Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260017 .2024
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XІI граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при
участието на секретаря Катя Грудева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2856 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството – по реда на чл.
235 от ГПК , решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба от П.А.П., ЕГН **********,***,
срещу „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София , площад „Света Неделя „ № 7, да
бъде осъдена банката да плати на ищеца сумата от 3246.65 евро, дадена на
неосъществено основание – нищожна клауза по договор между страните №***/08.04.2008 г., иск с правно основание в
чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите.
Според
изложеното, между страните имало договор
за ипотечен кредит №***/08.04.2008 г., по който П. усвоил отпусната му в заем
сума от 37 000 евро. В договора били определени всички условия по
правоотношението, като индивидуално договаряне на определени клаузи не било
налице. Твърди, че страните се уговорили погасяването на кредита да се извърши
чрез изплащане на месечни анюитетни/равни вноски, по лихвен план, съгласно
който лихвата била определена на база променлив в хода на изпълнение договорен
годишен лихвен процент, образуван от базов лихвен такъв, който към момента на
сключване на договора е 4. 359 % и надбавка от 1,801 % или годишен лихвен
процент от 6. 16 %, съобразно уговорките между страните в чл. 4а от същия . В договора имало ( т.11.1.3 от
Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по сключен
между страните договор за ипотечен кредит №***/08.04.2008 г.) клауза, даваща право на банката едностранно
да увеличава годишния лихвен процент при промяна на пазарните условия. С оглед договореното, лихвата по кредита следвало да се префиксира всеки
месец, съобразно настъпилите изменения в обективния пазарен индекс – EUROBOR.
След отчитане на постоянен спад на БЛП, ищецът забелязал, че макар договореният
по кредита му лихвен процент също да трябва да падне значително, такава промяна
не била налице. След снабдяване с разширен лихвен лист от банката за начина на
формиране на лихвата по кредита, се установило, че без каквото и да било правно
основание банката едностранно е добавила нов допълнителен елемент при формиране
на дължимата лихва – т.нар. премия, за заплащането на която ищецът не е давал
съгласие, нито е уведомяван. Затова , по
иск на П. било образувано гр. дело 8813 по описа на РС Пловдив за 2015г, с
решението по което клаузата на чл. на т.11.1.3 от Условията за усвояване,
обслужване и изпълнение на задълженията по сключен между страните договор за
ипотечен кредит №***/08.04.2008 г., даваща право на банката едностранно да
увеличава годишния лихвен процент при промяна на пазарни условия, била
прогласена да е нищожна като неравноправна, по смисъла на чл. 146 от Закона за
защита на потребителите.
Въпреки така прогласената нищожност на клаузата
обаче, банката не намалила размера на
дължимите погасителни вноски , които П. продължил да заплаща в стария им размер
– преди постановяването на решението. Така , за периода от 11.05.2014г. до
11.07.2017г , П. заплатил в повече от дължимото сумата от 3246.65 евро, а на 11.07.2017г.
всички вземания по кредита били изплатени изцяло предсрочно от ищеца.
Изложени са твърдения , че конкретно и подробно
упоменатите поотделно суми в ИМ, заплатени над договорената месечна анюитетна
вноска, са недължимо платени и следва да бъдат върнати , при което се иска от
съда да постанови решение ,с което да осъди ответната банка да плати на П.
сумата от 3246.65 евро недължимо надплатена по договора възнаградителна лихва в
периода от 11.05.2014г. до 11.07.2017г,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
21.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането . Претендират се и разноските по спора.
В хода на делото , искът е изменен по
размера си , и се иска осъждане между същите страни и на същото основание , но
вече за сумата от 3403.47 евро.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че с подписването на
договора и условията за усвояването по кредита, ищецът се е съгласил да заплаща
лихвен процент, с който да се олихвява кредитът, установен като определяем с
плаваща компонента. Излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
При така изложените факти , води се иск
с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл.
второ от ЗЗД , имплицитно допустим като
осъдителен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Иска за
репариране не основателното обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, предл. второ
от ЗЗД предполага следните три , налични
в съвкупност , елемента на сложния си фактически състав – обедняване на ищец,
обогатяване на ответника и общ правопораждащ факт на двете , който обичайно се
изразява в пряко имуществено разместване помежду им, както се твърди и в
конкретния казус.
По
сключването на договора за кредит не се спори , няма спор между страните и по
това, че същия е погасен изцяло от кредитополучателя на дата 11.07.2017г.
Няма спор по това, че клаузата на т.11.1.3
от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по сключен
между страните договор за ипотечен кредит №***/08.04.2008 г. е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП . В това отношение , решението на
съда по гр. дело 8813 по описа на РС Пловдив за 2015г. е задължително за настоящи състав по смисъла
на чл. 297 от ГПК.
От заключението на вещото лице Б.В.
по първоначално изготвената счетоводна експертиза личи, че за периода от 11.05.2014г.
до 11.07.2017г , ищецът П. е заплащал погасителни вноски в размер , изчислен от
банката; при олихвяването на кредита се е начислявал и непредвидения при
подписването на договора компонент „премия „
в размер от 4% и по този начин , за процесния период П. е заплатил 3601.97 евро в повече от дължимата сума . От тях ,
банката е възстановила 196.50 евро.
Според
повторната експертиза, изготвена от вещото лице Л.К., дължимата за периода – съгласно
договореното – възнаградителната лихва е 4909.74 евро; ако т. нар. „премия“ не бъде включена
в размера на лихвата , същия ще е
1743.31 евро ; разликата е 3166.43 евро. Съгласно допълнителната , изчислената
за същия период възнаградителна лихва,
но фиксирана съобразно първоначално договорената методика на формиране на
годишния лихвен процент в т . 4 от договора , отново без включване на премията,
1309.76 евро , разликата е 3599.97 евро.
Банката е възстановила 196.50 евро
като „надвзета възнаградителна лихва“ .
В
т. 4 от договора е предвидено, че годишният лихвен процент за
съответния период на олихвяване е равен на базисен лихвен процент по т.10.3. и
10.4. от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т. 11.1.1.
при подписване на договора - едномесечен
EURIBOR и надбавка. С т. 4.1.а от договора страните са се съгласили, че
периодът на лихвения план е от 04.2008 г. до 10.04.2025 г., като базисният
лихвен процент е 4,359 %, а надбавката е
1,801 %, т.е. годишният лихвен процент към датата на подписване на договора
е определен в размер на 6.16 %. Предвидена е било в договора така определения
лихвен процент да не се променя, „
освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-
малко с един пункт“ ( т. 11.1.3 от раздел II от договора). Тази клауза ( в
частта си относно възможността за едностранна промяна ) е приложена от банката неколкократно – веднъж чрез промяна на базисния лихвен
процент и втори път – чрез включване на
т. нар. „премия“ , като при всички промени , това е било в ущърб на
потребителя и в полза на банката.
Междувременно обаче, П. е изпълнявал точно
задължението си за плащане на вноските , дори когато размера им е бил увеличен.
Този факт е безспорен между страните , а и личи от заключенията на вещите лица,
които в това отношение са еднопосочни. Доколкото клаузата на т. 11.1.3 от раздел II от договора е прогласена да е
нищожна от съда с решението по гражданско дело 8813 по описа на РС Пловдив за
2015г., то всички събрани от ответната
банка съобразно приложението й суми ( тоест, тези над фиксиран процентен размер
на възнаградителната лихва от 6.16 %.) са платени без основание и подлежат на
репариране. Размерът е този по
допълнителното заключение на вещото лице К., което, каза се, съдът кредитира ,
изчислен като разлика между стойността на действителното имуществено
разместване и дължимото такова при липса на едностранно изменение на методиката
за определянето на кредиторовото възнаграждение; отчита се и вече платената от
банката сума.
Тоест, платени са от П. и не са възстановени
от банката 3403.47 евро (3599.97 - 196.50 евро по доп. заключение ),
до който размер иска е основателен . Това е и размера на претенцията , при
което иска подлежи на уважаване в пълен размер.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва върху уважената главница, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Разноските се присъждат в полза на
ищеца , по списък на л. 308 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК ********* да заплати на П.А.П.,
ЕГН **********, сумата от 3403.47 евро, платена
без основание в периода от 11.05.2014г. до 11.07.2017г. по сключен между страните договор за банков кредит № ***/08.04.2008
г. , ведно със законната лихва върху горната сума от датата на постъпване на
исковата молба – 21.02.2018г. до окончателното погасяване, както и сумата от 4791.80 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ