РЕШЕНИЕ
№ 2652
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330106373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, претендира да
се установи против ответника М. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на
дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба , ищецът е комунален оператор, водоснабдително
дружество, което твърди, че е доставило на ответника до негов обект – жилище в ***,
питейна вода за периода 28.02.2017г. – 30.10.2020г. за сумата от 1016.46 лв., която останала
незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в
Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било
изчислено чрез изправно средство за търговско измерване - водомер. Ищецът се снабдил със
заповед за плащане по ч. гр. дело № 16184 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ
гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в
размер на 147.30 лв. за период на забавата от 30.07.2017г до 31.10.2020г. и законна лихва от
датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта
се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са
дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си.
Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяните от
ищеца услуги, тъй като отсъствал писмен договор между страните, а искът бил и недоказан,
тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Наведено е и възражение за
изтекла погасителна давност и се иска от съда да отхвърли исковете.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че счетоводството
на ищеца е редовно водено , за доставената в процесния период вода не са постъпвали
плащания от ответника и задължението му е в общ размер от 1016.46 лв. - главница и лихва
в размер на 147.30 лв. за период на забавата от 30.07.2017г до 31.10.2020г. , от които сумата
1
на на фактурите с настъпил след 03.12.2017г падеж е 799.97 лева от главницата и 72.30 лева
от обезщетението за забава.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на
тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен
договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно
на името на ответника. На следващо място, на л. 5 и следващите от делото е представена
справка № 444251 за отдалечен достъп до базата данни на Агенцията по вписванията,
неоспорена от ответната страна , от която личи , че имота на *** е придобит от М. на дата
18.01.2012г, като до моментана устните състезания, няма данни последния да се е
разпоредил с него; върху този имот има множество вещни тежести. Придобиването личи и
от представеното копие от *** *** *** при ПРС; това е достатъчно за съда да приеме , че М.
е собственик на водоснабденения обект, тоест, страна по договор за доставка на питейна
вода , и за него е възникнало задължение да плати нейната стойност.
Съдът споделя обаче -отчасти- възражението за изтекла погасителна давност.
Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла на чл. 111 буква „в „ от
Закона за задължениято и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 , ОСГКТК, и на
соченото основание то се погасява с изтичането тригодишен период на бездействие на
кредитора. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата
03.12.2020г, и това означава , че са погасени всички вземания на кредитора с настъпил
преди 03.12.2017г. падеж, каквито има. Непогасени са останали според заключението на
вещото лице 799.97 лева от главницата и 72.30 лева от обезщетението за забава , до които
размери исковете са основателни. За разликата те следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат пропорционално.
Общия размер на ищцовите разноски е 920 лева, като пропорционално на уважената част
от исковете , се присъждат 663.48 лв. (920/1163.76*839.27)
На ответника не се присъждат разноски, тъй като не е направил такива.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М. И. М. , ЕГН **********, че дължи на
ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, следните суми – стойност на
2
доставена по договор до имот с адрес: ***, за които е издадена заповед за плащане по ч. гр.
дело 16184/20, ПРС : 779.97 лв. главница – доставена за периода от 28.02.2017г. –
30.10.2020г. вода, лихва в размер на 72.30 лв. за период на забавата от 30.07.2017г до
31.10.2020г., и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението -
03.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта
над уважените размери до пълните такива от 1016.46 лв. ( за главницата) и 147.30 лв.-
лихва за забава, като неоснователни поради изтекла давност.
Осъжда М. И. М. , ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
Шести септември № 250, сумата от 663.48 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3