Р Е
Ш Е Н И Е
№266
гр. Перник, 18.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 05 02 2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
при секретаря Н Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 05093 по описа на съда за 2018
год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
П.Б.Н. ЕГН **********
***
За обща сума 2890.21 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за посоченото топлофицирано жилище, от която
Сумата 2364.03 лв.за периода от
01.01.2015 г. до 30.04.2017 г.,
сумата 526.18 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015 г. до 05.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
19.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу заповедта
за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника
В срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовата страна твърди да е доставила топлинна енергия
през периода по ИМ за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник посочения
ад.адрес, за която ответника не му заплатил дължимата от него цена
Твърди, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със
съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба депозиран от адв.В. -ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че не е собственик / носител на ограничено
вещно право на ползване за посочения в исковата молба имот.
Прави възражение, че
не е в договорни отношения с ищцовата страна
Оспорват
истинността на представеното от ищеца извлечение от сметка и поддържа, че
същото няма доказателствена стойност.
При условията на евентуалност правят възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към
настоящето ч.гр.дел по описа на ПРС е видно, че въз основа на заявление по реда
на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните вземания за главница за
доставена топлинна енергия и обезщетение
за забава в плащанията, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – до окончателното изплащане на вземането, както
и за разноски – д.такса и юк.възнаграждение
От
приетите като писмени доказателства ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на
такава.
По делото е приета
публикация на ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и в. „Съперник” бр.82/ 2008г.
От представената от
ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от
последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот по персонална
партида на ответника .
От приeтите по делото доказателства –Декларация по чл.14 ЗМДТ
от името на ответника е видно, че той е
придобил жилището заедно със съпругата му
Т.И.Н.ЕГН **********
чрез ДАРЕНИЕ – с нотариален акт № ..том. нот.дело № **** / ****.
от 19.06.1997г., след като
е изтеглен ипотечен кредит / НА за учредяване на договорна ипотека от
29.02.2008г. № том рег.№ дело № от г. на
името на съпругата и ответника като ипотекарен длъжник-собственик
Следователно, от 1997г
ответникът и съпругата му са собственици / ползватели на топофицираното жилище
в режим СИО.
След това, видно от решение
№ 21 от 09.03.2016г. по бракоразводно дело № 43 / 2016г. вл. в сила
09.03.2016г.
Двамата са разведени, като
жилището ОСТАВА за ползване заедно и поотделно –т.е. в обикновена съсобственост
Следователно- ответникът
дължи суми спрямо неговата 1/ 2 ид.част от топлофицираното жилище, в който
смисъл и адв.В. е направил ЗАЯВЛЕНИЕ че ОТТЕГЛЯ възражението по
запов.производство, и в тази част Заповедта за изпълнение влиза в сила, а
именно :
Сумата 969.98лв.
представляваща1/2 от непогасената по давност главница за периода
01.04.2015-30.04.2017
Сумата 204.89лв.
представляваща 1/ 2 от непогасената лихва за периода 09.06.2015г.-05.04.2018г.
В тази част следва да се
ПРЕКРАТИ производството по делото и ЗАповедта за изпълнение да влезе в сила
Съдът следва да отхвърли
иска като погасен по давност за сумите :
Сумата 424.08лв.главница за
периода 01.01.2015-31.03.2015
Сумата 116.41лв. изтекла
лихва за периода 08.03.2015-05.04.2018г.
А като недължими от
ответника / а от другия съсобственик – бившата съпруга / следва да се отхвърлят
следните суми :
Сумата 969.98лв. представляваща 1/ 2 от
непогасената по давност главница за периода 01.04.2015-30.04.2015
Сумата 204.89лв.
представляваща 1/2от непогасената изтекла лихва за периода
09.06.2015-05.04.2018г.
Други доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
По силата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов
клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно чл. 3, ал.1
от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в
топлоснабдена сграда.
От тези разпоредби
следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.
В този смисъл е решение № 35 от 21.02.2014 г.
по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
За установяване
обстоятелството, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, ищцовата страна е представила декларация по
чл.14 ЗМДТ на ответника,
Както и нотариален акт
за имота.
Представената по
делото декларация представлява изходящ от страната частен документ, в който се
съдържа признание относно притежаваното право на собственост.
Предвид горното и
вземайки предвид приетото в определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г.
на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус, настоящият състав намира, че по
делото е установено, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота,
за който са начислени процесните вземания, поради което има качеството на
потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1
от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума.
Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.
Самата цена се формира
от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/,
потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника.
Ответникът не оспорва
размера на сумите по пера.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не се твърди
и не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
Предвид гореизложеното, така предявеният иск
за 1/ 2 от претендираната главницата се явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно
чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан – за размера 1/ 2 – като ответникът дължи частта касаеща
сумите ИЗВЪН ПОГАСЕНИТЕ ПО ДАВНОСТ такива.
След като е оттеглил в
тази част възражението, заповедта влиза в сила и производството по настоящия
иск се прекратява
Разноски:
По УИ ищцовата страна има
право на разноски по списък 396.76лв.- ответникът им дължи 99.19лв.
По запов.производство при 125лв. разноски - ответникът дължи 25лв.
На ответника се дължат
разноски спрямо отхвърлената част -300лв. по УИ и 150лв. по запов.производство,
имайки предвид :
възражението за
прекомерност на адв.възн.,
създадената съдебна
практика по този вид по сложност дела,
както и обстоятелството,
че ответникът е създал предпоставка / с депозиране на възражението си / за
водене на УИ, след което е оттеглил възражението си, което е вид осуетяване на
процеса на фаза » по същество» и в този смисъл има подробни становища на
съставите на ПОС
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело
№ 05093 / 2018г. на ПРС по отношение
на
П.Б.Н. ЕГН **********
***
ПО ОТТЕГЛЕНО от адв.В. възражение рег.№ 15743 от 13.06.2018г.
срещу Заповед за изпълнение №1928 от
19.04.2018г. по чгд № 02561 / 2018г. на ПРС
КАТО В ТАЗИ част Заповедта за изпълнение влиза
в сила, а именно :
Сумата 969.98лв.
представляваща1/2 от непогасената по давност главница за периода
01.04.2015-30.04.2017
Сумата 204.89лв.
представляваща 1/ 2 от непогасената лихва за периода 09.06.2015г.-05.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република
СРЕЩУ П.Б.Н.
ЕГН **********
***
иск с
пр.основание чл.422 вр.415 и 124 ГПК като погасен по давност за сумите :
Сумата 424.08лв.главница за
периода 01.01.2015-31.03.2015
Сумата 116.41лв. изтекла
лихва за периода 08.03.2015-05.04.2018г.
КАКТО И като недължими от ответника / а от другия
съсобственик – бившата съпруга / следните суми :
Сумата 969.98лв. представляваща 1/ 2 от
непогасената по давност главница за периода 01.04.2015-30.04.2015
Сумата 204.89лв.
представляваща 1/2от непогасената изтекла лихва за периода
09.06.2015-05.04.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.Б.Н.
ЕГН ********** ***-
да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, разноски :
По УИ- сумата 99.19лв.
По запов.производство -
25лв.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
П.Б.Н. ЕГН **********
***
В размер : 300лв. по УИ и 150лв. по
запов.производство, спрямо изхода на спора.
След влизане на решението в
сила, ч.гр.д да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис
от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му до страните, пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.