Р Е Ш Е Н И Е
№ 661/6.8.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на седми юли, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Николинка Попова
2. Христина Юрукова
При секретаря Антоанета
Метанова и с участието на прокурора Живко Пенев, разгледа докладваното от съдия
Юрукова касационно административнонаказателно дело № 601, по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „ММ
Механикс“ООД, ЕИК *********, представлявано от управител А.П.Ч., чрез
пълномощник адвокат К.-П., срещу Решение № 216 от 12.04.2021 г., постановено по
АНД № 1677/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. В касационната жалба са
изложени съображения за незаконосъобразност на съдебното решение, като се
твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Представени са подробни аргументи от адвокат К.-П..
Същите се поддържат в открито съдебно заседание. Иска се отмяна на решението и
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик,
ангажира писмено становище по жалбата, чрез юрк. Т., като оспорва касационната
жалба и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира разноски и
възразява срещу претендираните, като счита, че при уважаване на жалбата следва
да се присъдят в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик
застъпва становище за неоснователност на жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид събраните
доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Районният съд Пазарджик е установил, че „ММ Механикс“ООД,
ЕИК ********* е санкционирано с обжалваното НП, за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, не е осигурил здравословни и
безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не е
поставил между машините за леене под налягане щитове от стоманена ламарина по
дължината не по-къса от машината и не по-ниска от 2 метра. Нарушението е било
извършено на 03.06.2020 г. в с. Драгор, когато не са били поставени от
работодателя описаните по-горе щитове, като е установено на 04.06.2020 г.,
когато във връзка с получен сигнал за станал инцидент в обект на дружеството -
„Леярски цех", намиращ се в с. Драгор, била извършена проверка на място.
Нарушението е подведено под нормата на чл.275 ал.1 от КТ, във вр. с т.360 от
Правилник по техническа безопасност при леене на метали. Съставен е АУАН №
13-002241 от 20.07.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството, на
който е бил предявен. Не са възприети като основателни подадените срещу него
възражения, поради което е на 28.10.2020 г. е било издадено процесното НП.
Районният съд Пазарджик е приел, че дружеството-жалбоподател има качеството на
работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, който следва да изпълни
задължението си по осигуряване на ЗБУТ. В
конкретния случай поставянето на предпазни щитове от стоманена ламарина между
машините за леене под налягане в „Леярския цех", чрез които да се осигурят
ЗБУТ, и които да отстранят, ограничат или намалят опасността за живота на
работниците в цеха.
Районният съд е посочил, че няма нарушение при посочване
на свидетеля по АУАН, както и няма съществено нарушение по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, немотивираност на НП, необсъдено възражение срещу АУАН.
РС е счел, че не са изпълнени задълженията по чл. 275,
ал. 1 от КТ. Посочил е, че дължимото поведение е съгласно т. 360 от Правилника
по техническа безопасност при леене на метали, издаден през 1967 г.
Първоинстанционният съд е приел, че Правилникът е нормативен акт, приложим и
относим към осигуряването на ЗБУТ при леене на метали. Аргументирал се е, че не
е отменен към датата на нарушението, нито и към настоящия момент, дори и с
приетата нова Наредба № РД-06-04/02 03.2021 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при леене на метали и метални сплави (обн. ДВ
бр.23/19.03.2021 г.) в сила от 19.09.2021 г. Крайният извод на районния съд е, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружество, като правилно е приложена санкционната норма на чл.413 ал.2 от КТ,
съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Касационната съдебна инстанция намира, че
първоинстанционният съд е преценил обективно фактическата обстановка и
направените изводите са законосъобразни.
Издаденото НП е правилно и законосъобразно, като
наложената имуществена санкция е съобразена с изискванията на чл. 413, ал.2 от КТ. Аргументите за това са следните:
Разпоредбата на чл. 275 ал.1 от КТ задължава
работодателят да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат
отстранени, ограничени или намалени. От събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че проверката на служители при ДИТ е извършена по повод станал
инцидент на 03.06.2020г., при който са пострадали двама работници на
дружеството, единият по-късно починал в болницата. От събраните по делото
доказателства се установява, че действително е станала трудова злополука и то
поради това, че не е поставен щит от стоманена ламарина и по този начин да се
обезопаси работното място.
Районният съд Пазарджик е стигнал до правилен извод, че
работодателят не е изпълнил изискването на чл. 275 ал.1 от КТ, като
касационната инстанция изцяло споделя аргументите на РС и препраща към тях. Работодателите
са длъжни да спазват изискванията за безопасност на труда /работно място,
работно оборудване, работно облекло/ спрямо пряко ангажираните в съответната
трудова дейност работници/служители. Трудовото законодателство цели опазване
здравето и живота на персонала, за което пряка отговорност носи работодателят.
В конкретния случай е безспорно установено, че работодателят с поведението си
не е ограничил опасностите за живота и здравето на работниците и служителите,
като не е спазил изискванията по Правилник.
Съгласно чл. 413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая
административнонаказващият орган е определил размер на имуществената санкция в
минималния размер.
Доводите за допуснати от РС Пазарджик съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила са неоснователни. Касационните
възражения са за неприложимост на Правилника по
техническа безопасност при леене на металите, тъй като същият не е
публикуван и не произвежда правно действие. Счита се, че е нищожен нормативен
акт и деянието, за което е издадено НП, не е съставомерно.
Настоящият касационен състав споделя изцяло направените в
обжалвания съдебен акт правни изводи за приложимост на Правилника по техническа
безопасност при леене на металите, тъй като не е отменен към датата на
нарушението, нито и към настоящия момент. Видно от мотивите към проекта за нова
наредба, която е приета на 02.03.2021г. - Наредба № РД-06-04/02.03.2021 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при леене на метали и
метални сплави (обн. ДВ бр.23/19.03.2021 г.) в сила от 19.09.2021 г.,
действащото към момента законодателство в областта на здравословните и
безопасни условия на труд, което определя задължителност за прилагане
разпоредбите, е Правилникът по техническа безопасност при леене на метали
(1967г.). Същият е взет предвид в изготвяне предварителната оценката за
въздействие към проекта за наредба.
Касационната инстанция счита за неоснователно възражението,
че Правилникът не е нормативен акт и не създава задължения за дружеството при
упражняване на дейността. Правилникът съдържа отраслови правила, които са
приети 1967г., от Министерството на машиностроенето. Правилникът, с който се
създават норми за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятията и дейностите от съответния отрасъл, е нормативен акт по смисъла
на чл. 1а във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА),
който съдържа общи правила за поведение, прилагани към индивидуално неопределен
кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен
държавен орган. В случая, тъй като липсва изрична отмяна с приетата нова
Наредба от 02.03.2021г., то същият може да бъде оспорен от заинтересованите
лица по реда на АПК, но до изричната отмяна е действащ нормативен акт.
Съгласно ЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд(ДВ, бр. 18 от 2003 г.) в §
21 - издадените до влизането в сила на този закон наредби, правилници, правила
и норми по безопасността и хигиената на труда се прилагат, доколкото не
противоречат на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид горното, настоящата съдебна инстанция намира, че
процесното наказателно постановление е законосъобразно. По отношение на
обжалваното решение на РС Пазарджик не се установяват касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ДИТ Пазарджик следва
да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция,
които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за
определяне на минималното възнаграждение е провеждането на едно съдебно
заседание, осъществената юрисконсултска защита чрез писмено становище.
Воден от гореизложеното и на основание на чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, Административен съд Пазарджик,
ХІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216 от 12.04.2021 г., постановено
по АНД № 1677/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „ММ Механикс“ООД, ЕИК *********, представлявано от
управител А.П.Ч., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“Пазарджик сумата
от 80 /осемдесет/ лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/