РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на пети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4308 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът М.И.Л. твърди, че е работил при ответното
дружество „Бат Секюрити“ ЕООД на длъжност „сътрудник охрана“ по силата на
Трудов договор № 9 от 21.01.2010 г. с място на работа Казино „Сезам“ в гр.
Пазарджик, месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и допълнителни
трудови възнаграждения за всяка година трудов стаж и за нощен труд.
Твърди, че страда от заболявания, за
които работата на смени, нощният труд и дейността по въоръжена охрана са
противопоказни. С ЕР на ТЕЛК № 0154-013 от 18.01.2018 г. му е определена 80 %
трайно намалена работоспособност. Тъй като с времето състоянието му се
влошавало, на 01.10.2019 г. подал молба до работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, а именно
поради невъзможност да изпълнява длъжността във връзка със здравословното му
състояние. Работодателят отказал да приеме молбата и го информирал, че ако иска
да напусне работа трябва да попълни молба по образец за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ищецът отказал да подпише такава
молба, но въпреки това работодателят издал Заповед № 1981/01.10.2019 г., с
която прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 ат КТ. Заповедта била връчена на ищеца на 07.10.2019 г.
Ищецът счита издадената от работодателя
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна и моли
уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за
оставането без работа за периода от 07.10.2019 г. до 07.04.2020 г. в размер на 3 541,44
лв. (след допуснатото от съда изменение на иска), ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска.
Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът „Бат Секюрити“ ЕООД намира исковете за допустими, но неоснователни.
Признава, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, съгласно
който ищецът е изпълнявал длъжността „сътрудник охрана“.
Твърди, че при постъпване на работа
ищецът е представил писмени доказателства, че е клинично здрав и психически
годен да извършва охрана съгласно ЗЧОД и до 01.10.2019 г. не е уведомил
работодателя за здравословните си проблеми, включително за издадените му
решения на ТЕЛК. По този начин ищецът е нарушил задължението си да уведоми
работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа.
Твърди, че молбата за напускане ищецът
не е подал лично в регионалния офис на работодателя в Пловдив, а я е изпратил
сканирана по електронен път. При сканиране на молбата текстът й не бил
възпроизведен в цялост, като била посочена нормата на чл. 325, ал. 1, а не чл.
325, ал. 1, т. 9. Твърди, че е разгледал и уважил така получената молба, като е
издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че при
връчването й ищецът не е имал възражения, нито е поискал да бъде променено
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените съображения намира
уволнението за законно и моли за отхвърляне на исковете.
Сочи
доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
По делото не е спорно, а
и се установява от писмените доказателства, приети по делото, че между страните
е бил сключен Трудов договор № 97 от 21.01.2010 г., по силата на който ищецът М.И.Л.
е изпълнявал длъжността „сътрудник охрана“ при ответника „Бат Секюрити“ ЕООД, а
мястото на работа на ищеца е било в Казино „С.“, намиращо се в гр. П.
От писмените
доказателства, ангажирани от ответника, се установява, че към момента на
постъпване на работа ищецът е попълнил анкетна карта, в която е посочил, че
няма ограничена работоспособност, представил е декларация, в която е
декларирал, че няма заболявания противопоказни за упражняването на професията
„охранител“, и медицински удостоверения, че е клинично здрав и психически годен
да работи като „сътрудник охрана“.
С ЕР на ТЕЛК № 0176 от
14.01.2010 г. на ищеца е определена 75 % трайно намалена работоспособност със
срок на инвалидността до 01.01.2012 г. с водеща диагноза: дисеминиран lupus
erithematodes и противопоказни
условия на труд: тежък физически труд.
Установява се от
епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, че ищецът е
лекуван в Клиниката по ревматология в периода от 12.06.2017 г. до 16.06.2017 г.
с окончателна диагноза: аникилозиращ спондилит – гръбначно-периферна форма.
Саркоилиит III рентгенов стадий.
С ЕР на ТЕЛК № 0154 от
18.01.2018 г. на ищеца е определена 75 % трайно намалена работоспособност със
срок на инвалидността до 01.01.2020 г. с водеща диагноза: дисеминиран lupus
erithematodes и противопоказни
условия на труд: тежък физически труд, сменен и нощен труд, токсични вещества,
лоши климатични условия, въоръжена охрана.
Установява се от приетата
по делото молба на ищеца от 01.10.2019 г., адресирана до управителя на „Бат
Секюрити“ ЕООД, че ищецът е отправил искане да бъде освободен от заеманата
длъжност на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ поради невъзможност да
изпълнява възложената работа заради болест и здравни противопоказания въз
основа на ТЕЛК.
От представената по
делото Заповед № 1981/01.10.2019 г., издадена от „Бат Секюрити“ ЕООД, се
установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.10.2019 г., а като причина
за прекратяването му е посочено заявление на работника. Заповедта е връчена на
ищеца на 07.10.2019 г. срещу подпис.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, прието по делото, се установява, че в
пощенската кутия на ответника с електронен адрес: *******@***********.*** е получено електронно съобщение от Г. Г. с
имейл: ****************@***.**, получено на 01.10.2019 г., със заглавие „М.Л.“.
Писмото е изпратено в 13:28:10 ч. на 01.10.2019 г. и е получено в 13:28:16 ч.
на 01.10.2019 г. Към писмото има прикачен файл с наименование „IMG_20191001_0001.pdf“ и е с формат „PDF“.
От приетото по делото
заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че сумата на
брутното трудово възнаграждение на ищеца по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 07.10.2019 г. до 06.04.2020 г. е в размер на 3 541,44 лв.
От извършената в съдебно заседание констатация на
трудовата книжка на ищеца се установява, че последният запис в трудовата
книжка е за прекратяване на трудовото правоотношение с „Бат Секюрити“ ЕООД на
01.10.2019 г. и прослужено време при същия работодател от 23.01.2010 г. до
01.10.2019 г. Няма следващи записвания в трудовата книжка.
Установява се от
показанията на свидетеля А. Й. М., без родство и служебни отношения със
страните, че в продължение на осем години били колеги с ищеца в „Бат Секюрити“
ЕООД. Работното им място било в Казино „С.“ в гр. П. Когато били на работа, стояли
на входа на казиното. Нямали достъп до казиното и до офиса в него. Ищецът
споделял със свидетеля, че има здравословни проблеми и иска да напусне работа,
на управителят на казиното – Ю. го спирал. Около 01.10.2019 г. ищецът представил
молба за напускане до супервайзъра на казиното – Н. Г. Молбата стояла около
една седмица, след което се обадили на ищеца, че никой не приема молбата.
Управителят на казиното Г. Г. уведомила ищеца, че не може да напусне на посоченото
от него основание, а само по взаимно съгласие.
Установява се от
показанията на свидетеля В. Б. С., служител на ответника, че работи в „Бат
Секюрити“ ЕООД като регионален представител в офиса в П. Ищецът не бил идвал в
офиса в П., за да подаде молба за напускане, не се бил обаждал, че има
намерение да напуска. Молбата за напускане получили по имейл от служител на
Казино „С.“. Изпратили я в централния офис в С. и няколко дни по-късно получили
заповед за прекратяване на трудовия договор. Направили опит да я връчат на
ищеца, но той вдигнал скандал и отказал да я получи.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са при условията на кумулативно обективно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението.
За да бъде отхвърлен главният иск – за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, в тежест на ответникът-работодател
е при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразността на
уволнението, а по обусловения иск за присъждане на обезщетение за оставане без
работа в тежест на ищеца е да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, размера на трудовото
възнаграждение, дължимо за този период, и причинно-следствената връзка между
уволнението и оставането без работа.
Предмет на делото е законосъобразността на
уволнението, извършено на основание чл. 329, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно по
взаимно съгласие.
За да се прекрати
трудовият договор по взаимно съгласие съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, е необходимо взаимно
съгласие на страните, изразено писмено.
Фактическият състав
изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване
на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента
на съвпадане на двете насрещни волеизявления, което настъпва с получаването на
отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за
прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В трайната си
практика, обективирана например в Решение № 400 от 13.05.2010 г., постановено
по гр.д. № 1109/2009 г. на ВКС, IV г.о., съдът приема, че липсата на писмено
волеизявление на работника преди издаване на заповедта за прекратяване на
договора сочи, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1 от КТ не е осъществен, което
води до незаконност на уволнението. Подписването на заповедта за прекратяване
на трудовия договор от работника не удостоверява дадено съгласие на работника, защото
в нея липсва негово волеизявление, а само подпис, удостоверяващ връчването на
заповедта, но не и съгласие с прекратяването на трудовото правоотношение.
В случая измежду събраните по делото
доказателства липсва писмено изявление на ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие и то направено преди издаване на оспорената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение. Напротив, текстът на молбата от
01.10.2019 г. недвусмислено сочи, че ищецът иска прекратяване на трудовото
правоотношение поради невъзможност да изпълнява възложената работа поради
болест и здравни противопоказания. По никакъв начин от съдържанието на молбата
не може да се направи извод, че ищецът желае прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. В този смисъл и без да е изрично посочен
законовият текст, на който се позовава работникът или служителят, волята на
ищеца е била ясна, а изводът на работодателя, че ищецът е изразил желание за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие се явява напълно
произволен. По делото липсва друг писмен документ, който да сочи на изразена от
ищеца воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Както се
каза подписът му върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
удостоверява единствено датата на връчването й и не може да се приеме за
изразено от работника писмено съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Липсата на писмено изразено съгласие на ищеца за прекратяване
на трудовото правоотношение, направено преди издаване на процесната заповед, опорочава
прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и води до
незаконност на уволнението.
Доводите на ответника,
че молбата за напускане е подадена от ищеца на електронната поща на регионалния
офис на работодателя в гр. П. и че прикаченият
към писмото файл е сканиран така, че липсва пълният цифров израз на правното
основание, на което ищецът се е позовал, не могат да обосноват
законосъобразност на уволнението. Действително тези факти бяха установени по
делото посредством събраните гласни доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, но те не би следвало да се тълкуват във вреда
на ищеца. Основен принцип в
отношенията между гражданскоправните субекти е добросъвестността, а съгласно
чл. 8, ал. 1 от КТ трудовите права
и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Изискването за добросъвестност е в тежест и на двете страни в правоотношението.
То задължава работодателя в случай, че волята на работника или служителя не е
ясна, на първо място да я изясни и едва след това да предприеме съответните
правни действия. Това важи в най-пълна степен, когато се касае до такива
действия, които имат сериозни правни последици, каквото е прекратяването на
трудовото правоотношение. Отнесено към конкретния случай изискването за
добросъвестност налага на работодателя след като е получил по електронната поща
изявлението на работника или служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение помежду им, и като е установил, че в него не е посочено точно и
ясно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, най-малкото да
поиска от работника или служителя да уточни и конкретизира искането си. Едва
когато работодателят се увери, че волята на ищеца е трудовото правоотношение да
се прекрати по взаимно съгласие и тази воля е изразена писмено, може да издаде
заповед, с която да обективира прекратяването на трудовото правоотношение.
Наведените от ответника
твърдения, че към момента на възникване на трудовото правоотношение ищецът е
декларирал, че е физически здрав, и ангажираните в тази връзка писмени
доказателства са неотносими към правния спор, доколкото предмет на делото е
законността на уволнението по взаимно съгласие, а не здравословното състояние
на ищеца и възможността му да изпълнява длъжността.
При така установените факти се налага изводът, че
работодателят е прекратил трудовото правоотношение без да е осъществен
фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно при липса на
писмено съгласие на работника или служителя, което прави уволнението на ищеца незаконно. Ето защо следва
да бъде постановено решение, с което уволнението да бъде признато за незаконно
и да бъде отменено. Като основателни следва да бъдат уважени и обусловените от главния
иск акцесорни искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност, представляващо законна последица от признаване на уволнението за
незаконно, и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа заради незаконното уволнение. Оставането на ищеца без работа
се намира в пряка-причинно следствена връзка с незаконното уволнение и се
установява по делото посредством пълно и главно доказване с извършване на
констатация на трудовата книжка на ищеца, а размерът на дължимото съгласно чл.
225, ал. 1 от КТ обезщетение – с експертно заключение, което съдът цени като
компетентно, обосновано и обективно изготвено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 560
лв., а на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК да заплати по
сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 241,66 лв. (по 50
лв. за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 141,66 лв. за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 по КТ съобразно материалния интерес) и
възнаграждение за вещо лице по съдебносчетоводната експертиза в размер на 100
лв.
По тези съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.И.Л., ЕГН ********** ***, извършено
със Заповед № 1981/01.10.2019 г., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ от работодателя „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С. ., район Н., бул. „С.“ № 1А, ет. 2, представлявано от
управителя А В Т.
ВЪЗСТАНОВЯВА
М.И.Л., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник
охрана“ при работодателя „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С. .., район Н., бул. „С.“ № .., ет. .., представлявано от
управителя А. В. Т.
ОСЪЖДА
„Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С. ..,
район Н., бул. „С.“ № .., ет.., представлявано от управителя А. В. Т., да
заплати на М.И.Л., ЕГН ********** *** обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 07.10.2019 г. до 07.04.2020 г. в размер на 3 541,44
лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 29.10.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С. .., район Н., бул. „С.“ № .., ет. .., представлявано от
управителя А. В. Т., да заплати на М.И.Л., ЕГН ********** *** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв.
ОСЪЖДА „Бат Секюрити“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С. .., район Н., бул. „С.“ № .., ет. ., представлявано от
управителя А. В. Т., да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна
такса в размер на 241,66 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд – Пазарджик в двуседмичен срок, който тече от 19.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: