РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Перник, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 89/
2023 по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.17, ал.1 от Закона за доходите на физическите лица /ЗДФЛ/ и чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,
образувано по жалба подадена
ОТ: С.Л.С., ЕГН **********,
адрес ***
СРЕЩУ: Ревизионен акт № Р-22001422001936-091-001/ 24.11.2022г. издаден от органи
при ТД на НАП С.**
С ИСКАНЕ: ДА БЪДЕ
ОТМЕНЕН Ревизионен акт № Р-22001422001936-091-001/ 24.11.2022 г. издаден от
органи при ТД на НАП С.** в потвърдената от Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ С.** при ЦУ на НАП част, а именно
- за установения
с РА размер на задължение за данък върху данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за
2018 г. определен на 2 417.75 лв., ведно със съответните лихви;
- за установения е РА размер на задължение за данък
върху данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 20 879.37
лв., ведно със съответните лихви;
- установения с РА размер на задължение за данък върху
данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2020 г. определен на 3 547.80 лв.,
ведно със съответните лихви;
- установения с РА размер на задължение за данък върху
данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2021 г. определен на 10 337.86 лв.,
ведно със съответните лихви.
Към жалбата не се представя писмени доказателства, не
се правят и доказателствени искания.
Жалбоподателят твърди, че издадения ревизионен акт в
потвърдената от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ С.** при ЦУ на НАП му част, бил издаден в нарушение на закона и
съществените процесуални правила, тъй като органа по приходите не установил
точно о обективно, в рамките на правомощията си фактите и обстоятелства
относими към предмета на административното производство. В случая не били
налице основанията обуславящи прилагането на особения ред за облагане и
издаване на РА. Не били налице основанията на чл.122 от ДОПК. В констатациите
на данъчно ревизионните органи на НАП определената основа за облагане била
определение по тяхно усмотрение на база на предположение за укрити доходи без
конкретни доказателства. В хода на ревизионното производство не било доказано
съществено превишение на стойността на имуществото над размера на доходите, за
които били заплатени следващите се данъчни задължения. При наличие на документи
за размера на разходите платени за издръжка по данни от ИС на НАП, които
представлявали достоверна информация за размера на съответния разход и трябвало
да се включат в паричния поток вместо декларирания от лицето размер на
разходите, който бил неточен, не съобразен с действително направения разход по
документи и дублирал документално обоснования размер на разхода. Ако заявените
от лицето разходи за издръжка и живот за всеки от ревизираните данъчни периоди,
въпреки че не били документално обосновани се кредитирали, то тогава в сравнителните
таблици не бивало да се включват отделно платени суми по фактури от доставчици,
внесени в полза на общината данъци и такси, погасени вноски по кредити,
заплатени пратки към куриери и др., които съпътствали бита и ежедневието на
човека и в тази връзка представлявали част от обичайните му разходи за
издръжка. Напълно логично било описаните по-горе разходи да са включени в тези,
определени от жалбоподателят за издръжка и живот и отразяването им на отделен
ред в справката за съпоставката на приходите и разходите неизменно водело до
тяхното дублиране. Неоснователна била съпоставката между приходи и разходи от
ревизиращите били включени и разходи за банкови такси, тъй като същите се
удържали автоматично от търговските банки. Следователно таксите намирали
отражение в началните и крайните салда по банковите сметки на жалбоподателят за
разглеждания период и отразяването им като самостоятелен разход водело до
тяхното повторно проявление в ущърб за лицето. Правилното дефиниране на
отделните видове разходи било от значение и за определяне на размерите на
разполагаемите парични средства за всеки от ревизираните данъчни периоди.
Според констатациите на РА ревизираното лице било внесло в брой по личните си
банкови сметки 206 169,88 лв. с неустановен произход, които били обложени като
други доходи, без да се посочи от какъв източник са без да се съобрази
разпоредбата на чл.36 от ЗДДФЛ и чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и данъчната основа
следвало да се определи след приспадане на задължителни здравноосигурителни
вноски. Тъй като източника на обложените други доходи не бил посочен от
ревизиращите органи, то нямало основание за облагането им. Твърди, че вноските
в брой не били от други доходи, а увеличаване на наличните средства по банкови
сметки, които в съпоставка се отразяват като увеличение на паричните наличности
в края на периода, а не като друг доход.
Счита, че неправилно при извършване на съпоставка на
имуществото и финансовото състояние на ревизираното лице, като разход за 2019
били включен предоставен паричен заем на 07.03.2019 г. от 50000,00 лв. на ****ЕООД
и на 03.05.2019 г. 50000,00 лв. на ****ЕООД, за които към ревизионната преписка
не били събрани доказателства. за наличните според РА към 31.12.2021 г. парични
средства в брой от 175 807,38 лв. в хода на ревизията не са събрани никакви
доказателства, поради което тази сума неоснователно е приета за налична и е
включена при съпоставката между доходите и разходите на жалбоподателя.
Посочената сума без каквито и да било съображения била отразена в разходната
част на таблицата за съпоставка между приходи и разходи. Нямало събрани
доказателства, че жалбоподателя е заплатил в брой или по банков път посочените
от ревизиращите като разход за 2018 г. суми от 8 000,00 лв. и 10 000,00 лв. за придобиване
на дялово участие от капитала на дружествата ****ЕООД, ЕИК **** и ****ЕООД/старо
име — **** ЕООД/
В
информацията за движението по банковите сметки на ревизираното лице за 2018 г.
описани на стр. 26 от РД нямало регистрирани плащания по банков път от
жалбоподателя за придобиване на дяловете от капитала на ****ЕООД, ЕИК **** и ****ЕООД/старо
име — **** ЕООД/ Към ревизионната преписка не били приложени приходни касови
ордери, въз основа, на които равностойността на дружествените дялове от 8
000,00 лв. и 10 000,00 лв. да била заплатена в брой в касата на съответното
дружество. Посоченото се отнасяло и за разхода за 2020 г. за увеличаване
капитала на **** ЕООД. Плащането на стойността на дружествените дялове можело
да се докаже само с приходен касов ордер като първичен счетоводен документ,
какъвто в случаят липсвал.Не били представени ПКО подписани от жалбоподателя за
плащане на сумите за придобиване на дяловото участие разглеждани в РП.
Изложеното се потвърждавало и от факта, че жалбоподателя не бил управител и
съдружник в **** ЕООД към момента на увеличаването на капитала му на 05.06.2018
г. по данни от търговския регистър. Лицето било вписано като едноличен
собственик на капитала на 26.08.2020 г. Посоченото се отнасяло и до
увеличението на капитала на **** ЕООД, като към дата на увеличението 02.11.2018
г. С.Л.С., не бил едноличен собственик на капитала му, а бил вписан като такъв
на 29.11.2018г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, с молба депозирана преди хода на делото не възразява
делото да бъде гледано в негово отсъствие, не изразява становище по съществото
на делото.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ не се явява, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт Н.**, моли съда да постанови съдебен акт, с който
депозираната жалба да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът след
като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира,
че жалбата е редовна и допустима (по форма и съдържание отговоря на
изискванията на чл.149 ДОПК, подадена против подлежащ на обжалване
административен акт по смисъла на чл.156, ал.1, изр.1 от ДОПК, в срока по
чл.156, ал.1 изр.1 от ДОПК, предвид разписката за получаване на решението на
решаващия орган по електронен път следва да се приеме, че същото е връчена на
жалбоподателя на 17.02.2023г., от лице имащо правен интерес от оспорването на
решението на решаващия орган подадена от процесуално легитимирана страна – лице
с право и интерес от обжалването, пред надлежен съд срещу подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност на основание чл.156, ал.1 от ДОПК в частта в която
не е отменена с решението по чл.155 ДОПК, поради което дължи разглеждането ѝ
по същество.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни
доказателства реда на чл.235, ал.2 във вр. с чл.12 от ГПК, във връзка с чл.144
от АПК, и след като извърши по реда на чл.160 от ДОПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл.146 от АПК,
за да се произнесе взе предвид следното:
От
фактическа страна:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001422001936-020-001 от 15.04.2022 година,
издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК.
С тази заповед е възложено извършването на ревизия на С.Л.С. с
ЕГН: **********, с адрес: *** за установяване на данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, обхващаща следния данъчен период от 01.01.2018 година
до 31.12.2020 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде
извършена от Г.с.Б.на длъжност: Главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията и И.Г.К.на длъжност: старши инспектор по приходите. Посочен е срокът
за извършване на ревизията, а именно три месеца от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на ревизираното лице по електронен път на
09.05.2022 година, а това означава, че срокът на ревизията е първоначално
определен до 09.08.2022 година./л.32/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (
ЗИЗВР) № Р-22001422001936-020-002 от 03.08.2022 година, издадена на основание
чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът за извършване на
ревизията е удължен до 09.09.2022 година. ЗИЗВР е връчена на жалбоподателя по
електронен път на 12.08.2022 година/ л.34 /.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия
(ЗИЗВР) № Р-22001422001936-020-003 от 03.08.2022 година, издадена на основание
чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК е разширен обхвата на възложената
ревизия като е предвидено да се установи дължим данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за данъчен период, касаещ 01.01.2021 година до
31.12.2021 година. ЗИЗВР е връчена на жалбоподателя по електронен път на
12.08.2022 година/ л.36/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия
(ЗИЗВР) № Р-22001422001936-020-004 от 08.09.2022 година, издадена на основание
чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК срокът за извършване на
ревизията е удължен до 07.10.2022 година. ЗИЗВР е връчена по електронен път на
ревизираното лице на 15.09.2022 година/ л.38/.
Заповедта за възлагане на
ревизията, а така също и трите заповеди, с които тя е изменена са издадени от Г.И.М.на
длъжност: Началник на сектор при Териториална дирекция – С.**, като същите са
подписани с валиден към конкретния момент електронен подпис, който съответства
на изискванията на ЗЕДЕУ.
С Уведомление № Р-22001422001936-113-001 от 02.08.2022 година на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период от
01.01.2018 година до 31.12.2020 година ще бъдат определени по реда на чл.122-
чл.124а от ДОПК, като заедно с това е определен 14-дневен срок от датата на
връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на
становище. Уведомлението е връчено по електронен път на 19.08.2022 година/ л.125/.
Изготвено е и Уведомление № Р-22001422001936-139-001 от 02.08.2022 година,
издадено на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, което също е връчено на
ревизираното лице на 19.08.2022 година по електронен път/ л.127/.
С Уведомление №
Р-22001422001936-113-002 от 07.09.2022 година на основание чл.124, ал.1 от ДОПК
ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1
т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2021 година до 31.12.2021
година ще бъдат определени по реда на чл.122- чл.124а от ДОПК, като заедно с
това е определен 14-дневен срок от датата на връчване на уведомлението за
представяне на доказателства и вземане на становище. Уведомлението е връчено по
електронен път на 19.08.2022 година/ л.128/. Изготвено е и Уведомление №
Р-22001422001936-139-002 от 07.09.2022 година, издадено на основание чл.17,
ал.1, т.2 от ДОПК, което също е връчено на ревизираното лице на 19.08.2022
година по електронен път/ л.130/.
Резултатите от ревизията са
обективирани в Ревизионен доклад/РД/ № Р-22001422001936-092-001 от 21.10.2022
година. В ревизионният доклад е прието, че въз основа на събраните
доказателства в хода на ревизионното производство ревизиращите органи са
установили, че на основание чл.123 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.2 от ДОПК са
установени допълнителни задължения за внасяне на данък върху доходите на
физическите лица в общ размер на 49 191,83 лева, в това число главница в
размер на 41 635,83 лева и лихви в размер на 7 556 лева, както
следва:
-
За данъчен
период 2018 година ревизиращият екип е установил превишение на направените
разходи над размера на получените приходи, като е приел, че е налице общ приход
в размер на 119 440,00 лева ( в това число: необлагаем доход от „****“ в
размер на 5 640 лева; други източници на средства- приходи от Еконт в
размер на 100 лева и погасяване на овърдрафт от страна на Л.И.А.в размер на
18 200 лева; получени парични заеми и средства в общ размер на 95 500
лева); общ разход в размер на 131 167,53 лева (в който се включват:
разходи за издръжка и живот в размер на 5 850 лева, разходи за покупки,
извършени с **** ****EOOD в размер на 133,91 лева, разходи, установени от ИС „Контрол“ в
размер на 62,40 лева; разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия в
общ размер на 108 000 лева; платени суми към трети лица, представляващи
погасителна вноска по кредит в размер на 3 097,71 лева и към ****в размер
на 2 700,00 лева; разходи за екскурзии, пътувания и др. в размер на 130,00
лева; разходи за заплатени осигурителни вноски , данъци, такси и др. публични
задължения в общ размер на 110 ,20 лева; разходи във връзка с плащания чрез
Изипей за ****, ****, които са в общ размер на 10 819,50 лева; разходи във
връзка със заплатени лихви по банкови сметки в общ размер на 263,81 лева).
Констатирано е, че пред този данъчен период в началото на данъчния период
лицето е разполагало с парични средства в общ размер на 8 125,87 лева, а в
края на данъчния период с парични средства в размер на 39973,33 лева.
Установено е, че за този данъчен период от страна на ревизираното лице не е
подавана данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ. При математическо
пресмятане по формулата к.2+ к.3- к.4-к.5, при която к.2 – парични средства в
началото на данъчния период, к.3- постъпления, к.4- разходи и к.5- парични
средства в края на данъчния период е установено превишаване на разходите над
приходите в размер на 43 574,99 лева, което е дало основание за определяне
на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК. Определена е данъчна основа в
размер на 43 574,99 лева и дължим данък за внасяне в размер на 4 357
лева;
-
За данъчен
период 2019 година ревизиращият екип е установил превишение на направените
разходи над размера на получените приходи, като е приел, че е налице общ приход
в размер на 829 049,69 лева ( в това число: други облагаеми доходи,
внесени суми в брой по лична банкова сметка *** 169, 88 лева, необлагаеми
доходи от **** и **** в общ размер на 10 127 лева, други източници и
средства - получени парични средства от Еконт в общ размер на 918,88 лева и
предоставени парични средства от страна на Х.П.в размер на 1 500 лева,
получени парични заеми от страна на ****в общ размер на 50 000 лева, от ****в
размер на 146 500 лева, получени средства от сметка в общ размер на
50 000 лева, получени средства от Милки дистрибюшън в размер на
144 800 евро или 283 204,18 лева и върнат заем от Ауто лизинг в
размер на 41 210 евро или 80 559,75 лева); общ разход в размер на
838 340,36 лева (в който се включват: разходи за издръжка и живот в размер
на 6 435,00 лева, разходи за покупки, извършени с **** ****EOOD в размер на 945,03 лева; платени суми към трети лица, в общ
размер на 515 299,75 лева, разходи за заплатени данъци, осигурителни
вноски , такси и др. публични задължения в общ размер на 272, 36 лева
увеличение на капитала на ****в размер на 153 387,56 евро или
305 867,48 лева, плащания чрез Изипей към **** в размер на 7777 и плащания
на Еконт в общ размер на 15 787,60 лева, разходи, във връзка с направени
плащания във връзка с лихви по банкови сметки в общ размер на 284,48 лева).
Констатирано е, че през този данъчен период в началото на данъчния период
лицето е разполагало с парични средства в общ размер на 39 973,33, а в
края на данъчния период с парични средства в размер на 33 306,50 лева.
Установено е, че за този данъчен период от страна на ревизираното лице не е
подавана данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ. При математическо
пресмятане по формулата к.2+ к.3- к.4-к.5, при която к.2 – парични средства в
началото на данъчния период, к.3- постъпления, к.4- разходи и к.5- парични
средства в края на данъчния период е установено превишаване на разходите над
приходите в размер на 2 623,84, което е дало основание за определяне на
данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК. Определена е данъчна основа в
размер на 208 793,72 лева и дължим данък за внасяне в размер на
20 879,37 лева.
-
За данъчен
период 2020 година ревизиращият екип е установил превишение на направените
разходи над размера на получените приходи, като е приел, че е налице общ приход
в размер на 245 860,59 ( в това число: необлагаеми доходи , представляващи
получени суми от **** и ****онлайн в общ размер на 5 835 лева, други
източници на средства, а именно получени средства от Еконт в размер на 946, 58
лева и получен паричен заем в размер на 239 079,00 лева); общ разход в
размер на 281 632,10 лева (в който се включват: разходи за издръжка и
живот в размер на 7 078,50 лева, разходи за покупки, извършени с **** ****EOOD в размер на 684,00 лева, платени суми към трети лица,
представляващи погасителна вноска по кредит в размер на 3 378,38 лев,
предоставен паричен заем в общ размер на 239 827,93 лева; разходи за
заплатени осигурителни вноски , данъци, такси и др. публични задължения в общ
размер на 141,43 лева; увеличение на капитала на **** в размер на 30 000
лева и разходи представляващи платени лихви по банкови сметки в размер на
276,59 лева). Констатирано е, че през този данъчен период в началото на
данъчния период лицето е разполагало с парични средства в общ размер на
33 306,50 лева, а в края на данъчния период с парични средства в размер на
58 111,03 лева. Установено е, че за този данъчен период от страна на
ревизираното лице не е подавана данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ. При
математическо пресмятане по формулата к.2+ к.3- к.4-к.5, при която к.2 –
парични средства в началото на данъчния период, к.3- постъпления, к.4- разходи
и к.5- парични средства в края на данъчния период е установено превишаване на
разходите над приходите в размер на 60 576,04 лева, което е дало основание
за определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК. Определена е
данъчна основа в размер на 60 576, 15 лева и дължим данък за внасяне в
размер на 6 057,61 лева.
-
За данъчен
период 2021 година ревизиращият екип е установил превишение на направените
разходи над размера на получените приходи, като е приел, че е налице общ приход
в размер на 77 110,00 лева ( в това число: необлагаем доход от „****“ и „****онлайн“
в размер на 5 670,00 лева; получени парични заеми и средства в общ размер
на 71 440,00 лева); общ разход в размер на 281 632,10 лева (в който
се включват: разходи за издръжка и живот в размер на 4 250, 00 лева,
платени суми към трети лица, представляващи погасителна вноска по кредит в
размер на 25 770,10 лева, разходи за заплатени осигурителни вноски ,
данъци, такси и др. публични задължения в общ размер на 2 056, 12 лева,
превод към физическо лице П.К.в размер на 28 500 лева и плащания на
застрахователна премия при отпускане на кредит в размер на 1690,35 лева).
Констатирано е, че пред този данъчен период в началото на данъчния период
лицето е разполагало с парични средства в общ размер на 58 111,03 лева, а
в края на данъчния период с парични средства в размер на 174 531,97 лева. Установено
е, че за този данъчен период от страна на ревизираното лице не е подавана
данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ. При математическо пресмятане по
формулата к.2+ к.3- к.4-к.5, при която к.2 – парични средства в началото на
данъчния период, к.3- постъпления, к.4- разходи и к.5- парични средства в края
на данъчния период е установено превишаване на разходите над приходите в размер
на 103 413,61 лева, което е дало основание за определяне на данъчната
основа по реда на чл.122 от ДОПК. Определена е данъчна основа в размер на
103 413,61 лева и дължим данък за внасяне в размер на 10 341,61 лева.
Ревизионният доклад е
връчен на жалбоподателя на 01.11.2022 година по електронен път. На основание
чл.117, ал.5 от ДОПК на лицето е дадена възможност да направи писмени
възражения и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на
ревизионния доклад. Срещу ревизионния доклад лицето е депозирало Възражение с
вх. №59-00-817 от 15.11.2022 година/ л.290 от Приложение №2/, като по същество
е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния доклад.
Ревизията е приключила с
Ревизионен акт № Р-22001422001936-091-001 от 24.11.2022 година, издаден от Г.И.М.на
длъжност: Началник на сектор, възложил ревизията и Г.с.Б.на длъжност: главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията. В ревизионния акт
компетентните за това органи са обсъдили доводите, представени с възражението
на ревизираното лице, като същите са отхвърлени с мотив, че в ревизионното
производство, включително и с депозираното възражение от страна на настоящият
жалбоподател не са представени конкретни данни или факти, които да оборят
изложените от страна на органа изводи, респективно не са представени
доказателства, които да са в подкрепа на твърдените от него факти. В
ревизионния акт се приема, че правилно ревизията е извършена по реда на чл.122
е сл. от ДОПК и че правилно е определена данъчната основа по механизма, който е
предвиден в съответните за това разпоредби. В съответствие с това са възприети
констатациите, които са обективирани и в ревизионния доклад и са определени
данъчни задължения, както следва:
-
за д.п.
2018 година е установен данък за довнасяне в размер на 4 357,49 лева, а
така също и лихви в размер на 1 578,51 лева;
-
за д.п.
2019 година е установен данък за довнасяне в размер на 20 879,37 лева, а
така също и лихви в размер на 5 440,67 лева;
-
за д.п.
2020 година е установен данък за довнасяне в размер на 6 057,61 лева, а
така също и лихви в размер на 964, 25 лева;
-
за д.п.
2021 година е установен данък за довнасяне в размер на 10 341,33 лева, а
така също и лихви в размер на 597, 55 лева.
Ревизионният акт е връчен
на ревизираното лице по електронен път на 01.12.2022 година./ л.5/. Срещу него
е депозирана Жалба с вх. № 94-С-1247 от 08.12.2022 година по регистъра на ТД на
НАП С.** и вх. № 23-22-1965 от 12.12.2022 година по регистъра на Дирекция
„ОДОП“. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- С.**
се е произнесъл по така депозираната жалба с Решение № 190 от 10.02.2023
година, с което е изменил в една част ревизионният акт, а именно: установеният
с РА резултат по ЗДДФЛ за 2018 година в размер на 4 357,49 лв. е определен
на 2 417,75 лева, ведно със съответните лихви; установеният с РА резултат
по ЗДДФЛ за 2020 година в размер на 6 057,61 лева е определен в размер на
3 547,80 лева, ведно със съответните лихви; установеният с РА резултат по
ЗДДФЛ за 2021 година в размер на 10 341,36 лева е определен в размер на
10 337,86 лева, ведно със съответните лихви, а в останалата част, касаеща
установения резултат по ЗДДФЛ за 2019 година го е потвърдил.
Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на
17.02.2023 година./ л.19/.
На 27.02.2023 година, чрез
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП
С.** срещу Ревизионен акт № Р-220014220013936-091-001 от 24.11.2022 година е
постъпила жалба с вх. № 53-04-124/27.02.2023 година, като същата е препратена
на основание чл.150, ал.1 от ДОПК на Административен съд- Перник. Именно във
връзка с нея е образувано настоящото административно дело.
Съгласно разпоредбата на
чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт,
като изводите на органа по приходите, които са обективирани в тях са направени
след анализ на събраните и проверени в хода на ревизионното производство
писмени доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се установява
следното:
С.Л.С. е местно физическо
лице и на основание чл.6, във вр. с чл.2 и чл.8, ал.1 от ЗДДФЛ е данъчно
задължено за доходи, произтичащи от източници в България и чужбина. В
ревизионният доклад приходният орган е констатирал, че през ревизирания период
лицето не е получавало доход от трудови правоотношения. Установено е, че същият
е осигуряван като самоосгиуряващо се лица с прекъсвания в различни дружества на
минимален осигурителен доход. През проверяваният период лицето не е получавало
доходи от стопанска дейност като ЕТ, от друга стопанска дейност, от наеми и от
прехвърляне на имущество, но е получавало други облагаеми доходи,
представляващи получени суми в брой по лична банкова сметка *** „****“, „****“
и „****Онлайн“. Жалбоподателят също така е получавал и парични средства, въз
основа на договори за парични заеми, които са подробно описани на стр.19 от РД.
Що се отнася до
осъществените от страна на ревизираното лице разходи, то ревизионните органи са
установили, че са реализирани такива, а именно разходи за издръжка и живот,
включващи разходи за ток, парно, телефон, здравеопазване, храна и т.н, а така
също и комунални разходи по фактури, издадени от доставчици, които са
установени посредством справка в ИС „Контрол“. През ревизираният период се
установява, че лицето е придобило ценни книжа и дялови участия в четири
търговски дружества – на 07.03.2018 година в ****ЕООД с ЕИК: ****, ****ЕООД с
ЕИК: ****, ****ЕООД с ЕИК: ****, ****ЕООД, „ ****“ ЕООД с ЕИК: ****. През
ревизираният период лицето е извършвало разходи, представляващи погасяване на
паричен кредит, а също така е и предоставяло парични средства на трети лица въз
основа на договори за паричен заем, описани подробно на стр. 20 и 21 от РД, а
така също и разходи за екскурзии и пътувания.
С оглед изясняване на факти
по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53, ал.6 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице е отправено искане за предоставяне на документи и
писмени обяснения с ИПДПОЗЛ № Р-22001422001936-040-001/13.05.2022 година, с
което е поискана информация относно доходите през периода 01.01.2018 година-
31.12.2020 година, копия от договори за придобиване на недвижими имоти,
финансови инструменти движими ценности, а така също и данни относно
разполагаемите парични суми в броя към началото и края на всяка една календарна
година, попадаща в ревизирания период, предоставяне на данни относно обичайния
размер на разходите във връзка с издръжка и живот, обяснения относно вземания
от трети лица. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 27.05.2022 година/ л.42/.
В съответствие с това ревизираното лице е представило поисканите обяснения под
формата на декларации с вх. № КПД-2193 от 19.07.2022 година/ л.43- 61/. С
ИПДПОЗЛ № Р-22001422001936-040-002 от 02.08.2022 година отново е поискано
представянето на документи от страна на ревизираното лице. ИПДПОЗЛ е връчено по
електронен път на 24.08.2022 година. В съответствие с направеното искане
ревизираното лице е представило 11 броя Договори за паричен заем/ л.66-85/.
Отново с ИПДПОЗЛ № Р-22001422001936-040-003 от 31.08.2022 година до
ревизираното лице е отправено искане за предоставяне на документи, като същото
е връчено по електронен път на 15.09.2022 година./ л.88/. В съответствие с него
са депозирани поисканите документи с вх. № КПД-3311/ 18.10.2022 година/ л.91-123/.
На основание чл.37, ал.5 и
чл.47 от ДОПК са изпратени Искания за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица с дата 13.05.2022 година до банкови и кредитни
институции, както следва: **** АД, ****АД, ****АД, ****АД, ****АД, ****АД, ****
АД, ****АД, ****Н.В.- Клон С.**, ****АД, клон България; ****АД; ****Банк ЕАД; ****Д
АД; ****АД, като съответно са представени отговори./ л.132-176/.
На основание чл.37, ал.5 и
чл.47 от ДОПК са изпратени Искания за предоставяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица, а именно „****“, ****ЕАД, **** ЕАД, „БТК“ ЕАД,
„Еконт Експрес“, „Изипей“ АД и от същите дружествата представени поисканите
обяснения и документи/ л.177- 185/.
На основание чл.37, ал.5 от ДОПК и чл.47 от ДОПК са изпратени Искания за предоставяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица, а именно: ****ЕООД, **** ЕООД, „ ****“
ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД/ л.186-212/.
На основание чл.45, ал.2 от ДОПК е извършена насрещна проверка с Искане за извършване на насрещна проверка
№ Р-22001422001936-141-001 от 11.05.2022 година на **** ЕООД с ЕИК: ****, която
е извършила с изготвяне на Протокол за извършване на насрещна проверка №
П-22001022081849-141-001 от 03.06.2022 година/ л.287/.
Чрез административната
преписка е представена Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020 година, издадена на
основание чл.11, ал.3 то ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от
страна на Директора на ТД на НАП- С.**, с която същият е определил
компетентните лица./ л.20/.
Пред настоящата съдебна
инстанция е изготвено и прието заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещо лице А.М.Б.- А.. Вещото лице след подробен анализ
на поставените въпроси и в заключителната си част е дало следните отговори въз
основа на паричния поток на ревизираното
лице се определят следните годишни данъчни основи: за данъчен период 2018
година се изчислява основа за облагане с данък върху доходите на физическите
лица върху годишна данъчна основа в размер на 20 808,71 лева, формирани от
превишаване на размера на направените разходи над получените приходи; за 2019
година се изчислява данъчна основа в размер на 147 405, 08 лева; за 2020
година се изчислява данъчна основа в размер на 30 305,37 лева, а за
данъчен период 2021 година се изчислява данъчна основа в размер на 50 152,55 лева, като
при така определения размер на данъчната основа за всяка отделна година е
определило данък за довнасяне, както следва: за 2018 година- 2 0808,87 лева; за
2019 година – 14 740,51 лева; за 2020 година- 3 030,54 лева и за 2021
година – 5 152,26 лева.
На следващо място, вещото лице в изготвеното заключение посочва,
че съгласно изложеното в констативно-съобразителната част по раздел А на
експертизата началното сало от парични средства на жалбоподателя в брой и по
банкова сметка ***ди е както следва:
- за 2018 година – парични средства в началото на данъчният период в
брой – 47 000 лев, а по банкова сметка – ***,51 лева, а в края на данъчния
период в брой са – 38 018,00 лева, по банкова сметка – ***,00 лева;
- за 2019 година – парични средства в началото на данъчният период в
брой – 38 018,00 лева, а по банкова сметка – ***,00 лева, а в края на
данъчния период в брой са – 28 088,97 лева, по банкова сметка – ***,57
лева;
- за 2020 година – парични средства в началото на данъчният период в
брой – 28 088,97 лева, а по банкова сметка – ***,57 лева, а в края на
данъчния период в брой са – 49 361,47 лева, по банкова сметка – ***,46
лева;
- за 2021 година – парични средства в началото на данъчният период в
брой – 49 361,47 лева, а по банкова сметка – ***,46 лева, а в края на данъчния
период в брой са – 114 363,85 лева, по банкова сметка – ***,06 лева.
Вещото лице след извършена съпоставка между доходите и разходите
на ревизираното лице, е установило следният недостиг на парични средства, а
именно:
-
за 2018
година е установен недостиг в размер на 20 808,71 лева;
-
за 2019
година е установен недостиг в размер на 147 405,08 лева;
-
за 2020
година е установен недостиг в размер на 30 305,37 лева;
-
за 2021
година е установен недостиг в размер на 50 152,55 лева.
Отчитайки тези резултати в заключението си вещото лице е направило
констатация, че дължимият данък за довнасяне възлиза в общ размер на сумата от 25 034,18
лева, а лихвите, изчислени към датата на изготвяне на настоящото заключение, а
именно 20.11.2023 година в общ размер на 8 361,96 лева или общата сума
възлиза в размер на 33 396,14 лева.
Така дадено заключението настоящият съдебен състав го кредитира
като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени
доказателства и въз основа на него формира фактическите си констатации.
При така установените по делото фактически
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е Ревизионен акт № Р-22001422001936-091-001/ 24.11.2022 г. издаден
от органи при ТД на НАП С.** в потвърдената от Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ С.** при ЦУ на НАП част:
- за установения с РА
размер на задължение за данък върху данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2018 г.
определен на 2 417.75 лв., ведно със съответните лихви;
- за установения е РА
размер на задължение за данък върху данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2019 г.
в размер на 20 879.37 лв., ведно със съответните лихви;
- установения с РА
размер на задължение за данък върху данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2020 г.
определен на 3 547.80 лв., ведно със съответните лихви;
- установения с РА
размер на задължение за данък върху данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2021 г.
определен на 10 337.86 лв., ведно със съответните лихви.
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол
за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали
той е издаден от компетентен орган в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материално- правните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за
законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материално- правните разпоредби по издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, ревизията може да
се възлага от: т. 1 органа по приходите, определен от териториалния директор на
компетентната териториална дирекция или т. 2 изпълнителния директор на
Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен
директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци
и задължителни осигурителни вноски. Осъществявайки контрол в посочения обхват,
настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП
и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно приложената Заповед № РД-01-128/18.02.2020
г. на директора на ТД на НАП С.**, в кръга на определените им правомощия /в
този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС/. Съгласно чл.
119, ал. 2 ДОПК Ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и
ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от
изтичането на срока за подаване на възражение. Видно от приложеното копие на
процесния РА, същият е подписан с електронен подпис. Във връзка с това и с оглед
разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП по делото са представени
доказателства, че органите по приходите, подписали РА, разполагат с
удостоверение за квалифициран електронен подпис, като ответникът е представил и
надлежни доказателства за наличието на валидни КЕП на лицата, издали ЗВР, РД и
РА. Предвид това са неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на
акта.
На следващо място, спазени са процесуалните правила за
извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма
съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад,
който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт.
Оспореният РA съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен
размерът на обжалваните задължения.
Няма спор по делото, че физическото лице С.Л.С. е данъчно
регистриран в ТД на НАП- Перник по ЗДДФЛ. Като местно лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ подлежи на облагане както от доходите си, получени от източници от
страната, така и от чужбина.
Спорът между страните по
делото се свежда до приети от органите по приходите факти и обстоятелства, при
извършване на съпоставка на имуществото и финансовото състояние на ревизираното
лице, като разход за 2019 били включен предоставен паричен заем на 07.03.2019
г. от 50 000,00 лв. на ****ЕООД и на 03.05.2019 г. 50 000,00 лв. на ****ЕООД,
за които към ревизионната преписка според жалбоподателя не били събрани
доказателства за наличните според РА към 31.12.2021 г. парични средства в брой
от 175 807,38 лв. Спорно по делото е и обстоятелството, че ревизиращите органи
не били събрали доказателства, че жалбоподателя бил заплатил в брой или по банков
път посочените от ревизиращите като разход за 2018 г. суми от 8 000,00 лв. и 10
000,00 лв. за придобиване на дялово участие от капитала на дружествата ****ЕООД,
ЕИК **** и ****ЕООД/старо име — **** ЕООД/. В информацията за движението по
банковите сметки на ревизираното лице за 2018 г. описани на стр. 26 от РД
нямало регистрирани плащания по банков път от жалбоподателя за придобиване на
дяловете от капитала на ****ЕООД, ЕИК **** и ****ЕООД/старо име — **** ЕООД/
Към ревизионната преписка не били приложени приходни касови ордери, въз основа,
на които равностойността на дружествените дялове от 8 000,00 лв. и 10 000,00
лв. да била заплатена в брой в касата на съответното дружество. Посоченото се
отнасяло и за разхода за 2020 г. за увеличаване капитала на **** ЕООД.
Плащането на стойността на дружествените дялове можело да се докаже само с
приходен касов ордер като първичен счетоводен документ, какъвто в случаят
липсвал. Не били представени ПКО подписани от жалбоподателя за плащане на
сумите за придобиване на дяловото участие разглеждани в РП. Изложеното се
потвърждавало и от факта, че жалбоподателя не бил управител и съдружник в ****
ЕООД към момента на увеличаването на капитала му на 05.06.2018 г. по данни от
търговския регистър. Лицето било вписано като едноличен собственик на капитала
на 26.08.2020 г. Посоченото се отнасяло и до увеличението на капитала на ****
ЕООД, като към дата на увеличението 02.11.2018 г. С.Л.С., не бил едноличен
собственик на капитала му, а бил вписан като такъв на 29.11.2018г.
В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.
122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на данъчнозадълженото лице е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване заявените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по
чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. В производството по съдебно обжалване на
РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи
презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се
позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства.
На първо място по отношение на данните
да укрити приходи - в случая органите по приходите обосновават своите изводи на
началната разполагаема сума към 01.01.2018 г. ревизиращите органи са
констатирали, че С.С. не е представил доказателства за твърдините спестени 20
000.00 лв. от трудова дейност. Не били налице данни за сключени трудови и извън
трудови договори, нямало информация за подавани декларации обр. 1 и обр. 6 и за
получени възнаграждения За периода лицето се е осигурявало за непълна
календарна година в различни дружества, на минимален осигурителен доход. Въз
основа на това за начална разполагаема сума е приели сумата в размер на 27
000.00 лв. - получен кредит от ****в размер на 17 000.00 лв. и 10 000 лв. получен
овърдрафт.
За 2018 г. било установено, че за
периода лицето било подало годишна данъчна декларация по чл. 50 01 ЗДДФЛ. Не били
установени данни за получени доходи по трудови правоотношения и изплатени суми
по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ- След анализ на събраните в хода на ревизията доказалата
било установено, че лицето получило необлагаеми доходи в размер на 5 640.00 лв.
от ****. получени средства по ЕКОНТ в размер на 100.00 лв. получен овърдрафт от
майката на ревизираното лице Л.И.А.в размер на 18 200.00 лв.. и получен парични
заеми, съответно на 10.04.2018г. от ****“ ООД в размер на 40 000.00 лв. на 21.1
1.2018 г. от ****ЕООД 50 100.00 лв. и “****“
ООД чрез Изипей 5 400.00 лв. или общо получени доходи в размер на 119 440.00
лв.
По отношение на разходите на ревизирано
то лице за 2018 г. са установени разходи за издръжка и живо в размер на 5
850.00 лв.. декларирани от лицето, разходи за покупки извършени с кредитна
карта от ****и ****в размер на 133.91 лв. разходи в размер на 62.40 лв. по
данни от информационната система на НАП - декларирани от дружества,
регистрирани по ЗДДС, разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия в ****ЕООД
- 8 000.00 лв.. в ****ЕООД 40 000.00 лв.. в ****“ ЕООД - 50 000.00 лв. и в ****ЕООД
- 10 000.00лв. платени суми по задължения към трети лица - погасителни вноски
по кредит в общ размер на 3 097.71 лв. и към ****2 700.00 лв. чрез Изипей
разходи за екскурзии, пътувания и др. в размер на 130.00 лв. за платени данъци,
осигурителни вноски, такси и др. публични задължения - такси по сметка, в общ
размер на 110.20 лв.. плащания през Изипей за **** и **** в размер на 10 819.50
лв. и платени лихви по банкови сметки в общ размер на 263.81 лв. Общо
извършените от ревизираното лице разходи за 2018 г. са в размер на 131 167.53
лв.
При анализ на движението на паричните
средства по притежаваните банкови сметки на лицето за периода е установено
начално салдо в размер на 18 874.13 лв. и крайно - 1 176.67 лв., които са
намерили отражение в таблицата за съпоставка, с отрицателен знак.
За 2019 г. са установени, че периода
лицето не е подало годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ. Не са
установени данни за получени доходи от трудови правоотношения и изплатени суми
пи реда па чл. 73 от ЗДДФЛ. По отношение на получените от ревизираното лице
доходи са установени други облагаеми доходи - внесени суми в брой по лична
банкова сметка ***.88 лв.. необлагаеми доходи - получени суми от **** и **** в
общ размер на 10 127.00 лв.. получени суми по Еконт - 948.88 лв. предоставени
суми от Х.П.в размер на 1 500.00 лв.. получени заеми съответно на 07.03.2019 г.
от ****ЕООД в размер на 50 000.00 лв.. па 05.08.2019 г. от **** ЕООД - 146
500.00 тв.. на 03.05.2019 i. постъпили от друга сметка 50 000.00 лв., на
24.06.2019 г. - заем от ****ЕООД 144 800 евро /283 204.18 лв./. върнал заем от ****“
ЕООД НА 24.06.2019 г. в размер на 41 210 евро 80 559.75 лв. или обши получени доходи в размер на 829
049.69 лв. Относно направените разходи са установени разходи за издръжка и
живот в размер на 6 435.00 лв.. декларирани от ревизираното лице, разходи за
покупки, извършени с кредитна карта от ****и ****в общ размер на 945.03 лв.
платени суми за погасителни вноски по кредит в общ размер на 3 448.77 лв..
предоставени парични заеми съответно на 16.01.2019 г. в размер на 58 500.00 лв.
****ООД на 16.04.2019 г. 79 700.00лв.. на 23.08.2019 г. 50 000.00 лв. и на
07.03.2019 г. 50 000.00 лв. на **** ЕООД, на 05.08.2019 г - 146 500.00 лв. и на
03.05.2019 г . - 50 000.00 лв. на ****ЕООД, на 24.06.2019 г. - 41 210 евро /80
599.75лв. на „****ООД разходи за
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения в общ
размер на 272.36 лв.. представени средства за увеличение на капитала на ****ЕООД
- 153 387.56 евро /305 867.48 лв./. плащания чрез Изипей за ****. 7777 и плащания
чрез Еконт в общ размер на 15 787.60 лв.. и плащания на лихви по банкови сметки
в общ размер на 284.37 лв.. или общо направените от лицето разходи през 2019 г.
са в размер на 838 340.36 лв.
При анализ на движението на паричните
средства по притежаваните банкови сметки на лицето за периода е установено
начално салдо в размер на 1 176.67 лв. и крайно 1 408.50 лв., които са намерили
отражение в таблицата за съпоставка, с отрицателен знак.
За 2020 г. е установено е за периода лицето не е подало годишна данъчна
декларация ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ. Не са установени данни за получени доходи
от трудови правоотношения и изплатени суми по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ. Относно
получени от лицето доходи са установени необлагаеми доходи - получени суми от ****
и ****в общ размер на 5 835.00 лв., получени средства през Еконт в размер на
946.58 лв., получени парични заеми на 30.06.2020 г. от „****ООД в размер на 150
000.00 щатски долара /239 079.00 лв./. или общо получените от лицето доходи през
2020 г. са в размер на 245 860.59лв. Относно направените разходи са установени
разходи за издръжка и живот в размер на 7 078.50 лв.. декларирани от
ревизираното лице, разходи за покупки извършени с кредита карта от ****и **** в
общ размер на 684.00 лв.. платени суми за погаси 1елни вноски за кредит в обш
размер на 3 378.38 лв., предоставени парични заеми съответно па 30.06.2020 г.
149 950 щатски долара /239 827.93 лв./ от името па ****. разходи за данъпи.
осигурителни вноски, такси и др. публични задължения в общ размер на 141.43
лв., предоставени средства за увеличение па капитала на ****ЕООД - 30 000.00
лв. и платени лихви по банкови сметки в обш размер на 276,59 тв Общо направените
от лицето разходи през 2020 г. са в размер на ?8 1 632,10 лв. При анализ па
движението на паричните средства но притежаваните банкови сметки на лицето за
периода е установено начално салдо в размер па 1 408.50 лв. и крайно 1 310.47
лв.. които са намерили отражение в таблица за съпоставка, с отрицателен знак.
За 2021 г. е установено , че за периода
лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Не са установени данни за потулени
доходи от трудови правоотношения и изплатени суми по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ. Относно
получени от лицето доходи са установени необлагаеми доходи - получени суми от ****
и ****в общ размер на 5 670.00 лв. и получени парични заеми - банков кредит в
размер на 71 440.00 лв.. или общо получените приходи от ревизираното лище през
2020 г. са в размер на 77 110.00лв.
Относно направените разходи са
установени разходи за издръжка и живот в размер на 4 250,00 лв., декларирани от
ревизираното лице, платени суми за погасителни вноски за кредит в общ размер на
25 770,10 лв., разходи за данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични
задължения в общ размер на 2 056,12 лв., предоставени средства на физическо
лице - П.К.- 28 500,00 лв. за увеличение на капитала на ****ЕООД - 30 000,00
лв. и плащане на застрахователна премия за отпускане на кредит - 1 690,35 лв.
Общо направените от лицето разходи през 2021 г. са в размер на 64 102,67 лв.
При анализ на движението на паричните
средства по притежаваните банкови сметки на лицето за периода е установено
начално салдо в размер на 1 310,47 лв. и крайно 1 275,41 лв., които са намерили
отражение в таблицата за съпоставка, с отрицателен знак.
След съпоставка на доходите и разходите
на лицето, паричните средства по банковата сметка в началото и края на периода,
е установен недостиг в размер на 43 574,99 лв. за 2018 г., 2 623,84 лв. за 2019
г., 60 576,15 лв. за 2020 г. и 103 413,61 лв. за 2021 г. Определена е данъчна
основа за облагане в размер на 43 574,99 лв. за 2018 г., 208 793,72 лв. за 2019
г., формирана от превишението на направените разходи над размера на получените
доходи в размер на 2 623,84 лв. и други доходи на стойност от 206 169,88 лв.,
60 576,15 лв. за 2020 г. и 103 413,61 лв. за 2021 г.
На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е
определен данък върху дохода, съответно в размер на 4 357,50 лв. за 2018 г., 20
879,37 лв. за 2019 г., 6 057,62 лв. - за 2020 г-.-и 10 341.36 лв. За 2021 г.
При проверка по административен ред от
по горестоящият орган Директор на дирекция „Обожаване на данъчно – осигурителна
практика С.** при Централно управления на НАП в производство по реда на чл. 152
– 155 от ДОК не споделял, мотивите на
ревизиращия орган началната разполагаема а от 27 000.00 лв. вместо
декларираната от жалбоподателя сума в размер на 47 000.00 лв. Мотивите на
органите по приходите да не признаят цялата декларирана сума са. че относно
сумата от 20 000.00 лв. посочена като спестявания от трудова дейност, не са
представени никакви доказателства, в т.ч. сключени трудови и извънтрудови
договори и получени възнаграждения. За периода лицето се е осигурявало за
непълна календарна година в различни дружества, на минимален осигурителен
доход. От една страна, органите по приходите не са направили анализ на доходите
на лицето за предшестваш 5-годишен период преди 2018 г.. за да установят какви
доходи е получавало, какви разходи е правило и дати е било в състояние да
спести претендираната сума. Още повече, че е бил едноличен собственик на
няколко дружества, някои от които са декларирали печалби в не малки размери
през периодите от 2014 г. до 2018 г. от друга
страна, при същите обстоятелства т.е. без липса на какви го и да било
документи, са признат декларираните от жалбоподателя разходи в края па 2018 т..
както и в началото и края па всяка следваща година. Тоест, едни и съши факти са
третирани от ревизиращите органи по различен начин, което с неправилно поради
гори те съображения, приел, че разполагаемата сума към началото на ревизирания
период следва да бъде такава, какво е декларирал жалбоподателят.
Не споделял и констатациите на органите
по приходи относно наличните парични средства от банковите сметка на лицето в
началото и края па всеки един от ревизираните периоди. Видно от таблиците за съпоставка
суми били отразени с отрицателен знак на ред 2. Налични парични средства в
банкови сметки, с оглед наличието на усвоен овърдрафт и заем по кредитна карта.
Тези суми представлявали заеми за жалбоподателя и по никакъв начин не следвало
да участват при формирането на салда по личните му банкови сметки.
Следователно, не следвало да намерят и отражение в Таблицата за съпоставка.
Аналогично било и по отношение па възстановен овърдрафт от майката на
жалбоподателя. отразен в приходната част на таблицата за съпоставка. Сумата не била
доход за лицето, а вноска за погасяване па заем и като такава не следва да
намери отражение в таблицата за съпоставка.
Приел за неоснователни възраженията, че
недоказани от ревизиращия екип отразените през 2018 г. разходи, представляващи
суми в размер на 108 000.00 лв. за закупуване на дялови участия в ****ЕООД - 8
000.00 лв.. ****ЕООД - 10 000.00 лв.. и увеличаване на капитала на ****ЕООД -
50 000.00 лв. и ****ЕООД - 40 000.00 лв. По отношение на сумите от 40 000.00
лв. и 50 000.00 лв. са налице данни, че са платени от жалбоподателя за покупка
на дялове от ****ЕООД и ****ЕООД. Това се установява от движението по банковата
сметка на лицето, от където е видно, че на 21.11.2018 г. С.С. е получил по
банков път на заем от ****ЕООД в размер на 50 100.00 лв.. като на същата дата е
прехвърлена сума в размер на 50 000,00 лв. за покупка на дялове от ****ЕООД.
Аналогично, сумата от 40 000.00 лв. е постъпила на 10.04.2018 г. по банковата
сметка на жалбоподателя с основание предоставен заем и на същата дата е
прехвърлена за покупка на дялове от ****ЕООД. Както разходите, така и
постъпленията са отразени в извършената съпоставка, тоест подходът на
ревизиращия екип се основава напълно съответства на принципите в данъчния
процес, сред които принципа за обективност и служебно начало. Видно било, че
всички включени суми в съпоставката са обосновани със съответстващи
доказателства, като е налице и еднакво третиране на постъпленията и на разходите.
Аналогично било положението и относно
сума в размер на 305 867.48 лв.. платена от жалбоподателя за увеличение на
капитала на ****ЕООД през 2019г. На 24.06.2019 г. жалбоподателят бил получил по
банков път заем от „МИЛКИ ДИСТРЙБЮШЪН“ ЕООД в размер на 144 800 евро /283
204.18 лв./, която сума е прехвърлена от банковата сметка на жалбоподателя за
увеличение на капитала на ****ЕООД в същия период. И двете суми са отразени в
съпоставката на доходите и разходите на пипето. съответно било дали отражение
па резултатите от нея. По отошение на сумата oт 8 000.00 лв.. посочена като
разход за 2018 г. поради увеличаване на капитала на ..****“ ЕООД е 8 000.00 лв.
От наличното в Търговския регистър решение на едноличния собственик па капитала
на „ГОДО АС“ ЕООД ново наименование **** ЕООД е видно, че е взето решение за
увеличение на капитала на дружеството на 8 000.00 лв. Способът на увеличение на
капитала ще бъде извършен, чрез записване на нови дялове, като за целта ще
бъдат издадени и записани 318 нови дружествени дяла, всеки на стойност 25.00
лв. Едноличният собственик на капитала С.С.. се задължава да внесе но банкова
сметка ***.00 лв. които се равняват на 318 дружествени дяла. От налични в
търговския регистър вносни бележки е видно, че на 02.03.2018 1. С.С. е внесъл
сума в размер на 50.00 лв. с основание вноска установен капитал, а на
22.10.2018 г. - 7 950.00 лв. с основание увеличение па капитала ..ГОДО АС“ ЕООД
/ново наименование „НЮ ЛОГИСТИК. Аналогично е и относно сумата от 10 000.00 лв.
Съгласно наличен в търговския регистър договор за продажба на дружествени
дялове от 23.11.2018 г., П.Х.К.- продавач, продава на С.С. - купувач,
собствените си 10 000 дружествени дяла по 1.00 лв. всеки, възлизащи на стойност
10 000.00 лв. от капитала на ****ЕООД /ново наименование ****ЕООД. Съгласно чл.
5 на договора, продавачът заявява, че е получил дължимата сума изцяло от
купувача по банков път. Въз основа на изложеното , правилно било прието, че
сумите от 8 000.00 лв. и 10 000.00 лв. следва да намерят отражение в разходната
част на таблиците за съпоставка през 2018 г.
Не
така стоял въпросът по отношение на сумата от 30 000.00 лв. посочена в акта
като предоставена за увеличение на капитала на **** ЕООД. В акта липсвали
каквито и да е мотиви относно тази сума. Не било ясно от къде е взета същата,
както и не са налице платежни документи, от които да е видно, че жалбоподателят
е платил посочената сума. Напротив, видно от наличния в Търговския регистър
Договор за прехвърляне на дялове от 19.08.2020 г., С.Р.Н.- продавач, продава на
С.С. - купувач, собствените си 30 000 дяла, всеки от които е на стойност па
1.00 лв. от капитала на **** ЕООД. Съгласно чл. 4 на договора, цената на
продаваните дялове е в размер на 5 000.00 лв. платени изцяло в брой от купувача
на продавача, като последният потвърждава това с подписването па договора,
който служи и вместо разписка за получаване па сумата. Следователно, за доказан
разход па жалбоподателя следва да се приеме сумата от 5 000.00 лв. и същата да
намери отражение в таблицата за съпоставка за 2020 г.
Относно изложените в жалбата възражения,
съгласно които органите но приходите не са взели под внимание предоставен на
жалбоподателя заем от **** ЕООД в размер на 15 240.00 лв. и 16 545.00 лв. от ****
ЕООД, горестоящия орган намерил същите за неоснователни, тъй като нито в хода
па ревизията, нито пред него са представени доказателства във връзка с тези
суми. вкл. и договори за заем.
Неоснователни са и възраженията относно
сумата от 206 169,88 лв. квалифицирана от органите по приходи като доход с
неустановен произход. Видно е. че през 2019 г. С.С. е захранил банковата си
сметка е посочената сума. В хода на ревизията е изискано да представи
доказателства относно произхода на сумата, по такива не са представени. Не е
представен и договор за заем с ****“ ЕООД за твърдяната в жалбата сума в размер
па 58 500.00 лв.. която жалбоподателят се домогва да докаже, че е част от 206
169.88 лв.
В хода и на настоящото съдебно
производство посочените констатации и на
ревизиращия орган и на горестоящия
административен орган не бяха оборени нито бяха приставени от страна на
жалбоподателя нави доказателства нито бяха изложени друго основателни и логични
твърдения изясняващи фактическата обстановка
и оборващи констатациите на установени в хода на административното
производство.
Практиката на ВАС е последователна в
разбирането, че наличието на всяко едно от основанията, изброени в чл. 122, ал.
1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и
формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства. В хода на настоящото производство ревизираното лице в
условията на пълно и главно доказване не е успя да изпълни доказателствената си
тежест в процеса като обори напълно твърденията на органите по приходите,
поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страните за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника за юрисконсултско
възнаграждение. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза на 1350.00 лв.
Водим от изложеното и на осн. чл. 160, ал. 1 и ал.
7 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.С., ЕГН **********, адрес *** срещу:
Ревизионен акт № Р-22001422001936-091-001/ 24.11.2022г. издаден от органи
при ТД на НАП С.** в потвърдената с Решение № 190/10.08.2023г. от Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С.** при ЦУ на НАП част, а
именно за установения с РА размер на задължение за данък върху данъчна основа
по чл.17 по ЗДДФЛ за 2018 г. определен на 2 417.75 лв., ведно със съответните
лихви; за установения е РА размер на задължение за данък върху данъчна основа
по чл.17 по ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 20 879.37 лв., ведно със съответните
лихви; установения с РА размер на
задължение за данък върху данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ за 2020 г. определен
на 3 547.80 лв., ведно със съответните лихви;
установения с РА размер на задължение за данък върху данъчна основа по
чл.17 по ЗДДФЛ за 2021 г. определен на 10 337.86 лв., ведно със съответните
лихви.
ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. С.** сумата от 1350.00 лв. (хиляда триста и петдесет
лева стотинки), разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му от страните.
СЪДИЯ:/п/