Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 08.06.2021г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №1220/ 2020 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно
постановление №20-0284-001922 от 03.09.2020 г., издадено от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Г.Г.Т., на основание чл.53 от ЗАНН,
чл.175а, ал.1,прeдл.3 и чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП, са били наложени административно
наказание- глоба общо в размер на 3010 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца, за нарушения на чл.104б,т.2 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
С жалбата е направено
искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното
постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител,
който пледира за отмяна на наказателното постановление,поради недоказаност на
адм.обвинения срещу подзащитния му.
Административно-наказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но главен
юрисконсулт М. А. изразява мнение в писмено становище за неоснователност на
жалбата. Сочи аргументи в подкрепа на тази негова позиция.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в срока по чл.59,ал.2,пр.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен
акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на
жалбоподателя на 22.10. 2020г., а жалбата срещу него е подадена на 23.10.2020г.-
в предВ.ия в закона преклузивен седмодневен срок(л.3 от преписката). Това прави
разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка за допустимостта
на жалбата, както и на събраните по делото доказателства и направените доводи,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Г.Г.Т.
на 12.08.2020г. в 20.21 часа в центъра на с.В., общ.П.б. пред магазин „КОП“ е
управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с регистрационен
номер СТ2985ВР, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора, като
извършвал резки маневри,преднамерено извеждал МПС извън контрол, чрез презавиване,
до загуба на сцепление на задните гуми(дрифт). Нарушителят не носил СУМПС и
контролен талон към него.
Охранителна камера,
поставена на сграда, находяща се на площада в село В., поради зачестилите
прояви на водачи на МПС там да извършват дрифт, е заснела нарушението. Записът
от нея бил изгледан от кметския наместник на селото Й.Н.Е., а впоследствие
бил показан на полицейски служител-Р.К., който извършил проверка на водача и два
дни след извършване на нарушението съставил на последния АУАН серия АA с
бл.№574622/ 14.08.2020г., в присъствието на свидетелите Т. Х. Т. и Й.Н.Е.. Жалбоподателят
подписал АУАН без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен на още същия
ден- 14.08.2020г.
Въз основа на
административно-наказателната преписка, на 03.09.2020 год. от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, било издадено обжалваното наказателно
постановление №20-0284-001922/ 03.09.2020г.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира
представените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото и приложения към преписката CD, съдържащ запис на извършеното нарушение по
чл.104б,т.2 от ЗДвП, като прецени относимостта им към предмета на доказване в настоящото
административно-наказателно производство и кореспонденцията между тях.
Свидетелят Р.Г.К.
изцяло поддържа съставения от него АУАН, като фактологията, отразена в него, бе
преповторена от Й.Н.Е..Техните показания следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите не са били в някакви
особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си. При
това положение липсват основания за съмнение в достоверността на казаното от
тях, което следва да бъде счетено за обективно и правдиво.
От друга страна,
съобразно различните му,от тези на съда и свидетелите К. и Е., субективни
възприятия, процесуалният представител на въззивника намира, че от
коментираните видеозаписи не можело да се направи категоричен извод за
авторството на деянието по чл.104б,т.2 от ЗДвП, без да оспорва доказаността на
админстративното обвинение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в
законовия седмодневен срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН от лице с право на жалба и е
допустима. Разгледана по същество се явява изцяло неоснователна.
С оглед изложеното
съдът, след запознаване с приложените по делото АУАН и НП, намира, че
съставения АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната компетентност на административно-наказващия орган следва от
така представената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57,ал.1 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на въззивника.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
На жалбоподателя Т.
са вменени нарушения по чл.104б,т.2 и
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП. Съгласно посочените текстове на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари и същия е задължен да носи своето
СУМПС и контролния талон към него при управлението на МПС.
От съдържанието на
АУАН и НП е видно, че Т. е санкциониран именно за това, че е използвал
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и
точно е описано извършеното от него действие- използване на път, отворен за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на товари и хора, като е извършвал резки маневри, извеждайки
преднамерено МПС извън контрол, чрез презавиване, до загуба на сцепление на
задните гуми(дрифт), като не е носил у
себе си СУМПС и контролния талон към него.
В настоящия случай,
от приетата по делото фактическа обстановка, безспорно се установи, че
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство- лек автомобил, като се е
движил по път, отворен за обществено ползване. Свидетелските показания на актосъставителя
и на св.Е. сочат недвусмислено еднократно умишлено действие от страна на Т.,
изразяващо се в резки маневри като преднамерено извеждал МПС извън контрол,
чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, в момент, когато на
централния площад на с.В. е имало пешеходци. Ето защо е правилен изводът на
наказващия орган, че водача е допуснал виновно опасно шофиране, което не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата- за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените
места застрашава както живота и здравето на останалите участници в движението,
така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност.
Поради изложеното
съдът намира, че правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което възраженията на процесуалния му представител не могат да
бъдат споделени.
От всичко изложено
следва, че жалбоподателят е извършил вменените му административни нарушения.
В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
АНО правилно е
квалифицирал деянията на въззивника Т. като нарушения на посочените норми и е
санкционирал последния с предВ.ите административни наказания- глоба и лишаване
от право да управлява МПС в точно определени от законодателя размери, поради
което и не подлежи на ревизия от съда.
Изложеното дотук
мотивира съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно и правилно и прави основателно искането на представителя на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на
чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като
съобразно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, то следва да е в размер на 100(сто) лева, с оглед на
действително свършената работа от юрисконсулт по делото, по-конкретно- само
изразяване на становище.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №20-0284-001922 от 03.09.2020г., издадено от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Г.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***,
са наложени административно наказание- глоба общо в размер на 3010(три хиляди и десет) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Г.Г.Т. с ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на ОДМВР-Стара Загора,
ЕИК *****, IBAN: ***, BIC: ***, направените по делото разноски в размер на
100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: