РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Перник, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500764 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО
ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
подадена от Б. Г. Г. ЕГН ********** *** и чрез адв.Р. М. САК съд адрес ***
ПРОТИВ: Решение № 1032 от 13.10.2022 г. постановено по гр. дело №
3402 / 2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
В жалбата се навеждат оплаквания, че :
-искът е процесуално недопустим поради липса на пасивна процесуална
легитимация – тъй като собствеността върху 1/ 2 ид.част от топлофицираното
жилище е наследена от ответника на ***г. по силата на наследяване , а
исковият период е от 01.03.2019-30.04.2021 когато не е бил собственик, респ.
– не е бил в облигационна връзка
- въвеждането на нови страни в установителния иск , различни от
страните в заповедното преюдициално производство се явява недопустимо
- чл.422 ГПК изисква пълно съответствие между страни, основание,
размер и период между установителния иск и заповедното производство,
каквото в случая липсва.
Поради това се иска от въззивния съд да приеме, че производството е
недопустимо, като исковата молба бъде върната, производството по делото –
1
прекратено, а Заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Претендират
разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала
отговор на жалбата.
В отговора се въвеждат твърдения за допустимост на решението и
неоснователност на въззивната жалба, като се иска – да се потвърди
обжалваното решение, претендират се разноски
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не
изпраща представител, с писмена молба депозирана преди датата на
съдебното заседание процесуалния представител на въззиваемото дружество
оспорва въззивната жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на
въззивната жалба.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1032 от 13.10.2022 по гр.дело № 3402/ 2022 на ПРС,
първоинстанционният съд е признал за установено, че Б. Г. Г., с ЕГН:
********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо: 722.51
лева, представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № *, находящ се в ***, в
размер на 1445.02 лева, от които главница в размер на 561.41 лева за периода
от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. /½ от общата главница за периода в размер
на 1122.81 лева/, и 161.10 лева – обезщетение за забава за периода от
09.05.2019 г. до 02.03.2022 г. /½ от общото обезщетение за периода в размер
на 322.21 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1316/2022 г. по описа на РС Перник – 21.03.2022 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на
Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 722.51 лева,
представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1445.02 лева, от
които 561.40 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от
1122.81 лева и 161.11 лева – разликата до пълния претендиран размер на
2
обезщетението за забава от 322.21 лева, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част –
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и ч.гр.д.
№ 1316/2022 г. по описа на Пернишки районен съд.
Видно от Заповед за изпълнение № ***г. по ч г дело № 01316 / 2022г.
ПРС – същият е осъден да заплати на дружеството :
Сумата 1445.02лева, представляващ стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № *,
находящ се в ***,
от които главница в размер на 1122.81 лева за периода от 01.03.2019 г.
до 30.04.2021 г. , и 322.21 лева – обезщетение за забава за периода от
09.05.2019 г. до 02.03.2022 г. , както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС Перник – 21.03.2022 г. до
окончателното плащане на сумата
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по
реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 1316 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд. В срока
по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба. Следователно налице
са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото
на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи
до неговото погасяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната
страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното :
3
Основните доводи в жалбата са, че искът е процесуално недопустим
поради липса на пасивна процесуална легитимация – тъй като собствеността
върху 1/ 2 ид.част от топлофицираното жилище е наследена от ответника на
***г. по силата на наследяване , а исковият период е от 01.03.2019-30.04.2021
когато не е бил собственик, респ. – не е бил в облигационна връзка
Пред районния съд е представено копие от договор за продажба на
държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява,
че на *** г. И. Г. С.- дядо на ответника - е придобил собствеността върху
имот – апартамент № *, находящ се в ***.
И. Г. С. е починал на *** г. и оставя наследници В. А. С. /съпруга/ и Г.
И. Г. /син/.
В. А. С. е починала *** година/баба на ответника/
Г. И. Г. е починал на *** г./ баща на ответника / и оставя наследници двама
сина – Б. Г. Г./ ответника по делото/ и В. Г. Г. / негов брат , не е ответник /
Наследници на В. А. С. са по заместване от баща си двамата сина на Г. И. Г., а
именно ответникът Б. Г. Г. и В. Г. Г..
Исковият период е 01.03.2019-30.04.2021г.- за който период от
ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № *** г. по ч.гр.д. №
1316/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника,
който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че на *** г.
лицето И. Г. С. е придобило собствеността върху имот – апартамент № *,
находящ се в ***. Видно от удостоверение за наследници на И. Г. С.
последният е починал на *** г. като е оставил за наследници В. А. С.
/съпруга/ и Г. И. Г. /син/.
От своя страна В. А. С. и Г. И. Г. също са починали съответно на *** г. и
на *** г.
Така наследници на В. А. С. са по заместване от баща си двамата сина на
Г. И. Г., а именно ответникът Б. Г. Г. и В. Г. Г..
По делото е представено писмо отговор от ищцовото дружество на
молба на ответника по повод разяснения по изравнителни сметки.
По първоинстанционното дело е била изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза. От същата се установява, че през процесния
период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. стойността на доставената топлинна
енергия за имота е в размер на 1122.81 лева. При посочената сума е
съобразена изравнителна сметка със знак „-“ от 579.58 лева т.е.
4
първоначалното задължение е било за общо 1715.70 лева - но след
приспадане на изравнителната сметка и отстъпка от 13.31 лева е достигнало
1122.81 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава,
начислено върху главницата за претендирания период от 09.05.2019 г. до
02.03.2022 г. е в размер на 322.21 лева и е съобразена с общите условия на
дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени
и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода
изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се
установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно
задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за
топлинна енергия относно процесния период. Плащания от ответника не са
извършвани.
Изготвената експертиза е била кредитирана от районния съд, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството.
Така установената фактическа обстановка пред въззивния съд
налага следните изводи от правна страна, които съвпадат изцяло с
изводите на първоинстанционния съд, а именно:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
*** г. по ч.гр.д. № 1316/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство. Исковата молба е подадена
в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна
5
енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице
на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през процесния период.
От горецитираната уредба и представените и налични по делото
писмени доказателства / копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ и
удостоверение за наследници на В. А. С., удостоверение за наследници на И.
Г. С., писмо от „Топлофикация Перник“ АД/ следва извод, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е съсобственик на
процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с
дружеството правилно са били приети за неоснователни от
първоинстанционния съд, доколкото по делото се установява, че ответникът е
един от съсобствениците на топлоснабдения имот през процесния период,
като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази
връзка не са били въведени никакви възражения.
Действително по делото се установява, че в процесния период са
били налице още двама съсобственици, като единият е починал след
края на периода. Негов наследник обаче също е ответникът като така за
част от сумите в процесния период ответникът отговаря в лично
качество като потребител, а за друга част като наследник на починал
потребител.
От изготвената по делото СИЕ се установява, че при формиране на
претенциите сумите по изравнителните сметки релевантни към процесния
период са приспаднати от ищцовото дружество.
Поради това доводът на ответника, че сумите са завишени и
изравнителните сметки не са съобразени е неоснователен.
С Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постановява, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
6
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
На следващо място съгласно ОУ потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В тази връзка, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото е
било изслушано заключение на вещо лице, въз основа на което съдът приема
за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. е 1122.81 лева.
Ответникът обаче следва да отговаря едва за ½ част от тази сума
съобразно участието си в съсобствеността и наследственото правоприемство
към датата на предявяване на иска.
В тази връзка за част от периода ответникът отговаря като наследник на
баща си Г. И. Г., след неговата смърт – отговаря за 1/8 част от задълженията в
лично качество, а за останалата част като наследник на В. А. С..
Разграничаването на сумите по периоди първоинстанционният съд не е
намира за необходимо, доколкото това би предполагало подробни
изчисления, при достигане обаче на краен резултат, че ответникът дължи ½
част от задълженията за имота – съобразно чл. 5 от ЗН.
Поради това и правилно е приел, че искът се явява основателен до
сумата от 561.41 лева. Последната, видно от експертите изследвания, е
правилно изчислена и липсва плащане на същата от страна на
ответника.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена
енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец
следващ отчетния.
В тази връзка и съобразно заключението на комплексната експертиза,
както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната
лихва, настоящият състав намира за правилен извода на районния съд,а
именно - че обезщетението за забава е в размер на 322.21 лева, считано от
09.05.2019 г. до 02.03.2022 г. вкл. Съобразно направените по-горе изводи
обаче ответникът следва да отговаря за ½ част от тази сума, или до сумата от
161.10 лева.
7
Възражението за погасяване по давност на посочените суми за
главница и обезщетение за забава, въведено с отговора на исковата
молба, правилно е било отхвърлено от първоинстанционния съд като
неоснователно.
Предвид чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на
тригодишна давност. С оглед датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 21.03.2022 г. и началната дата на исковия период –
01.03.2019 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от
претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел исковите претенция за основателни и
доказани до ½ от своя размер, до който и са били уважени, като за разликата
до пълния размер са били отхвърлени.
Поради горното и настоящият въззивен състав следва да приеме, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора , следва да бъде осъден Б. Г. Г. да заплати
разноски на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД в размер на 200лв.
юк.възнаграждение на процесуалния му представител, съгласно списък по
чл.80 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1032 от 13.10.2022г. по описа на
ПРС
ОСЪЖДА Б. Г. Г. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** РАЗНОСКИ в размер на сумата 200лв.
юк.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280,
ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8