Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 14.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13712/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.Т.А., с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 14.06.2017 г. Претендира законната лихва от
деликта, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 14.06.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство
(констативен протокол – л.5, протокол за оглед – л.24, скица и фотоалбум – л.26
и сл.) и авто-техническата експертиза, че на 14.06.2017 г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие в гр. С.,***, при следния механизъм: Б. П. Г. с лек автомобил „Фолксваген“
с рег. № ********поради навлизане в лентата за насрещно движение, се е сблъскал
с насрещнодвижещия се правомерно в собствената си лента мотопоед, управляван от
ищеца. Причината за произшествието са действията на водача на автомобила „Фоклсваген“,
който в нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП е навлязъл в лентата за насрещно, без да
пропусне превозните средства, които се движат по нея.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е получил в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: счупване на горната част на дясната бедрена кост и
счупване с изкълчване на левия глезен. Ищецът е настанен за болнично лечение и
са му извершени операции – оперативно наместване на счупените кости и
фиксирането им с метални винтове. Пострадалият е получил травми на двата крака
на различни места, което е довело до обездвижване във възстановителния период
от два месеца и половина.. През това време е бил на легло и е имал трудности за
ежедневните си нужди – ползвал е чужда помощ и помощни средства за придвижване.
Болките са продължили около 3 месеца, интензивни по време на първия месец и
около месец при оперативните интервенции за отстраняване на металните импланти.
Към момента пострадалият се движи самостоятелно, с накуцваща походка, след
натоварване чувства напрежение и умора в счупените крайници.
От
показанията на свидетеля К.А. – брат на ищеца, се установява, че след
счупването на двата крака пострадалият е бил продължително време на легло, а
след това периодът на прохождане отнол около
месеца, наскоро е претърпял още една операция за изваждане на импланти,
предстои му още една. Поради уврежданията от произшествието ищецът е загубил
работата си като охранител и към момента не работи, подтиснал се е, престанал е
да спортува. Свидетелят също е напуснал работа, за да се грижи за него.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********валидна към 14.06.2017
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.2 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската
експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
счупване на двата крака, естеството на проведеното лечение – две операции за
поставяне на импланти, проведена една операция за премахване на имплантите от
единия крак и още една предстояща – за другия, интензитет и продължителност на
болката – в период на месеци след произшествието и последващите операции,
липсата на пълно възстановяване към настоящия момент, дългото обездвижване на
легло на ищеца и съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда помощ, обстоятелството,
че ищецът е загубил работата си и е безработен към момента на процеса. Като
съобрази тези обстоятелства и най-вече вида на счупването – едновременно на
двата крака и липсата на пълно възстановяване към момента на процеса, съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 70000 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от авто-техническата експертиза се
установява, че ищецът се е движил правомерно в лентата си за движение и за него
произшествието е било непредотвратимо.
По изложените съображения съдът приема, че искът е
основателен за сумата от 70000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
На
ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата
на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба претенция до застрахователя, същата е
постъпила при ответника и щетата е образувана на 06.07.2017 г. Съдът приема, че
това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на
застрахователното събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи
лихва за забава.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски в размер на 300 лв.
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 2563,75 лв., съобразно уважената част от
иска.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 31,25 лв., включваща разходите за
експертизи, удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно
чл.78, ал.8 ГПК (300 лв.).
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 2800 лв. и
разноски – 350 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********,
да заплати на А.Т.А., ЕГН:**********,
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 14.06.2017
г., заедно със законната лихва от 06.07.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 80000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********да заплати на адв. С.К.Н.- К., на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 2563,75 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:********, на основание
чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 31,25 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 2800 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 350 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: