РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Д. Махмудиев
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600069 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Б. Д., в качеството й на служебен защитник
на подсъдимия А. М., срещу присъда № 37/19.10.2023 г., постановена по
НОХД № 863/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с която той е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на осем
години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият А. М. е признат за виновен в
извършването и на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б.„а“ и б. „б“ НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на
осем години лишаване от свобода.
Подсъдимият М. е признат за виновен и в извършването на престъпление
по чл. 150, ал. 1, предл. 1 от НК и във вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на четири
години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 НК на подсъдимия А. М. е определено едно общо
най-тежко наказание в размер на осем години лишаване от свобода.
На основание чл. 24 НК така определеното общо най-тежко наказание е
1
увеличено с две години, като наказанието, което същият следва да изтърпи е в
размер на десет години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “А“ от ЗИНЗС за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия А. М. общо най-тежко и увеличено наказание в
размер на десет години лишаване от свобода е определен първоначален строг
режим.
На основание чл. 59 НК от така определеното общо най-тежко и
увеличено наказание в размер на десет години лишаване от свобода на
подсъдимия А. М. е приспаднато времето, през което същият е бил задържан
с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 22.01.2023 г.
С присъдата подсъдимият А. А. М. е осъден да заплати направените по
делото разноски и е извършено разпореждане с приложеното по делото
веществено доказателство.
Във въззивната жалба се прави оплакване за явна несправедливост на
наложените на подсъдимия наказания за всяко от престъпленията, респ. – на
определеното общо най-тежко наказание и увеличаването му по реда на чл.
24 НК. В този смисъл се прави искане обжалваният съдебен акт да бъде
изменен, като бъде намален размерът на наложените на подсъдимия
наказания за всяко от престъпленията, при което да бъдат отчетени
наличните спрямо него смекчаващи отговорността обстоятелства.
Частният обвинител Д. Я. не се явява пред въззивния съд, редовно
призована. Не е депозирала становище по основателността на жалбата.
Прокурорът от АП-Пловдив изразява становище, че присъдата на
окръжния съд следва да се потвърди, като въззивната жалба бъде оставена
без уважение. Счита, че оплакването за несправедливост на наказанието е
неоснователно, тъй като размерът на наказанията за трите престъпления е
надлежно аргументиран в проверявания съдебен акт и няма основания за
тяхното намаляване, както и че обосновано е прието, че следва да намери
приложение чл. 24 НК
Служебно назначеният защитник - адв. Т. Б., поддържа въззивната жалба
по изложените в нея оплаквания и отправеното искане. Счита, че неправилно
наказанията са определени при превес на отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства за престъпленията кражба и грабеж, вместо при баланс между
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Акцентира на процесуалното
поведение на подсъдимия М., който в хода на досъдебно производство е
признал частично вината си, направил е признание и пред окръжния съд,
частично са възстановени отнетите вещи и за кражбата, и за грабежа. Намира,
че не следва да намери приложение чл. 24 НК. Определените от Окръжен съд
– Пазарджик наказания счита за завишени и несъответни на степента на
обществената опасност на дееца и деянията. Отстоява позиция, че
определеното общо най - тежко наказание лишаване от свобода следва да
бъде намалено, а институтът на чл. 24 НК да не се прилага.
2
В предоставената му възможност за лична защита подсъдимият М.
поддържа казаното от защитника му. В последната си дума отправя искане да
бъде намалено наказанието му до 4 години.
Пловдивският апелативен съд, като анализира направеното възражение
във въззивната жалба, изразеното от страните пред настоящата инстанция и
провери атакувания съдебен акт изцяло, в обхвата на чл. 313 и 314 от НПК, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивната жалба е допустима. Депозирана е от страна в процеса,
легитимирана да атакува постановения съдебен акт. Подадена е в
предвидения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната присъда следва да бъде отменена, макар и извън заявените
от жалбоподателя оплаквания.
Настоящият състав намира за необходимо да се произнесе на първо
място относно наличието на нерелевирано основание по чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК, за което е длъжен да следи служебно, доколкото само
констатация за отсъствието на съществени процесуални нарушения
предпоставя коректното разрешаване на въпроса за правилното приложение
на материалния закон и справедливостта на наказанието.
Съдебното производство е образувано по внесен от ОП-Пазарджик
обвинителен акт, с който подсъдимият А. А. М. е предаден на съд с
обвинения за три престъпления от общ характер, реализирани в гр. П, както
следва:
- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение второ и т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1,
буква „а“ и буква „б“ НК;
- престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка
с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ НК и
- престъпление по чл. 150, ал. 1, предложение първо НК.
В хода на досъдебното производство са извършени поредица от
действия с участието на подсъдимия М., при което са съставени съответните
протоколи, съдържащи и вербални изявления на подсъдимия - протокол за
доброволно предаване (л. 28 от ДП), постановление за привличане като
обвиняем (л. 58, т. 1; л. 251-252; л. 256-257, т. 2 от ДП), протокол за разпит
на обвиняем (л. 62, т. 1; л. 253 и л. 258, т. 2 от ДП). В нито един от
протоколите не е и индицирано очевидното според настоящия съд
обстоятелство - лицето е невербално, обичайна речева комуникация с него е
невъзможно да се установи, пълноценен контакт е възможен само с
посредничеството на лице, владеещо превод на жестов български език,
какъвто в хода на възивното производство се установи да владее и
подсъдимият М.. Преводач на български жестов език не е бил назначаван по
3
делото в хода на ДП.
Следва да се констатира, че в хода на ДП е била назначена и изготвена
СППЕ на М. (л. 165 - 182 ДП). При обсъждането и анализа на резултатите от
проведеното психологическо изследване (стр. 9 от експертизата) изрично е
отбелязано, че „лицето е с изразени говорни трудности, въз основа на
което при него много добре е развита невербалната комуникация. Чрез нея
успешно допълва своите говорни дефицити. М. сътрудничеше на
проведените с него специализирани изследвания и беседа, като искаше
химикал, за да запише това, което не му се разбира “. На стр. 12 от
експертизата също е отбелязано, че лицето е „с увреден слух и трудности,
свързани с говорния апарат. Има изразени говорни дефицити“.
Извън вниманието и на органите на досъдебното производство и на
първостепенния съд е останало очевидното противоречие между
констатациите в аналитичната част на експертизата, посочени по - горе и т. 4
от заключението, в която вещите лица примат, че „лицето е в добро
физическо състояние“ (очевидно не намират отклоненията в слуховите
възприятия на личността за относими към физическото й състояние).
Внимателния прочит на съдържанието на СППЕ в цялост сочи, че още в
хода на досъдебното производство по делото са били налице убедителни
данни относно силната затрудненост на подсъдимия М. в слуховото
възприемане на околната действителност и невъзможността му да
комуникира разбираемо речево с околните. И органите на досъдебното
производство, и вещите лица очевидно са се доверили на „добре развитата
(му) невербална комуникация“ и възможността писмено да допълва „това,
което не му се разбира) - л. 12 от СППЕ.
В хода на досъдебното производство е бил назначен служебен защитник
на М. (към онзи момент обвиняем). От приложените на л. 54 и л. 57, т. 1 от
ДП производство документи се установява основанието за това да е било
соченото в чл. 94, ал.1, т. 6 НПК - лицето е било задържано. Невъзможността
му поради обсъдените физически недостатъци (да чува добре и да говори на
разбираем български език) не е била нито обсъждана, нито констатирана в
този процесуален стадий.
Тя е била напълно игнорирана и от първостепенния съд, което се
установява от съдържанието на протокола на единственото проведено пред
този съд открито съдебно заседание на 19.10.2023 г.
Според обсъждания протокол подсъдимият М. се е явил пред съда, снета
му е била самоличността, направил е изявление, че е получил своевременно
препис от обвинителния акт и че е разбрал разяснените му от съда права.
След това е взел и становище по въпросите относно: даване ход на делото;
реда за протичане на съдебното следствие - по диференцираната процедура,
основана на чл. 371, т. 2 НПК, като е изразил и изискуемото за това
задължително признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
4
обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тях. Упражнил
е правото си на лична защита, присъединявайки се към казаното от
защитника и правото си на последна дума.
Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК,
са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда,
по който са извършени и за събраните доказателства - чл. 131 от НПК. Т.е.,
удостоверителната им сила се презюмира по силата на сочената норма и в
този смисъл съдебната практика е последователна и непротиворечива. В
конкретния случай, всички отразени изявления на подсъдимия М. и в ДП, и в
съдебната фаза на процеса опровергават официалната удостоверителна сила
на съответния протокол. Този извод следва както от вече обсъденото
съдържание на СППЕ, така и от констатацията на въззивния съд.
В проведеното по дело на 19.03.2024 г. съдебно заседание, в условията
на устност и непосредственост настоящият съд установи, че подсъдимият е
вербално некомуникативен. Въпреки демонстрирано от него желание да
изрази словесно мислите си, последните бяха непонятни за съда (и за
останалите страни в процеса). При очевидната невъзможност той да заяви
становището си, служебно назначеният му защитник поясни, че той лично е
комуникирал с подс. М. само писмено и двамата са се разбирали именно по
тази начин „досега и на първа инстанция, и навсякъде “. Твърдението на
защитника, че в настоящето наказателно производство не е назначаван
тълковник, е съответно на изводимото от приложените по делото материали.
Това изявление, преценено и с вече обсъдените данни от ДП, наложи
в следващото съдебно заседание на 28.05.2024 г. за преводач на български
жестов език на подсъдимия М. да бъде назначена Ж. И. М. – директор на
Център за специална образователна подкрепа в гр. М., обл. С.З.. С участието
на преводача изявленията на подсъдимия бяха достъпно преведени и
възпроизведени в съдебния протокол. Според преводача подсъдимият не е
напълно глух, но е тежко чуващ, поради което и аграматичен. Последното
обяснява очевидното несъответствие между писмено отразените словестни
изявления на подсъдимия в хода на ДП и пред окръжния съд, които не страдат
от граматически и смислови неточности - от една страна и коментираните в
СППЕ негови изявления, както и направените пред въззивния съд - от друга.
Във вторите се откроява невъзможността на подсъдимия М. да използва речта
според граматическите правила, установени в българския език.
При така обсъдените по - горе обстоятелства, Пловдивският
апелативен съд намира, че в хода на ДП и пред първостепенния съд са
допуснати съществени процесуални нарушения, от категорията на
абсолютните.
Конкретиката по казуса сочи, че при начина, по който е протекло
производството в досъдебната му фаза и пред окръжния съд, правото на
защитата на подсъдимия М. е било недопустимо ограничено. Основание за
този извод дават не само закрепените в чл. 18 и чл. 19 от НПК принципи за
5
устност и непосредственост в наказателния процес. Налице е и нарушаване на
правото на справедлив процес, гарантирано на подсъдимия в чл. 6 от ЕКЗПЧ
и от свързаното с него права по чл. 6, т. 3, б. с, d, е - да се защитава лично; да
участва в разпита; да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира
или не говори езика, използван в съда.
Отсъствието на преводач на български жестов език при провежданите
с участието на подсъдимия действия не позволява да се приеме с доверие
нито едно от отразените „негови“ изявления. Доколкото те са налични в
съответните протоколи, от факта на отразяването им настоящият съд намира
за оборена презумпцията на чл. 131 НПК.
Първостепенният съд е бил длъжен да констатира процесуалните
пороци в дейността на органите на досъдебното производство и да упражни
правомощието си по чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал.1, т. 3 НПК, като да върне
делото на прокурора, тъй като действията по привличане на лицето като
обвиняем и задължителния след това разпит са били реализирани в
отсъствието на преводач, който да обезпечи надлежното и точно вписване на
изявленията на М.. Фактът, че протоколите за сочените действия са
подписани от лицето, не формира извод, че правото му на защита е било
обезпечено. В нито един момент от досъдебното производство не му е било
разяснено правото да ползва преводач, при което и отказ от това право не е
налице.
Идентичен извод за ограничаване правото на защита на подсъдимия
М. и погазване на основни за наказателния процес принципи следва да се
направи и относно разглеждането на делото от ОС-Пазарджик.
Във вече обсъдения протокол от единственото публично проведено
съдебно заседание са отразени множество изявления на подсъдимия, които
той не би могъл да изрази речево разбираемо, както според съдържанието на
вече обсъдената СППЕ, така и според личните възприятия на настоящия
съдебен състав.
Извън вече обсъдените нарушения на правото на защита на М., които
и самият съд е допуснал, следва да се отбележи, че е напълно компрометиран
изводът за допустимо разглеждане на делото по диференцираната процедура
на глава двадесет и седма от НПК.
Същността и особеностите на съкратеното съдебно следствие -
предпоставките, реда и юридическите последици от неговото провеждане са
регламентирани в разпоредбите на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371,
т. 2 НПК. Реализираната от контролираната инстанция процесуална дейност
не е съобразена със сочения регламент. Това е довело до ограничаване
правата на подсъдимото лице и е създало съмнения в обективността на
разкритата истина в настоящия наказателен процес.
Диференцираната процедура за съкратено съдебно следствие в
предвидената по чл. 371, т. 2 НПК алтернатива императивно предписва
6
изрично заявено от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изискуемите при предварителното изслушване в
кумулативна даденост волеизявление и преценка на първостепенния съд за
доказателствена подкрепа на направеното самопризнание, предопределят
вземането на правилно решение за нейното прилагане. Провеждането на
съкратено съдебно следствие, без да е налице предписаната императивна
предпоставка – действително направено от подсъдимия волеизявление по
смисъла на чл. 371, т. 2 НПК - ясно и лично заявено, ограничава
процесуалните му права. Логическа последица от това е постановяването на
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна съдебен акт.
Налице е съществено процесуално нарушение, неостранимо от
въззивния съд, но отстранимо от първостепенния при ново разглеждане на
делото.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд намира,
че следва да упражни правомощието си по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК и в пределите на възложената му компетентност да отмени обжалваната
присъда поради съществени процесуални нарушения, допуснати при
провеждане на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Делото
следва да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.
При новото разглеждане на делото следва да се обезпечи правото на
защита на подсъдимия с оглед констатираните от настоящия съд съществени
нарушения на процесуалните му права.
С оглед така установените основания за отмяна на атакуваната
присъда настоящият съд не може да обсъди и прецени основателността на
релевираните в депозираната жалба оплаквания.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 37/19.10.2023 г., постановена по НОХД №
863/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
7
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8