№ 147
гр. Сливен , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500395 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и
по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №70/18.05.2021г. по гр.д.
№155/2021г. на Новозагорски районен съд, с което е изменен размера на издръжката,
определен с Решение №147 по гр.д. №1051/2017г. на НЗРС, като е осъден Р. Д. Ж. да
заплаща на малолетното дете Р. Р. Д., роден на 21.01.2010г. чрез неговата майка и
законен представител К. Ж. Ж., вместо по 140лв. - по 230лв. месечна издръжка,
считано от 02.02.2021г. до настъпването на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
до окончателното й изплащане. С Решението са присъдени по съразмерност разноски
на страните и ответника е осъден да заплати съответна държавна такса в полза на
съдебната власт по сметка на НЗРС.
С Решение №126/30.07.2021г. по гр.д. №155/2021г. на Новозагорски районен
съд е отстранена ОФГ в диспозитива на Решение №70/18.05.2021г. по гр.д.
№155/2021г. на НЗРС, като на 10 първи абзац от диспозитива се допълва и се чете:
„Отхвърля като неоснователна и недоказана исковата претенция над сумата от 230лв.
1
до пълния предявен размер от 300лв. месечно“.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство К.
Ж. Ж. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р. Р. Д.,
роден на 21.01.2010г. чрез пълномощника адв. М.М., която обжалва решението в
неговата отхвърлителна част над уважения изменен размер от 230лв. до пълния
претендиран размер от 300лв.
В жалба си въззивницата чрез процесуалният си представител по пълномощие
адв. М.М. посочва, че първоинстанционното решение, в неговата отхвърлителна част е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие със събраните
доказателства и при липса на мотиви. Въз основа на установените факти съдът извел
неправилни правни изводи. Доказани били увеличените нужди на детето, както и
увеличените възможности на ответника за предоставя търсената издръжка. Посочва, че
ответникът получава възнаграждение в размер на две МРЗ, не полага непосредствени
грижи за детето, няма други низходящи, които да издържа. Съдът предал неправилно
особено голяма тежест на задълженията на ответника. Неправилна била преценката
относно плащания кредит, като посочва, че той няма отношение към издръжката на
детето, а за ответника възниква облигационно вземане от ищцата. С оглед изложеното,
въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част и вместо него да постанови ново, с което да уважи в пълен размер
предявения иск за изменение на издръжката на малолетното дете. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство Р. Д. Ж..
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият - ответник в
първоинстанционното производство Р.Ж. чрез пълномощника си адв. Е.Д. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Счита, че съдът правилно е установил
фактите по делото и въз основа на тях е извел правилни правни изводи. Съдът е
обсъдил финансовото и материално състояние на двамата родители, преценил е
изменените условия и увеличените потребности на детето. Посочва, че съдът не е дал
тежест на неговите задължения, а се е съобразил с възможностите му и нуждите на
детето. Счита, че съдът правилно е определил нужната издръжка и отхвърлил иска над
размера от 230лв. Претендира присъждане на разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
2
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивницата К. Ж. Ж., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Р., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв.
М.М., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.
В с.з. въззиваемият Р. Д. Ж., редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Е.Д., която посочва, че оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа изложените в
отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната отхвърлителна част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваната му
част.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
достигнал до незаконосъобразни и неправилни правни изводи в обжалваната
отхвърлителна част.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.
Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно
определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му
от 140лв. на 300лв. с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на
3
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на
нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да
я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетно лице, поради което родителят
дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото
си.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто
обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия
четиригодишен период от първоначалното определяне на издръжката и неговата
възраст /навършена 11-годишна възраст/.
Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на
детето Р., свързани, както с неговото физическо и психическо израстване, духовно
развитие и ежедневни битови потребности. През този период от време детето е
пораснало, увеличили са се нуждите му от дрехи, обувки, храна и други ежедневни
разходи, свързани с физическото и духовното му развитие. Отчетени са разходите за
учебници, учебни пособия, помагала и др. подобни. Настоящата инстанция взе
предвид и факта, че през предстоящата учебна 2021-2022 година детето Р. ще е ученик
в V-ти клас.
Отчетена е и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-
битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги,
които са необходими за задоволяване нуждите на детето.
С оглед изложеното, настоящият състав споделя безспорно извода на районния
съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,
обуславящо изменение на определената издръжка.
Преценявайки всички горепосочени обстоятелства във връзка с нуждите на
детето Р., възрастта му /11-годишна възраст/ и в съответствие с нормативно
определените граници въззивният съд намира, че са нужни около 420лв. месечно за
издръжка на детето.
Определената от съда сума следва да се разпредели между двамата родители,
като бащата, неупражняващ родителските права, поеме по-голямата част, а именно –
260лв. Бащата – въззиваемия Р.Ж. е работоспособен, работи по трудово
правоотношение, като средномесечното му брутно трудово възнаграждение възлиза на
сумата от около 1273лв. Не е установено задължение за издръжка спрямо други,
ненавършили пълнолетие лица. По отношение на задължението за заплащане на наем,
следва да се посочи, че то не е привилегировано и не е с приоритет пред основното му
задължение да издържа своето ненавършило пълнолетие дете.
4
Следва да се отбележи, че при определяне размера на дължимата от родител на
ненавършило пълнолетие дете издръжка е ирелевантно задължението на родителя към
кредитни институции, тъй като задължението за издържане на дете е основно
родителско задължение, преимуществено пред всяко друго. Ирелевантно относно
решаване на въпроса за издръжката е и обстоятелството, че майката не изпълнява
поетото при развода с одобреното от съда споразумение задължение да заплаща
половината от вноската към банката по кредита. Налице са облигационни отношения
между родителите, но те са неотносими при определяне размера на необходимата и
дължима издръжка за малолетното дете.
Поради това съдът приема, че дохода и имуществото на бащата, му позволяват
да отделя за издръжка на сина си без особени затруднения определената от съда сума.
Майката следва поеме по-малката част от дължимата за детето издръжка, тъй
като тя участва в издръжката не само с пари и в натура, като полага и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, като и нейния доход /получава
обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст/ и материални
възможности са значително по-ниски от тези на бащата. Тя има родено второ дете, за
отглеждането на което е в отпуск, за което също следва да осигурява средства за
отглеждане и издръжка.
Следователно, исковата претенция е основателна и доказана до размера от 260лв.,
а в останалата част до пълния претендиран размер от 300лв. е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то постановеното от РС – Нова Загора решение следва да се
отмени в обжалваната отхвърлителна част за размера над определения такъв от 230лв.
до посочения – 260лв., като се постанови ново, с което размера на издръжката се
увеличи с още 30лв., т.е. на 260лв. месечно, а в останалата отхвърлителна част над
размера от 260лв. до пълния претендиран размер от 300лв. – решението се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение в уважителната му част до размера от 230лв. не е
обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата в
първоинстанционното производство се дължат разноски, съразмерно с уважената част
от исковата претенция в размер на 225лв., при присъдени такива от районния съд в
размер на 168,75лв., поради което следва да й се присъдят допълнително разноски за
5
първата инстанция в размер на 56,25лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 75лв., съразмерно с отхвърлената част от иска. Тъй като районният съд му е
присъдил разноски в размер на 131,25лв., то решението следва да се отмени в частта на
присъдените на ответника разноски над размера от 75лв. до присъдения размер от
131,25лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса
върху изменения размер на издръжката в размер на 43,20лв., тъй като дължимата
такава е от 172,80лв., при присъдена от НЗРС в полза на съдебната власт държавна
такса в размер на 129,60лв.
За въззивната инстанция следва да се присъди държавна такса с оглед уважената
част от въззивната жалба в размер на 25лв., платима от въззиваемия.
Претенция за разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни.
Въззивницата К.Ж. обаче не е доказала извършването на разноски пред
настоящата инстанция, поради което такива не следва да й се присъждат.
На въззиваемия Р.Ж., с оглед изхода на спора по въззивната жалба – частична
неоснователност на същата, следва да се присъдят разноски по съразмерност размер на
171,43лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №70/18.05.2021г., постановено по гр.д.№155/2021г. по описа
на Новозагорски районен съд, с отстранена ОФГ в диспозитива с Решение
№126/30.07.2021г. по гр.д. №155/2021г. на НЗРС, в частта, с която е отхвърлен иска
с правно основание чл.150 от СК, предявен от К. Ж. Ж. с ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р. Р. Д. с ЕГН
**********, двамата от гр. Нова Загора, ж.к. ************ против бащата Р. Д. Ж. с
ЕГН ********** от с. Питово, общ.Нова Загора за изменение на съдебно определена
издръжка над присъдения размер от 230лв. до размера от 260лв., както и в частта,
с която е осъдена К. Ж. Ж. с ЕГН ********** да заплати на Р. Д. Ж. с ЕГН **********
разноски по делото над размера от 75лв. до присъдения размер от 131,25лв. като
6
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с Решение №147/24.08.2017г. по
гр.д.№1051/2017г. по описа на Районен съд – Нова Загора, която Р. Д. Ж. с ЕГН
********** от с. Питово, общ.Нова Загора е осъден да заплаща на К. Ж. Ж. с ЕГН
********** от гр. Нова Загора, ж.к. ************, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Р. Р. Д. с ЕГН **********, като го увеличава с още
30лв. над изменения от НЗРС размер, а именно го изменя в размер на 260 /двеста и
шестдесет/ лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.02.2021г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №70/18.05.2021г., постановено по гр.д.№155/2021г.
по описа на Новозагорски районен съд, с отстранена ОФГ в диспозитива с Решение
№126/30.07.2021г. по гр.д. №155/2021г. на НЗРС, в останалата обжалвана част, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р. Д. Ж. с ЕГН ********** от с. Питово, общ.Нова Загора да заплати
на К. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ж.к. ************ сумата от
56,25лв., представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ж.к. ************ да
заплати на Р. Д. Ж. с ЕГН ********** от с. Питово, общ.Нова Загора сумата от
171,43лв., представляваща разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. Д. Ж. с ЕГН ********** от с. Питово, общ.Нова Загора да заплати
в полза на съдебната власт по сметка на Новозагорски районен съд допълнителна
държавна такса върху изменения размер на издръжката в размер на 43,20лв.
ОСЪЖДА Р. Д. Ж. с ЕГН ********** от с. Питово, общ.Нова Загора да заплати
в полза на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 25лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8