Р Е Ш Е Н И Е
№ 524 10.01.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на трети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 384 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Л.Д.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 37, адв. Здравко Жильов срещу ответника
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф
Игнатиев 2, ет. 4. Видно от изложеното в исковата молба и допълнителната такава,
ищецът твърди, че като пешеходец е участвал в пътно-транспортно произшествие на 03.11.2015г., при
което е пострадал. Ищецът е бил на
работа, като охранител на обект, находящ
се в к. к. „Слънчев бряг“. На посочената дата, вечерта, в 19,30 часа, ищецът е
отишъл до магазин, намиращ се от страната на път I-9 в
посока на движение Несебър-Варна, Посоченият път се състои от две ленти на
движение, едната в посока Несебър-Варна, а другата Варна –Несебър. След
връщането си от магазина, ищецът е пресякъл пътното платно не по пешеходна
пътека, като е пресякъл лентата на движение в посока Несебър-Варна и е застанал
на осевата линия, изчаквайки да пресече лентата в посока на движение Варна-Несебър.
Чакайки на осевата линия е ударен отзад от кола, като другият
участник в ПТП, който е неустановено
МПС, е нарушило правилата за движение. Било е образувано досъдебно
производство номер 304 ЗМ-2259/2015 по описа на РУ на МВР-Несебър, под номер
3838/2015г. по описа на Районна прокуратура-гр. Несебър, което е прекратено
поради неоткриване на извършителя на деянието. В резултат на настъпилото ПТП,
ищецът е получил фрактури на дясна подбедрица и на дясна пета. Ищецът е
претъпял операции на счупените дясна подбедрица и дясна пета, с поставянето на
метални остеосинтези. Три месеца ищецът е бил на легло без да може да се
обслужва сам. Твърди, че едва след шестия месец е започнал да излиза извън
дома, с помощта на патерица. И до настоящия момент накуцва с десния крак и
изпитва болки при продължително вървене. Твърди се, че е преживял стрес в
резултата на настъпилото ПТП. С оглед на изложеното ищецът оценява преживяните
от него болки и страдания в размер на сумата от 40 000 лева. Сумата се
претендира от ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, тъй като не е открит извършителя на
ПТП, а съгласно Кодекса за застраховането Гаранционният
фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от
моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният
водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна
застраховка "Злополука" на пътниците. Ищецът претендира и
обезщетяване на имуществени вреди вразмер на 1 303,89
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2016г. до
окончателното и заплащане, които
вреди представляват направени медицински разходи, за
което са представени фактури за тяхното плащане. Ищецът отрича със своето поведение да е допринесъл за настъпилия за него
вредоносен резултат.
В постъпилия по делото отговор на исковата молба, ответникът оспорва
предявените претенции по основание и размер. На първо място се твърди, че
изцяло вина за настъпилото ПТП носи ищеца, тъй като е пресичал в нарушение на
Закона за движение по пътищата. При неуважаване на това твърдение, се прави
възражение за съпречиняване от страна на ищеца за настъпилото ПТП в размер на
поне 80 % вина на ищеца. При становище за основателност на исковете се оспорва
размера на претендираните обезщетения.
Предявените искове са с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2019г. до окончателното и заплащане и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 303,89 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2016г. до окончателното и заплащане, които вреди са в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие, в което виновното моторно превозно средство не е идентифицирано.
Така предявените претенции са допустими с оглед
предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси
възмездяване на вредите си от не от прекия им причинител, тъй като последният
не е бил открит, а от ответника, който съгласно разпоредбите на Кодекса за
застраховането гарантира обезщетяване при тези обстоятелства.
Относно основателността на исковете съдът намира
следното:
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 558, ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
следва по делото да бъдат установени всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя или виновното лице, при настъпили вреди в резултат
на пътно-транспортно произшествие, която е нормалната хипотеза, когато едно
лице е пострадало при ПТП и същото е застраховано по договор за застраховка
/когато претенцията е насочена срещу застрахователя/. В посочените хипотези следва
да се докаже настъпило пътно-транспортно произшествие, механизма на същото,
настъпването на вреди за ищеца, както и че същите са в причинно следствена
връзка с това ПТП. Следва да се докажат по вид и размер настъпилите вреди,
които се твърдят. В случая претенцията, която принципно пострадалото лице може
да предяви чрез пряк иск срещу застрахователя или срещу прекия причинител на
вредата, се предявява срещу Гаранционния фонд, тъй като не е могъл да бъде
установен другия участник в ПТП, следователно не е могло да бъде установено,
дали същият е застрахован и кой е неговия застраховател, за да може да се иска
обезвреда на настъпилите вреди от последния. С цел гарантиране на правата на
пострадалите лица в тези хипотези е създаден и Гаранционния фонд-юридическо
лице, със седалище в гр. София, с предвидените в чл. 519 от Кодекса за
застраховането функции.
Съдът намира, че при преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност, а именно медицински документи,
приложеното досъдебно производство номер 304 ЗМ-2259/2015
по описа на РУ на МВР-Несебър, под номер 3838/2015г. по описа на Районна
прокуратура-гр. Несебър, извършените
медицинска и съдебно-автотехническа експертиза, и разпит на свидетелката Веселина
Костадинова, са налице всички изискуеми по закон предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника за претърпяните от ищеца вреди. Действително при
настъпилото ПТП не са повикани органи на полицията, които да констатират на
място, какво се е случило. Оглед на мястото на ПТП е направен едва на
06.11.2015г., след като вече е образувано досъдебно
производство номер 304 ЗМ-2259/2015 по описа на РУ на МВР-Несебър, под номер
3838/2015г. по описа на Районна прокуратура-гр. Несебър, с цел установяване на наличието на извършено
престъпление при извършеното автомобилно произшествие. От протокола при така
направения оглед са налични доказателства, че се е случил пътен инцидент на
посоченото място. Намерени са отломки от счупено ляво странично огледало и в
канавката е намерена обувката на ищеца. Фактология по случване на ПТП се
потвърждава, както от всички налични медицински документи, установяващи вида на
получените от ищеца наранявания в резултата на произшествието, така и от
заключението на медицинската експертиза, че е възможно причинените на ищеца
травми да са станали по описания в исковата молба начин-в резултата на удар от
МПС. В този смисъл е и изготвената съдебно-автотехническа експертиза, която установява,
че ищецът е бил ударен от автомобил, според експерта, излизащ от к. к. „Слънчев
Бряг“, който автомобил е имал възможност и е следвало да предотврати ПТП, ако е
пропуснел пешеходеца да премине, тъй като към момента на удара, същият се е
намирал на осевата линия разделяща двете ленти на път I-9.
Становището, че ПТП е станало по начина, описан от ищеца, следва и от липсата
на други наведени твърдения или доказателства, че вредите на ищеца не са в
резултат на този деликт, а поради други обстоятелства. Видно е, че и самият
ответник няма твърдения, че изобщо не се е случил инцидента между ищеца и
автомобил, а само твърди, че вина за същия има единствено и само ищеца.
Разпитана като свидетел е и майката на ищеца, която има непосредствени
впечетления от травмите на ищеца след настъпилото ПТП.
Предвид на становището на съда, че настъпилите вреди за ищеца са в резултат на ПТП, за което вина носи водачът на автомобила, следва да се разгледа твърдението, че вината е споделена, тъй като ищецът с поведението си е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Съдът намира, че такова съпречиняване е налице, тъй като при пресичането, ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно правилата на чл. 113, ал. 1 и ал. 2 и чл. 114 от Закона за движението на пътищата. Тези правила предвиждат, че пешеходецът следва да пресича пътното платно на наличните пешеходни пътеки, като преди да навлезе на платното за движение, да се съобразява с приближаващите се пътни превозни средства и не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение. Когато на пътя няма пешеходни пътеки, може да се пресече и без тях, но отново спазвайки това правило. Правилото на чл. 114, т. 2 от цитирания закон пък предвижда забрана за пешеходците да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Безспорно ищецът не е пресичал на пешеходна пътека, като по заключението на авто-техническата експертиза, на пътя не е имало такава. Въпреки, че в тази хипотеза е разрешено на пешеходците да пресичат пътното платно и без наличието на пешеходна пътека, те трябва да спазват изискванията на закона и конкретно посочените тук. Съдът намира, че пресичането на ищеца не е съобразено с изискванията на чл. 113, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 2 от ЗДвП. Ищецът е пресякъл в тъмната част на денонощието, при интезивно движение на автомобили и при спиране на осевата линия на пътното платно. С това си поведение съдът намира, че същият е допринесъл за настъпването на ПТП, като съдът определя процента на съпречиняването в размер на 50 %.
По отношение на вида и размера на претърпяните от ищеца вреди съдът намира следното:
-неимуществени вреди
Изготвената съдебно-медицинска експертиза, представените медицински документи и разпита на свидетелката Костадинова, установиха по безспорен начин, че в резултат на пътния инцидент ищецът е получил фрактури на дясна подбедрица и на дясна пета. Ищецът е претъпял операции на счупените дясна подбедрица и дясна пета, с поставянето на метални остеосинтези. Три месеца ищецът е бил на легло без да може да се обслужва сам. Около шест месеца, ищецът се е придвижвал с помощта на патерици. В резултат на получените травми безспорно е изпитал болки и страдания, като съгласно медицинската експертиза, същите са били по интензивни към момента на получаване на травмите, в дните до извършване на операциите и след тях и при първоначалния период на рехабилитация. Пак съгласно заключението на лекаря, нормалният период на възстановяване от подобни травми е около 7-8 месеца. Майката на ищеца свидетелства, че същият освен преживяната физическа болка се е тормозел психически-изнервил се е от състоянието, в което се намира, изпадал е в депресивни състояние от същото. На основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите съдът по справедливост определя, че вида и продължителността на страданията на ищеца следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 30 000 лева. Предвид на наличие на съпречиняване на вредите на 50 %, на ищеца следва да се присъди сума в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, която се претендира от датата на завеждане на исковата молба.
-имуществени вреди
По делото се търсят такива в размер на 1 303,89 лева, които са за разходи направени за лекарства, преглед и медицински изделия, съгласно представените на лист 60-64 от делто писмени доказателства, а именно: фактура номер **********/25.11.2015г.; фактура номер **********/25.11.2015г.; фактура номер **********/30.01.2016г.; фактура номер **********/19.11.2015г. и касова бележка към направление за заплащане на потребителска такса. Съдът намира, че всички представени писмени доказателства установяват направени разходи във връзка с претърпяните от ищеца травми и основателно се претендират от ищеца в посочения размер за който се доказва, че са направени. Предвид на наличие на съпречиняване на вредите на 50 %, на ищеца следва да се присъди половината от претендираната сума за имуществени вреди а именно такава в размер на 651,95 лева, ведно със законната лихва, която се претендира считано от 30.01.2016г.-датата на най-късно издадената фактура.
На адвоката на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Ищецът не е направил разноски за производството,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ответникът е направил искане за разноски. Такива са
направени в размер на 600 лева за платени експертизи. Иска се възнаграждение за
изготвяне на отговор на исковата молба, допълнителен такъв и становище, което
съдът определя на 300 лева, съгласно чл. 9, ла. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид частичната основателност на исковете и
предвид на това, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за
производството, но не и от заплащане на разноските на другата страна, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съобразно отхвърлената част на
исковете в размер на 341,05 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев
2, ет. 4, да заплати на Л.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 37, адв. З.Ж., сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва за забава от
22.07.2019г. до окончателното и изплащане, която сума представлява обезщетение
за претърпяни неимуществени вреди в резултат на болки и страдания от удар при пътно-транспортно произшествие на 03.11.2015г. с неустановено МПС, като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдената сума от 15 000 лева до претендираната от 40 000 лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, да заплати на Л.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 37, адв. З.Ж., сумата от 651,95 /шестотин петдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 30.01.2016г. до окончателното и изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпяни имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 03.11.2015г. с неустановено МПС-разходи за лекарства, преглед и медицински изделия, съгласно: фактура номер **********/25.11.2015г.; фактура номер **********/25.11.2015г.; фактура номер **********/30.01.2016г.; фактура номер **********/19.11.2015г. и касова бележка от 23.11.2015г. към направление за заплащане на потребителска такса, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 651,95 лева до претендирамата от 1 303,89 лева.
ОСЪЖДА Л.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 37, адв. Здравко Жильов, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4 сумата от 341,05 /триста четиридесет и един лева и
пет стотинки/ лева, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на отхвърлената част
на исковете.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, да заплати на адвокат З.Х.Ж., с ЕГН **********, с
адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Лермонтов 37, сумата от
1 000 /хиляда/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: