Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1647 05.11.2019г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи октомври Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Катя Василева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №03410 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени с обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу К.Т.К. и Е.Д.К.,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 2644,61лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.***, за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 391,85лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2014г. до 07.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1261/06.03.2019г. по ч.г.д.№01680/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете за вземанията за главница в размер на 1639,69лв. за периода 01.06.2014г.- 04.03.2018г. и сумата от 307,10лв., представляваща лихва за забава за периода 10.08.2014г.- 07.04.2017г., тъй като същите са погасени по давност. Ответниците признават дължимостта на вземанията за главница за сумата от 1004,92лв. за периода 05.03.2016г.- 30.04.2016г. и лихва за забава в размер на 84,75лв. за периода 10.05.2016г.- 07.04.2017г. Ответниците признават, че са собственици на процесния имот.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1261/06.03.2019г. по ч.г.д.№01680/2019г. на ПРС, поради което и съдът намира така предявените искове са допустими.
По основателността:
В настоящия случай не се спори, че ответниците са съсобственици на процесния апартамент в режим на СИО, който имот е топлофициран. Поради това и ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД.
В настоящия случай като доказателства за дължимост на процесните суми ищецът е представил справка- извлечение по блокирана сметка, касаеща процесния апартамент към дата 07.04.2017г., видно от която ответниците дължат на ищеца процесните суми. Съдът намира, че представеното извлечение от сметка е частен свидетелстващ документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ изгодни за същото обстоятелства. Съдържанието на този документ обаче не се оспорва от ответниците.
Видно от справка- извлечение по блокирана сметка ответниците дължат на ищеца сумата от 2644,61лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.***, за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 391,85лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2014г. до 07.04.2017г.
Ответниците
обаче са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания предхождащи 05.03.2016г. Съгласно
константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат
цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично
задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в
Общите условия падеж. За приложението на специалната тригодишна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време съгласно Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д. №244/2010г., което се включва в практиката
задължителна за съдилищата, ако кредиторът спази едномесечния срок за
предявяване на иска, по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и
процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита за
висящ от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и
от този момент ще се прекъсне исковата давност. В настоящия случай заявлението
за издаване на процесната заповед е подадено
на 05.03.2019г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за
периода, предхождащ 05.03.2019г. са погасени по давност, поради което и съдът
намира, че следва да отхвърли като неоснователни поради изтекла давност
исковете за главница от 1639,69лв. за периода 01.06.2014г.- 04.03.2018г. и
сумата от 307,10лв., представляваща лихва за забава за периода 10.08.2014г.-
07.04.2017г.
С отговора на исковата молба ответниците са признали дължимостта на вземанията за главница в размер на 1004,92лв. за периода 05.03.2016г.- 30.04.2016г. и лихва за забава в размер на 84,75лв. за периода 10.05.2016г.- 07.04.2017г.
На основание чл.86 ЗЗД като основателна следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 321,46лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 114,30лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответниците са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 350,00лв. всеки от тях за исковото производство, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да им бъде присъдена сумата от по 225,55лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу К.Т.К. и Е.Д.К.,***, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1004,92лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.***, за периода 05.03.2016г.- 30.04.2016г., сумата от 84,75лв., представляваща лихва за забава за периода 10.05.2016г.- 07.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1261/06.03.2019г. по ч.г.д.№01680/2019г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ ИСКОВЕТЕ в частта им, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и главница от 1639,69лв. за периода 01.06.2014г.- 04.03.2018г. и сумата от 307,10лв., представляваща лихва за забава за периода 10.08.2014г.- 07.04.2017г.
ОСЪЖДА К.Т.К. и Е.Д.К., със снета по делото самоличност, да заплатят на “Топлофикация- П.”АД, със снети данни, сумата от 114,30лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети данни, да заплати на К.Т.К., със снета по делото самоличност, сумата от 225,55лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети данни, да заплати на Е.Д.К., със снета по делото самоличност, сумата от 225,55лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№01680/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: