Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
…..11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14281 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 28.07.2017г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав по гр.д.№ 53391/2016г. ЗД ,,Е.”АД е осъдено да заплати на Б.Б.Е.
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/
сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични
увреждания и сумата 2440лв. - обезщетение за имуществени вреди – разходи за
престой в хоспис и транспорт с линейка, получени вследствие на ПТП, настъпило
на 13.12.2015г. по вина на водача на МПС Фиат модел Браво с рег.№ ******* Р.Н.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 13.12.2015г.
до окончателното им изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до пълния претендиран
размер от 15 000 лв., а искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 2440 лв. до пълния претендиран размер от 3 660лв.
С решението ЗД ,,Е.”АД
е осъдено да заплати на основание чл.38 ЗА в полза на адвокат Й.В.сумата от
470,80 лв. адвокатско възнаграждение, а Б.Е. е осъден да заплати на ЗД ,,Е.”АД разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1158. 22 лв.
Въззивникът – ищец обжалва решението в
отхвърлителната му част. Твърди, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не отговаря на принципите за справедливост, предвидени в ЗЗД, както и
на трайно установената съдебна практика и в този смисъл не репарира в пълен
обем претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие претърпените
травматични увреждания, които са довели до усложнения на съпътстващи
заболявания на ищеца. Поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил
обстоятелството, че настъпилите увреждания в една част са пожизнени и няма да
отшумят, както и обстоятелството, че вследствие на тези увреждания на ищеца Б.Е.
– възрастен мъж е причинена трайно затруднена самостоятелна походка. Излага, че
в хода на съдебното производство не е доказано твърдяното от ответното
дружество съпричиняване, изразяващо се в нарушение на чл.113 ЗДвП. Поддържа, че
изводите на съда в тази връзка се явяват неясни и необосновани, като се има
предвид, че дори САТЕ не казва с категоричност къде точно е станал ударът и не
може да посочи точни координати на мястото на произшествието. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД ,,Е.”АД, в депозиран от нея отговор,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното решение, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което съдът следва да
разгледа доводите във връзка с неговата правилност.
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
От събраните по делото писмени доказателства и експертни
заключения се установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи
основание на предявената искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ отм./, а именно
реализирано застрахователно събитие – ПТП от 13.12.2015г., предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка ,,Гражданска отговорност” с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието, претърпени от ищеца Б.Е. неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Тези факти, освен
установени с приетите доказателства, са признати от ответника с извършеното от
него извънсъдебно плащане на обезщетение
в размер на сумата 13 000 лв.
Спорните въпроси между страните по делото са дали е налице
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, както и досежно дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968
г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура
в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не
са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните
правнорелевантни обстоятелства, установени със заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства: 1/ характера, вида и
тежестта на претърпените от ищеца Б.Е. телесни увреждания от
пътно-транспортното произшествие:
охлузване в лява челна област на главата и счупване на горното рамо на лявата
срамна кост /пубис/, което счупване представлява средна телесна
повреда; 2/ вида на проведеното лечение, наложило се с оглед
естеството на уврежданията – хирургична обработка на охлузването на челото,
обезболяваща и противосъсирваща терапия, рехабилитация; 3/ продължителността на претърпените от ищеца във
връзка с травмите болки и страдания и тяхната интензивност – през периода на
лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първия месец болките са били с
по-голям интензитет; 4/ продължителността на
възстановителния период – около 3-4 месеца; 5/ начинът на причиняване на телесните увреждания на
ищеца Б.Е. и неговата възраст към датата на ПТП – 74 години ; 6/ обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на застрахователното събитие, намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити. Наред с това следва да
се отчете установения при ищеца ограничен обем движение в лява тазобедрена
става, който ще остане за постоянно и има траен характер, както и
обстоятелството, установено с показанията на свидетеля Б. Е., че след
настъпване на ПТП ищецът е имал затруднения в хигиенно-битовото си
самообслужване и се е нуждаел от чужда помощ, което е наложило настаняването му
в хоспис.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства и на разпоредбите на чл.51, ал.1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,
въззивният съд намира, че сумата от 25 000 лв. би обезщетила ищеца Б.Е. за
претърпените от него неимуществени вреди. Определянето на по-голямо по размер
обезщетение, предвид влиянието на придружаващите заболявания на ищеца върху
продължителността на възстановителния период и установената при него затруднена
походка, би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
С отговора на исковата молба
ответникът ЗД ,,Е.”АД е направил възражение
за съпричиняване на вредата от страна на ищеца Б.Е., който при настъпване на
ПТП е пресичал неправилно пътното платно на необозначено за пешеходци място. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът може да се изрази в действие или бездействие,
но поведението на увредения трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ВКС, ОСТК, за да е налице
основание за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, поведението на увредения следва да е
в причинна връзка с настъпване на самото ПТП или с поведението си пострадалият
да е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредите.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства-констативен
протокол за ПТП № К 1038 от
13.12.2015г., постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.05.2016г.
на РП-София, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.12.2015г., както и от
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, се установява следния механизъм на ПТП: на 13.12.2015г. около 14,00ч. в гр.София, в левия
край на ул. ,,Проф. Д-р Ал. Станишев”, до тротоара е бил спрял лек автомобил ,,Фиат Браво” с рег.№ ********с водач Р.Д.Н.. Той е бил разположен
в близост до кръстовището с ул. ,,Тодор Николов”, насочен с предната си част към ул. ,,Георги Икономов”. Пешеходецът Б.Б.Е. – 74г. е предприел пресичане на ул.
,,Проф.Д-р Ал.Станишев” към
задната част на автомобила, т.е от дясно наляво за насочеността на същия. В
даден момент, когато той се е намирал в близост до задната зона на автомобила,
водачът Н. е потеглил назад с посока към ул. ,,Стефана Клинчарова”. Последвало
е съприкосновение – удар със задната зона на автомобила, при което ищецът е бил
изведен от равновесие и при падането си на терена е получил описаните в СМЕ
травматични увреждания.
От представеният протокол за оглед
на местопроизшествие от 13.12.2015г. и скица към него, приетата по делото САТЕ
и обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 17 май 2017г. открито съдебно
заседание, е видно, че ищецът Б.Е., в качеството си на пешеходец, по време на
процесното ПТП, е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за
това място при положение, че в близост е имало означена пешеходна пътека. Това
поведение на ищеца съставлява нарушение на нормата на чл.113 ЗДвП и е в
причинно-следствена връзка с настъпили вредоносен резултат, като го съпричинява
наред с противоправното поведение на делинквента в размер на 1/3. С оглед гореизложеното и на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД, определеното по правилото на чл.52 ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. следва да бъде намалено на 16 666. 67 лв., съразмерно
на приноса – с 1/3. От тази сума следва да се приспадне
платеното от ответника ЗД ,,Е.”
АД
извънсъдебно обезщетение за репариране на същите вреди
от деликта, в размер на сумата 13000 лв. С оглед гореизложенот,о съдът определя
дължимото на ищеца обезщетение при конкретиката на спора в размер на 3666. 67 лв.
(разликата между дължимите 16 666,67 лв. и
доброволно платените 13 000 лв.). В този размер предявеният иск по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен такъв от 15 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
При
така изложените съображения, предвид частичното несъвпадане на приетите от
двете инстанции крайни изводи по съществото на спора, постановеното решение
следва да се отмени в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от Б.Е. срещу ЗД ,,Е.”АД иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ за разликата над присъденото от СРС обезщетение от 1 000 лева до размера на сумата 3666. 67 лева и вместо него да се
постанови друго, с което да се присъди допълнително сумата 2666. 67 лева - обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част, в
която искът на Б.Е. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над сумата от 3666. 67 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв., както и в
частта, в която искът
на Б.Е. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над сумата от 2440лв. до пълния претендиран размер от 3660лв., първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
горния изход на делото,
на
процесуалния представител на ищеца - адвокат Велков, следва да бъде присъдена допълнително
сумата от 130. 11 лв. - възнаграждение
за безплатно предоставената правна помощ, на основание чл.
38 от ЗА, съответно първоинстанционното решение следва да отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 874. 56 лв. Ответникът ЗД ,,Е.” АД следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер на 96,67 лв. на
основание чл.78, ал.6 ГПК, както и държавна такса по сметка на
СГС в размер на 53,33 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. На процесуалния представител на ищеца - адвокат
В.У. следва да бъде присъдена сумата от 172. 86 лв. - възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ, на
основание
чл.
38 от ЗА. На въззиваемата страна-ответник следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 813,74лв. /адвокатско възнаграждение/.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 28.07.2017г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав по гр.д.№ 53391/2016г. в
частта, в която предявения от Б.Б.Е. срещу ЗД ,,Е.”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ e отхвърлен за разликата над сумата от
1 000 лв. до размера на сумата от 3666. 67лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, с която Б.Б.Е. е осъден да заплати на ЗД
,,Е.”АД
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 874. 56 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗД
,,Е.”
АД, ЕИК *******да заплати на Б.Б.Е., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ допълнително сумата 2666.
67 лв. /разликата
над сумата от 1000 лв. до размера на сумата от 3666. 67 лв./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматични увреждания, получени вследствие на ПТП, настъпило на 13.12.2015г.
по вина на водача на МПС Фиат модел Браво с рег.№ ******* Р.Н., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 13.12.2015г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
28.07.2017г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав по гр.д.№ 53391/2016г. в
останалата обжалвана част, в която предявения от Б.Б.Е. срещу ЗД ,,Е.”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) e отхвърлен за разликата
над сумата от 3666. 67 лв. до пълния
претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15000лв., както и
в частта, в която предявеният от Б.Б.Е. срещу ЗД ,,Е.”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ e отхвърлен за разликата над сумата от 2 440 лв. до
пълния претендиран размер на обезщетението за имуществени вреди от 3660 лв.
ОСЪЖДА ЗД ,,Е.” АД, ЕИК *******, да заплати на
адвокат Й.В.от САК сумата 130. 11 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за безплатно предоставена на ищеца правна помощ за СРС и сумата 172. 86 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатно
предоставена на ищеца правна помощ за СГС, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД
,,Е.”
АД, ЕИК *******да заплати по сметка на
СРС на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 96. 67 лв. и по сметка
на СГС - държавна такса в размер на 53. 33
лева.
ОСЪЖДА
Б.Б.Е. ЕГН **********, да заплати на ЗД ,,Е.”АД, ЕИК *******, сумата 813,74 лв. – разноски за въззивното
производство /адвокатско
възнаграждение/.
В останалата част, като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.