Решение по дело №2686/2017 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  392 / 04.07.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                           Съдебни заседатели:      

Секретар Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2686 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ от Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***; против „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Х. Г.Данов" № 22, представлявано от управителя Н.Х.Н..

          Ищецът твърди, че от 23.04.2015 г. е работил в ответното дружество на длъжност шофьор на Ивеко - бетоновоз, за което имал сключен безсрочен трудов договор № 25/ 23.04.2015 г. На 09.05.2015 г. по предварителен график за работа, той започнал работа в 8 часа и извозвал бетон с товарен автомобил Ивеко с ДК № ПВ **** МВ от бетонов възел в гр. Симеоновград до обект на АМ „Марица" участък Димитровград - Харманли. Около 16,30 часа при извършване на последния курс установил, че е паднало нивото на въздуха на спирачките на автомобила и имало проблем с тях. Спрял камиона на 50-ия км от участъка Димитровград-Харманли на автомагистралата, дръпнал ръчната спирачка, слезнал от автомобила и започнал да търси проблема, след което отишъл да разговаря с колегата си З. Б. относно причината, довела до падането на нивото на въздуха в двата кръга на спирачките. Товарният автомобил бил оставен с работещ двигател на участъка от пътя, по който извършвал курса, като докато ищецът бил извън кабината му, същият се самозадвижил и се насочил към лявата мантинела. Виждайки това, той тръгнал след него, за да го спре, като се опитал да се качи в кабината на движещия се камион, при което стъпил с левия крак на първото стъпало, а десният бил притиснат към мантинелата от предната лява гума на бетоновоза, вследствие на което получил контузия на дясна подбедрица, полифрагментна фрактура на тибията и фибулата на десния крак. Колегата му З. Б. и други работници му оказали първа помощ – освободили го, като изтеглили камиона назад и повикали бърза помощ, която го откарала в болницата. Съгласно епикриза /И.З. № 9981/2015 г./, издадена от УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора, Клиника по съдова хирургия и ангиология, в резултат от притискането ищецът получил разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, полифрагментна фрактура на тибията и фибулата на десния крак. На 09.05.2015 г. той бил опериран, като му била извършена дясна бедрена ампутация. От УМБАЛ му бил издаден болничен лист № Е20151435225/15.05.2015 г. с диагноза „Травма на неуточнен кръвоносен съд на ниво подбедрица /диагноза по МКБ S85.9/ и причина 04 - злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО. Настъпилото произшествие от 09.05.2015 г. било признато за трудова злополука с разпореждане № ТЗ-116#5 от 25.06.2015 г. на НОИ-ТП-Пловдив. На ищеца били издадени и последващи болнични листове, които били предадени в оригинал на работодателя и следвало да се съдържат в личното му трудово досие, както и в НОИ. В началото на м.10.2015 г., на ищеца била изготвена и поставена от „Надежда Медикал" ООД - София бедрена модулна протеза с коляно с движение и динамично стъпало, на стойност 2 983,33 лева, както и съпътстващи консумативи - протезни рула, протезни чорапи и протективни чорапи на обща стойност 266 лева, които суми били заплатени от ответното дружество по тяхно желание. Последващи, с нужните корекции на „ботуша", протези ищецът получавал от същата фирма, след отпускане на нужните суми за тяхното заплащане от Социални грижи - Хасково.

Ищецът твърди, че е преживял големи болки и страдания, които започнали от деня на трудовата злополука и щели да продължат до края на живота му. Освен физическата болка, която изпитвал постоянно с различна по сила и периодичност интензитет, т.нар. „фантомна болка", изразяваща се в усещане на тежест, болки в стъпалото, схващане мускулите на липсващия вече крайник, ищецът не се чувствал пълноценен, както преди трудовата злополука. Близките му се опитвали да го подкрепят, но той виждал съжалението им към него. Постепенно се затворил в себе си, ограничил контактите с приятелите си, затруднен бил или напълно бил в невъзможност да се придвижва свободно на места, където е обичал да ходи в свободното си време, както с приятелите си, така и със семейството си. Отделно от това работоспособността му била силно ограничена, поради което бил трайно безработен, не можел да си намери подходяща работа, още по-малко като тази от преди настъпването на злополуката, а именно като професионален шофьор. Чувството за непълноценност като човек, като съпруг и като баща се засилвали с времето, поради невъзможността му да осигурява доходи, нужни му за пълноценен живот, както за себе си, така и за своето семейство. Ищецът бил баща на непълнолетно дете - Д.Д.Т., роден на *** г., за което бил длъжен да полага грижи като родител, а настъпилата трайна инвалидизация сериозно затруднявала и ограничавала тези му възможности. Това обстоятелство се отразявало крайно негативно на неговата личностна самооценка и на самочувствието му. Всички физически и психически болки и страдания, които ищецът претърпял и щял да продължава да изпитва цял живот трудно можели да бъдат остойностени, но към настоящия момент оценявал на 100 000 лева, които ответникът следвало да бъде осъден да му заплати, като неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от деня на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира и за нанесени му имуществени вреди, а именно за пропуснати ползи, представляващи разликата между размера на брутното трудово възнаграждение по цитирания трудов договор от 590 лв. и размера на отпуснатата му с разпореждане от 11.02.2016 г. на ТП на НОИ - Хасково лична социална пенсия за инвалидност в размер на 138,18 лева месечно, считано от 06.11.2015 г. пожизнено, като месечният й размер за периода от 06.11.2015 г. - 30.06.2016 г. бил в размер на 138,18 лв., за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2017 г. в месечен размер на 141,77 лв. и за периода 01.07.2017 г. - 31.12.2017 г. в месечен размер на 145,18 лв. Разликата между двете суми за периода от 06.11.2015 г. до 31.12.2017 г. бил в размер на 11 658,06 лева, която представлявала общия размер на пропуснатата му полза.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 09.05.2015 г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 11 658,06 лева за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 06.11.2015 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 26.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и дължимите по делото разноски. Това си искане в открито съдебно заседание ищецът поддържа лично и чрез пълномощник. На поставен му на основание чл. 145 ал. 1 от ГПК, въпрос от съда, ищецът отговори /л.101/, че при настъпване на процесния инцидент бетоновозът е бил с пълен кош с бетон - злополуката станала на 50-ия километър, а адресът за разтоварване на бетона бил на 51-ия километър. Ищецът, чрез пълномощника си в хода на устните състезания по делото излага и допълнителни доводи, че обезщетението за неимуществени вреди следвало да е в претендирания размер, предвид инфлационните процеси в страната ни, а така също и за да подпомогне с него семейството си, да осигури бъдеще на детето си и на бъдещи родственици.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за неоснователен и иска отхвърлянето му изцяло, като му се присъдят деловодни разноски. Признава наличието на соченото трудово правоотношение между него и ищеца, както и обстоятелствата по възникване на инцидента, описани в исковата молба. Но въпреки констатирания от ищеца проблем със спирачките на автомобила, той го оставил с работещ двигател и слезнал от него, на участък от пътя с лек наклон. Ищецът бил с прекъснати здравни осигуровки, които ответникът изплатил изцяло, за да може да бъде лекуван в лечебно заведение. Ответникът заплатил още напълно бедрената модулна протеза и съпътстващите консумативи, както и последващата необходимост от корекцията й. Злополуката била призната за трудова и на ищеца се заплащала пожизнена пенсия за инвалидност. На ищеца били извършени всички необходими инструктажи по безопасност и здраве при работа – начален, периодичен и ежедневен. Предвид изложеното, според ответника, налице било съпричиняване от страна на увредения в отношение 4:5, т.к. той допринесъл за настъпването на вредите, чието обезщетяване претендира. По отношение на неимуществените вреди, приложение намирал чл.52 от ЗЗД, както и указанията на ПВС в постановление № 4/1968 г. Доказването на причинно следствената връзка между поведението на деликвента и вредите било в тежест на ищеца. Ответникът се представлява от пълномощници в открито съдебно заседание, които поддържат отговора на исковата молба и искат отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. По делото се установило, че настъпилото произшествие е изцяло в резултат на поведението на самия ищец, без техническа причина в автомобила за това. Ищецът имал и техническата възможност да предотврати инцидента. Същият бил запознат с длъжностната си характеристика, били професионален шофьор. Той проявил груба небрежност при изпълнение на трудовите си функции и управлението на тежкотоварния автомобил и с действията си изцяло допринесъл за настъпването на инцидента, без за същия да се установявала вина на работодателя.

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

               Между ищеца, като работник и ответника, като работодател, е сключен трудов договор № 25/23.04.2015 г. /л.12/, по силата на който, считано от 23.04.2015 г., ищецът е започнал да изпълнява длъжността „шофьор на Ивеко – бетоновоз“, с място на работа – към Автотранспорт – РБ - Любимец. Договорът е сключен, на основание чл.70 ал.1, вр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ – със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. В него се сочи, че ищецът е с основно образование, със специалност – шофьор, с общ трудов стаж от 1 г. 2 м. и 12 дни. Уговорена е основна месечна заплата от 590 лв., както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,8% за всяка година. В чл.1 ал.2 от договора се сочи, че конкретното описание на трудовите задължения на работника се съдържа в длъжностната характеристика, екземпляр от която му е връчен при подписване на договора. По силата на чл.3 ал.1, ищецът се е задължил да се придържа стриктно към професионалните изисквания на работодателя, както и да прилага определените вътрешни правила и управленска политика. Договорът е подписан и от двете страни по него. Ответникът представи по делото длъжностна характеристика за шофьор на автомобил до 25 тона, код по НКП-8324-2002, подписана от ищеца /л.160 и сл./. Сред основните му задължения по нея в р.I са – да гарантира сигурността на товара и на безопасността на движение по пътищата /т.1/, да спазва стриктно предписанията по охрана на труда /т.9/. Сред основните му отговорности в р. III са тези за – правилната експлоатация на повереното му МПС /т.1/, за неспазване на инструкциите по безопасност и охрана на труда /т.16/. Сред необходимата компетентност за изпълнение на длъжността по р.V е – да е запознат с въведената в дружеството система за управление на качеството /т.2/, да познава основно техническото устройство на автомобила, неговата правилна експлоатация и безопасно обслужване /т.3/, да е запознат с вътрешния правилник, правилника за БТ, КТ и длъжностната си характеристика /т.6/. Това трудово правоотношение между страните по делото е прекратено, по силата на заповед № 48/26.11.2015 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ – по здравословни причини, считано от 27.11.2015 г., като заповедта е била връчена на ищеца на 03.12.2015 г. /л.171/. Непосредствено преди това, считано от 06.11.2015 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, за което е подал молба до ответника с вх. № 171А/ 05.11.2015 г., резюлирана с „да“ /л.167/. Страните в настоящото производство са се намирали и в предходно трудово правоотношение, за изпълнение на същата длъжност от ищеца, по силата на трудов договор № 156/04.06.2014 г., считано от 05.06.2014 г. /л.172/ до прекратяването му на 20.11.2014 г., на основание чл.71 ал.1 от КТ, по силата на заповед № 98/ 20.11.2014 г. на управителя на ответното дружество /л.177/. По повод последното им по време трудово правоотношение, ответникът представи по делото служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на ищеца от 23.04.2015 г., проведен му от експерт ЗБУР /л.169/. Бележката е подписана от ищеца и от провелия инструктажа експерт. Ответникът представи още извлечения от три негови книги. Извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Начален инструктаж/ съдържа титулна страница и още една страница от № 120 до № 136 /л.34-35/, като под № 128 са записани имената на ищеца, че му е проведен инструктаж на 23.04.2015 г., като му е издадена бележка от същата дата с № 128 и е положен подпис на инструктирания. Извлечение от следващата Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Ежедневен инструктаж/ съдържа титулна страница и още една страница с номерация от № 6 до № 13 и от № 1 до № 4 /л.36-37/, като под № 3 са записани имената на ищеца, че му е проведен инструктаж на 09.05.2015 г. за опасност от преместващи се машини, трансп.ср., ПТП – на АМ „Марица“ Лот-2, като е положен подпис на инструктирания. Извлечение от третата Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/ на МАТ съдържа титулна страница и още две страници, съответно едната с номерация от № 1 до № 17 и втора страница с номерация от № 18 до № 20 и от № 1 до № 14 /л.38-40/, като на втората страница под № 19 са записани имената на ищеца, че е преминал периодичен инструктаж от 01.04. до 30.06.2015 г., с датата от 23.04.2015 г., като е положен подпис на инструктирания. По искане на ищеца и по негово оспорване, на основание чл. 193 от ГПК, съдът откри производство по оспорване истинността на представените от ответника извлечения от три броя книги за инструктаж в частта на автентичността на положения подпис срещу името на ищеца като инструктиран, подробно описани по-горе. В това производство ответникът представи оригиналите на цитираните по-горе книги /л.155-157/ и се назначи съдебно-графологична експертиза, според заключението на която /л.269 и сл./, горепосочените оспорени подписи в трите книги не са изпълнени от ищеца в настоящото производство.

               Ответникът е съставил декларация за трудова злополука № 1/13.05.2015 г. /Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/, с вх. № ТЗ-116/13.05.2015 г. при ТП-НОИ /л.9 и сл./, в която като пострадал се сочи ищецът в настоящото производство, постъпил в предприятието на 23.04.2015 г., с горепосочените длъжност и трудов стаж. Като данни за злополуката се сочи, че е станала в 16,30 часа на 09.05.2015 г., в рамките на работното време, на място – обект АМ „Марица“ – участък Димитровград – Харманли на 50-ти километър, представляващо нестационарно /мобилно/ работно място за шофьори; при вид работа – извозване на бетон с автомобил Ивеко – бетоновоз с рег. № РВ **** МВ от бетонов възел гр. Симеоновград до горепосочения обект. В декларацията са описани специфично действие, извършвано от пострадалия и свързания с това материален фактор, а именно- при управление на автомобила, ищецът установява, че е паднало нивото на въздуха на спирачките му и има проблем с тях, като спира камиона на 50-ия км от участъка с лек наклон Димитровград-Харманли със запален двигател, слезнал от кабината и тръгнал към колегата си З. Б., който в момента разтоварвал бетон на паркинга на участъка, за да го попита за повредата. Б. отговорил, че трябва да погледне, ищецът започнал да оглежда камиона и в този момент колата тръгнала напред по наклона около 30-40 м. Ищецът тичал след камиона, настигнал го, но в момента в който се опитвал да се качи в кабината, за да го спре, предната лява гума притиснала десния му крак до коляното в мантинелата и камионът спрял. Б. и други колеги на ищеца му оказали първа помощ, в т.ч. придвижват камиона назад и освобождават пострадалия. В изложения смисъл е и описаният в декларацията начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането. В нея се сочи още отклонение от нормалните действия /условия/ и материален фактор, свързан с това отклонение, а именно – в следствие на паднало ниво на въздуха на спирачките на камиона и вероятно не вдигане на ръчната спирачка от страна на ищеца, който не се съобразил със ситуацията, като е оставил автомобила с работещ двигател и пълен ляв волан. Отразено е, че пострадалият е имал необходимата правоспособност, като злополуката е по чл.55 ал.1 от КСО, набелязани са мерки – провеждане на извънреден инструктаж. В декларацията се сочат и данни за увреждането – ампутация на долен десен крайник от коляното надолу, поради премазването му в тази част, с последици – вероятна инвалидност. Посочен е и свидетел на злополуката. Ответното дружество е съставило и протокол за процесната трудова злополука /Приложение към чл.2, ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ с № 1 от 13.05.2015 г. /л.7 и сл./, който съдържа данни, идентични с тези по декларацията, и е подписан от комисия и от законния представител на дружеството. С разпореждане № ТЗ-116#5 от 25.06.2015 г. на НОИ - ТП – Пловдив, на основание чл.60 ал.1 от КСО, процесната декларирана злополука е приета за трудова на основание чл.55 ал.1 от КСО, без данни по делото да е било обжалвано по административен ред /л.6/.

               Ищецът представи по делото епикриза на свое име с ИЗ № 9981, издадена на 15.05.2015 г. от Клиника по съдова хирургия и ангиология при Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора /л.13/. Видно от нея, той е постъпил в клиниката на 09.05.2015 г. и е бил изписан на 15.05.2015 г., с окончателна диагноза – МКБ S 85.7, кл.п. № 193. В анамнезата й се сочи, че пациентът съобщавал за трудова злополука – опитал се да се качи на камион на собствен ход, за да го спре, но се препънал, кракът му попаднал под гумата на камиона и бил премазан, постъпвал по спешност. На клиничен съвет се обсъдило състоянието му и въз основа на клинични и интраоперативни данни се преценило, че не подлежи на съдовореконструктивна операция и е необходимо извършване на дясна бедрена ампутация. Същият ден му е извършена операцията – amputation femoris dextra, под обща анестезия за времето от 21 до 23,40 часа. Ищецът е преминал гладък следоперативен период, с първично зарастващи оперативни рани, вертикализиран, раздвижен и захранен, с препоръка за рехабилитационна програма. Определен му е период на временна нетрудоспособност от общо 37 дни, от които 7 в стационар и 37 домашно-амбулаторно, като му е бил издаден посочен болничен лист. Дадени са му препоръки за стриктно спазване на назначената терапия, умерен двигателен режим, превръзки през ден и сваляне на конците на 13-14 ден след операцията. Назначени са му медикаментозно лечение с три медикамента, както и задължителен контролен преглед. На ищеца е издадено експертно решение № 836 от зас. № 63 от 05.11.2015 г. от ТЕЛК-Хасково Втори състав при Многопрофилна болница за активно лечение АД – град Хасково /л.15/. С него той е бил освидетелстван, като му е определена 94% трудова неработоспособност, пожизнено, с дата на инвалидизирането 06.11.2015 г., с водеща диагноза – травматична ампутация в областта на тазобедрената става и бедрото, с новооткрити – захарен диабет тип 2 и АХ I Ст. Посочен е установеният от прегледа оперативен статус – ампутация на дясното бедро в средната му трета. С решението ТЕЛК е оправдал отпуска по болест до 05.11.2015 г., включително, на ищеца.

               В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи платежни документи /л.47 и сл./ за извършени от него плащания по лечението на ищеца, който факт последният не оспори. Първото плащане е с платежно нареждане/вносна бележка за сума от 487,80 лева с дата 11.05.2015 г. с получател ТД на НАП – офис Хасково и задължено лице Д. Т. Т. и вносна бележка към него, двете на Банка Пиреос България АД. Ответното дружество е заплатило по фактура № **********/13.05.2015 г. сума от 40 лева, с фискален бон към нея, за закупуването на два броя патерици. На 15.05.2015 г. е издадена фактура на името на ищеца с № ********** за сумата от 34,80 лева, с фискален бон към нея, представляваща потребителска такса, заплатена на „УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора. От същата дата е и фактура № ********** за сума от 70 лева, с фискален бон към нея, заплатена от ответника на аптека „Живакова“ – Хасково за закупуване на санитарни материали. Ответното дружество е заплатило по фактура № **********/30.09.2015 г. сумата от 3 580 лева на „Надежда Медикал“ ООД – София за покупката на един брой бедрена модулна протеза с коляно с движение и динамично стъпало.  

               По искане на ищеца, по делото се назначи и изслуша съдебно- медицинска експертиза, чието заключение /л.145 и сл./ съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. След запознаване с материалите по делото и преглед на ищеца, вещото лице – съдебен лекар е установило, че диагнозата по горепосочената епикриза на ищеца сочи – размачкване на меките тъкани на дясната подбедрица, многофрагментарно и отломъчно счупване на костите на дясната подбедрица, ампутация на ниво дясно бедро. При прегледа на ищеца на 17.01.2018 г. е установено, че той носи протеза и ползва помощни средства при ходене, както и е констатирана посочената травматична ампутация. Вещото лице сочи, че травмата е получена при притискане между пътната мантинела и гумата на товарния автомобил, който бил приведен в движение, и при опит на ищеца да се качи в кабината му. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат от прегазване с гумата на движещ се камион, по описаните начин и обстоятелства. Причинена била загуба на десен крак, по смисъла на чл.128 от НК,  която била за цял живот и невъзвратима. Срокът на възстановяване от преките последици на травмата бил приключил с оформянето на чукана на ампутацията, като проведеното лечение било без усложнения и не се налагало допълнително такова.

               С разпореждане № **********/11.02.2016 г. на ТП на НОИ – град Хасково /л.17/, на ищеца е отпусната социална пенсия за инвалидност, пожизнено считано от 06.11.2015 г., по чл.90а ал.1 и 2 от КСО, в месечен размер от 138,18 лв. С последвало разпореждане № **********/ 2140-26-242/ 18.03.2016 г. на НОИ- ТП – Хасково /л.18/, на основание чл.74 ал.1 т.4 от КСО, на ищеца е отказано отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като остава за получава лична социална пенсия за инвалидност. Със заповед № Х42599 /04.01.2016 г. на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, връчена на 05.01.2016 г. /л.19/, на ищеца е отпусната месечна добавка за социална интеграция, в общ размер на 19,50 лв., от които наполовина за транспортни разходи и за диетично хранене и лекарствени продукти, считано от 01.12.2015 г. до 31.12. с нечетлива година. Няма данни по делото, двете разпореждания и заповедта да са били обжалвани по административен ред. Ищецът е регистриран на 07.12.2015 г. като безработен, за което му е била издадена регистрационна карта № 10033272/07.12.2015 г. от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково. Той е женен за Х.С.Т.от 05.10.2003 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак серия ВР № 0040622 от 05.10.2003 г., издадено от Община Хасково въз основа на акт за граждански брак № 319/05.10.2003 г. /л.21/. Двамата са родителите на Д.Д.Т., роден на *** г., видно от удостоверение за раждане серия АРХС № 050576 от 10.06.2005 г., издадено от Община Хасково въз основа на акт за раждане № 0576/09.06.2005 г. /л.22/. В декларация от 26.10.2017 г. по делото /л.25/, ищецът сочи, че има и втори син– М.Д.Т.,роден през 2011г.

               По искане на ищеца, по делото се назначи и изслуша и съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение /л.63 и сл./ съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. След запознаване с материалите по делото, вещото лице - счетоводител е установило, че въз основа на процесния трудов договор, през периода 06.11.2015 г. – 26.10.2017 г. /датата на предявяване на иска/ ищецът би получил брутно трудово възнаграждение в размер на общо 14 557,18 лв., включващо помесечно възнаграждение от по 590 лв., описано в таблица. За същия този период, той е получил лична социална пенсия за инвалидност и Коледни и Великденски добавки към нея, всичко общо в размер на 3 524,37 лв., описано помесечно в таблица. Разликата между двете суми възлиза на сумата от 11 032,82 лв.

               По искане на ответника, по делото се назначиха и изслушаха съдебно- автотехнически експертизи – единична и тройна, чиито заключения – първоначално /л.70 и сл./, допълнително /л.135 и сл./ и повторно допълнително /л.253 и сл./ на единичната и това на тройната /л.302 и сл./ - съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на тройната съдебно- автотехническа експертиза, както и повторното допълнително заключение на единичната експертиза, доколкото те са най-всеобхватни и подлагат на анализ целия събран по делото изобилен доказателствен материал. Заключенията на единичната експертиза, особено първоначалното и допълнителното, бяха изготвени, преди делото да се попълни с нужните за изготвянето им писмени материали от РП. Тройната експертиза обсъжда техническите характеристики на процесния бетоновоз, за който по делото се представи и свидетелство за регистрация част I /л.250/ и част II /л.248/ с № *********/ 18.11.2009 г. на товарен автомобил ИВЕКО ******, с рег. № РВ **** МВ, дизел, с първа регистрация от 11.01.1999 г., собственост на „Пътни строежи“ АД – Пловдив, в експлоатация към деня на инцидента от 16 години и половина. Експертите сочат, че бетоновозът е специализиран товарен автомобил, който се задвижва от дизелов двигател, със собствена маса от 8 840 кг, триосен, с максимално допустима обща маса от 26 000 кг. Задвижването на смесителя било чрез хидромотор, за който налягането се създавало чрез двигателя. През периода на експлоатация бетоновозът подлежал на периодичен технически преглед за установяване изправното му състояние, в т.ч. и на спирачната система. За товарни автомобили с над 10 години експлоатационен период, задължителният периодичен преглед бил на всеки 6 месеца. Техническата служба на фирмата собственик била длъжна да извършва регулярно технически обслужвания, при които се проверява всички достъпни системи от автомобила и при отклонения се привеждат в състояние, допустимо за нормална експлоатация. Всеки ден, преди работа, водачът трябвало да извършва ежедневно техническо обслужване на автомобила, при което преглежда и пробва системите, от които зависи работоспособността и безопасността на машината. Дежурен механик също преглеждал бетоновоза и вписвал в пътния лист, че е предадена за работа изправна транспортна машина. Водачът с подписа си потвърждавал, че е приел такава транспортна машина. Технологичният процес на транспорт на бетон налагал, за да се поддържа полутечното му състояние - задвижването на коша на миксера да не се прекъсва и двигателят на автомобила да не се гаси до изпразване и измиване на миксера. При движението си този бетоновоз използвал основна /работна/ спирачка и паркираща спирачка. В тройната експертиза се сочи съдържащата се в прокурорската преписка разпечатка за проверка на спирачната уредба CARTEC BDE3504/4504 на процесния автомобил от „Минерал-ауто” ЕООД на 02.06.2015 г. /л.249/, според което състоянието на работната спирачна система било изправно, а на паркиращата спирачка -неизправно. Въз основа на констатациите си за конструктивните и експлоатационни фактори, определящи действието и техническото състояние на бетоновоза, тройната експертиза е изяснила по принцип и конкретно динамиката на автомобила при движение и покой при наличие на повреда на спирачната система, при няколко хипотези. Така при движение на бетоновоза и възникване на повреда в спирачната система, в която няма достатъчно налягане, или в двата кръга напълно липсва налягане, автоматично се блокират задвижващите колела - те спират да се търкалят и гумите се трият по пътя до пълно спиране на автомобила, при което се наблюдава т.н. спирачен път. При тази ситуация бетоновозът спира придвижването си, докато налягането в спирачната система не се повиши над определеното, при което колелата се разблокирват и придвижването на автомобила става възможно. При покой на автомобил, който е паркиран с изключен двигател, изправната паркираща спирачка не би допуснала самозадвижване. При покой на автомобил, паркиран с работещ двигател и работещ компресор за спирачната система, с въртящ се пълен кош, изправната паркираща спирачка осигурява неподвижността на автомобила, дори при голяма собствена маса и маса на товара, работещи силови агрегати, паркиране по наклон. При покой на автомобил, паркиран с работещ двигател и работещ задвижвания от него компресор за спирачната система, с въртящ се пълен кош, неизправната паркираща спирачка не гарантира неподвижността на автомобила, особено при голяма собствена маса и маса на товара, работещи силови агрегати, паркиране по наклон, ако е налична механична повреда в задните спирачни механизми. Тройната експертиза сочи, че снимките от фотоалбума на произшествието показват автомобила, паркиран до мястото на ПТП, в устойчиво състояние, което е белег за неналичие на механични повреди. Тя сочи технологичния порядък за спиране и паркиране на бетоновоз, при което водачът му следвало да предприеме следните действия - установяване на автомобила в покой, насочване управляемите /предни/ колела надясно, задействане на паркинг-спирачката, подсигуряване на бетоновоза срещу самозадвижване чрез поставяне на клинове пред задните /задвижващите/ колела. Последното действие в повторното допълнително заключение на единичната експертиза /л.259/ се сочи като една от възможностите за предотвратяване на злополуката и то при съмнение у водача за изправността на работната или на паркиращата спирачка. В случая тези действия не били извършени, което давало основание да се твърди, че технологичният порядък за спиране на бетоновоза не е спазен. При разпита в открито съдебно заседание вещите лица сочат, че този порядък представлявал обичайни правила при експлоатация на един автомобил – задължително експлоатационно изискване, за който водачите се инструктирали още като обучаеми като водачи на тежки машини. С изпълнението на горепосочения технологичен порядък при паркиране на бетоновоза, водачът му би имал техническа възможност да предотврати произшествието. Тройната експертиза описва механизма на ПТП. На 09.05.2015 г., около 16,30 часа, на новостроящата се АМ „Марица", в землището на с. Александрово, обл. Хасково, на км. 50, в посока гр. София - гр. Харманли, се движи товарен автомобил - бетоновоз „Ивеко ******" с peг. № РВ **** МВ, управляван от ищеца. Достигайки км. 50 +140 м товарният автомобил преустановява движението си и спира от дясната страна на платното за движение при работещ двигател, като водачът слиза от автомобила и отива до спрял в близост до него друг автомобил. След известно време товарният автомобил потегля без водач наляво-косо по платното за движение, което е с низходящ наклон в посока Харманли. При забелязване на самозадвижването, ищецът се затичва след бетоновоза. Минава от лявата му страна, стъпва на долното ляво стъпало, но в мантинелата, разделяща двете платна за движение, е притиснат десният му крак от лявото предно колело. Последното в повторното допълнително заключение на единичната експертиза /л.260-261/ се сочи като една от възможностите за предотвратяване на злополуката – при явно стесняващо се пространство между автомобила и металната предпазна ограда от север на платното за движение – ищецът да не навлиза в тази зона. В този момент, качвайки се на първото стъпало, отстоящо на 0,5 м от пътя, ходилото на десния му крак е било притиснато от джантата на колелото до мантинелата, с височина на изпъкналата част от 0,72 м от пътя. Придвижването на колелото още напред довело до притискането и на подбедрицата към мантинелата, от което е настъпила тежката костно-мускулна травма. В допълнителното си заключение единичната експертиза коментира /л.142- 143/, че тежкият автомобил при придвижването си е получил равноускорително движение, което в последния етап е било по-бързо отколкото в началото и това е объркало преценката на водача, че ще успее да предотврати инцидента. Тройната експертиза достига до извод, че техническите причини за възникване на произшествието са неспазване на технологическия порядък при спиране и паркиране на бетоновоза или техническа неизправност. Същата е изследвала и въпроса за причинно-следствената връзка между инцидента и техническото състояние на товарния автомобил, респ. на изправността на спирачната му уредба, въз основа на данните по протокол за проверка техническото състояние от 02.06.2015 г. Достига до извод, че спирачната уредба е неизправна, като ефективността на работната спирачна уредба е в допустими граници, но по показател равномерност на спирачните сили по осите за преден и среден мост е неизправна. Спирачката за паркиране при определяне равномерността на спирачните й сили на средна и задна ос не са в необходимите граници под 30 % и спирачната й ефективност е по-малка от граничната стойност от 16 %. При определяне ефективността на спирачката за паркиране (приложения протокол) е използвано общото тегло от 15840 кг, а за определяне на ефективността по Наредба 32 на МТИТС трябва да се изчислява с допустимото общо тегло, което в случая е 26000 кг по регистрационен талон. Експертизата прави извод, че състоянието на работната спирачна уредба и спирачната уредба за паркиране не са оказали влияние върху изхода от пътно-транспортното произшествие, тъй като низходящият наклон е с малка стойност а = 1° 43', задвижващите сили са по-малки от спирачните. Вещите лица са работили и по въпроса, дали техническото състояние на работната спирачна уредба, спирачната уредба за паркиране и наклонът на пътя са оказали влияние върху самозадвижването на автомобила в резултат на което да е настъпило произшествието. Взели са предвид съпротивлението при търкаляне на колелото на товарния автомобил при движение по наклон, на база параметрите на оста на преден мост и дясно колело на среден мост - Wr; съпоставени със съпротивлението при търкаляне на колелата на товарния автомобил при движение по наклон от протокол за техническото състояние на спирачната уредба на бетоновоза - Wr1. Достигат до извод, че при нормални стойности на Wr= 3000 N може да се получи потегляне на товарния автомобил, но при определените в протокола стойности за Wr1 = 11961 N, товарният автомобил не следва да е можел да потегли. Тези изводи обаче са направени за статичен автомобил, но за бетоновоз с работещ двигател и въртящ се миксер нямало разработена методика за определяне на надлъжните компоненти от силите, пораждащи се от вибрациите. При разпита в открито съдебно заседание вещите лица сочат, че тези вибрации давали определени сили, но нямало методика за изчисление на това допълнително усилие, което се получава, за да се обхванат абсолютно всички движения.          

               Вещите лица - инженери са работили въз основа и на данните по материалите на преписка по случая на РП Хасково с вх. № 1150/2015 г., представляваща ДП № 456/2015 г. на РПУ-Хасково /л.195 и сл./, съдържаща и протокол за оглед на местопроизшествието от 09.05.2015 г. с албум към него /л.196 и сл./, протокол за оглед на веществени доказателства от 02.06.2015 г. с албум към него /л.242 и сл./, а именно на процесния бетоновоз, протокол за оглед на веществени доказателства от 01.07.2015 г. с албум към него /л.245 и сл./, а именно на контактен ключ, застрахователна полица, свидетелство за регистрация на процесния бетоновоз, приложен е и документ за проверка на спирачната уредба CARTEC BDE3504/4504 на автомобила, издаден от „Минерал-ауто” ЕООД на 02.06.2015 г. /л.249/. По настоящото дело се представи и постановление за отказ да се образува наказателно производство на Районен прокурор на Районна прокуратура-Димитровград от 31.07.2015 г. по преписка с вх. № 1219/ 2015 г., образувана по изпратени им материали от НОИ-ТП-Хасково, а именно – протокол № ТЗ-26-3/19.06.2015 г. относно резултатите от извършено разследване на процесната злополука /л.111 и сл./. Цитираният протокол е съставен, на основание чл.58 ал.1 от КСО, и в раздел VIII сочи като причина за възникване на злополуката – несъобразяване със ситуацията – тежкотоварният автомобил е оставен на участък с наклон на пътя с дръпната ръчна спирачка, с работещ двигател и неосигурен срещу самопридвижване, което довело до самозадвижване на автомобила, след което пострадалият е подценил опасността от подхлъзване и попадане между мантинелата и камиона. В раздел IX от протокола за нарушен се сочи чл.33 от ЗЗБУТ, а в раздел X – ищецът, като лице допуснало нарушението. На 19.06.2015 г. ищецът е бил запознат с протокола, според направено за това отбелязване.

               По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.Я.Я. и Х.С.Т./л.102 и сл./.  Св. Я. е приятел на ищеца от 10-12 години. За инцидента знаел, че той е слезнал от камиона, да разговаря с колега, но колата тръгнала и Д. се опитал да се качи на камиона и да го спре, подхлъзнал се, воланът се завъртял и колелата му натиснали крака. Той не знае, по какви причини е слезнал от камиона, предполага, че да разговаря, къде и как трябва да се разтовари бетонът. Когато слезнал, камионът бил в покой - стоял на едно място натоварен с бетон, като камионът не можел да се изключва, за да не изсъхне бетонът. Св. Я. на няколко пъти ходил на свиждане на ищеца, докато бил в болницата в Стара Загора и той бил зле. Когато го изписали и се прибрал вкъщи, той не могъл и още не можел да свикне с новото си ежедневие. Всичко му липсвало - и парите, и живота, и приятели, започнал да има и семейни неприятности, напълнял и започнал повече да пие. Св.Я. почти всеки ден се виждал с ищеца, който излизал отпред пред блока на 20-30 метра, не можел повече. Понякога и той го разхождал. Преди инцидента с Д. ходели на риба, на риболовни състезания, постоянно били навън. Той бил винаги трудово активен и зает, за да има по-д. доходи за семейството си. В едно домакинство живеел с жена си, с детето и с майката на жена му, която обаче си ходела на село. След инцидента непосредствена помощ в обслужването му оказвала основно съпругата му, тя се грижела за него, трудово заета била, но съвместявала двете неща. Когато съпругата му е на работа, през това време той успявал сам да се обслужва - можел да отиде до тоалетна, дори да се изкъпе, но възможностите му били до там - да обслужва себе си. След като го изписали от болницата, в продължение на около една година ищецът бил изцяло на стол, след което последвала протезата, патерици и така започнал лека-полека по някакъв начин да се задвижва. Като млад човек, колкото и да му е трудно, гледал да се възстанови и да се справи.

                Св. Т. е съпругата на ищеца, като те двамата, детето им и нейните родители живеели в едно домакинство. В деня на инцидента, тя узнала за случилото се към 22:30 часа от прекия му началник. Тя и детето им тръгнали към болницата в Стара Загора, но операцията вече била свършила. Инцидентът станала на магистралата, която се строяла. Ищецът отбил, за да изчака колегата му, който наливал бетон, в резултат на което камионът му блокирал /въздухът спаднал и нищо не подействало на спирачките/ и той слязъл, за да види отдолу дали спирачки, въздух, налягане са наред. В следващия момент, когато решил да говори с колегата си, видял, че камионът тръгнал, затичал се, за да го спре и когато стъпил на първата стълба с левия крак, десният му крак бил затиснат от колелото и притиснат към мантинелата. След престоя си в болницата, ищецът доста трудно се адаптирал към сегашния си живот. Той много обичал да ходи на събирания с приятели, на риболов. Отначало доста трудно се справяли със състоянието му, защото той не искал да приеме, че това се е случило. Впоследствие с помощта на св. Т. и на детето им до някаква степен овладели това състояние, като те го обгрижвали изцяло. Доста тежко му било, че не може да се справя сам. Постепенно той донякъде започнал да си възвръща двигателната активност и протезата му помагала за това, но с нея не можел да извършва всички действията отпреди, като за по-съществените процедури продължавало да се налага да се обгрижва от съпругата си. Сега той не се срещал толкова често с приятели, както преди. Излизал пред блока, малки били разходките му, най-много да успеел да измине на ден 1 км, не повече. В личен план нещата много се променили, той не се чувствал достоен като мъж, имал прояви на ревност, чувствал се като излишен, защото с нищо не можел да допринася в семейството, с пенсията си нямало как да им помага. Сексуалният им живот се нарушил изцяло. Засега той не можел да работи и това също му влияело негативно. След инцидента ищецът не възстановил социалните си контакти, не излизал. Преди предпочитал през събота и неделя да ходят някъде, на риболов, на състезания, но сега не излизал никъде, дори на състезания на детето му по футбол, затворил се е изцяло в себе си. Психоемоционалното му състояние не било добро и той не бил същият. След инцидента единствена морална подкрепа имали изцяло от прекия му началник Данчо Цеков и той помогнал за финансова подкрепа – отпуснали от София пари за протезата, като управителката на фирмата казала, че 2 000 лева са достатъчни, като му закупили и патерици още докато бил в болницата, платили и болничния престой, внесли и неплатените му осигуровки.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:

               Разгледани по същество, и двата иска се явяват доказани в своето основание. Уважаването им предполага кумулативната даденост на следните предпоставки: наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество за периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпилата трудова злополука и установяването й по законоустановения за това ред; нейното естество и трудов характер по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО; настъпилата в резултат на трудовата злополука временна или трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто – периодът й и получената от ищеца пенсия вместо трудово възнаграждение; претърпените неимуществени вреди и техния размер; причинна връзка между увреждането и неработоспособността, от една страна, и претендираните вреди /имуществени-пропуснати ползи и неимуществени/ и увреждането, от друга страна. Наличието на част от тези предпоставки не е спорно, а останалите – се установяват по категоричен начин по делото. Безспорно е, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение през периода 23.04.2015 г. – 27.11.2015 г., в рамките на който на 09.05.2015 г. е настъпила процесната злополука – трудова, по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в разпореждане на НОИ-ТП-Пловдив от 25.06.2015 г. по чл. 60 ал. 1 КСО, за което няма данни да е било обжалвано. Това разпореждане има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Така настъпването на процесната трудова злополука, нейното естество и характер са установени по законоустановения за това ред. Настъпилите неимуществени и имуществени вреди за ищеца в резултат на злополуката, чието репариране в настоящото производство се търси, както и причинната връзка между вредите и увреждането - не се оспорват от ответника, а и се доказват по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от назначените експертизи. Механизмът на претърпяната от ищеца злополука се изяснява от назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехнически експертизи. На 09.05.2015 г., около 16,30 часа, на новостроящата се АМ „Марица", в землището на с. Александрово, обл. Хасково, на км. 50, в посока гр. София - гр. Харманли, се е движил процесният товарен автомобил - бетоновоз „Ивеко ******" с peг. № РВ **** МВ, управляван от ищеца. Достигайки км. 50 +140 м товарният автомобил преустановява движението си и спира от дясната страна на платното за движение при работещ двигател, като водачът слиза от автомобила. След известно време товарният автомобил потегля без водач - наляво-косо по платното за движение, което е с низходящ наклон в посока Харманли. При забелязване на самозадвижването, ищецът се затичва след бетоновоза, минава от лявата му страна, стъпва на долното ляво стъпало, отстоящо на 0,5 м от пътя, но в мантинелата, разделяща двете платна за движение, е притиснат десният му крак от лявото предно колело – от джантата му с височина на изпъкналата част от 0,72 м от пътя. Придвижването на колелото още напред довело до притискането и на подбедрицата към мантинелата, от което е настъпила тежката костно-мускулна травма. Вещото лице съдебен лекар потвърди, че установените при ищеца увреждания са получени по описания начин, диагностицирани като - размачкване на меките тъкани на дясната подбедрица, многофрагментарно и отломъчно счупване на костите на дясната подбедрица, ампутация на ниво дясно бедро. Причинена е загуба на десен крак, по смисъла на чл.128 от НК, която е за цял живот и невъзвратима. Срокът на възстановяване от преките последици на травмата е приключил с оформянето на чукана на ампутацията, като проведеното лечение е без усложнения и не се налага допълнително такова. Вещото лице е констатирало, че понастоящем ищецът носи протеза и ползва помощни средства при ходене, което се установява и от гласните доказателства по делото и за което съдебният състав доби лични впечатления в открито съдебно заседание. Ищецът безспорно е преживял значителни по интензитет и по времетраене болки, страдания и неудобства вследствие на описаното увреждане, наложило ампутирането на десния му крак, свързани не само с претърпяната операция, но и с възстановяването му след това и с привикването към нов начин на живот, включващ значителни ограничения и затруднения, с негативно отражение и върху психиката и самочувствието му. Налице е причинно-следствена връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник завинаги.

               Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди за доказан в своето основание. Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за тези вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие /решение № 69/ 18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се касае за 36-годишен към датата на инцидента, работоспособен и клинично здрава до тогава мъж, семеен, с писмени доказателства по делото за едно дете, родено през 2005 г., и декларирано от самия ищец /л.25/ и второ дете, родено през 2011 г.; по професия шофьор, получил травматичните увреждания, подробно описани по-горе по вид и интензитет; че се касае за увреждане, представляващо тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК, която е за цял живот и е невъзвратима. В деня на инцидента ищецът е бил транспортиран до клиника в Стара Загора, където по спешност, под обща анестезия е претърпял операция, продължила близо три часа. Преминал е гладък следоперативен период, с първично зарастващи оперативни рани, вертикализиран, раздвижен и захранен, с препоръка за рехабилитационна програма. Определен му е период на временна нетрудоспособност от общо 37 дни, от които 7 в стационар. Дадени са му препоръки за стриктно спазване на назначената терапия, умерен двигателен режим, превръзки през ден и сваляне на конците на 13-14 ден след операцията. Назначено са е медикаментозно лечение с три медикамента. Разпитаните по делото свидетели – неговата съпруга и близък негов приятел – посочиха значителните болки и трудности, които ищецът е изпитвал при болничния си престой, а така също и непосредствено след изписването му; трудната му адаптация към нов начин на живот без един долен крайник, грижите и помощта които са му били нужни; ограниченията които това е наложило в неговите личен, семеен и социален живот; промяната в психологическата и емоционалната му устойчивост, свързана с приемането на новото му състояние и с преодоляване на затрудненията от това; чувството за непълноценност у ищеца, в т.ч. и предвид нетрудоспособността му; ползването в рамките на около година на стол за придвижването му, постепенното привикване на ищеца, да ползва помощни средства и протеза. С решение на ТЕЛК, на ищеца е определена 94% трудова неработоспособност, пожизнено, с дата на инвалидизирането 06.11.2015 г., с водеща диагноза – травматична ампутация в областта на тазобедрената става и бедрото, с новооткрити – захарен диабет тип 2 и АХ I Ст. Съдът съобрази и обстоятелството, че по повод травмата си, ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност, считано почти до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, след което е регистриран като безработен. Съдът взе предвид още обстоятелствата, при които е възникнал инцидентът и по-конкретно проявеното от ищеца желание всячески да предотврати настъпването на сериозни имуществени вреди за работодателя му. Съобрази и указаната от ответника, чрез негови работници и служители, първа и последваща помощ на ищеца – организиране на транспортирането му до клиника, за плащането на неплатени осигуровки, консумативи и болничен престой, закупуването на помощни средства и протеза, указването на морална подкрепа от непосредствения ръководител на ищеца. Това са все обстоятелства, имащи не само материален израз, но и положителен ефект на съпричастие и подкрепа. Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от общо 50 000 лв. за претърпяната от ищеца от инцидента травма ще бъде в състояние да възмезди претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, търпяни в периода от инцидента 09.05.2015 г. до датата на предявяване на иска 26.10.2017 г. Съдът намира за изцяло ирелевантни доводите на ищеца, изложени от пълномощника му в хода на устните състезания по делото, че обезщетението следвало да е в претендирания размер, предвид инфлационните процеси в страната ни, а така също и за да подпомогне с него семейството си, да осигури бъдеще на детето си и на бъдещи родственици. Тези обстоятелства стоят извън спорния предмет и са изцяло ирелеватни за преценката на размера на обезщетението за неимуществените вреди.

               Предвид гореизложените съображения, доказан в своето основание частично се явява и искът по чл.200 ал.3 от КТ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди от злополуката. Относно размера му, съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза предвид следващите съображения. Според чл.200 ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между имуществена вреда, включително пропуснатата полза, и пенсията по общественото осигуряване. Тази разлика именно търси и ищецът в настоящото производство за периода от 06.11.2015 г. до 31.12.2017 г. Относно началния претендиран момент, установи се по делото, че действително, считано от 06.11.2015 г. на ищеца е отпусната социална пенсия за инвалидност в месечен размер от 138,18 лв. Към този момент обаче той е продължавал да е в трудово правоотношение с ответника, нещо повече, считано от същата дата е бил в платен годишен отпуск, според подадена от него молба за това, резюлирана с „да“ /л.167/. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 27.11.2015 г. и то по причина на влошеното здравословно състояние на ищеца, в резултат на инцидента, от когато му се следва обезщетение за пропуснатата полза, да получава и занапред трудово възнаграждение от ответника. Крайният момент до който следва да се присъди това обезщетение е датата на предявяване на настоящия иск – 26.10.2017 г., доколкото обезщетение за бъдещи, ненастъпили към този момент вреди в настоящото производство не се дължи. Ето защо, искът за обезщетяване на имуществените вреди на ищеца следва да се уважи за посочения период 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г. Относно размера на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил при ответника за този период, съдът взема предвид уговорките по трудовия им договор от 23.04.2015 г., при общ трудов стаж от 1 г. 2 м. и 12 дни - основна месечна заплата от 590 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,8% за всяка година. Това допълнително възнаграждение не е било взето предвид от вещото лице, поради което съдът направи собствени изчисления, според уговорките в договора и ръста на трудовия стаж на ищеца през периода, вр. чл.16, вр. чл.12 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Относно начина на формиране на обезщетението за имуществени вреди е налице задължителна практика - т. 5 от § 1 от ППВС № 4/1968 г., съгласно която - в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. Така в размер на общо 11 916,71 лв. възлиза брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил при ответника, ако бе продължил да работи при него през периода 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г. Нетното му трудово възнаграждение за същия период възлиза на сумата от 10 729,98 лв. и тя следва да послужи при изчисляване на действителния размер на пропуснатата полза за ищеца, т.к. удръжките, които работодателят следва да направи не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл.128 от КТ на работника. Те са публичноправни задължения към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение. През същия период 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г. ищецът е получил лична социална пенсия за инвалидност и Коледни и Великденски добавки към нея, всичко общо в размер на 3 404,22 лв., от които 18,42 лв. за дните от м.11.2015 г. и 121,76 лв. за дните от м.10.2017 г., а за месеците между тях – според изчисленията на вещото лице – счетоводител /л.66/. Разликата между двете суми възлиза на сумата от 7 325,76 лв. /10 729,98 лв. - 3 404,22 лв./. Вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше, и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка /решение № 119 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 675/ 2012 г. на IV г. о. на ВКС/.

                   Обоснованите по-горе суми за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева за периода 09.05.2015 г. - 26.10.2017 г. и за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в размер на 7 325,76 лева за периода 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г., не следва да се присъждат на ищеца в тези пълни размери, а в намалени такива. Това е така, т.к. съдът намира за основателно и доказано ответното възражение, че са налице основанията по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността му, т. к. ищецът е допринесъл за процесната трудова злополука, като е допуснал груба небрежност. Трайната съдебна практика приема, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Но намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, в каквато именно хипотеза попада и настоящият случай /решение № 125/04.05.2016 г., гр. д.№ 4417/ 2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

               От кредитираните от съда и коментирани по – горе заключения на съдебно-автотехническите експертизи по категоричен начин по делото се установи, че ищецът не е спазил технологичния порядък за спиране и паркиране на бетоновоза, като не е насочил управляемите /предни/ колела надясно и не е подсигурил бетоновоза срещу самозадвижване чрез поставяне на клинове пред задните /задвижващите/ колела и то при съмнение у него за изправността на работната или на паркиращата спирачка. Този порядък представлява обичайни правила при експлоатация на един автомобил – задължително експлоатационно изискване, за който водачите се инструктират още като обучаеми като водачи на тежки машини. Същевременно, ищецът е професионален шофьор с опит като такъв, в т.ч. и по предходно трудово правоотношение със същия работодател за същата длъжност. При сключването на процесния трудов договор с ищеца, той е бил запознат с длъжностната характеристика за заемане на длъжността, включваща основни задължения – да гарантира сигурността на товара и на безопасността на движение по пътищата, да спазва стриктно предписанията по охрана на труда; основни отговорности – за правилната експлоатация на повереното му МПС, за неспазване на инструкциите по безопасност и охрана на труда; необходима компетентност - да е запознат с въведената в дружеството система за управление на качеството, да познава основно техническото устройство на автомобила, неговата правилна експлоатация и безопасно обслужване. Горните му бездействия сами по себе си обаче не представляват негова груба небрежност, предвид липсата на изискуемия предварителен инструктаж от страна на ответника за работата на ищеца с процесния бетоновоз – начален, ежедневен, инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж. Според практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му /решение № 60/ 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г. о. ВКС/. Гореописаните бездействия на ищеца, с които не е спазил технологичния порядък за спиране и паркиране на бетоновоза – не попадат в посоченото изключение, респ. от обстоятелствата не е било несъмнено ясно, че тези негови бездействия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В тази насока, съдът взема предвид данните от кредитираните съдебно-автотехнически експертизи, че състоянието на работната спирачна уредба и спирачната уредба за паркиране на бетоновоза не са оказали влияние върху изхода от пътно-транспортното произшествие, тъй като низходящият наклон е с малка стойност, а задвижващите сили са по-малки от спирачните. Вещите лица отговарят отрицателно на въпроса, дали техническото състояние на работната спирачна уредба, спирачната уредба за паркиране и наклонът на пътя са оказали влияние върху самозадвижването на автомобила – според нормалните стойности на съпротивлението при търкаляне на колелото на товарния автомобил при движение по наклон, на база параметрите на оста на преден мост и дясно колело на среден мост; съпоставени със съпротивлението при търкаляне на колелата на товарния автомобил при движение по наклон от протокол за техническото състояние на спирачната уредба на бетоновоза. В този смисъл, следва да се приеме, че за ищеца не е било несъмнено ясно, че като не е насочил управляемите /предни/ колела надясно и не е подсигурил бетоновоза срещу самозадвижване чрез поставяне на клинове пред задните /задвижващите/ колела – може да се стигне до злополука, увреждаща здравето му. Същевременно, той е имал опитността, да работи с такъв тип тежкотоварен камион.

               Установиха се по делото обаче други действия на ищеца, които вече съставляват допусната от него груба небрежност. След като товарният автомобил потегля без водач наляво-косо по платното за движение с низходящ наклон, ищецът се затичва след бетоновоза, минава от лявата му страна, стъпва на долното ляво стъпало, но в мантинелата, разделяща двете платна за движение, е притиснат десният му крак от лявото предно колело. При явно стесняващо се пространство между автомобила и металната предпазна ограда от север на платното за движение, особено при тежък товарен автомобил с равноускорително движение, което в последния етап е по-бързо отколкото в началото – ищецът не е следвало да навлиза в тази зона, с което несъмнено е щял да избегне увреждането си. Чл. 33 от ЗЗБУТ урежда общата норма, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Ирелевантно за тези действия вече е провеждането или не на специален инструктаж за работа с процесния бетоновоз, предвид горецитираната съдебна практика. Това е така, т.к. що се отнася до описаните действия на работника, макар да е липсвал инструктаж, те сами по себе си представляват нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и е  възможно да доведат до увреждане, както е и станало - от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че тези действия на ищеца могат да доведат до злополуката, увредила здравето му. Действието на ищеца представлява по съществото си действие, което не би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При грубо нарушаване на основните правила за безопасни условия на труд и въпреки професионалния си опит, пострадалият е предприел действия по догонване на бетоновоза и опит за качване в кабината му. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност, както е в случая, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В случая при определяне на степента на проявата на груба небрежност от ищеца, съдът съобрази от една страна, съдебната практика за степента на грубата небрежност при сходни случаи /решение № 252/30.09.2016 г. гр. д. № 1364/2016 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 125/04.05.2016 г., по гр. дело № 4417/2015 г. на IV г. о., решение № 510/30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., решение № 290/18.11.2015 г., по гр. д. № 15/2015 г. на IV г. о. на ВКС/, както и, че ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. От друга страна се взе предвид и това, че работодателят не е провел нарочен инструктаж, а нарушението е обусловено от общата норма на чл. 33 ЗЗБУТ и полагането на елементарно внимание и проницателност при извършваната дейност. Ето защо съдът определя 60 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с който процент следва да се намалят обоснованите по-горе суми за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева – до размера от 30000 лева и за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 7 325,76 лева – до размера от 4 395,46 лв. Липсват основания за цялостното изключване отговорността на ищеца, доколкото нито се твърди, нито се установява хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, както и предвид гореизложеното за липса на инструктаж от негова страна на ищеца.

               Предвид изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в резултат на процесната трудова злополука в периода 09.05.2015 г. - 26.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.05.2015 г. до окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. При задължение от непозволено уреждане, като настоящото, длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84 ал.3 от ЗЗД. Ето защо претенцията на ищеца, да му се присъди обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на злополуката до датата на предявяване на иска се явява доказана в своето основание.

               Предвид изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца сумата от 4 395,46 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, за периода 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 26.10.2017 г. /според ищцовата претенция/ до окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 11658,06 лева за периода 06.11.2015 г. - 31.12.2017 г., неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

               Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищеца сумата от 1 561,86 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според уважения общ размер на исковете и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.4, вр. ал.1 т.1 пр.посл. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

               Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.80 от ГПК, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на иска – в общ размер на 2 563,70 лв., включваща съразмерно заплатени възнаграждения за адвокат и за експертизи. При изчислението им съдът взе предвид половината от заплатеното от ответника на пълномощниците му адвокатско възнаграждение, доколкото при присъждането на деловодни разноски отношение има заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат, а не както е в случая – за двама, по аргумент от чл.78 ал.1 от ГПК.

               Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ХРС – държавна такса върху уважените размери на двата обективно съединени иска /чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.2 от ГПК/ в общ размер от 1 375,82 лв. /1 200 лв. + 175,82 лв./, както и сумата от общо 500 лв., представляваща изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 5 лв. за държавна такса за издадено на вещо лице съдебно удостоверение /л.266/; или всичко общо 1 880,82 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и сумата от още 5 лв. за държавна такса.

               Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Х. Г.Данов" № 22, представлявано от управителя Н.Х.Н.; ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***; сумата от 30 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания за периода 09.05.2015 г. - 26.10.2017 г., в резултат на трудова злополука, настъпила на 09.05.2015 г г., около 16,30 часа, на новостроящата се АМ „Марица", в землището на с. Александрово, обл. Хасково, на км. 50, в посока гр. София - гр. Харманли, с товарен автомобил - бетоновоз „Ивеко ******" с peг. № РВ **** МВ, довела до ампутация на долен десен крайник на ниво дясно бедро; ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.05.2015 г. до окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева; ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Х. Г.Данов" № 22, представлявано от управителя Н.Х.Н.; ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Т. с ЕГН ********** *** 395,46 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, за периода 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г., в резултат на същата трудова злополука; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 26.10.2017 г. до окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния му предявен размер от 11 658,06 лева за периода 06.11.2015 г. - 31.12.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л.Г.Л.с ЕГН ********** с адрес ***; сумата от 1 561,86 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 2 563,70 лева, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково деловодни разноски в общ размер на 1 880,82 лева, от които - 1 380,82 лв. за държавни такси и 500 лв. за вещи лица, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и сумата от още 5 лева за държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете.

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  517 / 18.09.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                                       Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2686 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.247 и 248 от ГПК и е образувано по повод постъпили молби от ответното дружество, депозирани на 13. и 16.07.2018 г., преди да му е било съобщено и връчено постановеното по делото съдебно решение на 25.07.2018 г.; двете уточнени с молба от 27.07.2018 г.

               Молителят в настоящото производство и ответник по делото „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Х. Г.Данов" № 22, представлявано от управителя Н.Х.Н., иска допускане на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение, както и изменението му в частта на присъдените деловодни разноски. Преди всичко, сочи че в мотивите си съдът обосновал обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 50 000 лева и за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в размер на 7325,76 лева, като приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 60%, с който следвало да се намалят сумите по двете обезщетения. Неправилно обаче, при прилагане на този процент на съпричиняване, съдът присъдил 30 000 лв. за неимуществените вреди и 4 395,46 лв. за имуществените вреди; вместо правилните съответно – 20 000 лв. и 2 930,30 лв. Допусната била очевидна фактическа грешка в гореизложения смисъл, която следвало да бъде отстранена от съда. Съдебното решение следвало да се измени и в частта на присъдените деловодни разноски. Същите неправилно били разпределени между страните, съобразно уважените и отхвърлени части от исковете, и неправилно било определено дължимото на пълномощника на ищеца възнаграждение, като неправилно било прието още, че на ответника се дължат разноски само за един, но не и за двама адвокати. В случая ответникът възложил процесуалното си представителство на адвокатско дружество, на което заплатило възнаграждение, като се претендирал един адвокатски хонорар, който следвало да се присъди, според отхвърлената част от иска, при липса и на възражение по чл.78 ал.5 от ГПК. Ето защо, ищецът следвало да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 4 662 лв. деловодни разноски, включващи според отхвърлената част от 70% от исковете – 4 137 лв. от разходите за адвокатско възнаграждение и 525 лв. от разходите за експертизи. Същевременно, ответникът следвало да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца в размер на 1 059 лв., съобразно уважената част от иска. Неправилно съдът определил и дължимите от ответника в полза на съда деловодни разноски, като му ги възложил в пълен размер, вместо да ги разпредели между страните според уважената и отхвърлената част от исковете, при което в тежест на ответника следвало да остане само сумата от 565,75 лв., от която 414,25 лв. за държавни такси и 150 лв. за вещи лица, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – още 1,50 лв. за държавни такси. Ето защо, молителят иска произнасяне на съда в гореизложения смисъл.

                             В указания на ищеца по делото Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***; срок, той не взема отношение по постъпилите от ответника молби по чл.247 и 248 от ГПК.

                                                                                                                             Съдът като прецени молбите, във връзка с постановеното от съда решение и данните по делото, намира следното:

                                                                                                                             Производството по настоящото дело е приключило с постановяването на решение № 392/04.07.2018 г., невлязло в сила, съобщено на ответника на 25.07.2018 г. В мотивите на решението съдът е изложил съображения, че обезщетението за неимуществени вреди следва да е в размер на 50 000 лева за периода 09.05.2015 г. - 26.10.2017 г. и за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в размер на 7325,76 лева за периода 27.11.2015 г. – 26.10.2017 г., но същите не следва да се присъждат на ищеца в тези пълни размери, а в намалени такива. Това е така, т.к. съдът е счел за основателно и доказано ответното възражение, че са налице основанията по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността му, т. к. ищецът е допринесъл за процесната трудова злополука, като е допуснал груба небрежност. Предвид подробно изложени мотиви, съдът е определил 60 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с който процент следва да се намалят сумите за обезщетения. Но при изчисляването на конкретно дължимите от ответника суми, при посочения % на съпричиняване, съдът действително е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в техническа грешка при изчислението – както в мотивите на решението на л.16 от същото, така и в диспозитива му на л.17. Относно обезщетението за неимуществени вреди от общо 50 000 лева, от които 60% са в тежест на самия ищец, ответникът следва да бъде осъден да му заплати остатъка от 20 000 лв. /или 40% от общата сума/. Относно обезщетението за имуществени вреди от общо 7 325,76 лева, от които 60% са в тежест на самия ищец, ответникът следва да бъде осъден да му заплати остатъка от 2 930,30 лв. /или 40% от общата сума/; при непроменени периоди и за двете обезщетения. За разликата над тези дължими от ответника суми и двата иска като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.

                                                                                                                             Ето защо, очевидно е допусната грешка в съдебното решение, както в мотивите, така и в диспозитива му, съобразно гореизложеното, като налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението. Предвид изложените съображения, посочената грешка следва да бъде поправена с настоящия съдебен акт, като присъдените в полза на ищеца, платими от ответника, обезщетения се намалят до размерите, както следва - за неимуществени вреди до размера от 20 000 лв. /вместо присъдените 30 000 лв./ и за обезщетението за имуществени вреди до размер от 2 930,30 лв. /вместо присъдените 4 395,46 лв./. Това само по себе си ще наложи изменение на решението в частта на присъдените деловодни разноски, като същевременно се обсъдят и ответните възражения по реда на чл.248 от ГПК против тях.

                                                                                                                             Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищеца сумата от 1 217,91 лв., вместо присъдените с решението 1 561,86 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според уважения общ размер на исковете /възлизащ според гореизложеното на сумата от общо 22 930,30 лв./ и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.4, вр. ал.1 т.1 пр.посл. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са възраженията на молителя в настоящото производство, че неправилно към настоящия случай се прилагали цитираните законови разпоредби.

                                                                                                                             Според гореизложените съображения, отхвърлената част на предявените искове възлиза на сумата от общо 88 727,76 лв. /111 658,06 лв. - 22 930,30 лв./, при общ предявен размер от 111 658,06 лв. /100 000 лв. + 11 658,06 лв./. С оглед на това, следващите се на ищеца от ответника, на основание чл.78 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.80 от ГПК, деловодни разноски /л. 93, 94, 317 и 318/, съобразно отхвърлената част на иска – е в общ размер на 5 292,29 лв., вместо присъдените с решението 2 563,70 лв., включваща съразмерно заплатени възнаграждения за адвокат и за експертизи. Доколкото обаче с молбата си по чл.248 от ГПК ответникът претендира само сумата от общо 4 662 лв. деловодни разноски, включващи 4 137 лв. от разходите за адвокатско възнаграждение и 525 лв. от разходите за експертизи; вр. чл.6 ал.2 от ГПК - следва да му се присъди тази сума, вместо присъдените с решението 2 563,70 лв. Основателно е възражението на молителя в настоящото производство, че при изчислението на дължимите му деловодни разноски следва да се има предвид изцяло заплатеното от него адвокатско възнаграждение, предвид упълномощеното от ответника адвокатско дружество, на което е заплатило възнаграждение, без данни същото да включва две адвокатски възнаграждения, вр. чл.71, вр. чл.76-77 от Закона за адвокатурата. Същевременно, по делото липсва възражение от ищцовата страна за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 5 910 лв., което кореспондира на фактическата и правна сложност на делото, вр. чл. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобрази и съдебната практика по определение № 110/21.03.2014 г. по гр. дело № 58/ 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о.

                                                                                                                             Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ХРС – държавна такса върху уважените размери на двата обективно съединени иска /чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.2 от ГПК/ в общ размер от 917,21 лв. /800 лв. + 117,21 лв./, вместо присъдените с решението 1 375,82 лв. /1 200 лв. + 175,82 лв./, както и сумата от общо 103,71 лв. /вместо присъдените с решението общо 505 лв./, представляваща съразмерно с уважената част от исковете, спрямо общия предявен размер – част от изплатените от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица от 500 лв. и сумата от 5 лв. за държавна такса за издадено на вещо лице съдебно удостоверение /л.266/. Или общият размер на присъдените в полза на съда, платими от ответника, суми възлиза на сумата от 1 020,92 лв., вместо присъдените с решението общо 1 880,82 лв. Присъдената с решението и държавна такса от още 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането на присъдените в полза на съда суми, следва да остане непроменена, предвид чл.11 пр. II от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ето защо, допуснатата от съда очевидна фактическа грешка в решението следва да бъде поправена, както и същото следва да бъде изменено в частта на присъдените деловодни разноски – всичко, съобразно гореизложените мотиви.

Мотивиран така, съдът

 

 

               Р  Е  Ш  И :

              

 

                                                                                                          ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 392/04.07.2018 г. по гр.дело № 2686/2017 г. на Районен съд - Хасково, и  ИЗМЕНЯ същото решение В ЧАСТТА на деловодните разноски; както следва:

 

1.    на страница 16-та /шестнадесета/ в мотивите на решението, без да се брои редът най-горе, съдържащ числото „16“:

1.1.       на ред 8-ми /осми/ от горе надолу – числото „30 000“ следва да се чете „20 000”;

1.2.       на ред 10-ти /десети/ от горе надолу – числото „4 395,46“ следва да се чете „2 930,30”;

1.3.       на ред 14-ти /четиринадесети/ от горе надолу – числото „30 000“ следва да се чете „20 000”;

1.4.       на ред 24-ти /двадесет и четвърти/ от горе надолу – числото „4395,46“ следва да се чете „2 930,30”;

1.5.       на ред 31-ти /тридесет и първи/ от горе надолу – числото „1 561,86“ следва да се чете „1 217,91”;

1.6.       на ред 38-ми /тридесет и осми/ от горе надолу – числото „2 563,70“ следва да се чете „4 662”;

1.7.       на ред 39-ти /тридесет и девети/ от горе надолу и следващите – изречението – „При изчислението им съдът взе предвид половината от заплатеното от ответника на пълномощниците му адвокатско възнаграждение, доколкото при присъждането на деловодни разноски отношение има заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат, а не както е в случая – за двама, по аргумент от чл.78 ал.1 от ГПК.“ – се заличава;

1.8.       на ред 45-ти /четиридесет и пети/ от горе надолу и следващите – изразите – „1 375,82 лв. /1 200 лв. + 175,82 лв./, както и сумата от общо 500 лв., представляваща изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 5 лв. за държавна такса за издадено на вещо лице съдебно удостоверение /л.266/; или всичко общо 1 880,82 лв.“ – се заменя с изразите – „917,21 лв. /800 лв. + 117,21 лв./, както и сумата от общо 103,71 лв., представляваща съразмерно с уважената част от исковете, спрямо общия предявен размер – част от изплатените от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица от 500 лв. и сумата от 5 лв. за държавна такса за издадено на вещо лице съдебно удостоверение /л.266/; или всичко общо 1 020,92 лв.“.

 

2.    на страница 17-та /седемнадесета/ в диспозитива на решението, без да се броят редовете най-горе, съдържащи числото „17“ и думата „Р Е Ш И:“:

2.1.       на ред 4-ти /четвърти/ от горе надолу – числото „30 000“ следва да се чете „20 000”;

2.2.       на ред 16-ти /шестнадесети/ от горе надолу – числото „4 395,46“ следва да се чете „2 930,30”;

2.3.       на ред 24-ти /двадесет и четвърти/ от горе надолу – числото „1561,86“ следва да се чете „1 217,91”;

2.4.       на ред 26-ти /двадесет и шести/ от горе надолу – числото „2 563,70“ следва да се чете „4 662”;

2.5.       на ред 29-ти /двадесет и девети/ от горе надолу и следващите – изразите - „1 880,82 лева, от които - 1 380,82 лв. за държавни такси и 500 лв.“ – се заменя с изразите – „1 020,92 лева, включваща дължими държавни такси и разходи“.

 

               Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете.

 

                                                                                                          Вярно с оригинала!

                                                                                                         

                                                                                                          Секретар: Д.С.