№ 235
гр. Ямбол, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500119 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. Р. Р. от гр.Ямбол чрез
пълномощника му адв.Д.Д., АК-Ямбол против решение № 13/12.01.2023 г., постановено по
гр.д.№ 2103/2022 г. по описа на РС Ямбол, в частта, в която съдът е осъдил въззивника да
заплати на МЦ „Топ медик 21“ ЕООД гр.Ямбол сумата 2000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.08.2022 г. до
окончателното изплащане, както и разноски в размер 520 лв.
Иска се отмяна на този акт в обжалваната част поради неправилност на решението и
решаване на спора по същество като бъде отхвърлен предявеният срещу въззивника иск с
присъждане на разноските пред двете инстанции. Счита се, че съдът въпреки, че дължи
произнасяне по всички доводи, твърдения и възражения на страните по делото, не е взел
отношение относно становището на ответника за това, че вредите от непозволено увреждане
на юридическо лице винаги имат имуществено изражение и не следва да се присъжда
неимуществени вреди. По отношение на тези възражения районният съд се е позовал на
съдебна практика на ВКС, която е неотносима към случая и се излагат подробни
съображения защо. Според въззивника в практиката е прието, че няма основание да се
присъжда обезщетение за неимуществени вреди за юридически лица и по-конкретно-
търговци, защото всичките им права са имуществени, включително тези за добро име и
търговска репутация. Тези доводи са подкрепени от цитирана практика на ВКС по дела от
2008 г., 2010 г. и 2013 г.
1
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззивникът като ответник не е
доказал възражението си, че не е извършил деянията описани в ИМ, както и че не е доказал
неавтентичността на оспорените от него публикации във „Фейсбук“. Не е в доказателствена
тежест на ответника да установява дали е извършил деянията, описани в исковата молба
като извода на съда в тази насока са необосновани. За да достигне тези изводи съдът се е
позовал на заключението на вещото лице и на разпитаните свидетели, които доказателства
обаче не установяват извършените деяния от ответника - в социалната мрежа публикациите
предмет на исковата претенция не съществуват, оспорено е съдържанието на приложените
към ИМ снимки, а разпитаните свидетели са заинтересовани от изхода на спора.
При изследване на въпроса налице ли е противоправност в поведението на автора на
публикациите, съдът е изложил крайно противоречиви твърдения - от една страна е приел,
че „в настоящият случай са налице оценки на компетентността и морала, ненадхвърлящи
правото на изразяване на мнение", а от друга страна е прието че били налице „обидни
квалификации и клеветнически твърдения". Поради изложените възражения, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му осъдителна част се счита за необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, включително и относно определения размер на обезщетението.
В законоустановения срок ищецът по делото Медицински център „Топ медик 2021“
ЕООД чрез своя пълномощник адв.Н. Г. от АК Ямбол е депозирал отговор на въззивната
жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като
правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено в обжалваната част.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Цитирана е практика на ВКС, според която юридическите лица търпят морални вреди и
могат да претендират, съответно да им бъдат присъждани обезщетения за същите, което
тълкуване на закона съответства, както на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и Харта на основните права на ЕС, така и на практиката на европейските
съдилища. Според въззиваемия неоснователно е посочено във въззивната жалба, че правото
на добро име и търговска репутация са имуществени права. В случай, че е налице
имуществено изражение, то това би означавало претенция за имуществени вреди, каквато
няма предявена.
Във връзка с възражението на въззивника, че спорните публикации не съществуват, е
посочено, че самият въззивник след получаване на преписа от исковата молба е изтрил
същите, осъзнавайки противоправността на поведението си. Електронните файлове са били
обект на изследване на техническа експертиза и заключението на експерта е, че те не са
манипулирани и че в социалната мрежа „Фейсбук" съществува само един профил, от който
са направени и представени електронните файлове и този профил е на въззивника. Правилно
са кредитирани от съда и показанията на разпитаните по делото свидетели.
За съдебно заседание страните са редовно призовани, но не се явяват и съответно не
изпращат законен представител, а техните пълномощници поддържат становищата си
2
заявени във въззивната жалба и отговора по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Медицински център „Топ
медик 21“ ЕООД гр.Ямбол, представлявано от управителя Светла Жекова Жекова-
Реджепоглу, с която се претендира да бъде осъден ответника Д. Р. Р. от гр. Ямбол да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата оо подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърденията са за това, че ответникът е бил учредител и управител на дружеството, което е
регистрирано като търговец през 2021 г. с предмет на дейност предоставяне на
специализирана извънболнична медицинска помощ. По-късно ответникът е прехвърлил
дяловете си на трето лице-настоящ едноличен собственик на капитала и е напуснал поста си
на управител, а от май 2022 г. е започнал масирана кампания в социалната мрежа
„Фейсбук“, с която е целял да урони доброто име и репутацията на центъра чрез
подигравателни и обидни квалификации и опозоряващи, неверни клеветнически твърдения.
Ищецът е представил снимков материал на публикациите, за които твърди, че са го
засегнали и които вече са изтрити и не съществуват в публичното пространство: от
23.06.2022 г., чийто текст гласи: „Скъпи приятели, миналата година по това време бях
промоутър и управител на Медицински център, в който вярвах, че Ямбол ще открие
класната и Европейска доболнична помощ. Възпитан съм да мразя посредствеността и
ниския морал. Затова напуснах ТопМедик. Това беше урок на живота (доста такива ми
преподаде той за последните две години). На кратко Семейството е в основата на успеха и
прогреса. Когато това семейство обедини сили и създаде Медицински център от доказани
професионалисти и даде душата си в Него- Успехът и качеството са гарантирани
Медицински Център- Р.и...Скоро...Зрелището е гарантирано..."; от 26.05.2022 г.: „Нека
всички мои пациенти, които ми звънят с инфо за Топ Медик да знаят, че аз нямам нищо
общо с този Козметичен салон. Не нося отговорност и за пресрочените им дългове пред
фирми и договорни партньори. Истинската медицина се е изпарила от там много отдавна";
от 14.06.2022 г.: „Тъпмедик, плащайте си вересиите…Телефонът ми прегря", „Тъпмедик са
затворена страница, а скоро и затворен център"; от 18.05.2022 г. коментарът: „Когато в
„медицински център“ най-актуален е слънцезащитен спрей…Д-р Жекова, спим ли…“.
В отговора на исковата молба ответникът Р. е оспорил иска с възраженията, на които
се основава и въззивната му жалба, а именно, че когато се твърди увреждане на доброто име
на юридическо лице, всякога има само конкретно имуществено измерение и не подлежи на
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД; че не е налице противоправност на твърдяното деяние, а се
касае за оценки и мнение, правото на изразяване на което е гарантирано от чл. 39 от
Конституцията; оспорва както авторството си, така и че адресат на изразите е ищецът; че не
са налице причинени вреди, които са пряка последица от твърдяното поведение; както и е
оспорил автентичността и верността на приложените към исковата молба разпечатки на
публикации във „Фейсбук“.
3
Във връзка с оспорването на автентичността и верността на приложените към
исковата молба разпечатки на публикации, ЯРС е открил производство по чл.193 от ГПК.
Назначена и изслушана е била съдебно-техническа експертиза относно представените във
вид на снимков материал публикации и са били разпитани свидетели като въз основа на тези
писмени и гласни доказателства, съдът е уважил претенцията до размера на 2000 лв. и я е
отхвърли до претендирания размер от 5000 лв.
ЯОС намира, че въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1
от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Ищецът МЦ „Топ медик 21“ ЕООД е предявил иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
против въззивника Р. за обезщетение, произтичащо от претърпени неимуществени вреди
вследствие негови публикации във Фейсбук. Първото възражение по въззивната жалба на Р.
за това, че юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди е неоснователно. Както
и районният съд е цитирал решения на ВКС от 2019 г., 2021 г. и 2022 г., постановени по
реда на чл.290 от ГПК, а и съществуващи други в този смисъл, към момента формираната
съдебна практика е в насока, че юридическите лица също могат да претендират за
претърпени неимуществени вреди. По отношение на едно търговско дружество тези
неимуществени вреди биха могли да се изразяват в засягане на доброто име и реномето,
фирмената репутация, несигурността при планиране, нарушение в управлението на фирмата,
включително безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския
екип - Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
Аргумент за възможността на юридическо лице да претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е изложен в Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС, в което съдът е приел, че след като разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е обща
и не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от
непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, в т.ч. и на юридическо лице, липсва основание да се приеме изключване на
възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в
последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за
неимуществени вреди.
За да бъде основателна претенцията за непозволено увреждане е необходимо да бъде
4
доказано извършването на твърдяното деяние, в случая публикации в социална мрежа, че
деянието е извършено от ответника виновно, както и че са нанесени неимуществени вреди
на ищеца, изразяващи се в уронване на доброто име и репутацията на медицинския център.
Действително, както и въззивникът е заявил в жалбата си, в тежест на ищеца е да установи
извършването на противоправното деяние от ответника и посредством събраните по делото
доказателства – гласни и експертиза, въззивният съд счита, че този елемент от
непозволеното увреждане е установен от него. Позицията на оспорване на този факт от
страна на ответника се изразява единствено в несъществуване на публикациите в
публичното пространство и оспорване на предоставения от ищеца снимков материал, чрез
който същите са онагледени преди да бъдат изтрити. Ответникът не е поискал събирането на
каквито и да било доказателства в откритото във връзка с оспорването от негова страна
производство по чл.193 от ГПК и указаната му доказателствена тежест, а всички събрани
доказателства в тази връзка са по инициатива на ищеца. Въззивният съд споделя изводите на
първата инстанция за това, че оспорването по чл.193 от ГПК на снимковия материал е
недоказано и посредством същия са онагледени публикациите, от които ищецът се счита
увреден. Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е дало заключение, че
екранните снимки представляват снимка на екрана на телефона и една такава снимка е
електронен носител, както и че екранните снимки не са манипулирани. Относно
съдържанието на публикациите вещото лице не може да даде становище дали е
манипулирано, тъй като същото е изтрито от профила на ищеца и не съществува. По
отношение авторството на публикациите, вещото лице е категорично, че по косвен път се
установява, че публикациите са от профила на „Д-р Д. Р.“ със снимка, съответстващ на
екранната снимка на публикациите по делото, като този профил се идентифицира освен с
номер „facebook.com/100064275642471“ /ID на профила на ответника/ и с псевдонимът му
„facebook.com/ prgerbyambol“, който сам си е избрал и който не може да бъде манипулиран.
Съществуването на публикациите във Фейсбук, предмет на делото се потвърждава и
от събраните пред районния съд гласни доказателства. Свидетелят Реджепоглу -съпруг на
управителя на ищцовото дружество, който работи и в Медицинския център на граждански
договор, като специалист съдов хирург, е видял публикациите на ответника, тъй като са
приятели във Фейсбук. На показаните му екранни снимки от делото, свидетелят е
потвърдил, че това са публикациите, които е виждал. Другият свидетел Василев е управител
на „Ай Ти Джи студио“ ООД, обслужващо ищеца със създаден уебсайт, обслужван от това
дружество. Свидетеля заявил пред районния съд, че в профила на ответника в периода
м.05.2022 г. - м.07.2022 г. е виждал публикувани коментарите – копия, на които са
представени по делото – на лист 26, 27, 28, 30 и следващите. Имало е няколко коментара и
на „Фейсбук“ страницата на МЦ „Топ Медик“, които неговата фирма е премахнала след
няколко часа и е уведомила „Фейсбук“, че публикуваното уронва престижа на МЦ. Според
този свидетел на около 5000-6000 последователи на д-р Р. са излезли постовете от личния му
профил. Тези публикации са били изтрити в края на м.08. и началото на м.09.2022 г.
При съвкупната преценка на тези доказателства – експертно заключение и гласни
5
доказателства следва безспорния извод, че публикациите във Фейсбук са съществували, но
са изтрити, както и че автор на същите е ответникът Р., т.е. същият е осъществил деянието,
което пък води до неоснователност на възраженията във въззивната жалба в тази посока.
При доказване на тези обстоятелства, недоказано се явява оспорването по чл.193 от ГПК от
страна на ответника, който не е противопоставил свои доказателства в подкрепа на своите
твърдения съобразно указаната му доказателствена тежест.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно приетото, че изразите
„Тъп медик“ и „Козметичен салон“ са обиди, както и че деянието – публикации е
противоправно като не е налице противоречие в изводите на съда. Противоправния характер
на деянието се състои в това, че е нарушен балансът между признатото и гарантирано в чл.
39, ал. 1 от Конституцията право на мнение и правото на добро име на ищеца. Цитираната от
районния съд практика на ВКС в тази насока, която се споделя и от настоящия състав, не
представлява липса на мотиви на съда, а позоваване на вече утвърдена практика и
аналогичното й прилагане към настоящия казус относно наличието на противоправност на
деянието. Изказаното във фейсбук-профила на въззивника Р. разочарованието, че с
откриването на Медицинския център за града ще има класна и европейска доболнична
помощ и противопоставеното негово възпитание да мрази посредственост и нисък морал;
наричането на Топ Медик „Козметичен салон“ и „Тъп медик“ след като основната дейност
на центъра е осъществяване на доболнична помощ, представляват изказани мнения с
негативна оценка, които мнения пряко засягат реномето на ищеца медицински център.
От друга страна съдебната практика е трайна и непроменена за това, че при обидата,
за разлика от клеветата, не се поставя въпроса за истинността на казаното или за
основателността на изразената негативна оценка. Това е така защото обидата е израз на
начина на мислене, няма как да се провери дали субективната оценка на извършителя е
вярна и не може да бъде изследвана. В същото време оценката на ищеца за изказаното в
публикацията е, че мнението е възприето като негативно, каквото очевидно е. Процесните
публикации са били видени от следващите профила на ответника, които според свидетеля
Василев са около 5000-6000. Т.е. негативните оценки са стигнали в публичното
пространство голям кръг от потребители и е нормално те да бъдат отблъснати чрез тях и да
им бъде създадено отрицателно мнение за работата на медицинския център, който е наричан
„козметичен“ и „тъп“ и това няма общо с оказване на доболнична помощ, каквато всъщност
е неговата дейност.
По отношение изказванията относно некоректността на медицинския център при
плащанията му към неговите партньори, същите следва да бъдат определени като
клеветнически и приети за опровергани посредством събраните доказателства. По реда на
чл.192 от ГПК по искане на ответника от две дружества „ИЛАН Медицинска апаратура“
ООД и ЕТ „Орион-Ради Радев“ са изпратени до съда данни за това, че медицинския център е
изплатил задължението си в размер 386 лв. към първото дружество своевременно, а
едноличния търговец не е имал никога взаимоотношения с медицинския център. Други
доказателства в тази връзка ответникът не е представил, поради което твърденията му за
6
некоректност при плащанията към контрагенти от страна на МЦ, следва да бъдат приети за
недоказани.
Въз основа на изложеното до тук следва да се обобщи, че посредством процесните
публикации във Фейсбук от собствения си профил, ответникът Р. е осъществил хипотезата
на непозволеното увреждане като чрез тях е причинил уронване на доброто име и реномето
на ищеца Медицински център. По отношение размера на обезщетението, въззивният съд
преценя, че първата инстанция се е съобразила с правилото на чл. 52 от ЗЗД и е оценен
размерът на неимуществените вреди, претърпени от ищеца по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/68 г. относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, освен че той се
определя от съда по справедливост, следва да бъдат преценени редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При извършване на тази преценка – публикации с негативен
характер, достигнали до голям брой потребители на социалната мрежа и на медицинския
център, отразяващи се отрицателно на статута и дейността на медицинския център,
справедливото обезщетяване на претендираните неимуществени вреди правилно е
определено в размер 2000 лв.
При това положение като е достигнал до същите правни изводи, въззивният съд
преценя постановеното от районния съд решение за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в
размер 500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/12.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 2103/2022 г.
по описа на ЯРС, в частта, в която Д. Р. Р. от гр.Ямбол е осъден да заплати на МЦ „Топ
медик 21“ ЕООД гр.Ямбол сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.08.2022 г. до окончателното изплащане и
направените разноски.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Р. Р., ЕГН ********** от гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ № 173 да
заплати на основание чл.78 ал.3 във вр.чл.81 от ГПК на МЦ „Топ медик 21“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Искър“ бл.1 вх.В ап.57,
представлявано от управителя Светла Жекова Жекова-Реджепоглу направените във
въззивното производство разноски в размер 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8