№ 960
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330202083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5643494, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Й. К. М. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна, респективно за
неговото изменяне и намаляване на наложената глоба. Сочи, че:
-мястото на извършване на нарушението не било установено, доколкото
административен адрес „Шишманско шосе“ 13 не съществувал;
-след извършена лична справка в google earth се установявало, че към
дата 07.2018г. и 03.04.2019г. за пътния участък важало не общото
ограничение на скоростта-50 км/час, а ограничение 60 км/час, въведено с
пътен знак В26, като към 05.07.2020г. нямало решение за премахване на
знака.
С приложените писмени становища по делото въззиваемата страна
излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
ЕФ. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
изисканата по служебна инициатива на съда разписка, ЕФ е връчен на дата
12.03.2022г. Жалбата е входирана на 17.03.2022г., поради което се явява
подадена в рамките на преклузивния 14-дневен срок.
Действително, първоначално жалбата е била неподписана, но
доколкото този порок е отстранен на 03.05.2022г., в рамките на указания от
съда срок за това, то следва да се счита, че нередовността й е санирана и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 13.10.2020 г. в 10:07часа, в
гр. Раковски, ул. Шишманско шосе до № 13, при налично общо
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача, МПС с рег. №
******* се движело с установена наказуема скорост 73 км/ч и наказуемо
превишение на скоростта от 23 км/час. Нарушението е заснето с АТСС
TFR1-M № 648.
Противно на възраженията в жалбата, изложената в ЕФ фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка
статично изображение към клип №26040, което съгласно чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за
обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189,
ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на
алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на МПС,
с което е извършено нарушението. В процесния случай са изпълнени и
2
двете алтернативи, като от една страна на статичното изображение е заснет
номера на МПС, а от друга страна той е разпознат и текстово посочен в
графа „бележки“ на статичното изображение.
Налице е пълно съвпадение между номера посочен и разпознат на
статичното изображение и този отразен в ЕФ, поради което не възниква
абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно с
процесното МПС.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час .
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 76
км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава именно
наказуемата скорост, посочена в ЕФ.
ПО ПАСИВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯ СУБЕКТ.
Правилно е определена и пасивната легитимация на наказания субект.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена
презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай
следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се
установява действителния водач.
Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
3
год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. №
1727 по описа на съда за 2021 г.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е
действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото
СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се
анулира, като се издава нов на посоченото лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на
МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра
на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на
основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи
именно ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а
направо на регистрирания ползвател, като той от своя страна също
разполага с правомощието да посочи с декларация действителното лице,
което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
Така Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от
21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1892 от 19.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1810 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2380 от 21.12.2020 г.
по к. адм. н. д. № 2877 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 492 от 06.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив.
Точно така е процедирано и в процесния случай.
Видно от справката за регистрация на МПС, собственик на последното
4
е Й.М.. Поради изложеното изцяло законосъобразно първоначалният ЕФ
4228397 е издаден на същата. Й.М. е спазила императивните изисквания на
чл. 189, ал.5 ЗДвП, като е подала декларация, в която е посочила
жалбоподателя като действителния водач, ведно с приложено негово
СУМПС.
С оглед гореизложеното, законосъобразно се явява и последващото
процедиране на наказващия орган, който е анулирал първоначално
издадения ЕФ и е издал нов- на името на жалбоподателя.
Тези обстоятелства се установяват от изисканите по служебна
инициатива на съда документи от ОДМВР и РУ-Раковски, а и изрично се
признават от жалбоподателя в постъпилата от него молба от 09.05.2022г.
Не на последно място, следва да се отбележи, че всъщност
жалбоподателят не спори, че именно той е управлявал процесното МПС
и е автор на вмененото нарушение.
ПО ВЪПРОСА ЗА МЯСТОТО НА ИЗВЪРШВАНЕ НА
НАРУШЕНИЕТО.
Изцяло неоснователно е възражението, че мястото на извършване на
нарушението не било установено.
Както в ЕФ, така и в Протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е
вписан административен адрес: гр. Раковски, ул. Шишманско шосе до №
13.
Действително от справката, изискана по служебна инициатива на съда
от Община Раковски, се установява, че улица с официално название
„Шишманско шосе“ не съществува.
От същото писмо е видно обаче, че е налице поземлен имот №
62075.75.675, област Пловдив, община Раковски, град Раковски, вид
собственост общинска публична, вид територия за транспорта, НТП за
местен път, площ 39771 кв.м., стар номер 000675, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-788/06.11.2019г. на ИД на АГКК, свързващ
град Раковски и село Шишманци, който е известен сред гражданите на
гр. Раковски именно под названието „Шишманско шосе“.
В същия смисъл е и информацията, получена от АГКК-Пловдив,
5
съпроводена с мащабна скица на общинския път.
Във връзка с информацията, получена от Община Раковски, че
официален административен адрес ул. „Шишманско шосе“ не съществува,
следва да се уточни, че задължителен реквизит на ЕФ съгласно чл. 189, ал.4
ЗДвП е „мястото“ на извършване на нарушението. Липсва, обаче въведено
ограничение по какъв начин да се обозначи това място и по-специално
липсва изискване то да се индивидуализира чрез официален
административен адрес.
С оглед гореизложеното, е напълно достатъчно мястото на
извършване на нарушението да бъде обозначено по ясен и недвусмислен
начин, така че жалбоподателят да може да организира защитата си. Според
съда посоченото изискване в процесния случай е спазено на две
самостоятелни основания:
-на първо място, видно от писмото от Община Раковски, поземлен имот
№ 62075.75.675, с начин на трайно предназначение общински път, свързващ
град Раковски и село Шишманци, е известен сред гражданите на гр. Раковски
именно под названието „Шишманско шосе“;
- което е по-важно, от извършена служебна справка в публично
достъпния Търговски регистър се установява, че посоченият адрес: гр.
Раковски, ул. „Шишманско шосе“ реално се използва в гражданския,
търговския и административния оборот.
Видно от справката, в Търговския регистър са вписани две фирми
„ЮиМ Груп“ ЕООД и Сдружение „Клуб за креативно развитие“, които са с
регистрирани в ТР седалище и адрес на управление именно в гр.
Раковски, ул. „Шишманско шосе“ № 13, което съвпада с мястото на
извършване на нарушението, вписано в ЕФ.
На следващо място, пак от извършената служебна справка се установява
наличието и на още две фирми- Агро Бизнес Груп 2003 ЕООД с вписан адрес
на управление- гр. Раковски, ул. „Шишманско шосе“ № 2 и Импорт Експорт
Куалити ЕООД, с вписан адрес на управление –ул. „Шишманско“ шосе №
1.
Съгласно принципите за публичност на ТР, прогласени в чл. 7 и 9 от
ЗТРРЮЛНЦ вписаните обстоятелства и обявените актове се считат за
известни на третите лица от момента на обявяването им в ТР.
С оглед гореизложеното се налага несъмнен извод, че макар да не е
6
официализиран в общинските книги, адрес „Шишманско шосе“ не само
обективно съществува, но и е известен на гражданите и се използва в
търговския и административен оборот, тоест противно на възражението на
жалбоподателя, мястото на извършване на нарушението не само
съществува, но е установено по делото.
Следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която
независимо от вписания в ЕФ административен адрес, мястото на
извършване на нарушението се индивидуализира по несъмнен и обективно
проверим начин чрез:
- представеното статично изображение на заснетото МПС, което както
вече се отбеляза, съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол;
- посочените в статичното изображение GPS координати.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г.на Административен съд –
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1411 от 30.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
В случая, в статичното изображение и в съпроводителното писмо ясно
и отчетливо са посочени точните GPS координати на извършване на
нарушението, които не са оспорени от нарушителя.
От друга страна, връзката между надлежно посочените GPS
координати и отразения в ЕФ адрес ( за който по-горе вече се обоснова, че
макар и неофициализран в книгите на общината, обективно съществува) се
доказва от приложения по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Тук следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която
протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
7
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако
не е оборен по надлежния ред.
Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от
21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год.
В процесния случай Протоколът по чл. 10 от Наредбата нито е
оспорен, нито е опроверган, поради което според съда същият успешно
изпълнява удостоверителното си значение да установи по несъмнен начин:
-точното място на извършване на нарушението и по-конкретно, че
същото е в границите на населено място-гр. Раковски, където важи
общото ограничение на скоростта -50 км/час, каквито изрични
отбелязвания са налице в протокола;
-връзката между посочения в ЕФ адрес и отразените в статичното
изображение географски координати.
Изводът, че мястото на извършване на нарушението е в границите
на населено място и за него важи общото ограничение на скоростта-50
км/час, не се опровергава от посоченото в писмото от АГКК-Пловдив, че
поземлен имот № 62075.75.675 се намира извън урбанизираната
територия на Град Раковски. Това е изцяло логично и закономерно
предвид предназначението на имота да служи за общински път, свързващ две
8
населени места.
Посоченото, обаче не означава автоматично, че за този имот (или за
участък от него) не важи общото ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място, доколкото според правилата на ЗДвП (и по- конкретно чл. 54
ППЗДВП)- приложимите ограничения на скоростта се определят не по
това дали дадена точка попада в рамките на урбанизираната или
неурбанизираната територия по смисъла на ЗУТ, а от разположението на
точката спрямо табелите Д11 и Д12 за начало и край на населено място.
В този смисъл, съдът кредитира неопроверганите отбелязвания в
Протокола по чл. 10, че процесния пътен участък попада точно в тази част от
поземления имот, която се намира преди знак Д12 и за него важи общото
ограничение на скоростта- 50 км/час.
В този смисъл са и изричните отбелязвания досежно адрес
„Шишманско шосе“ № 13 в публично достъпния Търговски регистър, видно
от служебно изготвената справка.
Същото се установява и при извършена служебна справка в google
maps, от която е видно, че мястото на извършване на нарушението не само е
преди табелата за край на населено място, но около него се забелязват
сгради, тоест тя попада в тази част от имот № 62075.75.675, която е в
рамките на урбанизираната територия на град Раковски.
Във връзка с извършената служебна справка в публично достъпния сайт
google maps следва да се отбележи, че е от ключово значение географските
координати да се въвеждат точно по начина и със знаците (включително
и за градуси), както са означени в статичното изображение, като в
противен случай се получава изкривяване и неточност при посочване на
точното място на извършване на нарушението на картата.
Не на последно място следва да се отбележи, че самият жалбоподател
не е оспорил с жалбата и в хода на целия процес обстоятелството, че
мястото на извършване на нарушението е в рамките на населеното място,
а само излага твърдения, че това място се регулира от допълнително поставен
знак В26, които ще с обсъдят по- долу.
В обобщение следва да се приеме, че обстоятелството, че поземлен
имот № 62075.75.675 е само популярен като „Шишманско шосе“, но това
наименование не е официализирано в общината, по никакъв начин не
9
ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото:
- точното място на извършване на нарушението е кристално ясно, както
за съда, така и за жалбоподателя, а освен това е и обективно проверимо
предвид данните, черпени от представеното статично изображение с
обозначени точни географски координати и неоспорения и необорен
Протокол по чл. 10 от Наредбата;
-при извършена служебна справка в ТР се установява, че са налице
множество фирми, които са регистрирани на адрес гр. Раковски, ул.
„Шишманско шосе“ , тоест този адрес реално се използва в търговския и
административен оборот;
-самият жалбоподател, въпреки твърдението му че не съществувало,
всъщност изначално е бил наясно с точното място на извършване на
нарушението, което е видно от представените от него самия доказателства:
разпечатки от google earth, запитвания до общината, отговори на общината.
По мнение на настоящия състав, при положение, че общинския път
няма официално наименование, чрез посочването в ЕФ на названието:
- с което той е „популярен“ в обществото,
-а освен това се използва в административния и търговски оборот,
видно от служебно извършената справка в ТР
не само не се засягат правата на гражданите, а точно обратното- този
начин на процедиране съответства в максимална степен на правото им на
защита, доколкото популярното название „Шишманско шосе“ е много по
ясно за наказаните субекти отколкото поземлен имот № 62075.75.675 със
стар номер по кадастрална карта 000675.
Тук следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която
съществени са само тези нарушения, които водят до невъзможност да се
установи извършено ли е административно нарушение и кой е неговият
автор. Същевременно само съществените нарушения, но не и тези, които
нямата съществен характер, са основание за отмяна на НП/ЕФ. Така
Постановление № 5 от 28.10.1968 г., ПЛЕНУМ НА ВС .
В случая, предвид всички гореизложени съображения, следва да се
приеме, че дори и да е допуснат порок чрез посочване е ЕФ на
административен адрес ул. „Шишманско шосе“, то този порок в никакъв
10
случай не е съществен.
В тази връзка следва да се съобрази и трайната съдебна практика, че
когато деецът е наказан за нарушаване на общото ограничение на
скоростта в населено място (а точно такъв е настоящия случай):
- известни неточности при посочване на административния адрес в ЕФ
или
- разминавания между точния административен адрес и дадените
географски координати
не представляват съществен порок на ЕФ, доколкото на територията
на цялото населено място важи едно и също общо ограничение на
скоростта и в този смисъл точното място на заснемане на нарушението е
без правно значение.
Така изрично Решение № 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от
29.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
Точния административен адрес хипотетично може да бъде от значение
само при преценка дали не е нарушен принципа нон бис ин идем. В случая,
обаче нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства деецът
да е наказан с друг ЕФ за извършено по същото време нарушение на
режима на скоростта, поради което не може да се говори за каквото и да
било накърняване на правото му на защита. Още повече, че точните
географски координати на мястото на заснемане на нарушението
представляват достатъчна гаранция, че деецът няма да бъде наказан два пъти
за едно и също нещо.
Във връзка с горното, не би могло да се поддържа, че е ограничено
правото на защита на наказания субект поради факта, че статичното
изображение с отразените географски координати не му е връчено, като
приложение към ЕФ.
11
Статичното изображение е надлежно приложено по преписката и е било
налично за запознаване от жалбоподателя, който видно от молбата му от
09.05.2022г се е запознал с материалите по делото, включително и със
статичното изображение и посочените географски координати.
По изложените съображения следва да се приеме, че правата на
наказаното лице не са ограничени по никакъв начин чрез невръчване на
статичното изображение.
В тази връзка следва на основание чл. 84 ЗАНН субсидиарно
приложение да намери трайната практика на ВКС, базирана върху
преюдициално запитване до ЕСПЧ, според която непредявяването на
досъдебната фаза на дадени доказателства, не представлява съществено
процесуално нарушение щом те са надлежно предявени в централната
съдебна фаза на процеса.
Така Решение на Съда на Европейския съюз от 5 юни 2018 година , дело
C‑612/15 , Решение №244/05.02.2020 по дело №970/2019 ВКС , Решение №
131/ 05.05.2017 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д. 269/17 г. на ВКС ,
Решение № 247 от 04.08.2015 г. по н. д. № 542 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПОСТАВЕН ЗНАК В26, РЕГУЛИРАЩ
ПРОЦЕСНИЯ ПЪТЕН УЧАСТЪК.
Възражението се явява неоснователно, предвид отразеното в писмото
от Кмета на Община Раковски, че пътен участък ул. „Шишманско шосе“
№13 към датата на извършване на нарушението- 13.10.2020г. не е попадал в
обхвата на действие на пътен знак В26 (60 км/час), в която и да е посока и
за него важи общото ограничение на скоростта за населено място- 50
км/час.
В тази връзка следва да се съобрази, че именно кмета на община
Раковски в процесния случай е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
общинската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към
дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
12
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето
на пъна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията
на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да
стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни
знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.
80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Доколкото се установи, че процесния участък е с начин на трайно
предназначение „общински път“ , то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него (независимо дали при постоянна или
временна организация) е именно кмета на общината, респективно от тази
институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната
информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.
Допълнителен аргумент за кредитиране на писмото от Общината, че за
процесния пътен участък важи общото ограничение на скоростта- 50 км/час е
и пълното му съответствие с Протокола по чл. 10 от Наредбата, за който
вече се обоснова, че има официално удостоверително действие за времето,
мястото и начина на извършения контрол на скоростта.
Освен това, следва да се има предвид, че протоколът по чл. 10 от
Наредбата е съставен за използване АТСС на дата 13.10.2020г. и отразява
13
фактическото положение именно към тази дата на извършване на
нарушението.
Посочените изводи не се разколебават от представените от
жалбоподателя доказателства, включително и разпечатка от google earth, на
която е виден знак В26, доколкото:
-те касаят времеви период, който е различен от датата на
извършване на нарушението;
-на следващо място касаят различно място от това на извършване на
нарушението;
-и не на последно място касаят посока на движение към село
Шишманци, докато видно от Протокола по чл. 10, процесното нарушение е
заснето в обратната посока на движение.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол,
като както в ЕФ, така и в протокола по чл. 10 от Наредбата са посочени не
само модела на АТСС, а именно TFR1-M, но и неговия фабричен номер-
648;
- техническото средство е от одобрен тип , което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/,
според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол
за последваща проверка № 2-32-20, видно от който дори след изтичане на
одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства , поради
14
което законовото изискване следва да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 1765 от
04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение №
338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 2-33-20. Във връзка с последващата проверка е
спазено и изискването тя да е извършена в оторизирана лаборатория,
доколкото надлежното оправомощаване на Лабораторията на МВР е
публично достъпно на сайта на ДАМТН /чрез публикувания Списък на лица,
оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и
допълнителни устройства към тях/, като в т.11 от списъка фигурира именно
Лаборатория към ГД "Национална полиция", където изрично е вписан за
предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.
В този изричен смисъл Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити ,
15
включително и номер на първо и последно статично изображение, които
липсват по други дела, като е налице пълно съответствие между посочените в
протокола статични изображения и представеното по делото.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 396 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3309 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 392 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3200 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от
10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, съгласно
легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП,
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
16
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само
за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа
мобилни-прикрепени към превозно средство, каквото е процесното ( TFR
1-M).
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 321 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3084 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1868 от 15.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1693 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 732 от 09.04.2021 г.
по к. адм. н. д. № 314 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 1346 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1438 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1014 от
20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 324 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н.
д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че в процесния случай снимка на АТСС реално е
изготвена (като е заснет патрулния автомобил, в който е разположена
камерата), тоест направено е нещо в повече от изискването на закона.
Следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която дори
при триножниците, при които представянето на снимка на АТСС е
17
задължително, пропускът да се изготви такава би било нарушение на чл. 10,
ал.3 от Наредбата, но нарушението няма да е съществено, доколкото,
както вече се отбеляза, мястото на контрол и използването на АТСС съгласно
нормативните и техническите изисквания се установява от отбелязванията в
Протокола по чл. 10 от Наредбата и от посочените в статичното изображение
географски координати.
В този изричен смисъл Решение № 2219/ 19.11.2021 год.на
Административен съд - Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 2161/ 2021 год.,
Решение №2081/5.11.2021г. на Административен съд Пловдив, КАНД №
1974/2021, Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив , ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1158 от 08.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 731 / 2021 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив , Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к.
адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Спазено е изискването на чл. 11 от Наредбата- ЕФ да е издаден след
като използваното АТСС е било в стационарен режим на измерване . На
първо място в Протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е отразено, че
режима на измерване е бил стационарен, а не „в движение“ по смисъла
на чл. 11, ал.2 от Наредбата. Абсолютно същото се установява и от
приложената снимка на АТСС, видно от която патрулният автомобил, в
който е разположено АТСС, се намира в режим на покой.
Че хипотезата на чл. 11, ал.2 от Наредбата (когато е забранено
издаването на ЕФ) обхваща именно случаи, когато мобилното средство за
контрол се намира в патрулен автомобил или мотоциклет, като самите
патрулен автомобил или мотоциклет се намират в движение е видно от
чл. 11, ал.3 от Наредбата, в която изрично е посочено, че ако заснемането
е в режим „в движение“ върху заснетите изображения освен данните за
18
извършеното нарушение следва да се отразяват и данните за скоростта на
служебния автомобил или мотоциклет.
При положение, че режима на измерване е бил стационарен, в
протокола по чл. 10 не е следвало да се попълват полетата за начало и край на
контролирания участък, които се попълват само при режим Д (в движение).
Доколкото, обаче попълването на тези полета е нещо в повече от законовото
изискване, тяхното съдържание е неотносимо към законосъобразността на
ЕФ.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото
ограничение на скоростта в населено място- 50 км/час, което
законосъобразно е възведено като нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3
ЗДвП, доколкото превишение от 23 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с
законоустановения размер.
Подробно и пълно са описани обективните признаци на
нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл.
21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма
на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата
скорост на движение в населено място,
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена
като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат
законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което
е допуснато нарушението, регистриран ползвател на МПС.
В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм.
19
н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че алтернативното
искане на жалбоподателя е за намаляване на размера на наложената глоба.
Същият ефект успешно е могъл да бъде постигнат, като заплати
доброволно ЕФ в редуциран размер- 70 %, вместо да обжалва ЕФ
неоснователно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Изрично следва да се отбележи, че въззиваемата страна не е длъжна
да се явява лично в съдебно заседание, като прилагането на писмено
становище също представлява надлежно участие в процеса.
Така Решение № 384 /9.3.2022г. на Административен съд Пловдив,
КАНД № 52/ 2022 г.
В случая, начина на участие на въззиваемата страна се съобразява от
съда чрез размера на присъжданото възнаграждение, а именно в рамките на
законоустановения минимум от 80 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5643494, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Й. К. М. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. К. М., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата от 80 лева, представляваща съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
20
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
21