№ 27400
гр. София, 17.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20221110137358 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. С. М. срещу „Макроадванс“
АД.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./ исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като по арг. от
чл. 119, ал. 3 ГПК в случаите по чл. 113 ГПК съдът следи служебно за местната
подсъдност на спора.
В съдебната практика е възприето разбирането, че разпоредбата на чл. 113 ГПК
намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със
съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения
по него. Изрично се приема, че физическото лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, както и физическото лице, което като страна по договор действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството си
потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание
/определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./.
Последователно се споделя и разбирането, че подсъдността по потребителски дела е
приложима и в случаите, когато се дири защита на извъндоговорно основание,
респ. чрез предявен отрицателен установителен иск за установяване на липсата на
задължения /определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 427/2012 г. на ВКС, І г. о.,
Определение № 241 от 05.04.2013г. по ч.т.д. № 1395/2013г. на ВКС, II т.о. и др./.
В настоящия случай предявеният иск е обоснован с твърдението на вземанията
на ответника по два изпълнителни лист, въз основа на които е образувано
изпълнително дело са недължими поради това, че са погасени по давност. Доколкото
обаче правоотношението произтича от договор за потребителски кредит, ищецът
несъмнено има качеството потребител (чл. 9, ал. 3 ЗПК), поради което спорът между
страните попада в обхвата на местната подсъдност по чл. 113 ГПК.
След изменението на чл. 113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г., в сила
от 07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно
уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът,
1
нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела
(определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на I т. о. на ВКС). За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото (чл.
119, ал. 3 ГПК).
В случая, настоящият адрес на ищеца е в гр. Варна, поради което
производството следва да се прекрати, а делото да се изпрати на компетентния
Районен съд-Варна.
Мотивиран от гореизложевното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 37358/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 90-ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2