Решение по дело №306/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 133
Дата: 17 декември 2020 г.
Съдия: Наташа Иванова Даскалова
Дело: 20205210200306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. гр.Велинград , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:НАТАША И. ДАСКАЛОВА
Секретар:ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НАТАША И. ДАСКАЛОВА
Административно наказателно дело № 20205210200306 по описа за 2020
година
„Р.К.” ЕООД, с ЕИК.........,със седалище и управление гр.София,бел.“Васил
Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й.
Д. Г. с ЕГН ........,чрез адв. И.Г. АК София ,е обжалвало наказателно
постановление № 13-002149 от 03.08.2020 година на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” Пазарджик с молба, същото да бъде отменено ,като
незаконосъобразно – поради нарушение на материалния закон : лицето
К.А.Ч. не е престирало труд въз основа на сключен трудов договор,а е
изпълнявало поръчка по силата на сключен между страните договор за
поръчка,като в подписаната от него декларация липсват основни елементи на
трудовия договор; при проверката не е установено по безспорен начин,че това
е престирало труд за жалбоподателя; в акта и в наказателното постановление
не се съдържат реквизитите,предвидени в чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. чл.
57,ал.1,т.5 от ЗАНН – липсва описание на нарушението,обстоятелствата,при
които е извършено и доказателства,които го потвърждават.
Представителят на ответника счита,че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение,като се потвърди обжалваното
наказателно постановление,като правилно и законосъобразно – установено е
по безспорен начин ,че на датата на проверката лицето – посочено в него е
1
престирало труд без да са уредени взаимоотношенията като трудови , същото
не е работило по граждански договор,тъй като други обстоятелства са
посочени в попълнената декларация и от показанията на това лице – че
гражданския договор е попълнен и подписан след проверката; при издаване
на наказателното постановление са спазени всички нормативни изисквания.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възражение за прекомерност на адв. хонорар.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.04.2020 год. е съставен акт за установяване на
административно нарушение / АУАН / № 13-002149 на „Р.К.” ЕООД, с
ЕИК.........,със седалище и управление гр.София,бел.“Васил Левски“ №
82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й. Д. Г. с ЕГН
........, за това,че дружеството , в качеството си на работодател по смисъла на
пар.1,т.1 от ДР на КТ, на 18. 03.20202 г. ,около 11:40 часа на обект
„Сепариране на излезли от употреба тонер касети“,намиращ се в
гр.Ракитово,ул.“Иван Клинчаров“ № 6,не е уредил като трудови отношенията
при предоставяне на работна сила,като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Г. Д. К. с ЕГН..........В АУАН е посочено,че при
извършена проверка на 18.03.2020 г. е установено посоченото лице да
престира труд като „чистач“; собственоръчно е подписало декларация на осн.
чл. 402 от КТ /описано е съдържанието на декларацията/;нарушението е
извършено на 18.03.2020година; констатирано е на 31.03.2020 година в
Д”ИТ” град Пазарджик при преглед на фирмената документация,по време на
която е представен граждански договор със същото лице,както и че е
нарушен чл.62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ . АУАН е съставен в
отсъствие на представител на нарушителя,като преди това е бил надлежно
поканен за съставяне на акта,видно от приложени към административно-
наказателната преписка писмени доказателства. Към акта са приложени :
Протокол от 09.04.2020 г.; Декларация,попълнена от завареното да работи
лице по чл. 402 от КТ ,Граждански договор от 18.03.2020 г. и Справка за
регистрирани трудови договори. В приложената декларация са попълнени
2
имената на Г. Д. К. ,адрес гр.Костандово,ул.Крали Марко,дата на раждане
25.03.1985 г., работещ в – не знам кой,двама братя Гошо;място на работа –
гр.Ракитово,от 18.03.2020 г., като чистач,,с работно време от 8 .00 до 17.00
часа,възнаграждение не знам – след работа ще се разберем,почивни дни – не
знам, ,с подпис на работник/служител.Гражданския договор от 18.04.2020
година,подписан в гр.София от дружеството – жалбоподател,като
възложител и от Г. Д. К. от гр.Костандово - изпълнител,като възложителят е
възложил,а изпълнителят е приел да извърши следното – почистване на – не
се чете, със срок 1 ден,срещу възнаграждение 40 лева На 12.05.2020 година
дружеството – жалбоподател,е депозирало възражение срещу съставения му
АУАН,в което сочи,че не е установено по несъмнен начин осъществяването
на състава на адм. нарушение по чл. 62,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ,тъй като
Г. Д. К. не е престирал труд въз основа на сключен трудов договор,а е
изпълнявал сключен между страните договор за поръчка – в декларацията по
чл. 402 от КТ липсват основни елементи на трудовия договор,като освен това
в АУАН липсва описание на нарушението и обстоятелствата,при които то е
извършено т.е нарушен е чл. 42,т.4 от ЗАНН.
В обжалваното наказателно постановление № 13-002149 от
03.08.2020 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
Пазарджик деянието е описано по идентичен начин с описанието в
АУАН,посочени са като нарушени същите текстове от КТ и е наложено на
Дружеството – работодател, имуществена санкция в размер на 2000 лева, на
основание чл.416 ал.5 от КТ,във връзка с чл.414 ал.3 от КТ. Освен това е
отбелязано,че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
От показанията на актосъставителя Т. и на свид. по акта М.
,инспектори към Дирекция “ИТ”гр.Пазарджик, се установява,че са
извършили проверка на 18.03.2020 г. на обект в гр.Ракитово; под навеси е
имало огромни чували – биг бегове,в които е имало тонер касети; трима
работника са чистили и сортирали тези касети,а един е работел с мотокар; те
са казали че идват да работят от няколко дни,за да изкарат някой лев; работят
за двама братя – единия се казва Гошо. Същите освен това установяват,че по
време на проверката не е имало представител на фирмата на обекта,след
справка във фирма „Бул Лес „ – собственик на помещенията,са установили че
3
наемател на същите е дружество „Ресайкъл къмпани“ София; на място е
пристигнал пълномощник на фирмата,на което са посочили дата за
представяне на документи в Дирекция“Инспекция по труда „Пазарджик и те
впоследствие са изпратени по имейл. Относно лицето К. – проверяващите
установяват,че е преработвало тонер касети,излезли от употреба ; били са му
мръсни ръцете и за това е диктувал декларацията,след прочитане я
подписал.Свид. М. уточнява,че на място е пристигнал пълномощник на
фирмата,който не отрекъл,че лицата работят за същата ,впоследствие за едно
от тях е представен трудов договор,а за К. – граждански. Свид.Г. е свидетел
при съставяне на акта - съставен е в отсъствие на представител на
дружеството,като на същия е изпратена покана за съставяне на акт,ведно с
протокол за проверка т.е бил е надлежно уведомен за датата на съставяне на
акта. Свид. К. твърди,че е работил само в деня на проверката – 18.03.2020 г.;
преди обяд са ги хванали от Инспекция по труда и за това се отказал да
„бачка“; когато са дошли инспекторите са сортирали; подписал е декларация
– той е диктувал данните на инспектора,защото ръцете му били
мръсни,прочели му декларацията и тогава подписал.Същият освен това
установява,че сутринта на посочената дата един бял човек е дошъл в
махалата и ги е забрал,казал им да работят и ако им хареса,ще пусне
договор,надника бил 40 лева за цял дена; подписал е договор на следващия
ден и мислел,че е за това че са ги хванали,но после разбрал,че договора е за
да работят и се отказал.
Към административно-наказателната преписка са приложени:
- Декларация,подписана от Г. Д. К. – посочена по-горе;
- Граждански договор от 18.04.2020 г.,описан по-горе;
- Заповед № З-0058 от 11.02.2014 година на изп. директор на ИА”Главна
инспекиця по труда”,с която са определени правомощията на директорите на
Д”ИТ”,вкл. и издават наказателни постановления по АУАН,съставени от
инспекторите – т. 4;
- Покана за явяване за съставяне на АУАН от 09.04.2020 г.,ведно с известие
за доставяне ;
- Протокол от 09.04.2020 година за извършена проверка на 18.03.2020 г. и на
4
31.03.2020 г.,в който в т. 4 е описано процесното нарушение;
- Възражение срещу съставения акт от 12.05.2020 година – посочено по-горе.

С оглед на горното съдът счита,че ж а л б а т а е
НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде о с т а в е н а б е з у в а ж е н и е,като
се ПОТВЪРДИ наказателно№ 13-002149 от 03.08.2020 година на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” Пазарджик,с което на„Р.К.” ЕООД, с
ЕИК.........,със седалище и управление гр.София,бел.“Васил Левски“ №
82,вх.А,първи надпартерен етаж, представлявано от управителя Й. Д. Г. с ЕГН
........,чрез адв. И.Г. АК София – в качеството на работодател,на основание чл.
414,ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62,ал.1 от КТ във вр. с чл. 1,ал.2 от КТ
наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева. По делото се
установи по един несъмнен и безспорен начин ,че на 18.03.2020 год. при
извършена проверка в обект „Сепариране на излезли от употреба тонер
касети“,находящ се в гр.Ракитово,стопанисван от жалбоподателя, лицето Г. Д.
К. с ЕГН ......... е допуснато до работа, като „чистач“ , без сключен писмен
трудов договор,поради което законосъобразно и обосновано
административно-наказващият орган е наложил на работодателя
имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.414 ал.3 от КТ.
Съдебната практика е категорична,че в случаите на несключване на трудов
договор при съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по
него,е налице неизпълнение на задължението по чл. 62,ал.1 от КТ и
приложимата административно-наказателна норма е тази на чл. 414,ал.3 от
КТ / в този смисъл Решение № 163 от 20.05.2009 година на АС Кюстендил по
а.н.х.дело № 143 от 2009 година/. Съдът счита че наложената имуществена
санкция - в близост до минималния размер , е съобразен с тежестта на
нарушението.Следва да се приеме,че дружеството жалбоподател е
санкционирано в качеството му на юридическо лице и с оглед вида на
санкцията правилно наказващият орган не е изследвал въпросите за вина и
поведение на дееца към настъпилия резултат,а е отчел единствено
неизпълнение на задължение на ЮЛ,вменено му с определен нормативен
акт,във връзка с упражняваната от него търговска дейност. При извършената
служебна проверка съдът не констатира в хода на производствата по
5
установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила и които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на
наказателното постановление – при съставяне на АУАН,предявяване и
връчване на същия и при издаване на наказателното постановление са
спазени разпоредбите на ЗАНН.
За да приеме описаното до тук съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели Т.,М.,Г.,тъй като същите са достоверни,
последователни и непротиворечиви,подкрепени са от писмените
доказателства,събрани по делото и освен това се касае за показания на лица,
незаинтересовани от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението
на служебните им задължения.С показанията на посочените свидетели и
писмените доказателства са установени фактите, включени в предмета на
доказване,а именно - извършване на трудови функции от лицето Г. Д. К.
,без последния да има сключен трудов договор в писмена форма, в обект -
стопанисвано от фирмата жалбоподател.Относно обстоятелството,че Г.К. в
момента на проверката е осъществявал трудова дейност – чистене на излезли
от употреба тонер касети ,с уговорено място на осъществяване на дейността
,работно време и възнаграждение, е подписана декларация от лицето по
време на проверката,в която изрично са посочени тези обстоятелства,вкл. и че
работи от деня на проверката. В този смисъл са и показанията на свид.
К.,който не отрича,че е нает да работи цял ден за „надник“ 40 лева,както и че
му е предоставен да подпише договор на другия ден т.е че преди да започне
работа в деня на проверката не е подписал граждански договор.

В ъ з р а ж е н и я т а на жалбоподателя,че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати процесуални нарушения ,са н е о с н о в а т е л н и :
- от събраните по делото доказателства,се установиха безспорни
обстоятелства за извършеното нарушение на трудовото законодателство,така
както е посочено и в АУАН, и в наказателното постановление. Поддържаната
и в съдебно заседание защитна теза на жалбоподателя,с която се отрича
извършеното нарушение по КТ е изцяло неоснователна,същата не може да
6
бъде споделена и е изолирана от събраната по делото доказателствена
съвокупност.Твърдението на пълномощника на жалбоподателя,че е налице
несъставомерност на деянието,поради липса на елементи на трудово
правоотношение с лицето Г. Д. К. съдът счита,че е неоснователно и следва да
се разглежда само и единствено през призмата на изградената в хода на
делото защитна позиция.
- освен това съдът приема,че се установи по един безспорен
начин,че в случая се касае за трудови правоотношения ,а не за граждански
правоотношения,въпреки представения след проверката граждански
договор.Според принципа, уреден в Кодекса на труда, при предоставянето на
работна сила, отношенията се оформят само като трудови правоотношения -
чл. 1, ал.2 от КТ, а съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият
договор се сключва в писмена форма.Изключение от този принцип са
случаите, при които страните са се договорили за извършване на определена
работа и постигането на определен резултат, при който изпълнителят да
получи определено и предварително договорено възнаграждение за същия
този резултат. В тези случаи се касае за граждански правоотношения, а не за
трудови такива, оформяни и като граждански договори за изработка, за
поръчка, за услуга и пр.,но в процесния случай съдът счита,че описания по-
горе граждански договор /за правна чистота следва да се отбележи,че се касае
за договор за изработка,а не за поръчка,така както твърди пълномощника на
жалбоподателя/ е сключен с оглед извършената проверка от компетентните
органи.В тази насока са показанията на свид. К.,който е категоричен,че този
договор е подписал в деня,следващ деня на проверката .Следователно в
случая действителната воля на страните е била да уговорят престиране на
работна сила,а не постигане на конкретен резултат.В подкрепа на изложеното
Решение № 402 от 09.07.2014 год. на АдмС Пазарджик по к.а.н.х.дело №
409/2014 година и Решение № 239 от 16.05.2011 год. на АдмС Пазарджик по
к.а.н.х.дело № 222/2011 год. ;
- не е налице нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и чл.
57,ал.1,т.5 от ЗААН при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление ,тъй като в тях е налице описание на
нарушението,обстоятелствата,при които е осъществено и
доказателствата,които го подкрепят.Освен това е налице идентичност между
7
словесното описание на административното нарушение с неговата правна
квалификация т.е. привлеченото към административно наказателна
отговорност лице е било във фактическа и правна възможност да научи
рамките на повдигнатото с акта обвинение и да се запознае с него ,правейки в
законоустановения срок своите възражения.
- правилно наказващия орган не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН ,тъй като случая не е маловажен.В случая с оглед на
обстоятелството,че е наложена имуществена санкция е от значение преди
всичко обществената опасност на деянието - касае се за привеждане на
нормативни изисквания съобразно които работника следва да е с уредени
трудово правни отношения,предмет на сключен трудов договор и
работодателят следва да изпълни своите нормативно регламентирани
задължения Следователно се касае за опасност на нарушението, която в
никакъв случай не е ниска,още повече,че и самия законодател с определения
за това нормативен режим е придал изключителна тежест и обществена
значимост на този род обществени отношения – в разпоредбата на чл.
415в,ал.2 от КТ изрично е предвидено,че не са маловажни нарушенията по
чл. 62,ал.1 и ал.3 от КТ.Поради тези обстоятелства,съдът счита,че правилно и
обосновано АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,а съдът няма
основание за приложението на чл.9 ал.2 от НК,във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Поради обстоятелството,че жалбата е неоснователна ,на
основание чл. 63,ал3 от ЗАНН , на ответника по жалбата следва да бъдат
присъдени разноски по делото – сумата 100.00 лева – юрисконсулство
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд
Велинград.

Водим от изложеното до тук съдът


РЕШИ:
8


ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13-002149 от
03.08.2020 година на Директора на Дирекция “ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”
ПАЗАРДЖИК, с което на „Р.К.” ЕООД, с ЕИК.........,със седалище и
управление гр.София,бел.“Васил Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж,
представлявано от управителя Й. Д. Г. с ЕГН ........,чрез адв. И.Г. АК
София, е наложена и м у щ е с т в е н а с а н к ц и я в размер на 2000 /
две хиляди / лева,на основание чл. 414,ал.3 от КТ,за нарушение на чл.
62,ал.1,във вр. с чл. 1,ал.2 от Кодекса на труда .

О с ъ ж д а „Р.К.” ЕООД, с ЕИК.........,със седалище и управление
гр.София,бел.“Васил Левски“ № 82,вх.А,първи надпартерен етаж,
представлявано от управителя Й. Д. Г. с ЕГН ........,чрез адв. И.Г. АК София
,да заплати на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Пазарджик,разноски по
делото в размер на 100 / сто / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото,че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9