РЕШЕНИЕ
№ 3874
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330112921 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К. от гр. Пловдив против „Ай
тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лв. – недължимо платена по клауза за
обезпечение по договор за потребителски кредит № **** от 2016 г. и договор
за поръчителство между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и по
договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
05.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № **** от 2016 г. Съгласно чл.4 от
договора ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита,
представляващо банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице. В деня на
подписване на договора за кредит като обезпечение на вземането по сключени
договор бил сключен и договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и
ищеца, като между „Кредисимо“ АД и „Ай тръст“ ЕООД имало договор за
предоставяне на поръчителство. Дружеството поръчител поело задължение да
отговаря солидарно с потребителя по договора за кредит. Обезпечението било
в размер на главницата по договора и се изразявало в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
1
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За
предоставянето на обезпечението следвало да бъде заплатена допълнителна
сума като възнаграждение. Възнаграждението се изплащало заедно с
погасителните вноски по кредита. Ищецът поддържа, че договорът за
потребителски кредит бил недействителен, поради нарушение на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК и чл.10а ЗПК. Сочи, че клаузата за
заплащане на обезпечение към основания договор за заем противоречала на
материалния закон и на разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗПК. Обезпечение не се
дължало съгласно чл.10а ЗПК, тъй като се касаело за „услуги“, които с
асвързани с усвояване и управление на кредита. Начисляването на
възнаграждението за обезпечение по своето същество представлявало разход
по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало
ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради изложените твърдения предявява
настоящия иск, с който претендира връщане на недължимо платената сума по
кредита за обезпечение. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на иска. Посочва, че не
оспорва фактическите твърдения, изложени от ищеца в исковата молба. Не
оспорва също, че е сключен договор за поръчителство от 12.08.2016 г., по
силата който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца
дълга му към „Кредисимо“ ЕООД съгласно процесния договор за
потребителски кредит. Сочи, че в договора за потребителски кредит не било
налице основание за плащане на суми на „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че за
ищеца не е съществувало задължение за сключи договора за поръчителство,
като той е можел да избере необезпечен кредит или да предостави банкова
гаранция. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора.
Намира, че сключеният между него и ищеца договор не бил за поръчителство,
а за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, като уговореното възнаграждение
не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Изтъква, че
възнаграждението по този договор било в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в
полза на кредитодателя. Моли за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит,
такъв с № **** от 12.08.2016г. е сключен между „Кредисимо” АД и К. М. К.,
в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател. Представено
е и Приложение № 1 към договора, видно от което общият размер на кредита
е 800 лв. Представен е договор за поръчителство, сключен на 12.08.2016г.
между „Ай Тръст“ ЕООД и К. М. К., в качеството им на поръчител и
потребител, ведно с Приложение № 1 към него, както и договор за
поръчителство от 12.08.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
ЕООД, в качеството им на кредитодател и поръчител.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
2
кридитира като изготвена от вещо лице, в чиито компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява. Видно от експертното
заключение и след изслушване на вещото лице в с.з. към 17.10.2016 год. по
процесния договор са погасени главница в размер на 800 лева, договорна
лихва в размер на 77.27 лева и вноска поръчителство към Ай Тръст в размер
на 176.85 лева, като платец е ищецът К. К..
С определение от открито съдебно заседание от 21.10.2022г. е
допуснато изменение в размера на предявения иск от сумата от 50 лв. на
сумата от 176.85 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и отделено като ненуждаещо се от
доказване, че на 12.08.2016 г. между ищеца и „Кредисимо“ АД е сключен
договор за потребителски кредит № ****, по силата на който „Кредисимо“
АД се задължава да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на
800 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от
кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай
че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение
на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа от предоставяне на
обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които
кредитополучателят следва да представи, в ал. 2 на чл.4 санкция за
потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване
на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора
между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още,
че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за
одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок,
договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочен начин на погасяване на
задължението съгласно Приложение № 1 - Условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по
Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит за срок от
13 месеца, лихвен процент по кредита от 41.24 %, ГПР 50%, общ размер на
плащанията 1005.42 лева. Не се спори, установява се и от представените
доказателства, че на същата дата – 12.08.2016г. е сключен и договор за
предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, в който е
посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата по договор
за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията
на потребителя под формата на поръчителство. Според договора поръчителят
се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да
отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички
негови задължения, както и за всички последици от неизпълнението му.
Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение
1, а именно в размер на 58.95 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е
предвидено „Кредисимо“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на
3
задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в
случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на
задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Съдържанието
на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен
договор за потребителски кредит. Ищецът има качество на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Съдът намира, че съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден начинът на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, в него следва да се включат
разходите по сключения от ищеца с ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.08.2016г. След като съгласно чл. 4, ал. 1
от договора за потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е
обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „Кредисимо”
ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст”
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение, то договореното възнаграждение е компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР
ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за
поемане на поръчителство от свързано с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита. Поради това съдът намира, че
в случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна
на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика, тъй като като в
т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 1005.42 лв., без в същата да е включено възнаграждението, което
ищеца се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се
изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за
потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно
общия размер на кредита на получателя, а потребителят е бил лишен от
възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе
информирано решение дали да сключи договора при тези условия.
Неоснователно се явява възражението на ответното дружество, че за
4
„Кредисимо“ АД е било обективно невъзможно да узнае за размера на
договореното възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича,
че е предоставил на ищеца процесната сума от 800 лв. Съгласно договора
сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и
предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищеца обезпечение, което в случая се
счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора
и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, като не може да се приеме, че кредиторът не
е знаел за сключения договор за предоставяне на поръчителство. В чл.6 от
договора за кредит, както и в чл.8, ал.4 от договора за поръчителство,
сключен с ищеца, е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на
кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от
договора за поръчителство, сключен между двете юридически лица,
„Кредисимо“ АД е овластено да получава плащане на възнаграждението по
него. Поради изложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство. Понеже в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за
потребителски кредит № **** от 12.08.2016 г. е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК.
Твърди се и недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД. Основание за
сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за приоритетно
разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски
кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е
ограничен от изискването на чл. 4 на договора за потребителски кредит в
правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
бъде само одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от
кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица,
което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи
задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената
идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от
него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само
този на кредитора, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. Правата на потребителя не са защитени, защото
същият не разполага с възможността да избере поръчител, чрез който
успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безвъзмездно поръчителство, доколкото в конкретния договор за
предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя
на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е приблизително в
размер на отпускания кредит /58.95 лева на месец за периода на действие на
договора за кредит/. От анализа на доказателствата и клаузите на сключените
между страните договори се налага извода, че потребителят не е имал право
на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, което води
5
до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не
отговаря на изискването за добросъвестност. Въпреки „свободния избор“ на
потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя
приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в
зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от
предоставяне на обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14
календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По такъв начин, без
сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде
постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителят се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което прави клаузата неравноправна. Ето защо, съдът счита договора за
поръчителство между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД за
недействителен, поради противоречието му с добрите нрави.
По делото не се спори, посочено е изрично от ответното дружество,
както и се установява от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че по
договора за поръчителство е заплатена сумата от 176.85 лв.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че посочената сума, като
недължимо платена, по недействителен договор за поръчителство, подлежи
на връщане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 50
лева, депозит за съдебно счетоводна експертиза в размер на 150 лева, както и
заплатена адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева или общо сумата
от 560 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. М.
К., ЕГН ********** сумата от 176.85 лв. /сто седемдесет и шест лева и 85 ст./,
представляваща получена без основание сума от "Ай Тръст" ЕООД, платена
от К. М. К. по договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2016г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и К. М. К., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.08.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. М.
К., ЕГН ********** сумата от 560.00 лева, сторени в процеса съдебно
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
6
7