№ 9174
гр. София , 01.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110139308 по описа за 2021 година
Разгледа докладваното от съдия Георгиева ч.гр.д. № 39308/21 г. на СРС, като намира
следното:
Постъпило е заявление с вх. № 22744/05.07.2021г. от ФИРМА за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу АН. М. П., за сумата в размер
на 1000,00 лева, представляваща главница по договор за заем № 401580 от 27.02.2020г.,
сумата в размер на 151,56 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от
27.02.2020г. до 27.08.2020г., сумата от 159,56 лева, представляваща законна лихва за забава,
за периода от 08.09.2020г. до 01.06.2021г., и до размера на които суми е издадена заповедта
за изпълнение, както и за сумата в размер на 678,44 лева, представляваща договорна
неустойка, за периода от 27.02.2020г. до 27.08.2020г., за сумата в размер на 183,00 лева,
представляваща неустойка за забава, за периода от 25.06.2020г. до 27.08.2020г. и за сумата в
размер на 80,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането, за периода от
03.04.2020г. до 05.06.2020г.
Съдът намира, че заявлението в частта, за сумата в размер на 678,44 лева,
представляваща договорна неустойка, за периода от 27.02.2020г. до 27.08.2020г., за сумата в
размер на 183,00 лева, представляваща неустойка за забава, за периода от 25.06.2020г. до
27.08.2020г. и за сумата в размер на 80,00 лева, представляваща разходи за събиране на
вземането, за периода от 03.04.2020г. до 05.06.2020г., следва да бъде отхвърлено, поради
следното:
В чл. 6 от договора за паричен заем е предвидено, че заемът следва да бъде обезпечен с
поне едно от посочените обезпечения, а именно: банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията на чл.33, ал. 1 от ОУ към договора за заем. Вземането за неустойка
се дължи, в случай че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора
обезпечение на задълженията си. Следователно тази клауза на практика прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. Тоест, клаузата за предоставяне на
1
обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова,
противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с
кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите и обезпечителни и обезщетителни функции и
цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване /размерът й от 678,44 лв. е
съизмерим с повече от 1/2 от отпуснатия заем – 1000 лв. /, поради което породеното от нея
вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Заявлението в частта за сумата от 80,00 лева, представляваща разходи за събиране на
вземането поради забава, също следва да бъде отхвърлено, доколкото не са представени
доказателства за събирането на тези разходи, а и съдът намира, че тази сума се изисква в
нарушение на чл. 33 от ЗПК, доколкото процесният договор има характер на потребителски
такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност
намират приложение императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит.
Заявлението в частта за сумата от 183,00 лева, представляваща неустойка за забава, за
периода от 25.06.2020г. до 27.08.2020г., съдът също намира, че следва да бъде отхвърлено.
Тази неустойка се претендира на основание чл. 7 от договора, вр. чл. 37 от ОУ, вр. т.3 от
Тарифата за таксите и разходите, събирани от заявителя във връзка с предоставените от него
на клиентите му заеми, според която при забава от 90 дни за продукт потребителски кредит,
се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка на дължимата сума до цялостно
погасяване, като е посочено, че тези разходи са дължими за отлагане на започване на
процедура за принудително изпълнение по просроченото задължение. Следователно, съдът
намира, че така претендираната сума няма характер на неустойка, а на разход, за какъвто не
са представени доказателства и изцяло е уговорена в противоречие с чл. 33 от ЗПК,
доколкото вземането е претендирано за присъждане като неустойка за забава, като не е
допустимо да се претендира върху главницата, както лихва за забава, така и неустойка за
забава с припокриващ се период и цели единствено обогатяване на кредитора.
Следователно тези клаузи съдът намира за нищожни, поради което заявлението в тези
части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 22744/05.07.2021г., в частта за сумата в размер на
678,44 лева, представляваща договорна неустойка, за периода от 27.02.2020г. до
27.08.2020г., за сумата в размер на 183,00 лева, представляваща неустойка за забава, за
периода от 25.06.2020г. до 27.08.2020г. и за сумата в размер на 80,00 лева, представляваща
разходи за събиране на вземането, за периода от 03.04.2020г. до 05.06.2020г.
2
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна
жалба от заявителя пред СГС.
Разпореждането е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Гергана Георгиева/
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3