№ 120759
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Частно
гражданско дело № 20241110146040 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 418 ГПК
Образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на представен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от
счетоводни книги, като е поискано незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист.
Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК в настоящото производство, съдът издава
изпълнителен лист, когато установи, че документът въз основа на който се
иска издаване на заповед за изпълнение, е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Двете
предпоставки следва да са налице кумулативно.
При извършване на проверка съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК съдът
констатира, че представеният документ, въз основа на който се иска издаване
на заповед за незабавно изпълнение е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Уведомление за предсрочна изискуемост на кредита е връчено по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК, чрез залепване на уведомление.
Поради изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките
визирани в разпоредбата на чл. 418 от от ГПК, като следва да бъде допуснато
незабавно изпълнение и издаден за подлежащото на изпълнение вземане
срещу длъжника - изпълнителен лист, за което да се направи надлежна
бележка върху представения документ и заповедта за изпълнение.
Заявлението следва да бъде отхвърлено единствено в частта относно
сумата от 150 лева – разходи за уведомяване за периода от 09.11.2023 г. до
08.07.2024 г., като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
1
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящия
случай предвид данните за правоотношението между страните следва
категоричен извод, че длъжниците по заявлението имат качеството
потребители.
На следващо място съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Освен
това разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019
г./ изрично предвижда, че съдът не следва да издава заповед за изпълнение по
искане, което се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК
следва да бъде отхвърлено искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК
за вземането в размер на сумата от 150 лева, представляваща разходи за такси
на ЧСИ. Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. В случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а
наред с нея претендира и двете посочени вземания. Съдът намира за
недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено
плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен това дори от представените към
договора документи не може да се установят хипотезите на начисляване на
тези суми, нито какви конкретни дейности се предвижда да бъдат
осъществени чрез заплащането им – например освен основната такса, са
начислени и „допълнителни“ разходи за уведомяване за неясно какво действие
на ЧСИ. Съдът съобразява и обстоятелството, че няма изискване
уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита да се извършва чрез
нотариус. Достатъчно е волеизявление в този смисъл да е достигнало до
длъжника. Това, че заявителят е избрал да ползва услуги на значителна
стойност, каквото са тези на ЧСИ, не означава, че същите следва да бъдат
възложени на длъжника. е посочен период или размер на таксата, която е
начислена на длъжника/. Само за пълнота следва да се отбележи и че дори да
става думи за услуги, свързани с договора за кредита, за които са начислени
тези разходи, то това са услуги по управление на кредита. В тази връзка и
претендирането им противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която разпоредба
гласи, че кредиторът не може да изисква такси за действия по управление на
кредита.
В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение №
636/23.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 472/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Перник, Определение № 750/13.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 648/2020 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Перник /постановено именно по жалба на настоящия
заявител/ и др.
По делото се претендира и заплащане на разноски в размер на 2151.09
лева, представляващи адвокатски хонорар. От представените по делото
платежни документи е видно, че същите са действително заплатени. По тези
съображения и следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от
2
заявлението.
Предвид гореизложеното Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ върху подлежащото на
изпълнение вземане на длъжника, удостоверено в представения документ по
чл. 417 от ГПК – за главница, договорна възнаградителна лихва; обезщетение
за забава, такси, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в останалата
му част – за вземането в размер на сумата от 150 лева – разходи за
уведомяване чрез ЧСИ периода от 09.11.2023 г. до 08.07.2024 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА
ДОКУМЕНТ по чл. 417 от ГПК за подлежащите на изпълнение вземания на
„Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* срещу И. Л. Д. – Славкова, с
ЕГН: **********, които вземания са удостоверени в представения документ
по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводните книги) както следва:
главница по договор за потребителски кредит, договорна възнаградителна
лихва, обезщетение за забава за периода и такси по сметка, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на главницата, както и за направените разноски за държавна такса
от 615.92 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2140.66 лева
/съобразно уважената част от заявлението/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на заявителя съгласно
удостовереното подлежащо на изпълнение вземане на длъжника в
представения документ по чл. 417 от ГПК.
ДА СЕ НАПРАВИ надлежна бележка върху представения документ и
заповедта за изпълнение за издадения изпълнителен лист.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта за допускане на незабавно изпълнение
подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване
с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от
3
съобщаването му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви
осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, при което
следва да довнесе дължимия се размер на държавната такса за образуване на
исковото производство.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4