№ 5
гр. Бургас , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Георги Христов Ханджиев (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600048 по описа за 2021 година
Производството е по чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции - ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 260003/27.01.2021 год. по ЧНД № 13/2021 год. Окръжен
съд - Я. е признал и допуснал изпълнение на Решение № *********.7 от
04.11.2019 г. на Полицейско управление в Бон Германия, влязло в сила на
28.11.2019 г. с което на С. Д. С., ЕГН**********, е наложена финансова
санкция в размер на 98.50 евро, представляваща равностойност на сумата от
192.65 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал служебният
защитник на санкционирания гражданин С. Д. С., адв. Н. Н. от АК- Я., който
го обжалва в срок по реда на въззивното обжалване със съображения за
незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се навеждат доводи, че ОС -
Я. е следвало да откаже да признае и допусне изпълнение на цитираното
решение на полицейското управление в Бон, Германия, тъй като
удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/2.../ПВР на Съвета от
24.02.2005г. е непълно, а където е попълнено, на места не е на български език,
1
а единствено формулярът на Удостоверението е изцяло на български език,
поради което Удостоверението не отговаря на чл.5, ал.2 от специалния закон
и Рамковото решение. Твърди се наличие на неяснота досежно името на
засегнатото лице, тъй като в Удостоверението е посочено, че
санкционираното лице е С., а българският съд е признал решение за
финансова санкция по отношение на българския гражданин С.. Сочи, че
посоченият в справката от НБД“Население“ постоянен адрес не покрива
критерия за местоживеене или обичайно пребиваване, тъй като засегнатото
лице не е намерено на този адрес в страната, а от справката на ОД на МВР –Я.
се установява, че същото е напуснало територията на страната на 06.12.2020г.
през ГКПП Аерогара София и няма данни за неговото връщане след тази
дата. Твърди се още, че лицето не притежава имущество, не получава доходи
и няма местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Р
България. Навежда довод, че решаващият съд не е изискал доказателства от
издаващата държава дали решението, въз основа на което е издадено
удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, е било връчено на
засегнатото лице лично или чрез упълномощено лице. Сочи, че липсва
конкретизиращо отбелязване в т.3.3 в раздел 3, т.2, б.“б“ относно това, дали
лицето изрично е заявило, че не оспорва решението на административния
орган или че не е поискало обжалване в срок, предвид изричното отбелязване,
че производството е било изцяло писмено. Твърди се, че непопълването на
тези изискуеми реквизити сочи, че засегнатото лице не е било уведомено
лично или чрез процесуален представител за правото си да обжалва
решението и срока за това обжалване, с което му е нарушено правото на
защита, поради което отрицателната информация съгласно чл.35, т.9 от
ЗПИИРКОРНФС е факултативно основание за отказ да бъде признато
решението, предвид дадения утвърдителен отговор за наличието на писмено
производство. Позовава се на практиката на Съда в Люксембург по дело С-
671/18г. според която тези обстоятелства подлежат на установяване от
изпълняващата държава. Претендира отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което да се откаже признаването и допускане
изпълнението на Решението на полицейското управление в Бон, Германия.
В съдебно заседание не се явява засегнатото лице нередовно
призовано. Явява се назначеният му служебен защитник.
2
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата
за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Твърди, че
решаващият съд е дал отговор на всички възражения изложени в жалбата и
направени пред първата инстанция. Намира атакуваното решение на ЯОС за
обосновано, мотивирано и законосъобразно и моли за потвърждаване на
решението на първата инстанция, а жалбата като неоснователна да се остави
без уважение.
Защитата на засегнатото лице заявява, че поддържа изложените в
жалбата съображения и моли за отмяна на решението на ЯОС, постановяване
на ново, с което да се откаже признаване и допускане изпълнението на
решение на Полицейското управление в Бон, Германия по отношение на С..
Бургаският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, направените с жалбата оплаквания и становището на
представителя на Апелетивна прокуратура, заявено пред настоящата
инстанция, и след като извърши цялостна служебна проверка на решението,
независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 3... НПК, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно се установява по делото, че производството пред Окръжен
съд - Я., Република България, е било образувано по повод изпратено от
Полицейско управление, Бон, Германия, удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/2.../ПВР на Съвета. Удостоверението е издадено на основание
решение №*********.7, постановено на 04.11.2019г., влязло в сила на
28.11.2019 г. на Полицейско управление, Бон, Германия, с което на С. Д. С. е
наложена финансова санкция в размер на 70 евро, както и 28.50евро за
направените разноски по административното производство. С посоченото
решение С. е санкциониран затова, че на 21.09.2019г. в 23.21 часа в района на
федерална магистрала 3, на 45.550км. в посока Франкфурт на Майн е
превишил допустимата максимална скорост извън населени места с 23 км/ч, в
качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрационен номер У 3602
АХ. Разрешената скорост е 100 км/ч, а констатираната скорост /след
приспаднат толеранс/ е 123 км/ч. Административното нарушение е
квалифицирано по параграф 41, във връзка с Приложение 2, параграф 49 от
3
Наредбата за движението по пътищата, параграф 24 от Закона за движение по
пътищата и каталог за глобите. В удостоверението е посочено, че засегнатото
лице С. е бил уведомен за правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване.
Правилно съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1
от закона не се изисква двойна наказуемост за нарушение разпоредбите за
движение по пътищата.
Правилна е преценката, че самоличността на засегнатото лице е
установена по безспорен начин, предвид данните за дата и място на раждане,
постоянен и настоящ адрес в гр.Я., ул. "Ч.м." №..., установени чрез справка в
НБД "Население".
По отношение фамилното име на засегнатото лице и възраженията за
наличие на неяснота в тази насока, видно от приложеното Удостоверение е
посочена фамилия С. /s.!С./, като буквата „ъ“ е подчертана. В този смисъл
непосочването в оригинала на удостоверението на знак за буквата „ъ“ се
дължи на обстоятелството, че тази буква е от кирилицата, но неизписването
на буква от латиница, с която да се означи, не дава основание за наличие на
неяснота досежно фамилното име и идентичността на засегнатото лице.
Изложената фактическа обстановка съдът правилно е приел за
установена от приложените по делото писмени доказателства - удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/2.../ПВР на Съвета, издадено от Полицейско
управление, Бон, Германия, заверено копие на решението, справка от НБД
"Население" и справка от ОД МВР- Я.. Посочените доказателства са
безспорни и непротиворечиви, поради което съдът с основание ги е
кредитирал изцяло.
Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи.
Производството е по чл.30 и следващите, във вр. с чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Правилен е изводът, че са налице всички изискуеми от закона материално
правни и процесуални изисквания за признаване и допускане на изпълнение
на наложената финансова санкция и присъдените разноски за
административното производство. Решението е постановено от надлежна
страна членка на ЕС - Германия. Окръжен съд - Я. е компетентен да разгледа
искането, тъй като засегнатото лице е с постоянен и настоящ адрес в град Я. -
чл.31 от закона. С процесното решение на С. е наложено административно
наказание за нарушение на правилата за движение по пътищата и по
конкретно за управление на МПС със скорост над максимално разрешената,
което деяние представлява административно нарушение и по българския
4
закон и едновременно с това, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.2, т.1 от
закона не се изисква двойна наказуемост. Обосновано и законосъобразно
решаващият съд е заключил, че деянието, за което на физическото лице С., е
наложена финансова санкция, съгласно описаното в Удостоверението на
решаващата държава, съставлява административно нарушение по смисъла на
чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, за което не се изисква двойна
наказуемост, като условие за признаване и изпълнение на решението на друга
държава - членка на ЕС.
Я.ският окръжен съд е извършил задълбочен анализ и съвкупна
преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил доводите на
жалбоподателя.
Обоснован е изводът, че не са налице някои от отрицателните
предпоставки, визирани в нормата на чл.35 от специалния закон,
аргументиращи постановяване на отказ да бъде признато и изпълнено
решението. Това е така, защото наложената финансова санкция е за
извършено нарушение на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е
преведено на български език и от формална страна отговаря на изискванията
на закона. Не са събрани доказателства, че на С. е наложена финансова
санкция за същото административно нарушение в Република България или в
друга държава, различна от издаващата - Германия и от изпълняващата -
Република България. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и същата не се отнася за нарушение, подсъдно
на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
Постановеното решение, въз основа на което е издадено удостоверението не
се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло
или отчасти на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
Съдът правилно е констатирал, че присъдените разноски не са по-
малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания
казус наложената финансова санкция е 70 евро, а ведно с присъдените
5
разноски общо сумата възлиза на 98.50 евро. Решението е постановено срещу
физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си
носи наказателна отговорност. Видно от представеното удостоверение С. е
бил уведомен, както за постановеното решение, така и относно правото му да
го обжалва и за сроковете на обжалване.
При така установените фактически обстоятелства съдът правилно е
заключил, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС
досежно признаване на решението за налагане на финансови санкции срещу
С..
Съдът е дал отговор и по направените от защитата възражения, които
правилно е приел за неоснователни, а именно, че не са налице условията на
чл.30, ал.3 от закона. В посочената разпоредба лимитативно са изброени в
условията на алтернативност основанията за уважаване на искането за
признаване за изпълнение на решение. В случая по отношение на С.С. е
налице едно от основанията - има местоживеене в страната ни. Това
обстоятелство се установява с приложената по делото справка от НБД
"Население" от която е видно, че постоянния и настоящ адрес на С. е в
Република България, гр.Я., ул."Ч.м." №... и обичайно пребивава на тях,
поради което са изпълнени предпоставките по чл.15, ал.1 от специалния
закон. Настоящата инстанция споделя довода, че цитираното от защитника на
засегнатото лице отбелязване на призовката, че по сведение на съседи лицето
не живее на адреса и не е намерен никой, не е основание да се приеме, че
същия обичайно пребивава извън пределите на страната.
Предвид изложеното съдът намери, че удостоверението съдържа
всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС, поради което представения акт
следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като присъдената финансова санкция
е определена в евро съгласно чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.6 от закона следва да се
определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението за финансова санкция. Решението е постановено
на 27.01.2021 година и след направена служебна справка се установи, че на
тази дата съгласно курса на БНБ евро/лева, равностойността на 98.50 евро в
български левове е 192.65лева.
По съображенията изложени по - горе настоящата инстанция приема,
че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното
удостоверение за финансова санкция, поради което и на основание чл.32,
ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и
изпратено за изпълнение.
По изложените съображения Я.ският окръжен съд на основание чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е постановил обосновано и
законосъобразно решение, поради което същото следва да се потвърди, а
жалбата като неоснователна се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл.338 от НПК Бургаският апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003/27.01.2021 год. по ЧНД №
13/2021 год. по описа на Окръжен съд - Я..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7