№ 69
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600104 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Г..
Санкционираното лице С.С., не се явява.
Явява се назначеният служебен защитник адв. Н.Н. от АК-Ямбол.
Съдът докладва постъпила справка от ОД МВР-Ямбол относно
регистрирани задгранични пътувания на С. С. С.., видно от която последно на
27.05.2021 г. той е напуснал границите на Република България през ГКПП-
Видин-Дунав мост, след което няма данни за завръщането му.
АДВ. Н.: Чул съм се със С.С. по телефона и той знае от мен за
настоящото заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът с оглед редовното призоваване на засегнатото лице, чието
явяване не е задължително и предвид присъствието в залата на неговия
защитник-адвокат намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
АДВ. Н.: В жалбата съм отправил две доказателствени искания до
съда, които поддържам и понастоящем, и моля да бъдат уважени.
ПРОКУРОРЪТ: Макар и допустими, моля да отхвърлите като
неоснователни направените искания, тъй като считам, че така
окомплектовано делото на първа инстанция изчерпва законовите изисквания
по чл. 3, ал. 1, т. 3 и сл. от специалния закон.
Моля да Вашето определение в тази насока.
Съдът, като изслуша становищата на страните намери направените
доказателствени искания за неоснователни по следните съображения:
По първото искане, касаещо изискване на допълнителна информация
от издаващата държава за момента и начина, както и основанието по закона
на издаващата държава на връчване на решението на засегнатото лице,
настоящият съд няма правомощия да изисква такава, тъй като производството
е инициирано от получено удостоверение от издаващата държава по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и се основава на взаимно доверие
между европейските държави при изпълнение на съдебни удостоверения и
актове, издадени от съдебен или несъдебен орган на друга държава. След като
в удостоверението е посочено, че лицето е уведомено за решението за
налагане на финансова санкция, настоящият съд не следва да проверява това
обстоятелство с изискване на допълнителна информация, а да го приеме за
факт.
Второто искане за отправяне на писмено искане и официална
консултация с представител на издаващата държава за установяване, дали към
датата на съдебното заседание наложената финансова санкция е доброволно
заплатена от засегнатото лице, е неоснователно, тъй като на основание чл. 33,
вр. чл. 17 от специалния закон, доказването на такова плащане е предоставено
2
на засегнатото лице, а не е в тежест на настоящия съд.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания депозирани
във въззивната жалба на адв. Н..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи.
АДВ. Н.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им.
ДАВА думата по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице имащо право да обжалва, поради което е
допустима. Разгледана по същество, считам същата за неоснователна.
Правилно е установено от първостепенния съд, че постъпилото
удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити съгласно Приложение
№ 1 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2006/783/ПВР на
Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови
санкции.
Изпълнена е разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е налице влязъл в сила акт на държава-член на ЕС, постановил
налагането на задължение за плащане на финансова санкция - за наложено
наказание от несъдебен орган за нарушение на правилата за движение по
пътищата и за разноски по това производство.
Удостоверението по чл. 4 от закона и рамковото решение е изготвено
3
по образец, придружено с превод на български език и е издадено от
компетентен орган на издаващата държава. То съдържа необходимата
информация, която съответства на данните от съдебния акт. Посочено е
физическото лице, по отношение на което е наложена финансовата санкция.
Описани са и обстоятелствата, при които е извършено деянието от
засегнатото лице С.С., включително по място и време, като е посочена и
правната му квалификация и приложимите законови разпоредби в издаващата
държава. Съгласно чл. 30, ал. 2, т.1 от специалния закон, Окръжен съд-Ямбол
правилно е приел, че случаят не изисква двойна наказуемост.
Правилно първата инстанция е приела, че не е налице някое от
основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на финансова санкция от чужд съд.
В този смисъл безспорно са налице условията за признаване и
изпълнение на територията на Република България на финансовата санкция,
въз основа на която е издадено настоящото удостоверение.
Спазена е и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
е установено, че засегнатото лице, срещу което е постановено решението има
местоживеене на територията на Република България – в дадения случай гр.
Е.. В Решението на Окръжен съд-Ямбол е взето отношение по направеното и
пред настоящата инстанция възражение на защитата, като съдебните мотиви
изцяло споделям, като обосновани и законосъобразни.
По делото не са допуснати нарушения, които да са от категорията на
съществените процесуални такива. Съгласно чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде
редовно призовано, му се назначава защитник. Това изискване на закона също
е спазено.
Правилно, съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е определена
равностойността на сумата от 108,50 евро в български лева, съобразно
фиксинга на БНБ, валиден към момента на постановяване на решението чието
признаване се иска.
Предвид гореизложеното, моля да потвърдите решението на Окръжен
4
съд-Ямбол, като обосновано и законосъобразно.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените обжалваното
решение на Окръжен съд-Ямбол по ЧНД № 107/2021 г. и да постановите
друго, с което да откажете да признаете и допуснете изпълнение на решение
за налагане финансова санкция от Служба за глоби и парични санкции Окръг
Г., Б., Г. по отношение на засегнатото лице С.С..
Считам, че удостоверението по чл. 4 е непълно, като подробни
съображения съм изложил във въззивната жалба.
Накратко ще се спра на непълнотите. Първата е по отношение на името
на засегнатото лице, т.к. същият е посочен само с две имена, а не с пълните
три имена, както са по документ за самоличност.
На следващо място, на стр. 7 от Рамковото решение, предвид
отбелязването, че производството е протекло изцяло писмено, в т. 3.1а и т. 3.3
бланкетно си е останало непопълнена датата, на която лицето е било
уведомено за наложената парична санкция във формуляра на решението.
Считам, че с тези непълноти се нарушават основни правни принципи
действащи на територията на ЕС, предвид необходимостта, засегнатото лице
да бъде уведомено за наложената му финансова санкция и същото да може да
организира адекватно защитата си, с оглед обжалване на такъв акт.
На следващо място считам, че не е налице обичайно местопребиваване
на лицето по чл. 30, ал. 3 от специалния закон предвид събраните по делото
доказателства, изразяващи се в призовки за връчване на засегнатото лице и
изготвената в тази връзка докладна записка, че същият не е намерен на адреса
и работи като международен шофьор в чужбина.
От приложената справка на ОДМВР-Ямбол за задграничните
пътувания на засегнатото лице се установява неговият епизодичен престой на
територията на страната. Същият се прибира по Великден и Коледа, а в
останалото време е в чужбина. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 7 от Кодекса за
международно частно право, обичайното местопребиваване на физическото
лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено, без
необходимост от регистрация, предвид необходимост от личен и
5
професионален характер. В настоящия случай се установи, че във връзка с
изпълнение на професионалните си задължения, засегнатото лице пребивава
извън територията на страната, поради което считам, че не е налице
основанието на чл. 30, ал. 3 от специалния закон.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6