Р Е Ш Е Н
И Е № 690
гр.Пловдив, 16.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №153
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “МБАЛ-МК-Св.Иван
Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Васил Левски” №144А-А, представлявано от Н.Н.С., твърди, че е лечебно
заведение за болнична помощ, регистрирано по съответния ред и имащо разрешение
от МЗ да осъществява лечебна дейност. Ответното юридическо лице съответно
осъществява дейностите по задължително здравно осигуряване съгласно ЗЗО.
Регионална структура на НЗОК е Районната здравно осигурителна каса със седалище
в гр.Пловдив – второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Твърди, че между
ищеца, от една страна, и ответника, чрез директора на РЗОК Пловдив, е сключен
договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
с който ответникът се е задължил да заплаща за извършената и отчетена от ищеца
болнична медицинска помощ в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
Твърди, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати
извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през месеците
февруари и март 2016 г., като дължими са сумите: 8 544 лв. по дебитно известие
№1755/09.06.2016 г. за м.02.2016 г., и 78 007 лв. по дебитно известие
№1744/11.04.2016 г. за м.03.2016 г., като общо дължимата сума е 86 551 лв.
Твърди, че посочените дебитни известия са издадени след извършена проверка от
РЗОК Пловдив по изпълнение на договорения пакет болнична помощ и след
съобразяване с резултатите от проверката, за които е съставен констативен
протокол от 02.03.2016 г. Поддържа, че са налице всички договорени предпоставки
за заплащане на извършените дейности, съответно липсват основанията, предвидени
в договора за отхвърляне на заплащането. В случай, че отказът се основавал на
т.3 и т.13 на §2 и на т.2 от §3 от ДС №3 от 06.04.2015 г., то заявява, че счита
същите за нищожни като противоречащи на закона - чл.55, ал.3, т.5 и т.6 ЗЗО.
Последно посочената разпоредба забранявала националните рамкови договори за
установяват изисквания за максимален брой извършвани дейности и за ограничение
в обема на извършваните дейности от лечебните заведения, която разпоредба
трябва да се приложи предвид колизията й с по-нисък по степен акт ДС № 3 от
06.04.2015 г. и чл. 23, ал. 2, т. 1 от Методиката по приложение 2Б към ПМС № 57
от 16.03.2015 г. Клаузите, въвеждащи лимит за заплащане на медицинската помощ,
счита за нищожни и поради противоречие с добрите нрави – лечебното заведение
оказвало здравна помощ на осигурени лица, при които своевременното
диагностициране и лечение е от значение за запазването и удължаването на
здравето на пациентите; лишаването на лечебното заведение от възможността да
оказва своевременна медицинска помощ, какъвто би бил резултатът от
незаплащането на „надлимитната“ помощ влизало в противоречие с правото на живот
на пациента, прогласено в чл. 28 от Конституцията. Твърди още, че ответникът е
в забава, считано от 10.06.2016 г. по фактурата за м.февруари 2016 г. и считано
от 01.05.2016 г. по фактурата за м.март 2016 г., поради което освен
горепосоченото възнаграждение дължи и обезщетение за забава в размер 2 356 лв.
за периода от 10.06.2016 г. до 27.02.2019 г. и в размер 22 383 лв. за периода
от 01.05.2016 г. до 27.02.2019 г. Въз основа на горното е формулиран петитум на
следните искове: за заплащане на сумата 8 544 лв. по дебитно известие
№1755/09.06.2016 г. към ф-ра №1736/09.03.2016 г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки през м.02.2016 г., ведно с мораторно обезщетение в размер 2 356
лв. за периода от 10.06.2016 г. до 27.02.2019 г. и ведно със законна лихва за
забава, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане; както и
за заплащане на сумата 78 007 лв. по дебитно известие №1744/11.04.2016 г. към
ф-ра №1741/11.04.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки през
м.03.2016 г., ведно с мораторно обезщетение в размер 22 383 лв. за периода от
01.05.2016 г. до 27.02.2019 г. и ведно със законна лихва за забава, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът Национална
здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********, представлявана от Д.Д., оспорва исковете. Не
оспорва сключването на процесния договор и предмета на същия. Възразява, че
ищецът претендира заплащане на дейности, надвишаващи стойността на лимитите (на
утвърдения болничен бюджет, определен по реда на Закона за бюджета на НЗОК).
Възразява, че закупува медицинска помощ в рамките на обемите, определени в
Националния рамков договор за съответната година и в съответствие с параметрите
на разходите по бюджета на НЗОК. Възразява, че заплаща отчетената дейност в
рамките на установените лимити, посочени в Приложение №2 към процесния договор.
Дейността в рамките на лимитите, договорени с договора и допълнителни
споразумения към него, е изцяло заплатена, поради което оспорва да е неизправна
страна по договора. Твърди, че ежемесечно е изпращано месечно известие,
подписано с усъвършенстван електронен подпис от директора на РЗОК или
упълномощено лице, съгласно чл.17, ал.11 от Методиката за заплащане дейностите
по БМП по приложение 2 Б от ПМС №57/2015 г., с които лечебното заведение е
уведомявано за неговата надлимитна дейност. Оспорват се доводите, че
индивидуалният договор е в противоречие със ЗЗО и предвидените в него права на
здравноосигурените лица. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111, б.в) ЗЗД. По изложените съображения счита исковете за неоснователни и
моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В допълнителната
исковата молба ищецът оспорва възражението за погасителна давност, счита същото
за неоснователно. Счита исковете за допустими и основателни, като сочи, че
извършваната лечебна дейност от съответното лечебно заведение не е ограничена
нито от закона, нито от договора, поради което и задължение на НЗОК е да
заплати стойността на тези лечения по силата на здравното осигуряване. Заявява,
че отчетената медицинска помощ над планираните разходи предполага решение на
Надзорния съвет на НЗОК за заплащане. Оспорва твърдението на ответника, че
ищецът не е направил мотивирано искане за увеличаване на месечните стойности.
Твърди, че в договора не е предвидено задължение за лечебното заведение като
изпълнител на болнична медицинска помощ след изчерпване на лимита да поеме
направените разходи за лечение на здравноосигурени лица. Оспорва твърдението на
ответника, че Приложение №2 определя границата на отговорност по НЗОК и сочи,
че същото противоречи на договора. Оспорва твърдението на ищеца, че отказът да
заплати претендираните от ищеца суми е наложен от ограничения финансов ресурс,
с който НЗОК разполага съобразно ЗБНЗОК за 2015 г.
В отговор на допълнителната
исковата молба ответникът заявява, че подържа своите възражения. Поддържа, че
отказът на НЗОК за увеличаване на месечните лимити подлежи на съдебен контрол,
а такъв не е проведен от ищеца, поради което и предвид факта, че срокът на
действие на договора е изтекъл, счита иска за неоснователен. Твърди, че е
изправна страна по сключения договор, както и че е заплатил уговореното, което
е още едно основание за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът е
лечебно заведение за болнична помощ и през 2016 е извършвал болнична медицинска
помощ. Ответникът от друга страна съгласно чл.6, ал.1 ЗЗО е юридическо лице с
предмет на дейност осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
Установява се, че между ищцовото
дружество и ответника, представляван от директора на РЗОК, е сключен договор
№162313/19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен
и допълнен с допълнително споразумение №3/06.04.2015 г. Ищецът е изпълнител по
договора, който се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на
здравнонеосигурени лица по § 2, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г. (за акушерска помощ по
чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ) и на лицата по § 7, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г., болнична
помощ по клинични пътеки, посочени конкретно в договора, а ответникът е
възложител, който се задължава да заплаща на изпълнителя дейностите, визирани в
договора. В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заплащането е съгласно
Постановление №94/24.04.2014 г. на МС за приемане на методики за остойностяване
и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО. Според чл.5 от
договора изпълнителят е длъжен да осигури непрекъснато 24-часово изпълнение на
лечебната дейност по отношение здравноосигурените лица съгласно условията в НРД
за 2015 г., да разполага по всяко време на изпълнението на договора с
медицински специалисти и да не изисква заплащане или доплащане от
здравноосигурените лица за дейност, предмет на договора. В чл.28 и сл. от
договора е предвидено, че дейностите се заплащат след представяне от
изпълнителя на първични медицински и финансовоотчетни документи, изчерпателно
посочени. Документите се представят ежемесечно до осмия работен ден на месеца,
следващ месеца на дейността. Възложителят заплаща за извършена и отчетена
дейност ежемесечно след проверка на документите. В договора е уреден е редът за
отчитане на дейностите (предвидено е задължение за изпълнителя да отчита извършената
дейност ежедневно по електронен път), както и задължение на възложителя да
изпраща на изпълнителя месечно известие, даващо информация за потвърдената за
заплащане дейност, съответно отхвърлената от заплащане дейност и основанията за
отхвърляне. В чл.32, ал.13, т.т.1-6 от договора са уредени основанията за
отхвърляне на заплащане, в това число основание за това е „наличие на основание за незаплащане,
установено в чл.40, ал.6 и приложение №2 към договора“. В чл.35 от договора е
уговорено, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число
на месеца, следващ отчетния. Според чл.40 от договора възложителят определя
стойности на дейностите за болнична медицинска помощ съобразно Правила за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т.1 и
т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от Закона
за бюджета на НЗОК за 2015 г., приети от Надзорния съвет на НЗОК, които
стойности са неразделна част от договора (Приложение №2). Според чл.40, ал.6
изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на
стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложения №2 към
сключения от него договор. При достигане на съответните месечни стойности,
водещи до липса на капацитет на изпълнителя за хоспитализации, с изключение на
случаите на спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите
съгласно чл.22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска
помощ.
Представени са като
писмени доказателства допълнителни споразумения към горния договор, с които се
приема и актуализира приложение №2, неразделна част от договора, което отразява
утвърдените от НС на НЗОК стойности на дейностите за болнична помощ за
месеците, обхванати от ищцовата претенция.
Установява се, че ищецът
е издател на следните първични счетоводни документи с получател РЗОК Пловдив: дебитно
известие №1755/09.06.2016 г. на стойност 8 544 лв. към ф-ра №1736/09.03.2016 г.
за извършена болнична помощ по клинични пътеки през м.февруари 2016 г. и фактура
№1744/11.04.2016 г. на стойност 78 007 лв. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки през м.март 2016 г. (Последният документ на л.56 е озаглавен
„фактура“, но няма спор между страните, че със същия се увеличава стойността по
вече издадена за м.март фактура и по своето съдържание съставлява дебитно
известие, както твърди ищецът и не оспорва ответникът.) Всеки от горепосочените
документи е придружен от спецификация за извършената болнична дейност.
Представени са писмени
искания от ищцовото дружество до директора на РЗОК за заплащане на извършената
от лечебното заведение дейност по горепосочените спецификации и дебитни
известия.
Установява се от
приложените по делото заповед и констативен протокол на РЗОК Пловдив, че е възложена
и извършена проверка по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска
помощ за процесния период от време. Констатирани са два случая на нарушение на
договора за изпълнение на болнична медицинска помощ – единият, при който не са
спазени условията за дехоспитализация, и друг, при който не е изпълнен изцяло
диагностично-лечебният алгоритъм на клиничната пътека. Други нарушения във
връзка с изпълнението на договора, по-специално отчетени, но неизвършени
дейности, не са констатирани.
Приета е техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че на 09.03.2016 г. и
08.04.2016 г. на ищеца са изпратени по електронен път месечни известия за
отхвърлената от заплащане дейност през февруари и март 2016 г. Няма спор, че
ищецът е получил известията.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
възникнало правоотношение по договор за извършване на медицинска дейност срещу
заплащане, по който бенефициенти са трети здравно осигурени лица. Уговорено е
задължение за изпълнителя да осигурява ежедневна 24-часова медицинска помощ по
отношение лицата, потърсили такава. Същевременно възложителят се е съгласил да
заплаща за дейностите ежемесечно в рамките на предварително определени
стойности (наричани от страните лимити). Няма спор между страните, че ищецът
през посочените в исковата молба месечни периоди е извършил надвишаваща
уговорените лимити медицинска дейност по клинични пътеки, включени в основния
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Няма спор, че е отчел
същата дейност. Няма спор и за стойността на тази т.нар.“надлимитна дейност“,
посочена в исковата молба по периоди. От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че възложителят за същите периоди е изпращал на
изпълнителя месечни известия, с които е отхвърлил посочената дейност от
заплащане по причина, че същата е свръх уговорената в договора стойност.
Установява се, че ищецът е отправил до ответника мотивирано искане за коригиране
на стойността за всеки от посочените периоди, както и, че за същите е извършена
проверка относно извършването и отчитането на дейността, при която не са
констатирани нарушения. Предмет на спора е каква
сума във връзка с предоставената медицинска помощ по клинични пътеки подлежи на
заплащане от НЗОК – дали само стойността в рамките на т.нар.“лимити“ или цялата
стойност на извършените от лечебното заведение дейности, включени в основния
пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. По този въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл.52, ал.1 и
ал.2 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на
гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и
колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред,
определени със закон. Този закон е Законът за здравното осигуряване. С чл.4 ЗЗО
е гарантирано право на здравноосигурените лица на свободен достъп до медицинска
помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и
свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна
каса. Според чл.2, ал.1 ЗЗО задължителното здравно осигуряване е дейност по
управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни
вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни
здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Последният за 2016 г.
е приет със Закон за бюджета на НЗОК за 2016 г., където в чл.1, ал.2 са приет
общият размер на разходите за дейността по здравно осигуряване. Прието е в чл.4
от същия закон, че в рамките на общата стойност на разходите НЗОК утвърждава за
всяка районна здравноосигурителна каса (РЗОК) годишна обща стойност на
разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, и разпределя
договорените годишни обеми по чл.55, ал.2, т.3а от Закона за здравното
осигуряване на видовете медицинска помощ по районни здравноосигурителни каси.
Според чл.4, ал.1, б.в) от същия закон НЗОК има правомощие да анализира и
коригира разпределените обеми в зависимост от отчетите за тяхното изпълнение до
размера на договорения в Националния рамков договор годишен обем медицински
дейности. Съгласно чл.3, ал.3 ЗБНЗОК, условията и редът за наблюдение, анализ и
контрол по изпълнението на обемите по чл.55а ЗЗО и стойностите се определят в
Националния рамков договор за медицинските дейности за 2016 г., а ако не е
приет такъв – в решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване.
Съответно чл.55а ЗЗО в редакцията му към процесния период от време гласи, че
НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ
по чл.55, ал.2, т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови
договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК,
определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година.
За 2016 г. не е приет
Национален рамков договор – действа този за 2015 г., както и Решение
№РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 ЗЗО на НС НЗОК
(ДВ, бр.25 от 31.03.2016 г.) В гл.ІV от Решението е приета финансовата рамка на
здравноосигурителните плащания в определен размер, като е предвидено, че
размерът на средствата може да се променя със средства от "Резерв,
включително за непредвидени и неотложни разходи" или други средства по
реда на ЗБНЗОК за 2016 г. и за 2017 г. Съгласно чл.199 от Решението, НЗОК
закупува медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО в рамките на обемите по
чл.193 – 198 и в съответствие с бюджета на НЗОК за 2016 г. и 2017 г. НЗОК извършва текущо
наблюдение и анализ за изпълнението на обемите, както и за изпълнение на
бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания към 31.08.2016 г., към
31.12.2016 г. и към 31.03.2017 г. В случай че при анализа по ал. 2 се установи превишение
или неизпълнение на обемите по определени здравноосигурителни плащания, НС на
НЗОК приема решение с коригирани обеми в рамките на оставащите средства по
бюджетния параграф за здравноосигурителни плащания за БМП.
В аспекта на горните
норми, съдът намира, че, за да се гарантира на здравноосигурените лица
въведения с основния закон и със ЗЗО свободен достъп до болнична медицинска
помощ и за да се осигури на всяко осигурено лице т.нар. „основен пакет“
медицински дейности, който да бъде гарантиран от бюджета на НЗОК, плащането на
предоставената на гражданите помощ от типа, описан в чл.45 ЗЗО (основния пакет),
е задължително, като това плащане следва да се извърши в полза на изпълнителите
на болничната помощ за сметка бюджета на НЗОК. На това задължение за плащане
съответства задължението на изпълнителите на болнична помощ, въведено с
индивидуалните договори, в т.ч. с процесния договор, да оказват такава
непрекъснато на всяко здравно осигурено лице, а на неосигурените – при
определени със закон обстоятелства. Както в договора, така и в нормативните
актове, цитирани по-горе, са заложени определени обеми на дейностите, подлежащи
на заплащане периодично. Ето защо съдът намира, че договорът не противоречи на
закона и клаузите от същия, въвеждащи т.нар.“лимити“, не са нищожни. Последното
обаче не означава, че възражението на ответника за това, че същият е длъжен да
заплаща само в рамките на лимитите, е основателно. В цитираните по-горе актове
е предвидено задължение на възложителя да заплаща и дейностите, надхвърлящи определените
обеми, които дейности попадат в рамките по чл.45 ЗЗО. С Решение №РД-НС-04-24-1
от 29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 ЗЗО на НС НЗОК е въведена
процедура за това, включваща искане от изпълнителя, контрол от страна на
възложителя, анализ и коригиране на обемите и плащанията с решение на НС на
НЗОК. Независимо, че последното решение е прието след процесния период, то
касае бюджетната 2016 година и нормите му, свързани с извършване на анализ,
коригиране на обемите и плащанията от НЗОК, са процесуални и се прилагат за
всички вземания, за които са отправени искания от изпълнителите на болнична
помощ след 01.04.2016 г., от когато е в сила същото решение, каквато е и
настоящата хипотеза. Или, възложителят е задължен да заплати за тези дейности, но
това заплащане е предвидено да стане по друг ред и в по-късен момент, различен
от обичайния падеж на месечното задължение, касаещо дейностите в рамките на
уговорените обеми. Което е разбираемо, с оглед факта, че цялата дейност по
здравно осигуряване и изпълнение на медицинска помощ по отношение осигурените
лица е ограничена предварително с определен размер на разходите, въведен със
Закона за бюджета на НЗОК. В последния закон, както и в останалите цитирани
нормативни актове, е въведен механизъм за коригиране на обемите от дейности,
поради което същите подлежат на заплащане, независимо от това дали са в рамките
на прогнозните обеми, заложени в договора, или извън тях. В тази насока са и
разпоредбите на чл.25 и чл.26 ЗЗО, според които в бюджета на НЗОК задължително
се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, като със
средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от
равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. От
посоченото следва извод, че в законодателството е създадена възможност за
заплащане на всички дейности, попадащи в обхвата на чл.45 ЗЗО, същите са
гарантирани от бюджета на НЗОК и не могат да бъдат за сметка нито на
осигурените лица, нито на изпълнителите на болнична помощ. Ето защо съдът
намира, че главните искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Възражението за
погасителна давност е неоснователно. Задължението за плащане на дейностите,
извършени през 2016 г. над уговорените лимити, е възникнало в края на бюджетната
2016 г., когато е възможно вземане на решение на НС НЗОК за тяхното финансиране
чрез бюджетни средства. Считано от този момент не е изтекла давността по чл.110 ЗЗД (не е изтекла и тригодишна давност, в случай, че се приеме, че вземанията
са за периодични плащания).
Що се отнася до
акцесорните искове за присъждане на мораторно обезщетение, съдът намира
следното:
Срокът за плащане,
предвиден в договора, а именно – до 30-о число на месеца, следващ отчетния, в
аспекта на всички клаузи на договора, касаещи отчитането и заплащането на
дейността, и в аспекта на цитираните норми от действащото през периода
законодателство, е относим единствено към стойностите на медицинска дейност,
уговорени в Приложение 2 към договора, за които предварително е осигурен бюджет.
По отношение т.нар. надлимитни дейности, бюджетът се осигурява след изтичане на
този срок и при наличие на средства. За анализа, който НЗОК следва да извърши
по постъпилите доклади от регионалните каси във връзка с подадените до тях
искания за плащане на надлимитна дейност, както и за вземане на решение за
изплащането им от НС на НЗОК не е предвиден срок. Не е уговорен, нито предвиден
и срок, в който регионалните каси следва да извършат плащането в полза на
изпълнителите на болнична помощ. Ето защо съдът намира, че е налице хипотеза по
чл.84, ал.2 ЗЗД – когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Исканията, приложени по делото, с
които ищецът е пожелал да му бъде изплатена надлимитната дейност, както и
дебитните известия, издадени от него, нямат характер на такава покана – същите
са единствено в насока да стартират предвидената процедура по извършване на
контрол и анализ, освен това, както се каза вече, самият анализ не може да бъде
извършен от НЗОК на национално ниво преди края на бюджетната година, когато ще
е налице яснота относно излишъците или относно недостига на бюджетни средства,
респективно яснота относно необходимостта от използване на резервните средства,
заложени в бюджета. Ето защо съдът намира, че характер на покана по смисъла на
чл.84, ал.2 ЗЗД има единствено исковата молба, с която е сезиран, за това и
лихва за забава може да бъде присъдена, считано от 27.02.2019 г., но не и преди
този момент. По изложените съображения акцесорните искове се намират за
неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени. Претендираните главни
вземания следва да бъдат присъдени, ведно със законна лихва от 28.02.2019 г. – от
деня, следващ датата на исковата молба, както е поискал ищецът, до
окончателното им плащане.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от страните искане, на всяка от тях следва да се присъдят
деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. На ищеца се следва
държавна такса в размер 3 462,04 лв. (4% от размера на уважените искове). Други
разноски тази страна не е направила.
Ответникът е
представляван от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Последното следва да бъде определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, в размер 300 лв. Ответникът е направил
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 100 лв. Така общият размер на
разноските на тази страна се свежда до сумата 400 лв., от която съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция, в полза на ответника и в тежест на
ищеца следва да се присъдят 88,92 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“
№1, БУЛСТАТ *********, представлявана от Д.Д., да заплати на “МБАЛ-МК-Св.Иван
Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Васил Левски” №144А-А, представлявано от Н.Н.С., сумата 8 544 лв. (осем хиляди петстотин четиридесет и четири лева)
– неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.февруари 2016
г. болнична медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадено дебитно известие №1755/09.06.2016
г. към ф-ра №1736/09.03.2016 г., ведно със законна лихва от 28.02.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ съединения иск за заплащане на сумата 2
356 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 10.06.2016 г. до 27.02.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“
№1, БУЛСТАТ *********, представлявана от Д.Д., да заплати на “МБАЛ-МК-Св.Иван
Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Васил Левски” №144А-А, представлявано от Н.Н.С., сумата 78 007 лв. (седемдесет и осем хиляди и седем лева) –
неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.март 2016 г.
болнична медицинска помощ по договор №162313/19.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадена фактура №1744/11.04.2016
г., ведно със законна лихва от 28.02.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ съединения иск за заплащане на сумата 22 383 лв. – обезщетение за
забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.05.2016 г. до
27.02.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“
№1, БУЛСТАТ *********, представлявана от Д.Д., да заплати на “МБАЛ-МК-Св.Иван
Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Васил Левски” №144А-А, представлявано от Н.Н.С., сумата 3 462,04 лв. (три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и
04 ст.) – държавна такса в производството по т.д.№153/2019 г. по описа на ПОС,
ТО, ХVІ с.
ОСЪЖДА “МБАЛ-МК-Св.Иван
Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Васил Левски” №144А-А, представлявано от Н.Н.С., да заплати на Национална
здравноосигурителна каса, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“
№1, БУЛСТАТ *********, представлявана от Д.Д., сумата 88,92 лв. (осемдесет и осем лева и 92 ст.) – деловодни
разноски в производството по т.д.№153/2019 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: