РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1116
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове
: Недялко Бекиров
Николай Стоянов
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1114/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция
с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение № 260064 от 14.01.2021г.,
постановено по АНД № 7486 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007148/22.07.2020г., изд.
от Началник Група в сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив, за наложено на Ц.В.Ц.
административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137А
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1-во от ЗДв.П.
Обжалваното решение се счита за
постановено в нарушение на закона поради неправилен извод на ПРС относно
допуснато съществено процесуално нарушение в административно-наказателното
производство. Поддържа се, че посоченият за нарушен член от закона в АУАН без
конкретна алинея представлява несъществен пропуск, който не нарушава и не
възпрепятства правото на защита на жалбоподателя. В случая АУАН съдържа
подробно и ясно описание на нарушението и пропускът е отстранен при издаване на
НП, при което РС – Пловдив не е съобразил нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН.
Преписката съдържа достатъчни и безспорни доказателства за допуснатото
нарушение и вината на жалбоподателя, обуславящи административно-наказателната
му отговорност. Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото касационно
производство. При оставяне на жалбата без уважение е заявено възражение за
адвокатско възнаграждение на ответната страна.
Ответникът Ц.В.Ц.,***, не се явява и
не се представлява пред АС – Пловдив. Не е представен отговор по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Стоянова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила поради
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно
решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
1. Обжалваното пред РС – Пловдив НП е
издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на
което е приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.11/. Същата е
част от административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН серия АА,
бл.№ 577391/25.06.2020г. е съставен от ст.полицай И.П. към сектор Пътна полиция
при ОД МВР – Пловдив /длъжността е определена за осъществяване на контролна
дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН в цитираната оправомощителна заповед./.
АУАН
е съставен в присъствие на свидетел – очевидец, служител на МВР. АУАН е връчен
и подписан от нарушителя на 25.06.2020г. В АУАН е отразено възражение,
изразяващо се в „Да”. Нарушението е описано с данни за място и време на
извършването му, като се състои в непоставяне на обезопасителен колан от водача
по време на движение, с какъвто колан е оборудван автомобила. За нарушена норма
е посочен чл.137а от ЗДв.П.
В обстоятелствената част на НП е
отразено следното : На 25.06.2020г., около 16:40ч., в гр.Пловдив, на бул. Шести
септември – кръстовище с бул.Цар Борис III Обединител, като водач на лек
автомобил – Киа Спортидж с рег.№ ***, собственост на Вимарц ЕООД, Ц. управлява
автомобила, като : „Водачът не поставя обезопасителен колан по време на
движение, с който е оборудван автомобила.”.
Фактическата установеност мотивирала
контролните органи да приемат, че е извършено административно нарушение,
изразяващо се в управление на МПС от водач от категории: M1, М2, М3 и N1, N2 и
N3, който когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано. Същото е правно квалифицирано в обхвата на нормата на чл.137А ал.1
ЗДв.П – „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.;”. Наложена е санкция по
чл.183 ал.4 т.7 пр.1-во ЗДв.П : „Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 51 от
2007 г.) Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: (доп. – ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан….”.
ПРС разпитал актосъставителя И.П., който
като свидетел заявил, че е съставил акта, след като установил, че водачът
управлява автомобила на кръстовището на бул. Шести септември и бул.Цар Борис
III Обединител, без колан. Актосъставителят поддържал констатациите в акта,
както са изложени.
2. ПРС приел, че според писмените
доказателства в преписката, както и гласните – разпит на актосъставителя, Ц. е
управлявал МПС без да е сложил обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила. НП е издадено от компетентен орган, АУАН е съставен от оправомощено
лице, като в двата акта нарушителят е точно индивидуализиран. Независимо от
това съдът прави извод, че е налице нарушение в административно-наказателното
производство – чл.42 т.5 ЗАНН, тъй като в АУАН като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.137А ЗДв.П, а впоследствие в НП е посочена нормата на
чл.137А ал.1 ЗДв.П. Отбелязано е, че чл.137А ЗДв.П има две алинеи с няколко
подточки и в случая нарушение по ал.1 от чл.137А ЗДв.П е било предявено едва с
НП по посочената правна квалификация. При тези данни, според ПРС - АУАН е акта
в адм.-нак. производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес,
който определя предмета на делото и очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. В този см. са цитирани задължителните указания с базисно значение
за наказателния процес – Т.Р. № 2/07.10.2002г. по н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС -
сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно
посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната
квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото
обвинение, са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице.
3. Решението е неправилно. При
конкретните факти ПРС с основание приел, че административно нарушение е
извършено на посочените в АУАН и НП – място, време и от индивидуализиран
субект. В АУАН е отразено и лице-очевидец / изискването за вписване в акта на
свидетел - очевидец е от значение за разкриване на обективната истина, в която
насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд /,
което в случая не е призовано в качество на свидетел, но не се установява да е
имало препятстване за разкриване на обективната истина.
Критерий за същественост на
процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на
санкционираното лице - нарушението е идентично описано в АУАН и в НП, а
защитата против квалификацията е пред съда. Нарушение има, но не е съществено,
тъй като не е ограничено правото на защита с прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН. Правната квалификация действително е допълнена /конкретизирана в НП/, но
от значение за спора е правната квалификация, посочена в НП - според Т.Р. № 3
от 10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г., ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.”. В случая не е
налице неточна квалификация на нарушението в акта за установяването му, а
непълна, при което обстоятелство е приложимо цитираното Тълкувателно решение,
съобразяващо спецификата на административно-наказателното производство / ”
Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия
състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно
нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина….”.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 260064 от 14.01.2021г.,
постановено по АНД № 7486 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив.
Потвърждава Наказателно постановление
№ 20-1030-007148/22.07.2020г., изд. от Началник Група в сектор Пътна полиция към
ОД МВР – Пловдив, за наложено на Ц.В.Ц.,***, ЕГН : **********, административно
наказание - глоба в размер на 50 лв., за нарушение по чл.137А ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1-во от ЗДв.П.
Осъжда Ц.В.Ц.,***, ЕГН : **********, да
заплати на ОД МВР – Пловдив съдебни разноски в размер на 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :