№. 260324 / 19.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
19.07.2021 година
г. М.
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и. първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Г. и. в присъствието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2443 по описа за 2020 годинА. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и. е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „. и. К. О. –. г. М., представлявано от управителя В. Д. И. твърди в исковата молбА. че А.Е.А. е неизправен длъжник –. потребител на „. и. К. О. –. г. М., съгласно Закона за водите. Твърди, че срещу него е образувано ч.гр.д.№. 1450/2020 година по описа на МРС, като до 15.07.2020 година длъжникът бил натрупал задължения към дружеството в размер на 1228,25 лева за имот, находящ се в г. М., ж.. б. 9. в. А. а.. ЗаявявА. че в сумата са включени главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумираната водА. съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството. Поддържа също такА. че задължението, представляващо главница е за периода от 09.06.2017 година до 15.06.2020 година. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът следва да му заплати сумата 1228,25 лева –. представляваща неизплатената стойност на консумираната водА. от които главница 1108,74 лева и. лихва 119.51 лева към 15.07.2020 годинА. ведно със законната лихвА. считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и. да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.Е.А. xxx, чрез назначения му особен представител –. адвокат З.А., е представил писмен отговор на исковата молба и. изразява становище по исковите претенции. ЗаявявА. че оспорва изложеното в исковата молба.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Прието е и. заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателствА. че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд –. М. е образувано ч.гр.д.№. 1450/2020 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по делото, че ответникът А.Е.А. xxx е потребител на „. и. К. О. –. г. М., по смисъла на Наредба №. 4/2004 година за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи и. Общите условия на „. и. К. О. –. М.. Същият е ползвател на услугатА. предоставена му от ищцовото дружество и. се намира в облигационни отношения с него. Страните са в договорни отношения, уредени чрез Общите условия за предоставяне на В и. К услуги на потребителите от дружеството, които условия, съгласно чл.5 от Общите условия имат обвързващо действие спрямо потребителите, тоест дружеството следва да доставя питейна вода на потребителите, а последните следва да заплатят в срок стойността на консумираната питейна вода. От данните по делото е видно, че за адрес –. г. М., ж.. б. 9. в. А. а. е открита в дружеството партида с xxxx на името на А.Е.А..
От събраните по делото доказателствА. в частност писмените доказателства и. заключението на вещото лице В.П.Т. се установявА. че ответникът не е заплатил претендираните от ищеца суми в размер на 1108,74 лева –. главница и. 119.51 лева - обезщетение за забавено плащане. От показанията на разпитаната по делото свидетелка –. П. Д. К. се установявА. че лицатА. които живеят на процесния адрес периодично са пътували в чужбинА. след което са се връщали обратно в България.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и. гласни доказателствени средства и. заключението на вещото лице В.П.Т..
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и. цели да установи съществуване на вземания на кредитора –. ищец в настоящото производство по отношение на длъжника –. ответникът в настоящото производство.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати стойността на консумираната питейна вода на имот, находящ се на адрес –. г. М., ж.. б. 9. в. А. а. с партида xxxx на името на А.Е.А., са издадени фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми. Поради незаплащане от страна на ответника на своите задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд –. М., по което е образувано ч.гр.д.№. 1450/2020 година. Предпоставките по чл.410 ГПК са били налице, именно затова и. заповедният съд е издал заповедта за изпълнение.
С приетите по делото писмени и. гласни доказателства и. заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира изцяло като обективно и. компетентно изготвено, се установявА. че ответникът продължава да дължи присъдените в заповедното производство суми. Видно е също, че суматА. която се претендира от ищеца отговаря на изразходеното количество водА. записано в карнет книгата по партида xxxx на името на А.Е.А.. Установено е, че ответникът не пребивава постоянно в процесния имот, тъй като периодично пътува в чужбина. Когато е намиран на адресА. е отчитано изразходеното количество вода. Последното му плащане е било на 15.08.2017 годинА. но не по процесните фактури. Няма данни по делото, че за по –. продължителните си отсъствия, ответникът е уведомявал ищецА. с което да изрази желание да не му се фактурира вода за определен период, което е негово задължение. И. след като това е такА. ответникът следва да носи отговорност при наличие на задължение към дружеството –. ищец. С оглед на това съдът намира за неоснователно възражението на особения представител –. адвокат З.А., изразени в отговора на исковата молба.
Ето защо съдът намирА. че следва да бъдат уважени заявените от ищеца искови претенции в заявените им размери, а именно главница в размер на 1108,74 лева и. лихва за забавено плащане в размер на 119.51 лева.
С оглед изхода на делото съдът намирА. че ответникът следва да заплати на ищеца и. сумата от 25,00 лева –. разноски в заповедното производство, както и. сумата от 595,48 лева –. разноски в настоящото производство /77,00 лева –. доплатена държавна таксА. 315,98 лева –. депозит за особен представител и. 202,50 лева –. депозит за вещо лице/.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от “В и. К. О. с ЕИК: xxxx със седалище и. адрес на управление г. М., б. С. №. 1., представлявано от Управителя инж.В. Д. И. към А.Е.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 1 108,74 лева –. главница за периода от 09.06.2017 година до 15.06.2020 година и. 119.51 лева –. лихва за забава за периода от 10.07.2017 година до 15.07.2020 годинА. ведно със законната лихва от 30.20.2020 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 1450/2020 година по описа на Районен съд –. М..
ОСЪЖДА А.Е.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на “В и. К. О. с ЕИК: xxxx със седалище и. адрес на управление г. М., б. С. №. 1., представлявано от Управителя инж.В. Д. И. сумата от 25,00 лева - разноски в заповедното производство, както и. сумата от 595,48 лева - разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :