на който е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер общо на 3 921, 68 лева. Усвояването на посочената сума ответницата удостоверила с полагане на подписа си в поле „Удостоверение за изпълнение“. Въз основа на ал.1 от договора за ответницата възникнало задължение да погаси заема на 24  месечни вноски, всяка от които съствалява изплащане на главницата, ведно с оскъпяването, съгласно параметрите в договора на годишния процент на разходите и годишния лихвен процент. Ответницата преустановила плащанията по договора на 20.11.2017 г., към която дата била погасила 6 месечни вноски. Съгласно чл.3 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер при просрочие от кредитополучателя на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответницата следвало да изплати остатъка от заема в размер на 3 861, 90 лева, представляваща оставащите 18 броя погасителни вноски към 20.12.2017 г., към която дата вземането станало изискуемо в пълен размер, което не било изпълнено. Алтернативно ищецът счита всички претенции за дължими, поради падежирането на последната погасителна вноска по погасителния план на 20.04.2019 г., тоест към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК всички вноски са били с настъпил падеж, поради което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.

В писмения си отговор ответницата, чрез назначения й особен представител адвокат И.С., е оспорила предявените искове по основание и размер. Особеният представител е възразил за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т.11, т.12 от ЗПК. Оспорил е й размера на предоставения заем от 3921, 68 лева като е твърдял, че същият е 3 290 лева - сбора от цената на стоката, а сумата от 631, 68  лева представлява дължима застрахователна премия и е допълнителен разход по кредита.

Първоинстанционният  съд  е  уважил предявените искове след като е приел, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит CREX -14730118 от 05.04.2017 год., който отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. За да уважи вземането за главницата районният съд се е позовал на обстоятелството, че падежът на последната вноска е настъпил на на 20.04.2019 г. и ответницата не е доказала погасяването на претендираната главница от 3158,94  лева, при което е основателно и искането за присъждането на законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. РС е уважил претенцията за възнаградителната лихва като е приел, че  ГПР е в размер на 29,94%, а ГЛП е в размер на 26,47 %, при което същите не са договорени в противоречие на ЗПК. РС е уважена претенцията и за мораторна лихва.

Недоволна от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката, която чрез особения представител, обжалва решение в частта за главницата над 2002, 70 лева до пълния уважен размер от 3 158, 94 лева, както и в частта относно възнаградителната лихва от 702, 96 лева.

Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в следните части: в  частта, с която е установено вземането за главницата за размера на 2002, 70 лева, както и в частта, с която е установено вземането за мораторна лихва в размер на 469,57 лева, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 06.06.2019 г.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК въззивният  съд  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо в обжалвната част,  като  при  постановяването  му не  е  било  допуснато  нарушение  на императивни  материалноправни  норми.  Предвид  горното и  на  основание  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението  в обжалваната част, съобразно оплакванията в жалбата,  като  въззивният  съд  се произнесе  по  правния спор  между страните.

От фактическа страна по делото се установява сключването на договор за потребителски кредит CREX -14730118 от 05.04.2017 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответницата в качеството на кредитополучател със следните параметри и условия: обща цена на стоките - 3 290 лв., първоначална вноска – 0,00 лв., размер на кредита - 3 921, 68 лв., месечна погасителна вноска -214,  55 лв., брой погасителни вноски – 24, обща стойност на плащанията – 5 149, 20 лв., годишен процент на разходите – 29, 94 %, лихвен процент -  26,  47 %. Отразено е, че се финансират следните стоки и услуги: стоката - спален комплект за цена от 3 290 лева; услуга - сигурност на плащанията - застрахователна декларация CREX -14730118 , групова полица № 5/2008 г. с премия от 631, 38 лева. Отразени са размерите на погасителните вноски и падежът на всяка вноска, като падежът на последната погасителна вноска настъпва на 20.04.2019 г. Към договора за кредит е сключена и застраховка, за което е издаден сертификат, като е предвидено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит. Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Представена е като доказателство Фактура за закупен спален комплект Лори на стойност 3290, 00 лв. Приложено е извлечение по кредит  CREX -14730118.

На 14.03.2018 г. е изготвено уведомително писмо до Г.А. Р. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,  като липсват данни същото да е връчено.

Във въззивната инстанция се приеха две заключения на допусната   съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещо лице И.Г.. От заключението на ССчЕ, прието в о.с.з. на 28.01.2021 г., се установява, че размерът на усвоената сума по кредита възлиза на 3 921, 68 лева, включваща следните компоненти: цена на закупена стока - 3 290 лева по фактура, застраховка по застрахователна полица със срок на действие 24 месеца - 631, 98 лева. Общият размер на начисленото по договора задължение е 5 149, 20 лева, формирано от главница - 3 921, 68 лева и лихва от 1227, 52 лева. В табличен вид са представени платените вноски като се установява, че от главницата е погасена сумата от 762, 74 лева, а от лихвата - 524, 56 лева, тоест общо е погасена сумата от 1 287, 30 лева. Неплатеният размер на задължението по договора е посочено също в табличен вид и се установява, че не са платени 18 вноски за периода 20.11.2017 г - 20.04.2019 г., всяка от 214, 55 лева като общият размер на неплатената главница е 3 158, 94 лева, а на непогасената възнаградителна лихва е 702, 96 лева. От заключението на ССчЕ, прието в о.с.з. на 17.03.2021 г., се установява, че сумата по договора за потребителски кредит в размер от 3 290 лева е заплатена на 06.04.2017 г. на магазин в гр.Пловдив, ул.“Възход“ № 15 по кредит на Г.А.Р., както и че застрахователната премия от 631, 68 лева е платена на застрахователното дружество „Кардиф животозастраховане“. Заключенията на ССчЕ не са оспорени по предвидения за това ред, нито са ангажирани други допустими доказателствени средства, които да ги опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални знания, за които е назначено вещото лице, настоящата инстанция възприема изцяло изводите в двете заключения на ССчЕ.   

С оглед на установеното от фактическа страна и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. След самостоятелна преценка на представения договор, настоящият съдебен състав намира, че същият не страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК към датата на неговото сключване. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби.

Неоснователен е доводът в жалбата за злепоставяне интересите на потребителя с включването на допълнително перо по кредита - сумата от 631, 68 лева, за която се твърди, че представлява скрита застрахователна премия, при което предоставената главница по кредита е в размер на 3 290 лева. Тези твърдения не съответстват на фактите по делото и събраните за тях доказателства, от които се установява, че  сумата от 631, 68 лева представлява компонент от предоставения кредит. Така в графа „финансирани  стоки и услуги“ на договора е посочено, че кредитът се отпуска за финансиране на две суми: 3 290 - цената на спален комплект и 631, 38 лева - застрахователна премия. Според ССчЕ главницата по кредита е в размер на 3 921, 68 лева, формирана от два компонента: цена на закупена стока - 3 290 лева по фактура и застраховка по застрахователна полица със срок на действие 24 месеца - 631, 98 лева. Вещото лице посочва, че сумата от 3 290 лева на  06.04.2017 г. е била директно заплатена за закупуването на спалния комплект, както и застрахователната премия от 631, 68 лева е платена директно на застрахователното дружество. Съдът намира, че последното е в съответствие с  чл.1 от условията по договора, според които кредитополучателят се съгласява сумата по кредита да бъде изплатена пряко на упълномощените търговски партньори. Изложеното налага извод, че сумата от 631, 38 лева не представлява допълнителен, скрит разход по договора за кредит, а е компонент от предоставената в заем сума, усвоена от ответницата при договорените от страните условия.

Неоснователно е възражението, че изводът на районния съд за дължимостта на възнаградителната лихва е в разрез с нормата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Доводите, че договорът не отговаря на посочените нормативни изисквания,  поради не упоменаване на условията за прилагането на лихвения процент, не се споделят от настоящият съдебен състав. Съгласно  чл. 11, ал. т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Според настоящият съдебен състав, така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не  важи изискването за посочване на методиката за определянето му. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК.  Следва да се има предвид, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, т.11 ЗПК в договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.

Възражението за неспазването на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК също е неоснователно. Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се посочи ГПР и общата дължима сума от потребител. В конкретният случай, следва де се приеме, че това изискване е спазено доколкото в „параметри и условия“  от договора,  е  посочен общият размер на всички плащания– 5 149, 20 лв.,  ГПР от 29, 94 % и лихвен процент по заема от 26, 47 %. Посоченият общ размер на дължимите плащания по договора от 5 149, 20 лв. се установява от заключението на вещото лице, според което тази сума е формирана от  главницата в размер на 3 921, 68 лева и възнаградителната лихва от 1227, 52  лева,  който извод на вещото лице не се оспорва. Същевременно  размерът на ГПР не надхвърля максималния съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не се установява договарянето на лихвата в противоречието на добрите нрави.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за потребителски кредит е в съответствие с императивните изисквания на ЗПК, поради което не е  недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Въззивният съд намира, че ответницата дължи заплащането на неплатения размер на кредита. По делото се установява, че последната дължима от ответницата вноска по кредита е с падеж 20.04.2019 г., тоест всички вноски са били с настъпил падеж към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 27.06.2019 г. Според заключението на ССчЕ, непогасеният размер на задължението по договора за кредит е общо 3 864, 90 лева, от  което:  3 158, 94 лева - неплатената главница и 702, 96 лева. - неплатена лихва. По делото не са ангажирани доказателства за заплащането на посочените суми от ответницата. 

Изложеното обосновава извода, че Г.А.Р. не е изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит CREX -14730118 от 05.04.2017 г. и дължи на кредитора сумата от 3 158, 94 лева - главница и 702, 96 лева. - възнаградителна лихва, за които е издадена заповед № 5978/ 01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10802/2019 г. на ПдРС. 

С оглед на изложеното, предявените искове за главницата и възнаградителната лихва са основателни. С оглед съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на районният съд в обжалваните части на решението, се налага извод за неоснователност на въззивната жалба, поради което същата ще бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части ще бъде потвърдено.

По разноските: На  основание  чл.78, ал.3  и  ал.8  от  ГПК и предвид искането в отговора на въззивната жалба за присъждане на разноските по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на въззиваемото дружество в размер на 100 лева, както и направените разноски за депозит на вещото лице от 360 лева и платено адвокатско възнаграждение на особения представител от 266 лева, или общо 726 лева.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 7 на Тълкувателно решение №  6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, заплащането на дължимата държавна такса за въззивното производство общо в размер на 50 лева за двата иска следва да се възложи на жалбоподателя Г.А.Р..

Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:

 

                                     Р       Е      Ш       И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260079 от 20.08.2020 г. постановено по гр.д.№ 16144 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVIII -ти с., в частта му, с която е признато за установено, че Г.А.Р., ЕГН **********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК *********, сумата за разликата над 2002, 70 лева до пълния размер на главницата от 3 158, 94 лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски кредит с номер  CREX-14730118 от 05.04.2017 г., както и в частта му, с която е признато за установено, че Г.А.Р., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК *********, сумата от 702, 96 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.04.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10802/2019 г. на ПдРС.

В необжалваната част решението на районния съд е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК ********* сумата от 726 лева /седемстотин двадесет и шест лева/  – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/ за въззивно обжалване по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт.        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                 2.