Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30 октомври 2019 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело
№ 1286 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на Т.Н.О., чрез адв.А. против Решение № 1192 от 22.03.2019 година, постановено
по гр.дело № 3511 от 27.07.2018 година, поправено с Решение № 1262 от
26.03.2019 година, постановени по гр.дело № 13 637/2017 година, с което са
били отхвърлени предявените от ищцата искове против „ 777“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.“А.Д.“ № **, ет.*, офис ** и „Фам Билдинг“ ООД, ЕИК148107600 със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“С.в.“ № * иск за осъждане на ответниците да
преустановят действията, с който пречат на Т.Н.О. да ползва необезпокоявано
поземлен имот с идентификатор 07598.83.187 по КК на гр.Б., представляващ обща
част по отношение на жилищната сграда, в която ищцата притежава самостоятелен
обект с идентификатор 07598.83.187.1.37 по КК на гр.Б., на основание чл. 109 от
ЗС, а именно неосигуряване достъпа
на ищцата до изградените в имота басейн, зелени площи и открит паркинг,
препятстване поставянето на охранителни камери, недопускане премесването на
оградата на имота, така че да бъде ограден и прилежащия към комплекса паркинг и
с което тя е била осъдена да заплати в полза на „Фам Билдинг“ ООД, ЕИК148107600
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“С.в.“ № 4 сумата от 860 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
Във въззивната жалба
– против основното и допълнителното решение, се сочи, че съдът не е отчел
наличните по делото доказателства и на тази база е постановил решение,
несъответстващо на установените законови норми.Излага се, че проекта е изготвен
съобразно ЗУТ и Наредба № 4/ 2001 година, че е бил одобрен от Община – град Б.
и че сградата е следвало да се изготви именно съобразно него.Посочено е било
допълващо застрояване – басейн, открит паркинг и тревни площи, т.е. съоръжения,
които за предназначени за обслужване на самата сграда и които са включени в
одобрения проект.Излага още, че съдът е подценил нормата на чл.64 от ЗС, т.к.
следва да се тълкува волята на страните и предназначението на сградата; че
съдът е допуснал процесуални нарушения, характеризиращи се с липсата на мотиви,
с липсата на обсъждане на писмени и гласни доказателства, както и заключението
на в.л.М..По същество настоява въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт и
да уважи исковите претенции.
В срока по чл.264 от ГПК отговор е постъпил от „Фам Билдинг“ ООД, с които се настоява решението да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.Излага се, че сградата и
земята на обекти на разделна собственост и че решаващия съд съвсем правилно се
е позовал на действащото законодателство; че нито басейна, нито паркоместата на
задължителен елемент от правото на собственост, съобразно чл.40 от ЗУТ, ето
защо те не са общи части нито по естество, нито по предназначение.
С уточнителна молба,
въззивницата О., чрез адв.А. е заявила, че е собственик на самостоятелен
апартамент в сграда, в режим на ЕС, ведно с ид.части от общите части на
сградата , включваща и земята, върху която е построена тя и че съгласно чл.38
от ЗС земята е обща част, както и паркоместата, басейна и тревните площи, които
са общи по своето предназначение.
В съдебно заседание по делото въззивницата,
редовно призована, не се явява ,представлява се от адв.А., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я
уважи.
Въззиваемата страна,
в лицето на „777“ ООД, редовно призована, се представлява от адв.Б., които
оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
Въззиваемата страна
„Фам Билдинг“ ООД, чрез адв.Г., също твърди, че жалбата е неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено.
С Писмени бележки
Вх.№ 30 376 от 15.10.2019 година, адв.А. навежда допълнителни аргументи и
прилага съдебна практика.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното
производство е било образувано по иск с правно основание чл. 109 ЗС от страна
на Т.Н.О., гражданин на Руската Федерация със статут на продължително
пребиваващ в Република България и личен номер на чужденец ********** против „777“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“А.Д.“ №
**, ет.*, офис ** и „Фам Билдинг“ ООД, ЕИК148107600 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“С.в.“ № * за осъждане на ответниците да преустановят
действията, с който пречат на ищеца да ползва необезпокоявано поземлен имот с
идентификатор 07598.83.187 по КК на гр.Б., представляващ обща част по отношение
на жилищната сграда, в която ищцата притежава самостоятелен обект с
идентификатор 07598.83.187.1.37 по КК на гр.Б. – а именно неосигуряване достъпа
на ищцата до изградените в имота басейн, зелени площи и открит паркинг,
препятстване поставянето на охранителни камери, недопускане премесването на
оградата на имота, така че да бъде ограден и прилежащия към комплекса паркинг.Твърденията
в молбата са следните: Ищцата О. излага, че е собственик на самостоятелен обект
в сграда ЕС,, които е придобила по силата на н.а. № 37, том № 5, рег. №8907 по
н.д.№834/16.09.2014г. на нотариус №214, и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в която е
изградена жилищна сграда „Галерия-3“, попадаща в имот с идентификатор
07598.83.187 по КК на гр.Б..Тя сочи още, че след построяване на сградата
първият ответник е прехвърлил на втория с договор за продажба, обективиран в
нотариален акт № 173, том № 6, рег. №11318 по н.д.№1056/22.12.2015г. на
нотариус №214 НК поземления имот с идентификатор 07598.83.187 по КК на гр.Б.,
върху който имот е построена сградата в режим на етажна собственост.О. смята,
че частта от поземления имот, върху която е построена сградата е обща част по
естеството си, а останалата част от земята
е обща част по предназначение, тъй тази частта от поземления имот, върху която
не лежи сградата обслужва технически същата.В молбата ги изброява – касае
се за изградени съоръжения - алеи,
басейн, паркинг и т.н., които съобразно одобрения инвестиционен проект е
следвало да обслужват сградата и индивидуалните обекти в нея. От там ищецът
извежда, че още с одобрения проект по волята на изпълнителя и първи ищец на
собствениците на отделните обекти в сградата в учреден сервитут за ползването
на обектите, допълващи основното застрояване.Ищцата смята, че двамата ответници
й пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост, като ограничават достъпа й до изградения в имота
басейн, зелени площи и открит паркинг, препятстват поставянето на охранителни
камери, не допускат премесването на оградата на имота, така че да бъде ограден
и прилежащия към комплекса паркинг.Приемайки, че тези обекти са част от земята,
чиито собственик е и тя, моли съдът да осъди ответните дружества да
преустановят неправомерното си поведение.
От фактическа
страна е станало ясно, а и не се спори от страните, че с н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 37, том 5, рег. № 8407,
дело № 734/2014г. на нотариус рег. № 214 НК, че ищцата Т.Н.О. е придобила от „
777“ ООД право на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор
07598.83.187.1.37 по КК на гр.Б. и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, в която е изградена жилищна сграда „Галерия-3“, попадаща в имот
с идентификатор 07598.83.187 по КК на гр.Б..
От н.а. № 173, том № 6, рег. №11318 по
н.д.№1056/22.12.2015г. на нотариус №214 НК става ясно, че въззиваемото
дружество „777“ ООД е прехвърлил на „Фам
Билдинг“ ООД поземления имот с идентификатор 07598.83.187 по КК на гр.Б..
Разпитани са били свидетели - Е.С., сочи, че
е собственик на самостоятелен обект в комплекса и че след закупуването на имота
„Фам Билдинг“ е заградило басейна, премахнало е видеонаблюдението и е разрушило
детската площадка в комплекса.Тя сочи още, че през 2017 година собствениците на
самостоятелни обекти в сградата били задължени да сключат договор за наем на
земята, за което на „Фам Билдинг“ ООД била преведена сумата от 6000 лева.
Свидетелят В.К.излага, че само собствениците,
сключили договори за поддържащата фирма „Дом мениджмънт“ са могли да ползват
имота. Споделя, че през 2016г. била поставена табела, с указания в този смисъл.
Сочи, че ищцата не е сключила такъв договор, поради което не е ползвала
басейна.
Свидетелят Б.И., служител на „Дом мениджмънт“
ООД, не знае за случай, в който собствениците на индивидуални обекти не са
допускани до сградата. Режимът на паркиране в комплекса е бил свободен, а за
известно време басейнът е бил оградено по съображения за безопасност. Сочи, че
площадката в комплекса е била разрушена, тъй като е била в много лошо
състояние.
Свидетелят Г.А., бивш служител на „777“ ООД излага, че лицата,
които имат собственост в сградата имат достъп до всяка част от имота, като
отрича такъв достъп да е бил оказан.
Също пред ВРС са били изслушани две Съдебно
технически експертизи, съобразно които става ясно, че приблизително 1/3 от
басейна, градината, и почти всички изградени паркоместа попадат в прилежащата
част на сградата, изчислена съгл. Наредба № 7/2003г., издадена по приложението
на ЗУТ.
Възприемайки разделната собственост на
сградата от земята, съдът се е позовал
на нормата на чл.64 от ЗС и е отхвърлил исковите претенции.
Становището
на настоящия съд е следното:
Повдигнатият спор е с правно основание чл.109 ЗС и по своята правна природа съставлява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. Основателното провеждане на негаторния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.109 ЗС, а именно: право на собственост на ищецът, придобито на твърдяното основание и редом с него обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. От друга страна защитата на собствеността по реда на чл.109 от ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В този случай следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 от ЗС - т.е. че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца.
По реда на чл.109 от ЗС е допустимо да
се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части
на сграда, която е в режим на етажна собственост. Няма законова пречка един
етажен собственик да предяви срещу друг етажен собственик или трето лице, и да
иска от него да прекрати неоснователните действия, с които му пречи да упражни
правото си на собственост върху общите части. Предявяването на иска е действие
по обикновено управление и не е нужно съгласие на останалите собственици за
предявяване на иска.Целта на иска е да се преустановят действията, чрез които
се пречи да се ползват общите части според тяхното предназначение, поради което
възражението на ответниците, за недопустимост на настоящия иск, поради липсата
на легитимация на страните в процеса е неоснователно.
Предявения иск съда счита за неоснователен,
като приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
извод за наличието на всички елементи от фактическия състав визиран в нормата
на чл.109 от ЗС.
Съображенията
за това са следните:
Константна е практика на съдилищата,
включително и ВКС, че не всеки строеж съставлява неоснователно действие по
смисъла на чл.109 от ЗС, респективно смущава правото на собственост, както и,
че изграждането на законен строеж, респективно такъв в съответствие със
строителните книжа, установява само благоустройствената допустимост на
строителството от гледна точка на обществения интерес, но не е пречка да бъде
уважен негаторен иск при доказване на останалите предпоставки за
основателността му.Негаторният иск е средство за правна защита на собственика
срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено състояние, което
му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в
съответствие с обема на това право. Възможно
е в случай на посегателство върху общите части, управителят на етажната
собственост да бездейства и да не предявява някой от посочените искове за
защита на обща част по отношение на трето лице, което я владее без основание
или пречи на спокойното й ползване.В този случай посочените по-горе искове са на
разположение на всеки един от етажните собственици,тъй като предявяването им е
действие на обикновено управление, за което съгласието на останалите етажни
собственици не е необходимо.
Общи
части, от друга страна са тези, които с оглед характеристиката (архитектурата и
конструкцията) на сградата са свързващи за всички обекти в нея, имат
обединяваща роля и без тях нито сградата като цяло, нито отделните обекти биха
могли да съществуват. Наличната и константна практика на ВКС дава основание да
се приеме, че нормата на чл.64 от ЗС изрично установява правото на собственика
на постройката да ползва земята доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено
друго.ВКС приема още, че така се установява ограничаване на правата на
собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за
осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва.
Собственикът на терена следователно има правото да го ползва, зачитайки правата
на суперфициарния собственик върху онази
част, която му е необходима за използуването на постройката според нейното
предназначение.Всъщност при строеж върху чужд имот е разделено титулярството на правото на собственост
върху построеното и земята. Отношенията между двамата собственици се
уреждат по правилото на чл.64 ЗС, приложимо към суперфициарната
собственост.Самото правото на строеж дава възможност освен да се изгради в
собственост сграда върху чужда земя, то и земята да бъде ползвана с оглед
обслужването на сградата според нейното предназначение ако в акта за отстъпване
на суперфицията не е уговорено друго какъвто е и настоящия случай.От
приложените по делото писмени доказателства – конкретно н.а. № 37, том № 5, рег. №8907 по
н.д.№834/16.09.2014г. на нотариус №214, и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в която е
изградена жилищна сграда „Галерия-3“, попадаща в имот с идентификатор
07598.83.187 по КК на гр.Б., с които ищцата е придобила собствеността върху
индивидуално определен обект в построената сграда, става ясно, че тя
придобива още процент идеални части от общите части на сградата и също така от
правото на строеж върху мястото, където е построена тя.Липсва валидно
учредяване на власт и права върху останалата част от терена, което изключва
твърдението на т.нар. и претендирана от нея „пълна суперфиция“.Следователно не
може да се приеме, че една от първите предпоставки на чл.109 от ЗС – правото на собственост, е налице, което
прави и самата претенция неоснователна.
По
повод твърдението за наличието на „пълна суперфиция“, съдът приема, че по
горните съображения тя не е налице, но и че не е непозната за българското
право.Според проф.Венедиков след войната през 1915 година са били раздавани
имоти на безимотни лица, като тогава често се е прибягвало до особен вид
договор.Това са договори, с които имота се е отдавал под дългосрочен, дори
вечен наем, с право на наемателя да изменя същността на имота и дори да строи.Тази
практика обаче е била преустановена със Закон от 04.08.1928 година, като на
тези наематели е била призната собствеността върху дадените под наем места, при
условие , че до опредЕ.в самия закон дата, се снабдят с нотариални актове.Тази
„пълна суперфиция“ в този случай не е налице.
Излага се във въззивната жалба, че бидейки
„Допълващо застрояване“ спорните обекти – басейн, тревна площ и паркоместа са
общи по своето предназначение и на тази база се прави извод, че атакувания
съдебен акт не е издържан досежно мотиви, в тази му част.Съгласно разпоредбата
на чл.20 от ЗУТ застрояването
в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо.Основното, съответства на
конкретното предназначение на имотите съгласно чл.8, определено с подробния
устройствен план.А застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени
имоти.В
разпоредбата на чл.21 от ЗУТ е определен начинът на застрояване в урегулирани
имоти, като в алинея 2 на същата разпоредба е предвидено, че сградите на
основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните
имотни граници, а постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват
свързано на вътрешните имотни граници /ал. 4 на същата разпоредба/. В раздел
четвърти от цитирания закон са установени правила и нормативи за разполагане на
сградите на основното застрояване, като в чл. 34 е посочено, че във вилните
зони сградите са на разстояние най-малко 4 м. до страничните граници и най-малко
6 м. до дъното на урегулирания поземлен имот. Най-малкото разстояние между
сградите през улицата и през дъното на имота се определя по реда на чл. 32
/разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е
по-голямо или равно на височината на сградите; разстоянието между сградите през
дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от
височината на сградата/. Допустими са отклонения от правилата и нормативите за
застрояване, в хипотезата, когато сградите са масивни и имат трайност най-малко
още 25 години; при надстрояване и пристрояване, като възможностите за
намаляване на разстоянията са най-много с една трета – чл.36 ЗУТ. Постройките
на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване
в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен
имот. Установена е конкретна забрана постройки на допълващо застрояване да не
могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите
на основното застрояване. При свободно разполагане постройките на допълващото
застрояване са на разстояние от вътрешните граници на имота най-малко 3 м.,
когато са с височина до 3,6 м., а когато са с височина до 2,5 м., са най-малко
на 1,5 м. от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния имот - чл.42 ЗУТ.
За да мотивира виждането се, въззивният съд приема,
че придобивайки самостоятелни обекти в сградата, ищцата е придобила и съответно
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена, но не и
върху незастроената част. Изводът е обоснован с това, че от
съдържанието на нотариалния акт, с които е придобила индивидуално определен
самостоятелен обект в жилищната сграда, не се установява учредяване на вещни
права върху останалата част от терена. Съдът приема, че като суперфициарен
собственик на самостоятелно жилище в сградата, ищцата има правата по чл.64 от ЗУТ и може да ползва дворното място, доколкото това е необходимо за ползване на
постройката според нейното предназначение, а в случая ползването на жилищата им
не предпоставя необходимост от ползване на басейни, паркомясто, тревни площи и
други.
С разясненията по т. 3 от ТР№ 4/2015 година е
прието, че по някога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова,
че е ясно, че е неоснователно и с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем и като такива са посочени случаите, в които в исковата
молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия
състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право
или сервитут върху този имот. В същия тълкувателен акт е посочено, че дори
действието да е неоснователно, т. е. да е налице неспазване на строителните
правила и норми, следва конкретно да се преценява дали създаденото състояние
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. А дали пречките са
повече от обикновено по смисъла на чл.50 от ЗС се решава във всеки конкретен
случай.
Видно от разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗС е, че "при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване".Прочитът на
разпоредбата води до заключение, че общите части са части от самата сграда,
които са необходими за фактическото й съществуване и които осигуряват
възможността тя да се ползва съвместно от лицата, притежаващи отделни етажи или
части от етажи в нея. Това има предвид законът под "общи части по
естеството си" и примери за такива са изброени в цитирания законов текст -
напр.покриви, носещи стени, стълбища и т.н.Общи части са и тези, които по
своето предназначение са предвидени за такива от етажните собственици - напр.
жилището на портиера, евентуални помещения за общо ползване, определени от
собствениците, чието предназначение може да бъде променено със съгласието на
всички.Явно е, обаче, че всички изброени общи части са всъщност части от и в
самата сграда. Докато в настоящия случай се обсъждат вещи и съоръжения, които
са извън сградата и на практика са извършени в имота, собственост на ответното
дружество.От тълкуванието на закона следва, че те в никой случай не могат да се
третират като общи части на сградата, в която са обектите на въззивниците.Те не
могат да се третират и като прилежащи към нея части, защото прилежащите части
са тези, които обслужват главната вещ и по закон са предвидени за това - като
например мазетата и таваните. Съгласно действащите нормативи - преди Наредба №
5/77 година /отм./ за правила и норми по ТСУ, а към настоящия момент чл.40 от ЗУТ, всяко жилище в жилищна сграда има задължително обслужващо помещение и
липсата на такова води до извод за наличие на имот, който няма характеристиката
на жилищен. Изключение правят апартаментите в хотелските комплекси, в сградите
за сезонно ползване, в сгради с обществено предназначение, досежно които
законът няма подобни изисквания, но въпреки това те представляват отделни и
годни обекти на правото на собственост.Ето защо съдът приема, че заявената теза
относно принадлежност на тревните площи, басейн, паркомясто по предназначение
към сградата, за неоснователна.Не се доказа по безспорен начин, че продадения
на въззивницата О. апартамент не може да
съществува без ползването на горните обекти, нито пък има данни, че те или части от тях са закупени от нея. Дори и
при продажбата на отделните обекти комплексът да е бил рекламиран заедно с
басейн, тревни площи, паркоместа, портиерна и т.н. - не бяха ангажирани
доказателства купувачката О. да е закупила друго, освен описаното в нотариалния
й акт.При така изложеното ВОС приема, че извън правата си на собственост върху
конкретни обекти, съответно на ид.части от сградата и от правото на строеж,
собствениците могат да се ползват от терена, в който е сградата, само
дотолкова, доколкото е необходимо, за да ползват имотите си. По отношение на
останалите обекти - безспорно е, че са ги ползвали преди изостряне на
отношенията със собственика на терена, но срещу съответна такса, която е
включвала поддръжка на басейн, охрана, паркоместа, зелени зони, и по сключени между въззивницата и
въззиваемото дружество, договори.
В практиката на ВКС /например решение №
363/17.10.2011 г. по гр.д. № 663/2011 г., І г.о. и решение № 75/28.02.2012 г.
по гр.д. № 1283/2010 г., І г.о./ е дадено тълкуване, че съгласно чл.64 ЗС
собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е
необходимо за използуване на постройката според нейното предназначение, освен
ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с
който е отстъпено правото по чл.63 ЗС не е постановено друго, правото на
собственика на постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при
условията на суперфициарна собственост/, се ограничава само до правомощията,
установени с чл.64 ЗС – ползуване на такава част от мястото, върху което е
построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата,
включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползуване
състояние, а в решение № 153/7.10.2010 г. по гр.д. № 847/2009 г., ІІ г.о. –
че носителя на правото на строеж може не само да притежава собствеността на
постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и
експлоатацията й терен /прилежаща площ/, като Законът за устройство на
територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към
съществуващите сгради – чл.22, ал.7 ЗУТ препраща за определянето на размера на
прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила
и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони,
която Наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на
ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост
на земята и постройките върху нея /решение № 538/9.07.2010 г. по гр.д. №
519/2009 г., ІV г.о./. Методиката по приложение № 1 към чл.21 от наредбата
изисква собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните
стени на сградата, следователно в случаите на суперфициарна собственост
собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на
сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени.От данните по
делото не се установява въззивните дружества да са възпрепятствали ищцата да
прави това, а няма и такива твърдения.
Приложените с Писмени бележки Вх.№
30 376 от 15.10.2019 година, аргументи и съдебни решения на ВКС, касаят,
според настоящата съдебна инстанция съвсем различни хипотези, неприложими към
конкретния случай.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1192 от 22.03.2019 година, постановено по гр.дело № 3511 от 27.07.2018
година, поправено с Решение № 1262 от 26.03.2019 година, постановени по гр.дело
№ 13 637/2017 година, XLVI състав.
ОСЪЖДА Т.Н.О. - гражданин
на Руската Федерация със статут на продължително пребиваващ в Република
България и личен номер на чужденец ********** да заплати в полза на „Фам
Билдинг“ ООД, ЕИК148107600 сумата от 945 /деветстотин четиридесет и пет/ лева,
представляваща сторените по делото разноски – адвокатски хонорар пред ВОС, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от съобщаването на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: