Решение по дело №935/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на Раздел VIII „Възобновяване на административно-наказателните производства на Глава трета „Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания“ по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Постъпило е искане от Х.К.Д. с ЕГН ********** за възобновяване на административно-наказателно дело № 1928/2022г. по описа на Варненския административен съд. В уточняващо искане с.д. №7021/10.05.2023г. Х.Д. е посочил, че посоченото за възобновяване съдебно производство е било свързано с обжалването на електронен фиш К 5782461, издаден от ОД на МВР гр.Варна, поради което настоява за неговата отмяна.

В искането се твърди, че на 26.04.2023г. Х.Д. за първи път е научил, че на 28.10.2021г. в 05:49ч. лекият автомобил с рег.№ Х **** КР е бил управляван от Т.А.Д, поради което и на 26.04.2023г. е изготвил декларация по чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

В писмени бележки с.д. № 9542/21.06.2023г. ответникът по искането за възобновяване - ОД на МВР гр.Варна чрез гл.ю.к. К.Л.А. оспорва искането за възобновяване като неоснователно и пледира за отхвърлянето му. Изтъква, че не са налице нови обстоятелства и факти по смисъла на чл.70 ал.2 т.3 от ЗАНН, позовавайки се на Тълкувателно решение №3/22.12.2015г., постановено по тълк.дело № 3/2015г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Смята, че представената извън 14-дневния срок декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП не може да бъде приета като ново доказателство, което да послужи като основание за възобновяване на съдебното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако бъде уважено искането на Х.Д. възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което би поискал за възстановяване.

Варненска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Иванов счита, че нови обстоятелства, които да послужат като основание за възобновяване не са настъпили. Соченото като такова не е ново и Д. е могъл да се позове на него още пред въззивната инстанция, което той не е сторил. Моли искането да бъде отхвърлено.

При справка в деловодната система на съда се установи, че в Административен съд гр.Варна е било образувано касационно административно-наказателно дело № 1928/2022г., по което е било постановено решение №1404/03.11.2022г., с което е оставено в сила решение №908/04.07.2022г. постановено по н.а.х.д. № 1738/2022г. на Районен съд гр.Варна, с което е бил потвърден електронен фиш К 5782461, издаден от ОД на МВР гр.Варна.

На 9 декември 2022г. Х.К.Д. е отправил искане с.д. №18499 до Варненския административен съд за възобновяване на административно-наказателно дело №1928/2022г. по описа на същия съд. Образувано е било касационно административно-наказателно дело № 2826/2022г. по описа на Варненския административен съд, което е приключило с решение № 256/28.02.2023г., с което е отхвърлено искането на Х.К.Д. с ЕГН **********. Решението е влязло в сила в деня на постановяването му, поради предвидената в чл.73 ал.5 от ЗАНН необжалваемост.

Настоящото второ искане е с правно основание чл.70 ал.2 т.3 от ЗАНН във връзка с чл.72 ал.1 т.2 от ЗАНН и чл.71 ал.1 т.2 от ЗАНН, като е посочено, че е налице ново доказателство – декларация от Х.Д. по чл.189 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ относно обстоятелството, за което наказаното лице твърди, че не му е било известно досега, че на датата на нарушението автомобилът, с който е бил заснет да се движи с превишена скорост е бил управляван от съпругата му Теодора Донева.

По допустимостта на искането, съдът съобрази, че е подадено в срока по чл.71 ал.1 т.2 от ЗАНН във връзка с чл.70 ал.2 т.3 от същия закон. При обжалване на електронния фиш пред Варненския районен съд, наказаното лице е твърдяло, че на 28.10.2021г. не е управлявало въпросния лек автомобил и съответно не е извършило нарушението, за което му е била наложена глоба, същото обстоятелство е твърдяно и при касационното обжалване, както и при първото искане за възобновяване на касационното дело. В приключилите съдебни производства, Х.Д. не е заявявал кой е управлявал автомобила на датата на нарушението.

При въззивното обжалване нарушителят е представил удостоверение за пътуване рег.№ 365000-18406/28.04.2022г., издадено от началника на сектор „Български документи за самоличност“ за това, че на 07.12.2021г. е влязъл в България през летище Варна в 20:25ч. и отново е напуснал страната на същата дата в 20:36ч., като отново е влязъл в България на 28.10.2021г. в 22:21ч. през ГПКК Малко Търново.

В производството по първото искане за възобновяване на касационното административно-наказателно производство, Х.Д. е представил удостоверение за заетост, издадено на 02.10.2021г. от капитана на кораб Seven Seas Splendor в уверение на това, че Д. е бил на работа от 07.07.2021г. до 28.10.2021г., като е бил освободен от работа на 28 октомври 2021г. в гр.Истанбул, Турция.

Следователно, декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП се представя за първи път в настоящото производство, което обуславя допустимостта на искането.

За да се произнесе по основателността на искането, съдът взе предвид следното:

С декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП, Х.Д. заявява, че на 28.10.2021г. в 05:49ч., моторното превозно средство с рег.№ Х0909 КР е било управлявано от Т.А.Д – неговата съпруга. Тоест, той твърди, че декларацията е новосъздадено доказателство, изготвено на датата, на която е научил /на 26.04.2023г./, че именно съпругата му е управлявала автомобила на 28.10.2021г. в 05:49ч., което изтъква като новооткрито обстоятелство.

Ново доказателство и съответно ново обстоятелство е това, което е новооткрито /съществувало е до този момент, но не е било известно на страната, която го представя или се позовава на него/ или новосъздадено /тепърва изготвено или възникнало/.

Съгласно Тълкувателно решение №3/22.12.2015г., постановено по тълк.дело №3/2015г. на ОСНК на Върховния касационен съд: „Новооткритите обстоятелства или доказателства дефинитивно са факти, които са възникнали след приключване на делото или които са съществували преди или по време на разглеждането на делото, но не са били известни на решаващия орган, защото в материалите по делото са липсвали указания за съществуването им.“.

По смисъла на чл.70 ал.2 т.3 от ЗАНН „ново доказателство“ означава това, което страната е била в обективна невъзможност да представи или да изтъкне в съдебното производство. Тоест, нужно е наказаният да не е знаел за това доказателство или макар и да е знаел за него, да не е бил в състояние да се снабди с документа (138-67-ОСГК, Сб. 27; 1602-84-1,Сб. 51; 1682-84-1, Сб. 54), за да го представи по делото до приключване на устните състезания, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото /проф.Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, Седмо допълнено и преработено издание/.

В случая, декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП е съставена от самия Х.Д., както изисква и цитираната разпоредба, следователно той е можел да я представи в нормативно-определения 14-дневен срок от получаването на ел.фиш. Представянето  чак сега е негов пропуск, който не може да бъде поправен по пътя на възобновяването на административно-наказателното производство, тъй като тази процесуална възможност е извънреден способ, който не е приложим за отстраняване на процесуално бездействие на страната, допуснато в приключилите редовни съдебни производства – въззивно и касационно.

Идеята на законодателя да бъде предоставена на собственика на превозното средство възможност по чл.189 ал.5 от ЗДвП да посочи в декларация данните на лицето, извършило нарушението, е да бъде наказан действителния извършител на противоправното деяние. Ако декларацията бъде подадена в 14-дневния срок от получаването на електронния фиш, първоначално издадения се анулира и се издава нов на лицето, посочено в декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Посоченият срок също не е случаен и с него се цели административно-наказателната отговорност на виновното лице да бъде ангажирана в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. В противен случай ще е налице злоупотреба с процесуално право и опит да бъде освободен от наказание, както собственика, така и на лицето, за което той твърди, че е бил извършител.

С оглед на изложеното, според настоящият съд, попълнената от Х.Д. декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП не представлява ново доказателство, свързано с ново обстоятелство по смисъла на чл.70 ал.2 т.3 от ЗАНН, което да обоснове основателност на искането му за възобновяване на касационното административно-наказателно дело № 1928/2022г. по описа на Варненския административен съд.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да бъде удовлетворена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като размерът трябва да се определи в минимума, предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното и на основание чл.73 от ЗАНН във връзка с чл.70 ал.2 т.3 от ЗАНН и чл.63д ал.5 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искане на Х.К.Д. с ЕГН ********** за възобновяване на административно-наказателно дело № 1928/2022г. по описа на Варненския административен съд.

ОСЪЖДА Х.К.Д. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи юрисконсулско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

На основание чл.73 ал.5 от Закона за административните нарушения и наказания, решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: