МОТИВИ към НОХД 870/14г.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против Ц.Ш.Н. за това, че на 26.04.2014 г., в гр. П., на ул. „П.", в себе си, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество- МАРИХУАНА с общо нетно тегло 0,813 грама с активен компонент ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ 4,2 тегловни %- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.354а ал.3 т.1 от НК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура П., който пледира за осъдителна присъда по отношение подсъдимия и налагане на наказание лишаване от свобода , отмерено при превес на отегчаващи обстоятелства и изтърпяно ефективно.

Защитникът оспорва квалификацията, като обоснована по ангажирани от него доказателства маловажност на случая , преценена в хипотезата на чл. 9 , ал.2 от НК или евентуално - обосноваваща леконаказуемия състав по ал. 5 от НК.

Подсъдимият депозира обяснения, с които признава  инкриминираните факти, но счита, че следва да бъде оправдан.

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 26.04.2014 г. св. К. *** и колегата му К.В. изпълнявали служебните си задължения, като патрулирали в район „Изток" в гр. П.. Към 00,10 ч. при обход на ул. „П.", пред № ** те забелязали, че подсъдимият Н. съмнително се навъртал и се движел нервно по тротоара. При повторното преминаване на патрула лицето отново било там и отново демонстрирало поведение, което издавало притеснението му от приближаващия полицейски автомобил.Това провокирало полицаите да извършат проверка. В момента на спиране на автомобила им  Н., бръкнал в джоба на анцуга си и изхвърлил две полиетиленови топчета. Полицейските служители установили  самоличността на подсъдимия, който признал, че в изхвърлените топчета има „трева“ и че е за лична употреба.  

Пристигнала на място ОСГ извършила оглед на местопроизшествие, за което бил съставен съответния протокол и фотоалбум към него. При огледа били иззети намерените две полиетиленови топчета, като същите били измерени с електронна везна, която отчела общо брутно тегло 0,59 грама. Част от съдържанието било тествано с полеви наркотест, който реагирал на канабис. Подсъдимият бил отведен в РУП- П., където бил задържан с полицейска заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.

Незабавно след това било извършено претърсване и изземване в дома му, при което били намерени и иззети електронна везна, сива на цвят, с размери 11x6 см, с работещ дисплей с надпис на гърба „300 g.0.01 g"; електронна везна, сива на цвят, с размери 11x6 см, с неработещ дисплей с надписи на гърба „300 g.0.01 g", „Made in China" и късоцевно оръжие, пистолет,сив на цвят, марка ,-,Ekol Volga", кал. 9 мм, ведно с пълнител, съдържащ 5 бр. патрони. За извършеното процесуално действие бил съставен съответния протокол и фотоалбум към него. Същото е било одобрено с определение на ПРС от 27.04.2014 г.

Въз основа на химически анализ е установено, че съдържанието на намерените и иззети при огледа 2 бр. полиетиленови пликчета, съдържа суха зелена на цвят растителна маса с общо нетно тегло 0,813 грама, съответно за всеки от обектите- 0,408 грама и 0,405 грама, и при приложените методи на анализ е установено, че представлява МАРИХУАНА със съдържание на активен компонент ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ 4,2 тегловни % и за двата обекта.

Извършена е и Балистична експертиза на намереното оръжие /пистолет/ и петте патрона, която е установила, че пистолетът е марка „EKOL Volga" калибър 9 мм, произведен в Р Турция, е технически изправен и годен да произвежда изстрели с газови и шумови патрони. Единият патрон е халосен /шумов/ пистолетен 9 мм, фабрично снаражен и е годен да се използва по предназначение. Останалите 4 патрона са газови пистолетни калибър 9 мм, германско производство, фабрично снаражени и са годни да се използват по предназначение.

С Разписка № 17/30.04.2014 г. пистолета, пълнителя, 2 броя газ-сигнални патрони и 3 броя газ-сигнални гилзи са предадени на съхранение в Служба „КОС" при РУП- П..

По делото е представена Справка от служба „КОС" при РУП- П. от 07.05.2014 г., от която е видно, че обв. Ц.Н. не притежава надлежно издадени разрешения по ЗОБВВПИ за дейности с огнестрелни оръжия и не е уведомил службата за притежание на неогнестрелно оръжие.

Материалите касаещи откритите в дома на Н. огнестрелни и неогнестрелни оръжия  били отделени в отделна преписка, изпратена по компетентност на Началника на РУП- П..

Така подсъдимият е предаден на съд за  държането високорисково наркотично вещество- МАРИХУАНА с общо нетно тегло 0,813 грама с активен компонент ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ 4,2 тегловни % .

Инкриминираните факти по делото не спорни. Подсъдимият признава, че е държал пакетирана в две топчета марихуана, която закупил, за да консумира и изхвърлил при появата на полицаите. Безспорен факт е, че тя се е намирала у него.

Няма спор и относно естеството на съдържащото се в двете пакетчета, оформени като топчета вещество. По признания на подсъдимия и резултата от химическия анализ наличното веществено е наркотично, високорисково вещество и конкретно марихуана със следните количествени и качествени характеристики - общо нетно тегло 0,813 грама с активен компонент ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ 4,2 тегловни % .

Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си. през 2005 г. и 2009 г. е осъждан за същото по вид престъпление по чл. 354 а от НК, като първото осъждане е дори по-тежка форма на изпълнителното деяние - разпространение, което е и с по-висока степен на обществена опасност и по-тежко наказуемо. Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване - знаел е, че държи наркотично вещество, забранено от закона и че прави това без надлежно разрешение.

Изложеното до тук обосновава наличие на всички обективни и субективни признаци на състава на инкриминираното престъпление. Претенциите на защитата относно този извод са в две посоки при условията на евентуалност - първо се преви опит да се обоснове приложение на чл. 9, ал.2 от НК и второ- със същите аргументи - маловажност на случая, която преквалифицира деянието по ал.5 на чл. 354а от НК и обуславя единствено възможното наказание глоба. И двете възражения са израз само на защитната позиция и на стремеж подсъдимят да избегне , за пореден път при това, предвиденото в закона по вид наказание за извършеното от него престъпление. Те са и неоснователни с оглед поднесените съображения за аргументацията им. Нито , наистина малкото количество на веществото, нито уязвимостта на подсъдимия с конкретна емоционална за него ситуация, нито зависимостта му могат да се дефинират малозначителност на деянието , обусловена или поради липса на обществена опасност или поради нейната явна незначителност. Обществената опасност на това деяние следва да се отчита на база на засегнатите обществени отношения, регулирани със съответната норма, на база взривоопасно растящия брой на престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и младежите в най-уязвимата за тях възраст. Обуславящите я фактори са и пряко свързани с дееца - същият е осъждан многократно, като две от осъжданията, както се посочи са за разпространение и държане на наркотици.  До момента по отношение на него са прилагани различни правни институти и решаващите съдилища са толерирали стремежа към спасяване от наркотичната зависимост, доказан с интегрирането и провеждането на специална програма за дългосрочно лечение. Иначе казано, механизмите, с които органи и институции легално са предоставяли възможност за волево разрешаване на това заболяване наред с реализираната репресия, не са постигнали целения ефект от възпиращо въздействие в личен аспект. Извън тях и извън подкрепата на семейството  си (виж показанията на майката св. Й.), стои волята на самото лице. С наркотичната и всеки друг вид зависимост, които наистина са заболявания, е недопустимо да се злоупотребява. Тези лица са по-уязвими и неустойчиви при емоционални ситуации, в каквото подсъдимият е изпаднал поради среща след четири години със своя баща, който отрекъл да сподели усилията на семейството в борбата с тази зависимост и дори го напуснал. Но вярно е и това, че тази предразположеност е резултат от собствената му воля и психична нагласа, че това „решава“ конкретна трудност, с която не може да се справи.

Така, че поднесените съображения за обосноваване на малозначителност на деянието по чл. 9, ал.2 от НК категорично не обосновават такава, но се имаха предвид при преценката относно тежестта на деянието и . Не обосновават и претендираната маловажност, тъй като няма такива смекчаващи обстоятелства или незначителни вредни последици, които да занижават в необходимата степен обществената опасност на деянието.  То съставлява поредната проява на подсъдимия за засягане на контролираните обществените отношения, свързани с незаконното държане или разпространение на високорискови вещества, осъществена въпреки предоставените му толеранси и помощ на преодоляване на зависимостта.

В контекста на този коментар следва да се признае и верността на твърденето на  прокурора, че върху една от иззетите ел. везни от дома на подсъдимия ( приложени по делото ) действително има натрошена суха листна маса, което обаче е само улика  за разпространение, за каквото пък обвинение няма , поради което не се уважи и искането по чл. 53 от НК в таи посока. В дома на подсъдимия са били открити и огнестрелни и неогнестрелни оръжия, за които той не е имал съответно разрешение и не е уведомил полицейските органи. 

Предвид изложеното, Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 354 а ал.3 т.1 от НК.

При определяне на вида и размера на полагащото му се наказание се взеха предвид конкретни обстоятелства по самото престъпление- потвърдените от показанията на майката негови твърдения за нестабилно емоционално състоянието, количествените характеристики на предмета на престъплението и проявената инициатива и реализация  за преодоляване на зависимостта. Тези обстоятелства, съвкупно, занижават тежестта на деянието в сравнение с типичните престъпления от този вид и правят предвидените  най-леки наказания несъразмерно тежки, тоест несправедливи.  Така Съдът прие, че наказанията следва да бъдат определени при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК, а по отношение на глобата и предвид ал. 2 и за постигане на целените промени в съзнанието на подсъдимия и общопревантивен ефект наложи наказания лишаване от свобода за три месеца и глоба в размер на 1000 лв.

Наказанието лишаване от свобода се постанови да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор на осн. чл. 61,т.2 вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС.

Категорично е игнорирана възможността за поредно приложение на чл. 66, ал.1 от НК поради липсата на всяка една предпоставка. За първото осъждане по НОХД 1023/2004г. е настъпила реабилитация по право по чл. 86 от НК, като срокът по чл. 86, ал.1 т.1 от НК е изтекъл от 19.07.05г. до  19.07.07г. , тоест в период на пълнолетие.

Деянията, за които подсъдимият е бил осъден по  НОХД №№2061/08г. на ПРС и 70/09г. на ПРС за обособени в реална съвкупност и на осн. чл. 25, а.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на 6 месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено за тригодишен изпитателен срок, изтекъл на 08.04.12г. ( виж на л. 45). От тази дата стартира и срока по чл. 88а , ал.1 вр. ал. 3 вр. чл. 82, ал.1 т. 4 от НК , който е петгодишен и към момента още не е изтекъл.

Наред с това, а всъщност дори и независимо от него, Съдът не мотивира възможност по отношение на подсъдимия да бъде постигнато поправително и предупредително въздействие при евентуално отлагане изтърпяването на наложеното наказание. Още по-малко такъв извод може да бъде обоснован по отношение постигането на генералната превенция като се имат предвид многобройните престъпни прояви на подсъдимия и липсата на коректив в поведението му въпреки реализираната всеки път наказателна репресия.

Изложените съображения изключително осуетиха приложението на чл. 66, ал.1 от НК и обусловиха ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода при определен на основание чл. 61 т.2 вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС режим - строг и в затвор.  

    Без уважение съдът остави претенцията на прокурора за приложение на чл. 53, ал.2 б.“А“ от НК относно двете везни, иззети като веществени доказателства.  Освен ,че данните по делото не обосновават приложение на точно тази санкционна и независима от наказателната отговорност последица, не са налице и останалите основания за отнемане по ал.1 . Иззетите везни не са нито предмет, нито средство за извършване на престъплението, чиято форма на изпълнителното деяние, възприета от самия прокурор е „държане“, нито пък са послужили  за извършване на умишлено престъпление. Само може да се предполага с оглед наличните доказателства, че са били предназначени за умишлено престъпление. Поради това същите се постанови да бъдат върнати на подсъдимия.

Двете опаковки, в които се е намирало веществото, предмет на престъплението и което е било разходвано при химическия му анализ, се постави след като бъдат отнети в полза на държавата и поради малозначителната им стойност - да се унищожат.

На основание чл.189, ал.3 от НПК се осъди подсъдимия Ц.Ш.Н. да заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР П.  в размер на 59,60 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. в размер на 45.00 лева, както и държавна такса в размер на 10,00 лева при служебно издаване на изпълнителни листове, платима в полза на бюджета.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата си, което обяви на страните и разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: