№ 978
гр. Б., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. С.
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. С. Административно наказателно
дело № 20222120203052 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Б. Т. -Л.“ ЕООД с ЕИК
... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... чрез пълномощника си адв.М. Т. АК-Б.
против наказателно постановление №648150-F665150/25.07.2022г на началник отдел
„Оперативни дейности“ –Б. в Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с което за нарушение на 59а ал.3 т.1 вр. чл.3 ал.14 от Наредба Н-18/13.12.2006г
на МФ вр.чл.118 ал.10 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не са посочени датата и
мястото на нарушението, както и обстоятелства по извършването му. Допълва, че общият
брой на нарушенията са 18, като за всяко отделно е издадено НП, което според
жалбоподателя е попречило да разбере в какво точно се обвинява и да организира защитата
си. Посочва, че не са му връчени два брой констативни протоколи, което е ограничило
правата му. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от преупълномощен
пълномощник, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
В допълнително представените писмени бележки процесуалният представител на
жалбоподателя развива още веднъж доводи за порочност на НП, като допълва, че са налице
разминаване между заявената дата за започване на проверката и датата, отразена в
констативния протокол по делото. Счита, че е останало неясно защо контролният орган е
извършил проверка на адрес в квартал Б., на който адрес не се намира седалището и адресът
на дружеството, както и че незаконосъобразно държавният орган не е извършил проверка
още след първото твърдяно нарушение, а изчакал да се натрупат 18 на брой и едва тогава е
решил да действа. Моли за отмяна на НП и за присъждане на сторените по делото разноски.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган гл.юрисконсулт
К. счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Счита, че не е
1
допуснато процесуално нарушения с един АУАН да се констатират 18 на брой
административни нарушения, както че и в АУАН, и в НП, датата и мястото където са
извършени нарушенията са посочени достатъчно изчерпателно и по разбираем начин.
Пледира, че не са налице обстоятелства, които да позволяват квалифициране на
нарушението като маловажно. Моли за присъждане в полза на НАП ЮК възнаграждение .
Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице в срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН пред
материално и териториално компетентен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред РС-Б. е редовно образувано.
След преценка, поотделно и съвкупно направена, на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2022г служители на НАП, сред които свидетелят Г. П.-инспектор по
приходите в НАП извършили проверка на дружеството „Б. Т. -Л.“ ЕООД с ЕИК .... Повод за
проверката бил анализ на информация в системата на НАП „Контрол на горива“ за периода
от 01.01.2022г до 29.04.2022г относно движението на течни горива, в която нямало данни за
подаване на информация от получателя на 18 броя доставки. Проверката била извършена на
адреса на който доставчикът отразил, че е доставил горивата Б., кв.Б., ул..... В хода на
проверката било установено, че на 28.02.2022г задълженото лице „Б. Т. -Л.“ ЕООД с ЕИК ...
е получател на по доставки за гориво –газьол с КН 27101943 в размер на 1300л по
електронен акцизен данъчен документ с уникален контролен номер
0000000006709137/24.02.2022г. На 28.02.2022г дружеството–жалбоподател в качеството си
на доставчик е подало в НАП данни за доставката, чрез електронен документ за доставка
(ЕДД) с вх.№0021-127489-28.02.2-22г в 16:44:30 часа, като не е изпълнило задължение да
подаде в НАП данни за получените количества течни горива чрез електронен документ за
получаване (ЕДП) на датата на данъчното събитие 28.02.2022г
От управителя на дружеството били снети обяснения (лист 24 гръб и л.34 от делото),
в които той писмено обяснил, че дружеството му е получило процесното количество гориво
на посочения адрес и там на място то е било заредено в някой от 15-те ползвани от него
товарни автомобили (с вместимост на резервоарите от 100 до 1600 литра). Изрично посочил,
че не е подал ЕДП, поради това, че не е знаел, че трябва да го направи, доколкото е смятал,
че горивото на „Б.“ ЕООД идва „от колонките на бензиностанцията“.
В хода на проверката П. констатирал още 17 отделни нарушения давайки на всяко
едно от тях правна квалификация по чл.59а ал.3 т.1 в. чл.3 ал.14 от Наредбата вр. чл.118
ал.10 от ЗДДС. Съставил срещу дружеството АУАН и го предявил на управителя , който го
подписал без да посочи възражения, но заявявайки, че в последствие ще направи такива. По
преписката липсват доказателства жалбоподателят да е изпълнил това свое намерение,
доколкото не са приложени писмени възражения.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства, административно
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление
№648150-F665150/25.07.2022г и още 17 на брой НП за всяка нарушение поотделно. За
конкретния случай–при идентичност на фактическата обстановка и при същата правна
2
квалификация на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС на търговеца била
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Горната фактология съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Действително е налице разминаване, доколкото
свидетелят П. заяви, че проверката почнала на 15.06.2022г, като тази дата е посочена в
АУАН и НП като дата на издаване на протокол №0094347. В действителност обаче видно от
съдържанието на самия протокол и от показанията на свидетеля –проверката на място е била
извършена на 16.06.2022г. Тази дата изрично е посочена в същия констативен протокол,
поради което и съдът приема, че проверката е извършена именно на 16-ти , а не на
15.06.2022г. Съдът отдава тази неточност на пропуск, който обаче не е съществен до степен
да не може да се установи действителното положение и да се стигне да порочност на
административнонаказателното производство, още повече, че самото административно
производство започва винаги със съставянето на АУАН, а не със съставянето на протокол и
това е изрично отбелязано в чл.36 ал.1 ЗАНН, поради което евентуалните пороци в
протокола не се отразяват на неговата законосъобразност. Не е съществен порок и
твърдяното невръчване на констативните протоколи на управителя на дружеството, което
действие и не е предвидено като условие за законосъобразност на производството.
От правна страна съдът установява следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –началник отдел
„Оперативни дейности“ –Б. в ЦУ на НАП, а АУАН е съставен от оправомощено лице, видно
от приобщената към делото Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г на изпълнителния директор на
НАП, като са спазени сроковете предвидено в чл.34 от ЗАНН.
От външна страна НП е издадено при стриктно спазване на нормата на чл.57 ЗАНН, а
при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Съдът счита, че
вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП.
Изрично в акта и в НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си
да подаде в НАП данни за получените количества течни горива на датата на данъчното
събитие -28.02.2022г,следователно по недвусмислен начин е посечена датата, на която АНО
приема, че задълженият субект е трябвало да действа, но не го е направил. По този начин е
посочена датата на нарушението.
В НП е посочено в достатъчна степен датата, начинът, количеството, доставчикът и
номерата на ЕДД, органът, който е трябвало да подаде данни, мястото и начина, по който е
следвало да стане, поради което и съдът не споделя възраженията, че липсва описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението. Всички факти са ясни и разбираеми и
търговецът е имал възможност да разбере в какво е обвинен и да може да организира
защитата си.
Съдът не възприема, че не е ясна каква е връзката на адреса в кв.Б. и защо там
контролните органи са извършили проверката. Видно от ЕДД за доставка–именно адресът в
кв.Б. е посочен като място, на което е доставено горивото. Това се допълва и от
собственоръчно написаните и декларирани обстоятелства на управителя на дружеството,
3
които също потвърждава, че именно в кв.Б. реално е било доставено горивото. В случая
следва да вземе предвид, че мястото, на което е извършена фактическата проверка е без
особено значение, доколкото отговорността на търговеца е реализирана с неподаването по
електронен път на дължимите данни. Не имало обективна пречка търговецът да подаде
информацията от къде желае, а не задължително от обекта, в който е доставено горивото,
поради което и контролните органи е следвало да извършат проверка на друг адрес или не, е
без практическо значение. Важното е, че при проверката е присъствал представител на
търговеца и му е била дадена възможност да представи доказателства за изпълнение на
задължението си, но той не го е направил.
Не е нарушение на процесуалните правила в един акт да бъде отбелязано
извършването на 18 на брой нарушения. В ЗАНН няма такава забрана, стига всяко
нарушение да е изчерпателно описано и квалифицирано.
По същество съдът следва да посочи следното:
С разпоредбата на чл.118 ал.10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно
задълженото лице–получател на доставка за течни горива да подава в НАП данни за
доставка и движение на получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на
промяната в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис
Задължението е допълнително развито в чл.59а ал.3 т.1 от Наредбата, съгласно която
получателят по доставката на течни горива подава ЕДП съгласно приложение №23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя
в обект с ЕСФП.
Няма спор, че жалбоподателят е получател на течни горива по описания в НП ЕДД
на дата 28.02.2022г. Няма спор, че на тази дата (данъчно събитие) търговецът не изпълнил
задължението си да подаде ЕДП. Няма данни обектът да е разполагал с ЕСФП. Изрично в
обясненията си управителят е заявил, че е получил горивото на посочения адрес, че то е
заредено в камионите, както и че не е подавал ЕДП, понеже не е знаел, че трябва.
При тези факти съдът счита, че всички елементи от състава на нарушението са
безспорно установени. Незнанието на управителя не освобождава дружеството от
задължението му да спазва законовите разпоредби, поради което не е извинително.
Поради изложеното съдът счита, че с поведението си дружеството е осъществило
всички признаци на състава на нарушението, за което е санкционирано, поради което
издаденото НП е правилно и законосъобразно.
Определената санкция е в законовия минимум по чл.185 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС, поради
което и не са налице основания за нейното изменение.
Съдът е на мнение, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. В чл.28
от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г на ВКС, преценката на административния
орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, той следва да отмени НП поради издаването му в противоречи със
закона. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Ето защо следва да се
приеме, че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН,
съгласно която –в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
4
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от ЮК, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебно заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на
ЮЛ се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани
от ЮК. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определени по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, Б.кият районен съд, V наказателен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №648150-F665150/25.07.2022г на
началник отдел „Оперативни дейности“ –Б. Д“ОД“ н ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с което за нарушение на 59а ал.3 т.1 вр. чл.3 ал.14 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр.
чл.118 ал.10 от ЗДДС на „Б. Т. -Л.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ул.... е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на
основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Б. Т. -Л.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление
ул.... да заплати в полза на НАП-София сумата от 80 (осемдесет) лева представляваща
сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Б.кия административен
съд в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5