РЕШЕНИЕ
№ 27*
гр. ****, 1*.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100227 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от А. П. Я. ЕГН
********** адрес: град ****, обл. ***** , ул. ****** срещу Република
България.
Ищецът твърди, че от 1975г. се е установил в имот в село ****,
община ****, област *****, който имот представлява дворно място с площ
1630 кв.м. и съставлява УПИ **** в кв. 6 по плана на селото с построени в
него жилищна сграда със застроена площ 93 кв.м. и второстепенна постройка
със застроена площ 16 кв.м., както и гараж със застроена площ 20 кв.м и е
започнал да упражнява фактическа власт върху него.
Твърди се, че до деня на подаване на исковата молба А. П. Я. владее
имота за себе си като свой, явно, спокойно и необезпокоявано, без някой да
му оспорва собствеността.
Имотът бил записан на негово име по разписен лист по воден регистър
на недвижимите имоти при Община ****.
В началото на 2022г. А. П. Я. с решил да се снабди с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка и установил от справка в Община
****, че за имота има съставен Акт за държавна собственост № ***** от дата
1
0*/05/19*5г.
Твърди се, че процесният поземлен имот, актуван като държавна
частна собственост никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищеца.
Имотът на А. П. Я. никога не бил одържавяван, и не било извършвано
отчуждаване по реда ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и други закони. Имотът не
бил изземван от ищеца.
Държавата е „придобила" собственост имота преди приблизително 37
години, без да демонстрира това свое право.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик въз основа на изтекла в негова ползва
придобивна давност през периода 1975г. до 04.03.2022г. на имот в село ****,
община ****, област *****, който имот представлява Дворно място с площ
1630 кв.м. и съставлява УПИ **** в кв. 6 по плана на селото с построени в
него жилищна сграда със застроена площ 93 кв.м. и второстепенна постройка
със застроена площ 16 кв.м., както и гараж със застроена площ 20 кв.м., при
граници на дворното място *****, улица, зелен площ, дере, XI-269.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника.
В него те излагат, че предявения иск е неоснователен и го оспорва
изцяло.
Твърди, че процесният имот е със статут на частна държавна
собственост, за който е съставен за държавна собственост № ***** от
0*.05.19*5 г.
Съгласно чл. 114 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за
държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила
до доказване на противното.
Процесният имот бил отчужден по надлежния ред за неизплатени
данъци. С решение №4/11.03.9* г. на КС на РБ пap. 1, т. 1,6, „а“ от ПЗР на
ЗОСОИ - частта, с която към чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ са добавени и имотите,
придобити от държавата на основание чл. 17 от Закона за събиране на
данъците и други държавни вземания, както и на основание Наредбата за
събиране на данъци и такси, преименувана в Наредба за събиране на
държавните вземания, бе обявена за противоконституционна.
2
Приложеното писмо изх. №3*3/27.02.1993г. касаело опростяване на
други задължения - тези по изплело 5*0/19**. Одържавеният имот, описан в
АДС№ ***** от 0*.05.19*5 г., бил конфискуван за неплатени данъци по изп.
дела № 20 от 19*3 г. и № 32 от 19*3 г., в изпълнение на чл. 20 от Наредбата за
събиране на държавните вземания.
Ищецът не бил трансформирал волята в намерение да свои имота за
себе си, т.е. не притежавал качеството владелец. Имотът никога не бил владял
от ищеца.
Съгласно § 1. (Пзм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г„ бр. 113 от 2007 г„ бр. 109
от 200* г„ в сила от 31.12.200* г., бр. 105 от 2011 г„ в сила от 31.12.2011 г.)
(1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г., бр. 7 от 201* г., в сила от 31.12.2017 г.) на Закона за допълнение на Закона
за собствеността давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. На 14 февруари
201* г. беше постановено Тълкувателно решение № 3/2017 г. по т. д. №
3/2017 г. на ВКС, ОСГК, съобразно което десетгодишният срок, започнал да
тече от 01.06.1996г., изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006г., откогато е в
сила мораториумът, установен с §1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г./, с който
е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен
впоследствие до 31.12.2017 г. Мораториумът бил удължен и въпреки
постановеното от КС на РБ решение 3/22 г. към настоящия момент имоти -
държавна и общинска собственост, не можели да бъдат придобити по дългата
давност, дори и върху тях да е упражнявано давностно владение от 01 юни
1996 г.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се
явява процесуалният му представител пледира за уважаване на предявения
иск. Твърди, че Държавата е нямала правно основание да отчужди имота от
лице, което не е негов собственик. Установено било, че ищецът владял имота,
поради което искът се явявал основателен.
Ответникът чрез процесуалния си представител пледира за
недопустимост на производството доколкото от събраните по делото
доказателства се установявало, че имота бил отреден за жилищно
3
строителство и съобразно пар.42 от ЗИД на ЗОС имота не бил държавна
собственост. В евентуалност се пледира за отхвърляне на предявения иск
доколкото не е изтекъл давностния срок за придобиването му предивд
наложената забрана по чл.*6 ЗС и наложения мораториум.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От Акт № ***** от 0*.05.19*5г. на Общински народен съвет,квартал 6,
парцел ****,; Скица № 1147, парцел VII -270 в кв. № 6 по плана на с. ****,;
Акт за предаване недвижим имот, съгласно чл. 23 от наредбата за събиране на
държавните вземания от 26.12.19*4г.; Акт за изземване на описано
имущество с. **** от 24.12.19*4г. финансов отдел; Акт за опис на
имуществото с. **** от 15.12.19*4г. финансов отдел,; Известие №
10/06.12.19*4г.; Протокол от 26.12.19*4г. на Общински народен съвет-****,;
Уведомление № РД-94-Ж-11/11.03.1997г.; Счетоводна справка №
45/22.10.1996г.; Разписка от 23.11.19*4г.; Разписен лист № 4* към проекта за
дворищна регулация на кварталите, както и заверено копие на
административна преписка, съхранявана в Общинска администрация,
Разписка от 24.11.19*4г. се установява, че за процесният имот ведно с
постройките в него е съставен Акт за държавна собственост № ***** от
0*.05.19*5 г. на основание чл.20 от Наредба за събиране на държавни
вземания и погасяване на изпълнителни дела по ЗСГ. Посочен е като бивш
собственик на имота К.Д.А.. Имотите са предоставени за оперативно
управление на Общински народен съвет гр.****, като съседи на имотите са
посочени: изток В.И., запад – улица, север – дере, юг – В.В..
Процесните имоти са заприходени като собственост на държавата на
22.10.1996г.
Процесните имоти са отчуждени за неизплатени данъци на К.А.. На
24.0*.19*4г. е съставен акт за изземване на дворното място ведно със сградите
в него. Имотът е иззет от К.Д.А.. Стойността на дворното място ведно с
построените в него: къща, лятна кухня, навес, стопанска постройка, гараж,
подобрения и трайни насаждения е в размер на 1555*,66 лева. С Акт за опис
4
на имущество от 15.0*.19*4г. процесното дворно място ведно с постройките,
подобренията и насажденията е описан за събиране на държавни вземания на
основание чл.* от Наредба за събиране на държавни вземания по изп.д. по
ЗСГ 20/19*3г. и по изп.дело 32/19*3г. за задълженията на К.А. в размер на
общо 17 642 лева и по двете дела ведно с лихви за забава. К.А. е присъствал
на описа.
На 23.11.19*4г. председател на ИК изпраща писмо до К.А., с което е
уведомен, че на основание Наредба за събиране на държавни вземания
предстои изземване на недвижимия му имот за дължими изпълнителни дела
по Закона за собствеността на гражданите. К.А. е поканен да внесе
задължението си в размер на 17642 лева. Уведомлението е получено от
съпругата му Ж.А. на 24.11.19*4г.
На 06.12.19*4г. кметство на с.**** е изпратило известие № 10 до К.А.,
с което го канят да заплати просрочени данъци, за които са образувани изп.д.
по ЗСГ 20/19*3г. и по изп.дело 32/19*3г.. Известието е връчено на съпругата
на А.Ж.Б
С протокол от 26.11.19*4г. комисия от общински народен съвет
гр.**** извършва оценка на процесното дворно място ведно с постройките
върху него, подобренията и трайните насаждения и определя оценка, която е в
общ размер на 1555*,66 лева.
От Заявление с вх. № РД-22-9400-57/09.03.2022г.;съдебно
удостоверение изх. № 46*/0*.03.2022г.; Писмо с тех. изх. № РД-21-9400-44* (
1)/17.12.2021г.но с известие за доставяне,; Заявление с тех. вх. № РД-21-9400-
4**/15.12.2021г., ведно с известие за доставяне,;Писмо с изх.
№3*3/27.02.1993г.; Удостоверение за наследници № ГП 26/06.04.2021г.;
Пълномощно,; Писмо с тех. изх. № РД-94-Ж (4)/07.04.2000г.; Писмо с тех.
изх. № РД-94-Ж(6)/05.0*.199*г.; Писмо с тех. изх. № РД-94-
Ж(13)/02.04.199*г.; Молба с тех. вх. РД-94-Ж(4)/23.03.2000г.; Писмо с изх. №
3*3/27.02.1993г.; Молба с тех. вх. РД-94- Ж(6)/09.07.199*г.; Жалба тех. вх.
РД-94-Ж(6)/13.04.199*г.; Писмо с изх. № 3*3/27.02.1993г.; Молба с тех. вх.
РД-94-Ж(13)/25.03.199*г., справка за наематели и ползватели,; Удостоверение
за наследници № ГП45/27.03.1991г., се установява, че К.Ж. (със същото
ЕГН, както К.Д.А.) е починал на 30.0*.1990г. и е оставил за свои наследници
съпругата си Ж.Ж., и синове си Б.Ж. и Д.Ж.. На 27/02/1993г. Ж.Ж. в
5
качеството си на наследник на К.А. е уведомена, че главницата и лихвите за
задължение за наем дължими на Общински съвет гр.**** по изп.д.5*0/19**г.
на РС **** са опростени с Указ №1*/02.01.1993г. на Президента на
Р.България. Ж.Ж. е подала молба до Областен Управител-***** на
24/03/199*г., жалба на 13.04.199*г. и молба на 23.03.2000г., с които е
поискала да й бъде възстановена собствеността върху процесните имоти,
която е отчуждена за неизплатени данъци. С молба от 25.03.199*г. Ж.Ж. е
поискала да й бъде деактуван процесния имот, на който тя и синовете й са
ползватели.
С писмо от 10.03.1997г. Ж.Ж. е уведомена, че наемните отношения за
ползвания от нея одържавен имот с Акт № ***** от 0*.05.19*5г. на
Общински народен съвет ще бъдат уреждани от областна администрация
*****, Управление „Държавна собственост“.
От писмо изх. № 3454/19.10.2022 г.; писмо вх. № РД-22-0415-
26/10/25.10.2022 г. се установява, че в РС **** и Държавна Агенция Архиви
не се съхраняват документи по изп.дело № 20/19*3г. и изп.д.32/19*3г.
От писмо вх. № РД-22-0415-26/10/12.10.2022 г.; писмо вх. № РД-22-
0415-26/07/13.10.2022 г.; регулационен план на с. **** одобрен със Заповед №
1976/11.12.19*1 г.; извадка от разписната книга относно собствеността на
гражданите се установява, че за процесните имоти не е съставян акт за
общинска собственост. В Община **** не са намерени договори свързани с
отдаването под наем на имота.
По регулационен план на с.****, одобрен със Заповед №
1976/11.12.19*1 г. към 01.06.1999г. отреждането на процесния имот е за
жилищно строителство.
По разписен лист се установява, че имота е записан на А. П. Я., а след
това на Общински народен съвет.
От показанията на свидетелите С.Т. и В.Й., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че ищецът живеел и ползвал имота от 1966г.,
като купил имота от В.И.. Той го имал от съпругата си, а тя от баща си Ж..
Ищецът живял в имота до около 19*0г., след което заминал за гр.****. Децата
на ищеца се грижили за имота след заминаването му. По времето, когато
ищеца живял в имота построил къща в единия му край, сеел домати, картофи,
6
пипер, краставици, поддържал къщите. Роднините на ищеца поддържали
имота. Къщите са годни за живеене. Към настоящ момент в имота живеела Ж.
– внучка на ищеца. Никой не е оспорвал собствеността върху имота.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
с чл.79, ал.1 от ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищецът
е собственик въз основа на изтекла в негова ползва придобивна давност през
периода 1975г. до 04.03.2022г. на имот в село ****, община ****, област
*****, който имот представлява Дворно място с площ 1630 кв.м. и съставлява
УПИ **** в кв. 6 по плана на селото с построени в него жилищна сграда със
застроена площ 93 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 16
кв.м., както и гараж със застроена площ 20 кв.м., при граници на дворното
място ПИ XIV-26*, улица, зелен площ, дере, XI-269.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че владее процесния имот от
1975г. до подаване на исковата молба - 04.03.2022г., че владението е било
явно, спокойно и необезпокоявано, че имотът е записан на негово име по
разписен лист, че за имота има издаден акт за държавна собственост.
В тежест на ответника по делото основанието, на което имота е
актуван като държавна собственост, че имота е конфискуван и отчужден по
надлежния ред за неплатени данъци по изп. дела № 320 от 19*3 г. и № 32 от
19*3 г., в изпълнение на чл. 20 от Наредбата за събиране на държавните
вземания, че е налице мораториум за придобиване на имота въз основа на
давностно владение.
Съдът намира предявения иск за допустим. Вярно е твърдението на
ответника, че към настоящ момент съгласно пар.42 от ЗИД на ЗОС
процесните имоти като отредени към 01.06.1999г. за жилищно строителство
не отговарят на изискванията да са държавна собственост, а са общинска
частна собственост. Въпреки това ищецът има правен интерес от предявяване
на настоящия иск, тъй като твърди, че владее имотите от 1975г. до
04.03.2022г. т.е. през част от периода на твърдяното давностно владение
процесните имоти са били частна държавна собственост.
Според Наредба за събиране на държавни вземания (отм.) чл.6 – чл.*
неплатените данъци, такси и други държавни вземания в сроковете за
7
доброволно плащане се събират чрез налагане запор на суми и вземания,
описи и продажби на движими и недвижими имущества и др. по правилата,
предвидени в Гражданския процесуален кодекс и по наредбата. Преди
извършването на опис на имуществото, на длъжника се връчва писмено
известие срещу подпис с покана в седемдневен срок от датата на
получаването му да уреди задължението си. Ако и след изтичане на този срок
длъжникът не издължи доброволно сумите, органът, натоварен
със събирането, извършва опис на имуществото му, в присъствието на
длъжника. Според чл.12 от Наредбата описаното имущество се предава за
пазене на длъжника срещу подпис. Според чл.17 от Наредбата изземането на
описаното имущество се извършва от органа, натоварен със събирането, в
присъствието на длъжника или на един пълнолетен член от семейството му и
един свидетел. Според чл.20 недвижимите имоти се продават
на държавните учреждения и предприятия, на селскостопанските и на другите
кооперативни и обществени организации, но ако не могат да се продадат те се
предават безвъзмездно на общинския народен съвет или кметството до
размера на дължимите суми за данъци, такси и други държавни вземания, с
което се погасява задължението на данъкоплатеца.
Съобразно с горните разпоредби съдът заключва, че според
представените по делото доказателства се установява, че процесните имоти са
били собственост на К.Д.А. и са били отчуждени по надлежния ред по
Наредба за събиране на държавни вземания за неплащане на данъци.
Длъжникът А.ов е уведомен за заведените срещу него изпълнителни дела №
20/19*3 и № 32/19*3г. на РС **** от кметство с.**** и от ИК преди
изземването на имота му, като е поканен да заплати задълженията си.За
имотите е извършена оценка от надлежно назначена комисия, като същите са
оценени за сума в размер по-малък от задълженията на А.ов. Имотите са
описани по реда предвиден в Наредбата в присъствието на длъжника на
15.12.19*4г., на 24.12.19*4г. са иззети в присъствието на свидетел и на
съпругата на длъжника Ж.А.. На основание чл.20 от Наредбата имотите са
предадени безвъзмездно на Общински народен съвет гр.****. На 0*.05.19*5г.
е съставен и АДС, в който е записано, че имотите са предоставени за
оперативно управление на Общински народен съвет гр.**** и че бивш
собственик на имота е К.А.. Правилно имотите са актувани като частна
държавна собственост. Имотите са заприходени като собственост на
8
държавата на 22.10.1996г.
От писмените доказателства по делото се установи, че съпругата на
К.А. Ж.Ж. е подавала искания за възстановяване на имота от 199*г.-2000г.,
посочила е че тя и двамата й синове живеят в него. Имотите не са възстановен
по реда на чл.2 от ЗВСВОНИ, поради частично обявена за
противоконституционна на разпоредбата относно възстановяване на
собствеността върху имоти отчуждени по реда на Наредбата за събиране на
държавни вземания, обнародвано с ДВ. бр.107 от 1* Ноември 1997г.
Задълженията на К.А. по изп.д.20/19*3г. и и.д.32/19*3г. по описа на РС ****
не са опростени.
Предвид горните писмени доказателства съдът намира, че те са в
противоречие с дадените свидетелски показания. Според показанията на св.Й.
и св.Т. ищецът купил имота от В.И., който го имал от съпругата си. Според
АДС процесния имот граничи на изток с имот на В.И. Н.. Според св.Й.
ищецът е купил имота през 1966г. и живеел в него до 19*0г., след което
заминал за гр.****. Същевременно през 19*4г. имотите са описани като
собственост на К.А., иззети са от него в присъствието на съпругата му за
непогасени данъчни задължения и са станали частна държавна собственост,
като са актуван на 0*.05.19*5г. След смъртта на А.ов в имотите са
продължили да живеят съпругата и синовете му поне до 199*г. според
писмените доказателства по делото – писмо до Ж.А., молби и жалби от Ж.А.
за възстановяване на собствеността върху имотите.
Поради това съдът кредитира показанията на ищцовите свидетели, че
А. Я. е ползвал имотите и ги е имал като свои, съответно, че го е оградил,
построил сграда, сеел е в двора, поддържал го е и никой не е оспорвал това,
но това е продължило от 1966г. до към 19*0г., когато е заминал за гр.****. По
делото няма доказателства по какъв начин и кога точно имота е станал
собственост на К.А., но съдът намира за доказано по косвен начин от
отчуждителната преписка, че процесните имоти са станали собственост на
К.А. и са били отчужден от него по надлежния ред през 19*4г.
Съдът не кредитира показанията на ищцовите свидетели, че
низходящите на ищеца са поддържали имота след 19*0г. до 199*г., тъй като
това противоречи на писмените доказателства по делото, според които в
имота са живели К.А. и неговата съпруга и синове поне до 199*г. Съдът
9
кредитира показанията на тези свидетели, че роднините на ищеца са
поддържали имота след 199*г. и че към момента в него живее внучката на
ищеца, но по делото остана недоказано дали тези роднини на ищеца държат
имота за ищеца или го владеят за себе си. Дори и това да беше доказано,
необходимият 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекъл.
Това следва от забраната на чл.*6 ЗС и мораториума, наложен с § 1 ДР ЗС от
31.05.2006 г. - давностен срок за имотите частна държавна и общинска
собственост е започнал да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила
изменението на чл.*6 ЗС /ДВ бр.33/1996 г./, но течението му е спряно на
31.05.2006 г. до 07.03.2022г., когато на основание чл.14, ал.3 от Закон за
конституционни съд е влязло в сила Решение № 3/24.02.2022г. на КС, Обн.,
ДВ, бр. 1* от 4 март 2022 г., с което е обявена за противоконституционна
разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността
(обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 1* от 2020 г.
Предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ищецът не е претендирал разноски и такива не му се дължат предвид
изхода по делото. Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение и такова му се дължи предвид изхода по делото и
разпоредбата на чл.7*, ал.3 от ГПК. Съдът на основание чл.7*, ал.* ГПК вр. с
чл.25, ал.1 от НЗПП, определя юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство в размер на 200 лева, предвид цената на иска и правна сложност
на делото, протичането му в две съдебни заседания.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 от ЗС от А. П. Я. ЕГН ********** адрес: град ****, обл. ***** , ул.
******* срещу Република България представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, с адрес гр.София, ул.“Св.Св.Кирил
и Методий“ №17-19, за приемане на установено в отношенията между
страните, че А. П. Я. ЕГН ********** е собственик въз основа на изтекла в
негова ползва придобивна давност през периода 1975г. до 04.03.2022г. на
имот, находящ се в село ****, община ****, област *****, представляващ
10
Дворно място с площ 1630 кв.м., съставлява УПИ **** в кв. 6 по плана на
селото с построени в него жилищна сграда със застроена площ 93 кв.м.,
второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м., гараж със застроена
площ 20 кв.м., при граници на дворното място ПИ XIV-26*, улица, зелен
площ, дере, XI-269.
ОСЪЖДА А. П. Я. ЕГН ********** адрес: град ****, обл. *****, ул.
******* да заплати на Държавата Република България представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с адрес гр.София,
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №17-19, представляван от Областен Управител
на област с административен център гр.***** с адрес гр.*****, ул.*** сумата
от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.7*,ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
11