Решение по дело №13854/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 13854 от 2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1. на И.Л.Г.:

- 50 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429 от Кодекса за Застраховане КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 12.01.2019 г. плюс законната лихва от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане;

- 810,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2. на адвокат В.В.О. – 2 436,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание 78, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА. И.Г. е със съдебен адрес - адвокат В.О. ***. З. „Б.И.” АД е с адрес ***] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 000,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

[4] Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[5] И.Г. е заявил в искова молба от 24.10.2019 г., че на 12.01.2019 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Т. Ц.. От това ПТП И.Г. твърди, че е получил:

- сътресение на мозъка с кръвонасядане и охлузване на челото вляво;

- навяхване на шията;

- счупване на дясна раменна кост в долната трета.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Т. Ц. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). На 18.01.2019 г. И.Г. *** да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова И.Г. *** да му заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; определението на съда, с което е допуснал увеличение на иска, л. 140).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Т.Ц. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял от ПТП неимуществени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията си, защото е пътувал в автомобил, управляван от водач със скорост, значително над разрешената. Затова Б.И.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 32-34).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[8] Не се спори, че И.Г. е бил роден на *** г. Той е бил в добро здраве, ходел е на работа и се е държал нормално с околните и приятелката си свидетелката А.(показанията на свидетелката А., л. 140).

 

[9] На 12.01.2019 г. около 03:45 часа Т.Ц. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ по ул. Летоструй в гр. София, с посока към бул. „Ботевградско шосе“. По същото време Б. И.е управлявал автомобил „Хюндай“, модел „Елантра“ по бул. „Ботевградско шосе“, с посока към центъра на гр. София. В автомобила се е возил ищецът И.Г..

 

[10] На кръстовището на ул. „Летоструй“ и бул. „Ботевградско шосе“ Т.Ц. е предприел ляв завой, като при навлизането в платното за движение на бул. „Ботевградско шосе“, не е пропуснал лекия автомобил „Хюндай“, въпреки че той се е движил по път с предимство. Вследствие на това двата автомобила са се блъснали (протокола за ПТП, л. 7; заключението на вещото лице доц. Х., л. 116-127).

 

[11] От реализираното ПТП И.Г. е получил:

1. сътресение на главния мозък;

2. контузия на главата с травматичен подкожен кръвоизлив в лявата челна област;

3. изкълчване и навяхване на шията;

4. непълно счупване на дясната раменна кост в средната трета (заключение на вещо лице д-р М., отговори на първи и втори въпрос, л. 114-115; заключението на вещото лице д-р П., отговор на първи и втори въпрос, л. 108-109). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Т.Ц. е била застрахована при ответника Б.И.(вж. и: справката от Гаранционен фонд, л. 17; протокола за ПТП, л. 7).

 

[12] След ПТП И.Г. е бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“. След като е бил прегледан, той е бил освободен за домашно лечение. Поради влошаване на общото му състояние обаче, в същия ден той е бил повторно прегледан и приет за лечение в Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“.

 

[13] При постъпването си в болницата И.Г. е бил в съзнание, с главоболие, гадене, виене на свят, и оценка по Глазгоу кома скала (ГКС) от 15 точки. Болничното му лечение се е състояло от: вливания на медикаменти - глюкоза, деган и аналгин; поставяне на мека шийна яка и гипсова U-шина на дясната ръка; активно неврологично наблюдение. Направените му изследвания не са установили травматични кръвоизливи и промени на мозъчната тъкан. И.Г. е бил изписан на третия ден след постъпването си с подобрение, в ясно съзнание и без отпадна неврологична симптоматика (епикризата, л. 9-10; заключенията на вещите лица д-р П. и д-р М.).

 

[14] И.Г. е носил гипсовата U-шина 15 дни, а по-късно му е било проведено двуседмично рехабилитационно лечение. От счупването на раменната кост и навяхването и изкълчването на шийните прешлени той е изпитвал силни болки през първите 10-15 дни след произшествието (заключенията на вещите лица д-р П. и д-р М.).

 

[15] През първия месец след произшествието И.Г. не е могъл да се самообслужва. Затова за него се е грижила приятелката му свидетелката А.(показанията на свидетелката А., л. 140).

 

[16] Нормалният период за възстановяване от сътресение на мозъка е от три до пет седмици, докато оздравяването от навяхването на шията може да отнеме около шест месеца. Възстановителният период за счупването на раменната става е около два месеца (заключенията на вещите лица д-р П. и д-р М.).

 

[17] Към настоящия момент И.Г. се е възстановил напълно. Той изпитва леки болки при ротация на дясното рамо и лек дефицит от 10 градуса при максимално сгъване на лакътната става (заключенията на вещи лица д-р П. и д-р М.).

 

[18] Черепно-мозъчната травма на И.Г. е близка до тези, предмет на обезщетяване на решения на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. и 2856-2018-7-ми с-в по гр. д. 3085/2018 г. Вследствие на увреждането, ищецът по първото решение на САС е имал и посттравматично стресово разстройство, което в настоящия случай липсва (показанията на вещото лице д-р П., л. 136).

 

[19] Счупването на раменната става на И.Г. е близко по тежест до това, предмет на обезщетяване на решение на САС 993-2018-7-ми с-в по гр. д. 6881/2017 г. Единствено, възстановяването на ищеца по решението на САС е продължило по-дълго. Счупването на раменната кост на И.Г. е по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 780-2019-4-ти с-в по гр. д. 3764/2018 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 137).

 

[20] На 18.01.2019 г. И.Г. *** да му заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП (молбата, л. 13). Не се спори, че Б.И.не е направил това.

 

[21] И.Г. е заплатил 800,00 лева за вещи лица (л. 69) и 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 63). Той е бил представляван безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 129-130). Б.И.е заплатил 2 400,00 лева за адвокатско възнаграждение (л. 48-49).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] Ищецът е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди.

 

1.                    По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

1.1.             По предпоставките за уважаването на иска

 

[23] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. ищецът да е получил увреждания вследствие застрахователното събитие; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1. И.Г. е участвал в процесното ПТП;

2. Т.Ц. е причинил ПТП, а неговата ГО е била застрахована при БУЛ ИНС;

3. от процесното ПТП И.Г. е получил увреждания, от които е претърпял болки и страдания;

4. Б.И.не е изплатил на И.Г. обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

 

[26] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[27] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-12.01.2019 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[29] При определяне размера на дължимото обезщетение е необходимо да се отбележат още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[30] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[31] Съдът установи, че към 12.01.2019 г. И.Г. е бил на 36 години. Вследствие на ПТП той е получил: сътресение на главния мозък; контузия на главата с травматичен подкожен кръвоизлив в лявата челна област; изкълчване и навяхване на шията; непълно счупване на дясната раменна кост в средната трета.

 

[32] След ПТП И.Г. е бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“. След като е бил прегледан, той е бил освободен за домашно лечение. Поради влошаване на общото му състояние обаче, в същия ден той е бил повторно прегледан и приет за лечение в Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“.

 

[33] При постъпването си в болницата И.Г. е бил в съзнание, с главоболие, гадене, виене на свят, и оценка по Глазгоу кома скала (ГКС) от 15 точки. Болничното му лечение се е състояло от: вливания на медикаменти - глюкоза, деган и аналгин; поставяне на мека шийна яка и гипсова U-шина на дясната ръка; активно неврологично наблюдение. Направените му изследвания не са установили травматични кръвоизливи и промени на мозъчната тъкан. И.Г. е бил изписан на третия ден след постъпването си с подобрение, в ясно съзнание и без отпадна неврологична симптоматика.

 

[34] И.Г. е носил гипсовата U-шина 15 дни, а по-късно му е било проведено двуседмично рехабилитационно лечение. От счупването на раменната кост и навяхването и изкълчването на шийните прешлени той е изпитвал силни болки през първите 10-15 дни след произшествието.

 

[35] През първия месец след произшествието И.Г. не е могъл да се самообслужва. Затова за него се е грижила приятелката му свидетелката А..

 

[36] Нормалният период за възстановяване от сътресение на мозъка е от три до пет седмици, докато оздравяването на навяхването на шията може да отнеме около шест месеца. Възстановителният период за счупването на раменната става е около два месеца.

 

[37] Към настоящия момент И.Г. се е възстановил напълно. Той изпитва леки болки при ротация на дясното рамо и лек дефицит от 10 градуса при максимално сгъване на лакътната става.

 

[38] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[39] Икономическата обстановка в страната от 07.08.2015 г. до 12.01.2019 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Така например те са били:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[5];

- 510 лева от 01.01.2018 г.^[6];

- 560 лева от 01.01.2019 г.^[7] Увеличението от 2015 г. до 12.01.2019 г. е 47,37 %.

 

[40] Съдът установи, че черепно-мозъчната травма на И.Г. е близка до тези, предмет на обезщетяване на решения на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. и 2856-2018-7-ми с-в по гр. д. 3085/2018 г. Вследствие на увреждането, ищецът по първото решение на САС е имал и посттравматично стресово разстройство, което в настоящия случай липсва. С първото решение САС е определил обезщетение от 15 000,00 лева за увреждане от 07.08.2015 г.^[8]. С второто решение САС е определил отново обезщетение от 15 000,00 лева, но за увреждане от 2016 г.^[9].

 

[41] Съдът установи, че счупването на раменната кост на И.Г. е близко, но с по-кратко възстановяване от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 993-2018-7-ми с-в по гр. д. 6881/2017 г. То е по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 780-2019-4-ти с-в по гр. д. 3764/2018 г.

 

[42] С решение 993-2018-7-ми с-в по гр. д. 6881/2017 г. САС е определил обезщетение от 40 000,00 лева преди да отчете установеното съпричиняване^[10]. С решение 780-2019-4-ти с-в по в. гр. д. № 3764/2018 г. САС е определил обезщетение от 28 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди от закрито счупване на тялото на раменната кост^[11].

 

[43] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че:

1. ищцата е имала три основни увреждания – сътресение на мозъка с възстановяване от три до пет седмици; счупване на раменната кост с възстановяване от два месеца; навяхване на шията с възстановяване от шест месеца;

2. настоящият случай е най-близък до този, предмет на разглеждане по решение на САС 993-2018-7-ми с-в по гр. д. 6881/2017 г.;

3. с 47,37% се е увеличила МРЗ от 2015 г. до 12.01.2019 г. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът е претърпял и съдът осъжда Б.И.да заплати на И.Г. тази сума.

 

1.2. По възражението за съпричиняване

 

[44] Б.И.е възразил, че И.Г. е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото се е возил в автомобил, управляван от водач със скорост, по-висока от разрешената. Възражението е неоснователно.

 

[45] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Винаги обаче, поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен (т. 7 на ТР 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).

 

[46] Съгласно чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 20 от ЗДвП, за водача е задължението за спазване на допустимата от закона скорост при управление на пътно превозно средство. Законът не съдържа задължение за пътуващия в един автомобил да не се качва в него или да слезе, ако водачът го управлява с превишена скорост. Ето защо поведението на И.Г. не е било противоправно. Затова възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[47] И.Г. претендира разноски. Той е направил такива за 810,00 лева.

 

[48] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на И.Г. изцяло. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на И.Г. 810,00 лева разноски по делото, а на адвокат В.О. 2 436,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (50 000,00-10 000,00х0,03+830,00х1,2). Съдът осъжда Б.И.на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на СГС 2 000,00 лева държавна такса (50 000,00х0,04).

Съдия: