№ 82
гр. гр. Лом, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Й.
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно
дело № 20231620200210 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Т. М. Г. от с. Дългоделци, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ - Лом
Наказателно постановление № 22-0294-000369 от 18.04.2023 г., с което на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за
срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. Николай
Арсенов от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0294-000369 от 18.04.2023 г. на
1
жалбоподателя Т. Г. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и
„лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, негова собственост, като
при направена справка с ОДЧ - Лом се установява, че МПС-то е с прекратена
регистрация на 21.02.2017 г. и не е регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 20.03.2023 г. служителят на РУ - Лом – А. Й. получил сигнал от
екип на ЗЖУ – Монтана за оказване на съдействие, тъй като бил спрян
автомобил с прекратена регистрация. При пристигане на място в с.
Дългоделци, на една поляна (излизаща му по GPS на служебния автомобил
като ул. „Мерата“) установил бус „Форд Транзит“ с рег. № ***. Около него
имало три лица, както и служители на Жандармерията – гр. Монтана. След
направена справка с РСОД-АНД по регистрационните табели на автомобила,
се установило, че същият е с прекратена регистрация от 21.02.2017 г. На Г. е
съставен АУАН от св. Й. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП – Монтана, като на
11.04.2023 г. с Постановление на прокурор при МРП е отказано да се
образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началника на
РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на
съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал
атакуваното НП № 22-0294-000369/18.04.2023 г., с което наложил
съответните административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че Т. Г. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
2
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
За да е налице нарушение на тази разпоредба на ЗДвП обаче и
съответно - за да понесе жалбоподателят административнонаказателна
отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил,
за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал.
На първо място, в случая не е безспорно доказано, че Г. е управлявал
въпросният товарен автомобил. Показанията на служителят на
Жандармерията С. Т. са объркващи и са в противоречие с показанията на
останалите трима свидетели (един от които – самият актосъставител). Според
св. Т., с колегите му били спрели товарният автомобил на улицата, но той не е
видял именно Т. Г. да го управлява. В същото време както актосъставителят
Й., така и останалите двама свидетели – Добрил Костов и Иво Спасов
потвърждават, че автомобилът се е намирал на „мерата“ – на поляна в края на
селото, а не на улицата. Тези противоречия поставят под съмнение
достоверността на показанията на св. Т.. При съпоставка на неговите
изолирани показания с тези на останалите свидетели (които не си
противоречат), не може да се направи категоричен извод, че Г. въобще е
управлявал въпросния бус. Още по-малко пък може да се приеме, че го е
управлявал по път, отворен за обществено ползване, както изисква чл. 140, ал.
1 от ЗДвП (тъй като поляната не е такъв път).
На второ място, дори действително товарният автомобил да е бил
управляван от Г., то отново не може да се приеме, че същият е извършил
нарушението, за което е санкциониран. Вярно, видно от събраните по делото
писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание
свидетели, автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че
процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като
такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че
жалбоподателят е знаел за това (независимо, че същият е негова собственост).
Действително регистрацията на автомобила е прекратена още през 2017 г.
Въпреки това обаче, както правилно се отбелязва от адв. Арсенов,
компетентните органи не са предприели съответните действия за изземане на
регистрационните табели. Затова Т. Г. е бил с представата, че МПС-то е с
редовна регистрация, тъй като регистрационните му табели са били на
3
мястото си и не са предприемани действия по тяхното изземане. Според чл.
143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство“. Тази разпоредба намира приложение и в случаите, когато по друга
причина (а не само при прехвърляне на собствеността и непредприемане на
действия по регистриране) се прекратява регистрацията на дадено МПС. За
това служебно прекратяване на регистрацията обаче собственикът
(жалбоподателят) не е уведомен, каквото задължение имат контролните
органи. Затова и същият не следва да се наказва с предвиденото в чл. 175, ал.
3 от ЗДвП административно наказание. В тази насока е и Тълкувателно
постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии
на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил
длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно
отрегистриран (след като по никакъв начин не е уведомяван за това, било то и
с конклудентни действия като например изземване на регистрационните
табели). Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава:
вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и
непредпазливост, в никоя от формите . Жалбоподателят не е целял, нито
допускал настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито
е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст
е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения –
аргумент от чл. 11 от ЗАНН. Преписката е изпратена от прокуратурата на
АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО
обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени
всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при
безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде
4
НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е
извършено от Г. виновно. Затова и не е следвало да се издава НП, а
производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са
наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо
същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-000369
от 18.04.2023 г. на Началника на РУ - Лом, с което на Т. М. Г. от с.
Дългоделци, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на
200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/
месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5