Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на деветнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 8508 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 00666/12.06.2019
г. по описа на ЧСИ Д., депозирана от Г.Ф.срещу постановление от 07.06.2019 г.
на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване
на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя
по изп. дело № 20197870400091/2019 г..
В жалбата се твърди, че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г.,
както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.Поддържа се, че претендираното
адвокатско възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и
фактическа сложност на изпълнителното дело, както и с извършените до момента
изпълнителни действия за събиране на вземането по изпълнителния лист, които от
страна на взискателя се състоят единствено в
изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело. С оглед изложеното моли
съда да отмени постановлението на ЧСИ, с което е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение и да се постанови намаляване на същото до неговия
минимум от 200,00 лв. В случай, че се редуцира адвокатското възнаграждение,
моли съда да измени и размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съобразно
размера на дълга.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило
възражение от взискателя.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното разпореждане и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По молба на взискателя
И.М.И., чрез адв.П.Д.К.от 05.06.2019 г. е образувано изп. дело № 20197870400091/2019
г. по описа на ЧСИ Д., въз основа на изпълнителен
лист от 30.05.2019 г., издаден на основание чл.406 вр.
чл.404, т.1 ГПК за сумата от 20 000,00 лв. – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 1 197,40 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
02.03.2017 г. до окончателното изплащане. С молбата е представено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 05.06.2019 г., от който е видно, че е
уговорено възнаграждение за представителство по изпълнителното дело за събиране
на присъденото обезщетение.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 05.06.2019 г., като на 07.06.2019 г. последният е депозирал пред
ЧСИ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1020
лв., посочено в поканата и е поискал същото да бъде редуцирано до размера от
200,00 лв.
С
обжалваното разпореждане ЧСИ Д. е отказал да намали приетите изпълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК по
изпълнителното дело, с мотиви, че последното е съобразено с разпоредбите на
чл.10, т.1 и т.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004
г., както и с разпоредбите на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На 13.06.2019 г. в резултат на запора, наложен
на 06.06.2019 г., сумата по изпълнителния лист е преведена
по специалната сметка на ЧСИ.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК
и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което се явявя процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
първоначалният взискател прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят , по осъществяване на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които / при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се
признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при
възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да
определя изпълнителния способ, и ролята на адвоката при възлагането на
изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да бъде възложено да
определя изпълнителния способ.
Разпоредбата
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200,00 лв.Съгласно чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено
от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършване на действия
по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на
изпълнително производство. Видно от данните по делото, такива действия / извън
подаването на молба за образуване на изпълнително дело с изискуемото съдържание
по чл.426, ал.2 ГПК/ не са предприемани, като е налице плащане на задължението,
при това в срока на доброволно изпълнение, макар и въз основа на запора, поради
което не са налице предпоставките, предвидени в чл.10, т.2 от Наредбата за дължимост на възнаграждение за защита и съдействие по
изпълнителното дело.Ето защо, пълномощникът на взискателя
има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното
дело по чл.10, т.1 от Наредбата в размер на 200,00 лв., но не и за
осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по
изпълнителното дело с предмет друго действие.
Не са
налице основания за редуциране на размера на определената от ЧСИ пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Последната е начислена върху задължението по
изпълнителния лист, което към момента на образуване на делото е 26 061,41
лв., от които главница в размер на 21 197,40 лв. и изтекла законна лихва в
размер на 4 864,01 лв. и е в размер на 1 783,68 лв., като върху този
размер е начислен и ДДС, който възлиза на 356,74 лв., или дължимата
пропорционална такса е в размер именно на 2 140,42 лв.
С оглед
изложеното, атакуваното постановление, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя по изп. дело № 201886000401577/2018 г., следва да бъде
отменено и вместо него следва да се постанови намаляване на същото до размера
от 200,00 лв.
Жалбоподателят
– длъжник претендира разноски за настоящата производство, но такива не следва
да му се присъждат с оглед характера на производството – относно дължимостта и размера на разноските, поради което не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017
г. по ч. гр.д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.д.
№ 2845/2018 г. и двете на IV г.о. на ВКС.Ето защо,
макар и жалбата на длъжника да е основателна, последният няма право на разноски
в това производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №
00666/12.06.2019 г. по описа на ЧСИ, депозирана от Г. ф., постановление от
07.06.2019 г. на ЧСИ М. Д., с което е отказано редуциране на приетите по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя по изп.дело № 20197870400091/2019 г. и вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските
за адвокатско възнаграждение за адв. П. К.,
пълномощник на взискателя И.М.И. по горепосоченото
изпълнително дело от 1020 лв. на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2